Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на пети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ ХАСЪМСКА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
ТАНЯ КАНДИЛОВА |
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 4916 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
К.Ц.М., действащ чрез своята майка и законен представител М.Л.Н., срещу Решение
№ 20613/22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 24828/2019 г. по описа на СРС,
III ГО, 91-ви състав. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно - противоречащо на материалния
закон (чл. 142, ал. 1 и чл. 150 от СК) и необосновано, като са изложени
съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният
иск за намаляване на месечната му издръжка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.П.М. оспорва
въззивната жалба и пледира за оставянето й без уважение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 20613/22.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 24828/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви
състав, е изменен, на основание чл. 150 СК, размерът на дължимата месечна
издръжка от Ц.П.М. с ЕГН **********, определена с решение от 09.09.2016г. по
гр. дело № 37385/2016г. на СРС, 117 състав, в полза на К.Ц.М. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител М.Л.Н. с ЕГН **********, като е
намален нейният размер от 600 на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано
от влизане в сила на първоинстанционното решение до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението;
осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Л.Н. да заплати на Ц.П.М. 450
/четиристотин и петдесет/ лева разноски; осъден е Ц.П.М. да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 504,00 /петстотин и четири/ лева държавна такса
за разглеждането на иска.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка
на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи
въз основа на доказателствата по делото.
Настоящият съд намира, че наведените
доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
По иск за намаляване на месечна
издръжка ищецът трябва да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът не е
навършил пълнолетие, 2) че е родител (рожден или осиновител) на ответника, 3)
че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена месечна издръжка на
ответника в съответния твърдян размер и 4) че трайно съществено са намалели
възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно
съществено са намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка.
Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да
се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение №
2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
В настоящия случай пред
първоинстанционния съд са събрани доказателства /препис от протокол от
27.04.2017г. от извънредно Общо събрание на съдружниците в „С." ООД/, от
които е видно, че на ищеца /въззиваем в настоящото производство/ е разпределен
дивидент в размер на 73 000 лева, които са му изплатени след приспадане
дължимите данъци от 3650 лева. Видно от протокол от следващата дата
28.04.2017г. е разпределен дивидент на ищеца в размер на 57 000 лева след
удържане на данък 3000 лева.
Съгласно Служебна бележка изх. №
344/13.03.2019г., издадена от „С.С.Б.“ ЕООД, Ц.М. е получил основно трудово
възнаграждение за времето м. 09.2018 г. - м. 02. 2019г. средно в размер на 3367.67
лева месечно. В справка от НАП относно Ц.М. е отразено, че осигурителният доход
на същия за месеците 1, 2, 3, и 4 през 2019 г. е в размер на 3000 лв., а
съгласно посочената справка, начисленият месечен облагаем доход за същите
месеци е както следва: за месец януари 2019 г. – 12711,95 лв., за месец февруари и месец март 2019 г. – по 3712,28
лв. за всеки от посочените месеци, а за
месец април 2019 г. – 16921,10 лв.
Съгласно справка от НАП майката
на детето М.Н. има регистриран трудов
договор с „А." ООД от 16.10.2018г., като се осигурява на сумата 586,88
лева месечно, а начисленият месечен облагаем доход е в размер на 586,88 лв.
месечно.
Пред въззивната инстанция са представени препис
от Договор за потребителски кредит от 20.01.2020 г. в размер на 1500 лв.,
сключен от майката на въззивника М.Л.Н. и
със срок до 25.10.2020 г.; Договор за предоставяне на кредит от
05.06.2020 г. за сума в размер на 4500 лв., също сключен от майката; разписка
от „Топлофикация София“ ЕАД, от
„Софийска вода“ АД, от „Чез Електро Б.“ АД, фактури, служебна бележка относно
детето К.М. от 25.02.2021 г., от която е видно че същото посещава детска
градина за учебната 2020/2021 г. и заплаща такси за нея.
Относно въззиваемия са
представени ГФО за 2017 г. на „С.“ ЕООД, справка от НАП относно въззиваемия за
периода от месец 01.2020 г. до месец 01.2021 г., от която е видно, че за
осигурител на същия са посочени две дружества – „С.Ф.“ АД – за периода от месец
01.2020 г. до месец 08.2020 г., а от месец 10.2020 г. до месец 01.2021 г. вкл.
– „ФРС Б.“ ООД, като за посочения период от месец 01.2020 г. до месец 01.2021
г., вкл., въззиваемият е получил средно на месец /съгласно посочения в
справката начислен месечен облагаем доход/ по 9894,60 лв.
От удостоверение, издадено от
„ФРС Б.“ ООД относно въззиваемия е видно, че брутното му трудово възнаграждение
за периода от месец 11.2020 г. до месец 02.2021 г. е по 1600 лв. месечно.
От справка от Агенция по
вписванията – имотен регистър, по персоналната партида на въззиваемия Ц.П.М. се
установява, че същият е учредил две договорни ипотеки – на 31.12.2019 г.,
когато в качеството си на ипотекарен длъжник, заедно с още двама ипотекарни
длъжници, е ипотекирал самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент в
град София, кв. „**********; на 16.10.2020 г., отново в качеството си на
ипотекарен длъжник, самостоятелно, е ипотекирал поземлен имот, ведно с гараж и
апартамент 5, находящ се в град София, ул. „**********“ № **********.
От справки от Агенция по
вписванията – търговски регистър към 05.03.2021 г. относно въззиваемия се
установява, че същият е управител и едноличен собственик на капитала на „Р.К.“
ЕООД, а също така е съдружник и управител в „Б.Х.“ ООД.
