Решение по дело №103/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на Д. С. Б. от гр. Велико Търново, чрез ***. Ц. Д. от ВТАК, против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-04000423163449-004-001/15.09.2023г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1706/01.12.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” (ДОДОП) София при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяването на ДДС за покупка на нов автомобил, направено с искане за възстановяване вх. №4682/17.02.2023г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че е правоимащо лице и че са били изпълнени всички особени изисквания за реализиране на правото му на освобождаване от ДДС. В този смисъл пояснява, че искането му се основава на разпоредбата на чл.151, т.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, съгласно която държавите-членки освобождават доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, като тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности. Допълва, че съгласно т. 2, в случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държавата-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС. Позовава се на чл. 51, параграф 1 от Регламент за изпълнение №282/2011, съгласно който, когато лицето, което получава доставка на стоки или услуги, е установено в Общността, но не в държавата-членка, в която се извършва доставката, същото лице следва да притежава удостоверение за освобождаване от ДДС или акциз, предвидено в приложение II към цитирания регламент, което служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на Директива 2006/112/ЕО, каквото удостоверение (сертификат) е представил при подаване на искането. Предвид това намира, че, позовавайки се на вътрешна процедура на НАП, с която се тълкуват международни договори и регламенти, в нарушение на целта на закона му е отказано възстановяването на ДДС, поради което претендира цялостна отмяна на АПВ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба, процесуалният му представител ***. Д. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочва, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като моли обжалваният АПВ да бъде отменен. Претендира сторените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита вх. № 1649/15.04.2024г. чрез адв. Д..

Ответната страна - директорът на ДОДОП София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба пълномощникът му гл. ***К. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочва, че оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Твърди, че не са представени доказателства, обосноваващи незаконосъобразност на издадения АПВ, поради което същият е правилен и законосъобразен, постановен след анализ на всички установени фактически обстоятелства в хода на проверката и при правилно прилагане на материалноправните предпоставки на закона. Моли обжалваният АПВ да бъде потвърден, като се вземат предвид изложените подробни мотиви в потвърдителното решение на директора на ДОДОП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приобщените към делото доказателства се установява, че с искане вх. №4682/17.02.2023г. Д. С. Б. е сезирал директора на ТД на НАП Велико Търново с искане за възстановяване на платен ДДС в размер на 8 283,33 лв. за покупка на лек автомобил Kia Sportage 1.6 J2wd Comfort. Към искането са били приложени Сертификат за освобождаване от ДДС в Румъния (Директива 2006/112/ЕО - чл. 151 и Директива 2008/118/ЕО - чл. 13), със заверен превод на български език; договор за покупко-продажба на автомобил от 24.10.2022 г. между „МОТОСЕНСИ" ООД, [ЕИК] - продавач и Д. С. Б. - купувач; приемо-предавателен протокол от 25.10.2022 г.; фактури №4444/08.10.2022 г. с ДО 1 666,67 лв. и ДДС 333,33 лв. за авансово плащане и №4466/24.10.2022 г. за продажба на автомобил Kia Sportage 1.6 J2wd Comfort, издадени от „МОТОСЕНСИ" ООД; сертификат; разрешение за временно движение на същия автомобил, издадено на Д. Б.; регистрационен талон на автомобила в Румъния; фактури; протоколи и договор за произход на стоката, пълномощно.

Последвала е кореспонденция между ТД на НАП – Велико Търново и Централно управление на НАП, при която е установено, че компетентна за произнася по депозираното искане е ТД на НАП София. С оглед на това, с писмо изх. №15518/27.07.2023г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, искането на Д. Б. е изпратено по компетентност на ТД на НАП София.

Във връзка с така подаденото искане, с Резолюция за извършване на проверка №П-04000423163449-0РП-001/21.08.2023г., издадена от Н. И. С.-А., на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“ при ТД на НАП София е възложена проверка на Д. Б., като е определен срок за приключването й до 12.09.2023г.

