№ 4337
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 23469 от 30.12.2024 г. постановено по гр. д. № 14776/2022 г. на
СРС, 38-ми състав е осъден „ЗД Евроинс” АД ЕИК ********* да заплати на „Суис кар
София“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.419 КЗ вр. чл. 435
КЗ сумата 4781,98 лева-застрахователно обезщетение по щета №
**********/15.12.2020 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие – покрит
риск по сключена застраховка „Отговорност на превозвача” по застрахователна полица
№ 00800100035417 от 21.04.2020 г. с период на действие на полицата (от 01.10.2020 г.
до 30,09.2021 г.), изразяващо се в повреждане на превозваната стока - автомобил марка
„Форд“, модел „Пума“, със сериен № B2K2LY00976 при извършения превоз на стоки
от Румъния за Швейцария, ведно със законната лихва от 21.03.2022г. до изплащане,
както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 563,21 лева - мораторна лихва за времето
от 21.01.2021г. до 21.03.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2323,40
лева- разноски по делото.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника „ЗД Евроинс” АД с излагане на
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на
решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните
правила.
1
Поддържа, че неправилно съдът е приел за недоказано в производството, че
вредите, чието обезщетяване се иска по сключената с ответника застраховка не се
дължат на небрежност на превозвача. Чрез събраните пред първата инстанция
доказателства и констатациите на САТЕ е установено, че вредите нанесени на
превозвания автомобил се дължат на противоправното поведение на служителя на
ищеца- водач на композицията превозвала товара. В случая е установено, че не е била
положена дължимата грижа – на добрия търговец с цел обезопасяване на товара и
предпазването му от повреждане при превоза. Доколкото последното не е сторено,
счита за неправилни фактическите констатации и правни изводи на първата
инстанция, че застрахователя следва да понесе отговорност за тази небрежност, която
по см. на ОУ към договора представлява изключен риск за застрахователя /чл.6, ал.2,
т.7/. За неправилни счита и изводите на съда, че сочената разпоредба от ОУ
противоречи на принципа на законност. Тази клауза, според ответника, не противоречи
на закона и добрите нрави и е израз на свободата на договаряне между страните /чл.9
ЗЗД/. С нея застрахователят е изключил отговорността си по отношение на поведение
на застрахования и неговите служители изразило се в проявена груба небрежност и
виновно причиняване на вредите в т.ч. и при умисъл, т.е. все поведения, които са в
отклонение от дължимата грижа в случая – грижата на добрия търговец.
Заявява, че в производството не са доказани предпоставките на чл.419 КЗ и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Суис кар София“ ЕООД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението
на СРС като правилно в обжалваните от ответника части. Претендира разноски
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира подадената жалба за неоснователна.
Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС
като допълва същите. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
За да уважи предявените искове по чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.419 КЗ вр. чл. 435 КЗ и
по чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че в производството е доказано, че повредите на
автомобила по сключената застраховка се дължат на настъпило ПТП по време на
превоза – покрит от застрахователя риск, за което се дължи посоченото
застрахователно обезщетение, тъй като застрахования е заплатил стойността на щетите
на увреденото лице.
Решението е правилно.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/ настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/
изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в предвидения срок.
Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в
настоящата хипотеза чл. 419 КЗ, представлява вид имуществено застраховане на вещи
и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от
причините за увреждането и наличието на вина на превозвача и, ако не е уговорено
друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз- чл.
419, ал. 3 КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността
на превозвача. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Ето защо, съобразно твърденията в исковата молба, правната
квалификация на предявения иск е чл. 419, ал. 3 КЗ, вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Констатираната
неприцизност на дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска обаче не
води до недопустимост на предявения иск, тъй като първоинстанционният съд
обстойно и е разгледал релевантните за спора факти.
Съгласно чл. 435 от КЗ ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има
право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума / лимита на отговорност / и на покритието по застрахователния
договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ.