Представен е и препис от
удостоверение за раждане на детето Т.Ц.М., родено на *** г., за което в
удостоверението е вписан за баща Ц.П.М., а за майка – К.Д.С., като относно
майката на това дете пред настоящата инстанция е представено удостоверение,
издадено от НОИ на 29.03.2021 г.,
съдържащо данни, че същата е получила за периода 05.11.2020 г. до 19.03.2021 г.
парично обезщетение в размер на по 2002,50 лв. на месец за посочения период.
Относно майката на въззивника – М.Л.Н.,
пред настоящата инстанция е представено удостоверение за изплатени трудови
възнаграждения, от което е видно, че средното брутно трудово възнаграждение за
периода от месец 07.2020 г. до месец 02.2021 г. е в размер на 477,18лв.
В настоящия случай спорни са
въпросите налице ли е трайно съществено намаляване възможностите на бащата да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 600 лева, поради трайно
съществено намаляване на неговите доходи, както и дали намаляването на
издръжката детето е обусловено от трайно
съществено намаляване на неговите нужди,
съобразено с обстоятелството, че същото е родено на *** г.
Във въззивната жалба са наведени
са и доводи, че бащата сам се е поставил /съзнателно и доброволно/ в
положението, в което се намира, а именно: по собствено желание е решил и
прехвърлил дела си в ООД и да се е лишил от бъдещи дивиденти, поради което не
може да се позовава на това обстоятелство в полза на претенцията си. Наведени
са и доводи, че не следва да се приема, че въззиваемият вече няма възможност да
заплаща същия размер издръжка при положение, че месечният му доход е 3443,67
лв. Към момента на постигнатото споразумение относно издръжката на детето К., бащата
е бил съдружник с 50% от дружествения капитал
в „С.“ ООД, като доброволно се е съгласил с така определения размер
издръжка, считано от 09.09.2016 г. Сравнително
скоро след това, а именно от м. април 2017 г. същият е продал дружествените си
дялове и известно време бил безработен, като впоследствие бил назначен на
трудов договор в „СофтСърф Б.“ ЕООД, като месечното му възнаграждение не било
достатъчно да заплаща издръжката от 600 лв.
В исковата молба обаче не се сочат причините, поради които ищецът е
продал своите дружествени дялове. Освен това, по аргумент от т. 11 от ППВС №
5/1970 г. възможността на бащата, който е трудоспособен, да дава присъдената
издръжка следва да се определя от неговата професионална квалификация. Видно от
представения социален доклад, бащата е посочил, че работи като консултант със
заплата от 1400 лв. /въпреки, че от доказателствата, събрани пред първа и
въззивна инстанция доходът му значително надхвърля тази сума месечно, което се
потвърждава и от представената пред въззивната инстанция справка от НАП относно
въззиваемия за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г./, което
означава от една страна че бащата, макар и разпоредил се с дружествения си дял,
е получавал високи доходи, а също и че макар за 2021 г. да се представят
доказателства, че трудовото му възнаграждение е по-ниско, то същият има участие
в две търговски дружества и съобразно квалификацията си е във възможностите му
да реализира високи доходи. Отделно от това и настоящите доходи на бащата,
макар и вариращи в посочените по-горе периоди, не съставляват такова съществено
намаляване на неговите доходи, което да препятства възможността му да заплаща
издръжката от 600 лв. за детето, определена с решението от 09.09.2016 г.,
постановено по гр. дело № 37385/2016 г. по описа на СРС. Ето защо,
първоинстанционният съд, намалявайки издръжката на детето от 600 лв. на 250 лв., е процедирал
неправилно.
Съдебният състав намира, че
намаляването на издръжката на детето в един период на нарастващи негови
потребности, доколкото детето скоро ще бъде първокласник, не е удачно, още
повече, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, и по-конкретно в т. 19 на
Постановление № 5/1970 г. на ВС е застъпено разбирането, че за да се уважи
искът по чл. 86 СК (отм.) – сега чл.150 СК, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Преценката на
съдилищата за това дали да бъде намален размерът на вече присъдена издръжка,
дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана
с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество.
Настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът
/въззиваема страна - Ц.П.М. не доказва трайна съществена промяна
във възможностите му да заплаща издръжка, като този извод на съда не се разколебава от
представения с отговора на въззивната жалба препис от ГФО за 2017 г. на „С.“
ЕООД във връзка с твърдяна намалена печалба на това дружество спрямо 2016 г.,
както и от представения пред въззивната инстанция препис от удостоверение за
раждане на друго дете на въззиваемия – Т.Ц.М., родено на *** г., доколкото това
дете е новородено, като неговите нужди от издръжка не са така големи както на
въззивника по настоящото дело, а и майката на новороденото дете – К.Д.С.,
получава добри доходи, видно от посоченото по-горе удостоверение относно същата.
В
случая не са налице и данни нуждите на издържаното лице съществено да са
намалели, напротив, детето пораства и неговите нужди се повишават.
Ето защо, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като предявеният иск по чл. 150 СК за намаляване на издръжка от Ц.П.М. бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото въззиваемият
Ц.П.М. няма право на разноски. Разноски се следват на въззивника, като съдът му
присъжда такива в общ размер на 300 лв., съгласно списък на разноските, от
които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса за
издадени съдебни удостоверения.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20613/22.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 24828/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав, и
вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.П.М., ЕГН **********,
срещу малолетния К.Ц.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М.Л.Н., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150 СК – за
намаляване размера на месечна издръжка, утвърден с Решение № 14075/09.09.2016
г., постановено по гр. дело № 37385/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
117-ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.П.М.,
ЕГН **********, да заплати на К.Ц.М., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител М.Л.Н., ЕГН **********, сторените разноски в
производството по въззивно гражданско дело №
4916/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО - БС, I-ви
въззивен брачен състав, в общ размер на 310 лв., от които - 10 лв. държавни такси за съдебни
удостоверения и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.П.М., ЕГН **********,
за присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.