С Промяна на резолюция за извършване на проверка №П-04000423163449-0РП-002/12.09.2023 г. и №П-04000423163449-0РП-002/12.09.2023 г. срокът за приключване на проверката последователно е продължен до 15.09.2023 г.

В резултат от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София е издаден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-04000423163449-004-001/15.09.2023 г., с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на платения ДДС за покупка на лек автомобил. Органът по приходите е посочил, че според приложения сертификат за освобождаване от ДДС жалбоподателят е военен съветник на Командването на многонационален югоизточен корпус към Организацията на Северноатлантическия договор, разположен в Румъния. Посочил е, че условията за освобождаване от облагане с ДДС, съответно прилагане на нулевата ставка на данъка или възстановяване на платения при покупката данък за лични нужди на членове на персонала на командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор са уредени в Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор и Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол (Допълнителното споразумение), към което със Заповед на изпълнителния директор на НАП е утвърдена Процедура за възстановяване на ДДС по силата на Споразумение между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол (Процедурата). Съобразявайки разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2.1, чл.5, ал.2, ал.3 и ал.5 и чл.6, ал.3 от Процедурата и данните, отразени в представения от жалбоподателя сертификат за освобождаване от ДДС, органът по приходите е заключил, че не са налице правни основания за възстановяване на претендирания ДДС за закупения в България автомобил.

Процесният АПВ е връчен на Бешевлиев по електронен път на 18.09.2023г. Подадена е жалба срещу него вх. №22573/28.09.2023г. от Д. Б. до директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, като с писмо изх. №22573#1/29.09.2023г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново същата е препратена по компетентност на директора на ТД на НАП София.

С Решение № 1706/01.12.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" София при ЦУ на НАП оспорения АПВ е потвърден като законосъобразен. Решаващият орган е приел, че доколкото жалбоподателят е български гражданин с български ЕГН и постоянен адрес в България, военен съветник към Командването на многонационален югоизточен корпус към Организацията на Северноатлантическия договор, разположен в Румъния, то по отношение на него е неприложима Процедурата за възстановяване на ДДС по силата на Споразумение между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол /Допълнителното споразумение/, предвид посоченото в чл. 3, ал. 4, т. 2 от същата, че тя не се прилага за членове на Съюзното командване, придадени му от Република България, или наети от Съюзното командване граждани на Република България, или които са с обичайно местопребиваване в Република България, и за техните зависими лица. За неприложими са приети и разпоредбите на чл. 173 от ЗДДС, тъй като те касаят освободени доставки по силата на международни договори и доставки, получатели по които са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз, но не и членове на Съюзното командване. За неотносима е намерена и цитираната от жалбоподателя норма на чл. 151, §1, б. „в" и „г" от Директива 2006/112/ЕО, тъй като според чл. 151, §2 от Директивата, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС в случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката, а в случая автомобилът е напуснал България непосредствено след закупуването му и е с регистрационни номера от Румъния. Посочил е също, че видно от относимите норми на ЗДДС, така и от чл. II на Парижкия протокол, и чл. 17, § 5 и аргумент от § 1 от Допълнителното споразумение, предвидените привилегии в държавите, в които са разположени щабове на НАТО, се прилагат по отношение на военния и цивилния състав на такъв щаб и зависимите от тях лица, съответно дефинирани в протокола, в случаите, когато такъв състав се намира на всяка такава територия във връзка с изпълнение на служебни задължения. Правоимащите лица се ползват от съответните привилегии в държавите, в които е разположено съответното Съюзно командване, ако не са граждани на тази държава или нейни местни лица, а се намират там по служба, свързана със задълженията им към НАТО. Това правило е въведено и в чл. 17, §5 от Допълнителното Споразумение, съгласно който от правоимащите членовете на Съюзното командване изрично са изключени придадените му от Република България или наети от него граждани на Република България, или обичайно пребиваващи. В този смисъл е заключил, че когато български граждани или лица със статут на постоянно пребиваващи в Република България са служители на Щаб/Съюзно командване на НАТО, разположен на територията на друга държава-членка на НАТО, същите биха могли да претендират възстановяване на платения ДДС за покупки на стоки за лични нужди, извършени в тази държава, ако и доколкото местното законодателство допуска това, но не могат да претендират възстановяване на ДДС за покупки, извършени в България, тъй като щабът не е установен на територията на страната и те са местни лица - т. е. не се намират на територията на страната във връзка с разположен тук щаб.