3
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на въззивника за
необоснованост на извода на СРС, че в конкретния случай ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, че повредите върху превозния товар, представляващ автомобил марка „Форд“,
модел „Пума“, със сериен № B2K2LY00976 се дължат на настъпило застрахователно
събитие по време на извършения превоз – покрит от застрахователя риск по време на
действие на сключената имуществена застраховка.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че между
страните е налице сключена застраховка „Отговорност на превозвача” по
застрахователна полица № 00800100035417 от 21.04.2020 г. с покритие от 01.10.2020 г.
до 30,09.2021 г. По силата на застрахователния договор ответното дружество се е
задължило да покрие отговорността на превозвача- ищец, съгласно Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки. Предмет на договора е
рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително
определени /така решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., І ТО на ВКС;
решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г., ІІ ТО на ВКС/.
Установено е, че през периода на действие на полицата (от 01.10.2020 г. до
30,09.2021 г.), при извършване на международен превоз на стоки от Република
Румъния за Конфедерация Швейцария е настъпило застрахователно събитие, при което
един от превозваните 8 бр. автомобили марка „Форд“, модел „Пума“, със сериен №
B2K2LY00976 е получил повреди. Увреждането на превозвания автомобил е било
установено при пристигането на адреса на разтоварване на 23.10.2020 г. в Швейцария
и същите са надлежно констатирани. Вследствие на това, на 02.11.2020 г., представител
на „Суис кар София“ ЕООД завел щета пред застрахователя – ответник за изплащане
на застрахователно обезщетение. По образуваната щета № **********/15.12.2020 г. по
описа на „ЗД Евроинс“ АД на 21.01.2021 г. с Писмо изх. № РК-014-36059/3/21.01.2021
г. застрахователят отказал да изплати обезщетението с мотив, че от представените
доказателства не ставало ясно вследствие на какво обстоятелство са възникнали
уврежданията. Поради това нямало данни за застрахователно събитие, представляващо
покрит риск и застрахователното дружество не носело отговорност за заплащане на
настъпилите вреди.
Страните не спорят и чрез представените по делото пред първата инстанция
доказателства е установено, че първоначално спедиторът Спед С ООД е заплатил за
ремонт на увредения от превоза автомобил сумата в размер на 5459.96 лв., която след
това му е била възстановена от застрахования превозвач.
Страните не спорят и чрез констатациите на приетата пред първата инстанция
САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно се установява, че стойността на
4
увредената стока възлиза на сумата 4781.98 лв.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
повредите върху превозваната стока са настъпили по време на извършения
международен превоз. Досежно механизма на причиняване на повредите, настоящият
състав намира за установено, че същите се дължат на пътен инцидент станал на
22.10.2020 г. в Кирххайм бай Мюнхен, Германия, в който е участвал товарния
автомобил превозвал стоката. Това обстоятелство се установява от приложените
писмени документи от Мюнхенски окръжен съд, Германия, показанията на свидетеля
Д.П. – водач на товарната композиция и констатациите на приетата пред първата
инстанция САТЕ сочеща като възможна причина за повреда на стоката удар в предната
част на превозното средство. Доколкото САТЕ е дала своите заключения преди
приобщаване към доказателствата на документи за настъпилото ПТП, съдът не
кредитира останалата част от заключението досежно вероятния механизъм на
настъпване на уврежданията. Както бе посочено, чрез показанията на водача на
товарната композиция и приобщените на по-късен етап доказателства се установява
настъпване на ПТП на 22.10.2020 г. около 10.20 часа в гр.Кирххайм бай Мюнхен,
Германия, при което камионът превозвал товара се е ударил в движещия се преди него
фургон като е докоснал същия и се е наклонил напред.
Настоящият съдебен състав, при внимателна преценка и анализ на целия
наличен по делото доказателствен материал и отнасянето на същия към приложимата
нормативна уредба намира, че в разглеждания случай процесното събитие
представлява покрит от застрахователя риск и не представлява изключен риск по см.
на чл.6, ал.2, т.7 от Общите условия, приложими към процесната застраховка.
Изложените в обрания смисъл доводи от въззивника, съдът намира за неоснователни.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора.
