Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
гр.
Пловдив, 04.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на секретаря Антоанета Моллова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6648/2017 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
по жалба на Й.В. *** , с ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 15 – 1030-000786
от 22.04.2015 год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР - Пловдив.
В жалбата се твърди, че фактите обстоятелствата по случая били различни от
тези, описани в наказателното постановление. Претендира се отмяна на
наказателното постановление.
За
проведеното съдебно заседание при условията на чл.61,
ал.2, изр.1 1 от ЗАНН жалбоподателят,
призован на посочения по делото
адрес, не се явява. Призовките от посочения от жалбоподателя адрес са
върнати, с отбелязване, че лицето не живее на адреса и не е намерено. Изискана
е справка от НБД „Население”, от която се установява, че жалбоподателят е с
регистриран постоянен и настоящ адрес единствено на посочения от него в жалбата адрес. По тези съображения
съдът е разгледал делото в хипотезата на чл.61,
ал.2, изр.1 1 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя, доколкото
същият не е намерен на адреса, посочен от него за кореспонденция и призоваване.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН , при наличие на правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На 15.04.2015
г. около 04.40 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Санкт Петербург” и
бул. „Освобождение” жалбоподателят, като водач на л.а. марка „ Ауди” КУ 7, с рег. № ..., управлявал собствения си л.а марка „Ауди” КУ 7, с рег. № .... Водачът бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. Същият бил поканен от
проверяващите да бъде изпробван с
техническо средство алкотест Дрегер 7510ARBA 0075 за наличие на алкохол в издишания въздух, на която покана водачът категорично отказал. Вследставие
на отказа на жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване.
При проверката
било констатирано, че водачът не носел и контролен талон към СУМПС.
За
установеното нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДП и чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП бил съставен
АУАН с бланков № 938067 от 15.04.2015год. Жалбоподателят отказал да подпише съставения
АУАН, като отказът бил удостоверен с
подписа на един от свидетелите, присъствал при констатиране на нарушението.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред административнонаказващия
орган.
Въз основа
съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление № Наказателно
постановление № 15 – 1030-000786 от 22.04.2015 год. от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Пловдив.
При
извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадения АУАН и
НП настоящият състав не констатира нарушения на процесулните правила на тяхното
издаване.
АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и 3 от ЗАНН.
И АУАН, и НП са съставени от компетентни лица, което се
установява от приложената по делото заповед № 812з-47 от 16.01.2015 г. на Министерство
на вътрешните работи, в предписанта от закона форма, съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. При съставяне на
АУАН жалбоподателят е отказал подписването му, като отказът е удостоверен с
подпис на един от свидетелите, присъствали при констатиране на нарушението. В тази връзка
съдът счита за нужно да отбележи,че независимо че единият от свидетелите е присъствал
и на извършването на нарушението, не е
налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила , по-конкретно на чл. 43, ал. 1 и
ал. 5 от ЗАНН, както и на нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В ЗАНН не е заложено изискване свидетелят на
извършване или установяване на нарушението и свидетелят на отказа да се подпише
акта от нарушителя да са различни лица, особено при обстоятелства като
процесните, при които няма как да се очаква да се търсят в 04.40 часа различни
свидетели./ В този смисъл е и решение №
1625 от 11.08.2016 г. по н. д. № 1458 / 2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив/.
Така
описаната фактическа обстановка в АУАН и НП съдът установи въз основа на
събраните устни и писмени доказателства по делото- показания на разпитания свидетел Р.Ж., както и писмените
доказатества, приобщени по реда на чл.283 от НПК - заповед № 812з-47 от 16.01.2015
г. на Министерство на вътрешните работи, справка на името на нарушителя за
нарушения по ЗДвП . Показанията на свидетеля са
логични, последователни и възпроизвеждат описаната в АУАН и НП фактическа обстановка по идентичен начин.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Първата хипотеза санкционира
отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол
или упойващи вещества, а втората свързва административнонаказателната
отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Описаното
в АУАН и наказателното постановление нарушение
визира първата хипотеза на цитираната разпоредба от ЗДвП, а именно случая, в
който нарушителят отказва да бъде
проверен с техническо средство. След покана от проверяващите да бъде изпробван с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 АRBA 0075, жалбоподателят не е съдействал
на контролните органи и не е предприел
никакви действия с цел извършването на проверката, поради което е налице отказ
от страна на водача да бъде проверен с техническо средство.
С това
свое поведение жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по цитираната
разпоредба, поради което и правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на осн. чл. 174 ал.3, предл. първо от ЗДвП.
Нарушението
е формално и е довършено в момента, в който В. е отказал да бъде изпробван с Дрегер.
От
субективна страна нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, съзнателно е отказал извършването на проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, което задължение му е изрично вменено с цитираната законова
разпоредба.
За така извършеното нарушение е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и „глоба” в размер
на 2000 лв. Размерът на „глобата” и срокът на „лишаването от право да управлява
МПС” са във фиксиран от закона размер.
Правилно е
квалифицирано от администативнонаказващия орган и второто нарушение. В деня на
проверката водачът не е представил пред проверяващите
и контролен талон от СУМПС.
За така извършеното нарушение е предвидено наказание „глоба” в размер от 10.00 лв.
Точно фиксираният размер
на наказанията не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да ревизира размера на
наказанията.
С Наказателното постановление на жалбоподателя са
отнети 12 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в НАРЕДБА № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от министъра на вътрешните работи, поради
което и в тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Не може да бъде приложена
и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Независимо от формалния характер на
нарушението, управлението на МПС в пияно състояние е една от най-често срещаните причини за произшествия
по пътищата, поради което и степента на обществена опасност на нарушението, изразяващо
се в отказ да бъде осъществена проверка за употреба на алкохол при управелние
на МПС е висока. Видно от представената
по делото справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран многократно за
нарушения на Закона за движение по пътищата, поради което и констатираната проява
по отношение на нарушителя няма инцидентен и случаен характер.
По
изложените съображения съдът счита наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 15 – 1030-000786 от 22.04.2015 год., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Пловдив, с което на Й.В. ***, с
ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС ” за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „глоба” в
размер на 10,00 лв. за нарушение по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ..............................
Вярно с оригинала! МК