Решението на директора на ДОДОП София е връчено на жалбоподателя по електронен път на 04.12.2023г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган до Административен съд – София град на 15.12.2023г., съгласно пощенското клеймо на приложения плик. Въз основа на същата е образувано адм. дело №400/2024г. по описа на този съд, като с Определение № 1285/0502.2024 г. на съдията-докладчик, посоченото дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. В резултат на това е образувано настоящото дело.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания АПВ, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от данъчно задълженото лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на АПВ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Съгласно чл. 160, ал. 2, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая акта за прихващане или възстановяване), като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по Раздел 1 на Глава ХVI. Проверката е приключила в определения срок, надлежно определен от органа, който я е възложил. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на АПВ.

Предмет на спора е правилното приложение на материалния закон и в частност въпросът има ли право жалбоподателят да получи възстановяване на ДДС в размер на 8 283,33 лв. за закупения от него лек автомобил Kia Sportage 1.6 J2wd Comfort.

В случая, за да приеме, че не е налице основание за възстановяване на заплатения от жалбоподателя ДДС за закупения от него автомобил в Република България органът по приходите, а впоследствие и решаващият орган, е приел, че същият не попада в приложното поле на регламентиращите възстановяване на ДДС норми. В този смисъл се е позовал на разпоредбата на чл.3, ал. 4, т. 2 от Процедурата за възстановяване на ДДС по силата на Споразумение между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, съгласно която процедурата не се прилага за членове на Съюзното командване, придадени му от Република България, или наети от Съюзното командване граждани на Република България, или които са с обичайно местопребиваване в Република България, и за техните зависими лица. За неприложими са намерени и разпоредбите на чл.173 от ЗДДС предвид обстоятелството, че същите касаят освободени доставки по силата на международни договори и доставки, получатели по които са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз, но не и членове на Съюзното командване. Позовавайки се на нормата на чл.151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО органът по приходите е приел за неприложим и чл.151, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО, тъй като автомобилът (за закупуването на който се иска възстановяване на ДДС) е напуснал Република България непосредствено след закупуването му и е с регистрационни номера от Румъния.

Настоящият състав намира изводът за липса на основание за възстановяване на заплатения от жалбоподателя ДДС за закупения от него автомобил за правилен.

Между страните не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е български гражданин, с български ЕГН и постоянен адрес в България, Велико Търново, военен съветник към Командването на многонационален югоизточен корпус към Организацията на Северноатлантическия договор, разположен в Румъния. Не се спори и, че лицето е установено в Румъния, където има адресна регистрация и издаден румънски идентификационен номер. С искане вх. №4682/17.02.2023г. същият е поискал възстановяване на ДДС за закупен от него автомобил в България, като е приложил необходимите документи, в т.ч. фактура, договор, приемо-предавателен протокол, сертификат за освобождаване от ДДС в Румъния и др.