С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение №
224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К ., І Т. О. НА ВКС)
5
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на
интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ
в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно
на тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск
" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., /
или чл. 395 КЗ ( така Решение № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К ., І Т.
О. НА ВКС).
В случая, както бе посочено чрез събраните пред първата инстанция
доказателства се установява, че повредите на превозваната стока са настъпили по
време на превоза и по време на действие на сключената застраховка „Отговорност на
превозвача”, поради което за нея е налице покрит от застрахователя риск.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира за
установено, че повредите на застрахованата стока - автомобил марка „Форд“, модел
6
„Пума“, със сериен № B2K2LY00976 са настъпили при извършения международен
превоз в резултат на ПТП станало на 22.10.2020 г. около 10.20 часа в гр.Кирххайм бай
Мюнхен, Германия, при което товарната композиция превозвала товара се е блъснала в
движещия се пред нея друг товарен автомобил – фургон.
Доводите на въззивника – ответник, че повредите се дължат на проявена груба
небрежност от застрахования – ищец в т.ч. и на неговите служители и/или на тяхно
неправомерно умишлено действие и/или бездействие, основания посочени като
изключен риск за застрахователя по см. на чл.6, ал.2, т.7 от Общите условия,
приложими към процесната застраховка, настоящия състав намира за недоказани с
оглед правилата на чл.154, ал.1 ГПК и неоснователни.
Изяснено е в правната теория и съдебната практика, че разликата между
обикновената и грубата небрежност е в степента на неполагане на съответната грижа.
При обикновената небрежност се касае до неполагане на грижата на добрия стопанин
/или търговец/, а при грубата небрежност - до неполагане на грижа, която и най-
небрежният би положил за своите работи. Установените по делото факти не водят до
извод за проявена от застрахования превозвач или негов служител груба небрежност,
довела до процесното събитие. В производството не се установи, че повредите са били
причинени поради неправилно укрепване на товара, неправилно маневриране при
натоварване и8или разтоварване или неправилно боравене с укрепителните
съоръжения.
Ето защо не е налице и хипотезата на изключен риск по см. на чл.6, ал.2, т.7 от
Общите условия, приложими към процесната застраховка.
Предвид изложеното СГС приема, че настъпилото събитие повреда на товар по
време на извършения международен превоз в резултат на ПТП представлява покрит
риск по договора между страните и за вредите от него е дължимо застрахователно
обезщетение от ответника в размер на сумата 4781,98 лева, която сума е била
заплатена от застрахования на увреденото лице, както бе посочено.
В полза на ищеца следва да се присъди на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода 21.01.2021г. до 21.03.2022 г.,
чийто размер възлиза на сумата 563,21 лв.
Поради тези съображения, изводите на двете съдебни инстанции съвпадат и
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271,
ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 990 лв.
с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23469 от 30.12.2024 г. постановено по гр. д. №
14776/2022 г. на СРС, 38-ми състав, с което е осъден „ЗД Евроинс” АД ЕИК *********
да заплати на „Суис кар София“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.405, ал.1 КЗ
вр. чл.419 КЗ вр. чл. 435 КЗ сумата 4781,98 лева-застрахователно обезщетение по щета
№ **********/15.12.2020 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие – покрит
риск по сключена застраховка „Отговорност на превозвача” по застрахователна полица
№ 00800100035417 от 21.04.2020 г. с период на действие на полицата (от 01.10.2020 г.
до 30,09.2021 г.), изразяващо се в повреждане на превозваната стока - автомобил марка
„Форд“, модел „Пума“, със сериен № B2K2LY00976 при извършения превоз на стоки
от Румъния за Швейцария в резултат на ПТП настъпило на 22.10.2020 г. около 10.20
часа в гр.Кирххайм бай Мюнхен, Германия, ведно със законната лихва от 21.03.2022г.
до изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 563,21 лева - мораторна
лихва за времето от 21.01.2021г. до 21.03.2022г., както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Евроинс” АД ЕИК ********* да
заплати на „Суис кар София“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 990 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение -разноски сторени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8