Условията за освобождаването от облагане с ДДС, съответно прилагане на нулева ставка на данъка или възстановяване на платения при покупката данък за лични нужди на членове на персонала на командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор, са уредени в Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор и Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол (Допълнителното споразумение), към което със Заповед №З-ЦУ-1133/09.04.2021г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена Процедура за възстановяване на ДДС по силата на Споразумение между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол (Процедурата). В чл. 3, ал. 1 на Процедурата е посочен обхватът на лицата, за които тя е приложима, като в т. 1 са посочени структурите - съюзни командвания, включително Щаба на Върховния съюзен командващ по трансформацията (HQ SACT) и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE), а в т. 2 следните лица: 2.1. Правоимащи членове - личния състав и цивилния персонал на структурите по т. 1; 2.2. Зависимите лица на правоимащите членове по т. 2.1. В чл. 3, ал. 4 на Процедурата изрично е посочено, че тя не се прилага за: 1. български национални обслужващи подразделения/формирования, когато не действат от името на Съюзното командване или като част от Съюзното командване и т. 2. членове на Съюзното командване, придадени му от Република България, или които са с обичайно местопребиваване в Република България, и за техните зависими лица. Доколкото жалбоподателят е български гражданин с постоянен адрес в РБългария и военен съветник към Командването на многонационален югоизточен корпус към Организацията на Северноатлантическия договор в Румъния, където последният е установен и има адресна регистрация, то по отношение на него е неприложима Процедурата за възстановяване на ДДС предвид посоченото в разпоредбата на чл. 3, ал. 4, т. 2 от същата, което обстоятелство всъщност изобщо не се и оспорва от последния. Както в Парижкия протокол, така и в Лондонското споразумение не е предвидено освобождаване от облагане с ДДС за покупки, извършени от личния състав, цивилния персонал и зависимите лица на Съюзното командване/Щабовете.

За обосноваване правото си на възстановяване на ДДС жалбоподателят се позовава на нормата на чл.151, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки освобождават доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности. Според параграф 2, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС в случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката. В случая, позовавайки се именно на разпоредбата параграф 2 на чл. 151 от Директивата, органът по приходите е приел, че доколкото автомобилът е напуснал България непосредствено след закупуването му и предвид обстоятелството, че същият е с регистрационни номера от Румъния, то разпоредбата на чл.151, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО не може да се приложи. Този извод съдът намира за правилен. Правоимащите лице се ползват от съответните привилегии в държавите, в които е разположено съответното Съюзно командване, ако не са граждани на тази държава или нейни местни лице, а се намират там по служба, свързана със задълженията им към НАТО. Това правило е въведено и в чл. 17, § 5 от Допълнителното споразумение, съгласно който от правоимащите членове на Съюзното командване са изключени придадените му от РБ или наети от него граждани на РБ, или обичайно пребиваващи. Без значение при това е, че в случая, при подаване на искането за възстановяване на ДДС, от страна на жалбоподателя е представено предвиденото в чл.51, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност удостоверение - сертификат за освобождаване от ДДС, тъй като не е налице основанието по чл.151, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО за освобождаване от ДДС.

Жалбоподателят не може да претендира възстановяване на платения ДДС за покупка на стоки за лична нужда, извършена в България, тъй като щабът не е установен на територията на страната и той е местно лице – т. е. не се намира на територията на страната във връзка с разположен тук щаб. Спазена е и целта на закона, която е при освобождаването държавите-членки, в които се намират щабовете или сила на НАТО да не формират фискални приходи от присъствието на тези сили и същевременно да облекчат командированите за целите на НАТО лица от тежестта на данъка към държавата, в която се намират по служба, и която е различна от тяхната собствена.

Предвид изложеното, законосъобразно с оспорения АПВ е отказано възстановяване на ДДС за покупка на лек автомобил, поради което същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателя да му заплати такова съгласно чл. 24 от Наредба, приета с ПМС № 4/06.01.2016 г. във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК за определяне на минималните размети на адвокатските възнаграждения, в размер на 120 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, Административен съд Велико Търново, V-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. С. Б. от гр. Велико Търново против Акт за прихващане или възстановяване № П-04000423163449-004-001/15.09.2023г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1706/01.12.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” (ДОДОП) София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Д. С. Б., [ЕГН], с адрес гр. Велико Търново, [улица], вх. В, ет. 01, ап. 01, да заплати на ЦУ на НАП София сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховния административен съд.