О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
08.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 255 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Т.Я. Кънев- управител, чрез юрисконсулт
Д.А., срещу Разпореждане № 259 от 27.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 127
по описа за 2019 година на Луковитския районен съд, в
частта, с което е отхвърлено заявлението за неустойка в размер на 282.96 лв., за
такси- 150.00 лева и разходи- 281.69 лева.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което е
факултативно, едностранно и формално, съдът дължи проверка на формалната
редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави. Относно претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
изтъква, че тя е израз на свободата на договаряне между страните- чл.9 ЗЗД и е
допустима, съгласно чл.10а,ал.1 ЗПК.
Моли да бъде отменено разпореждането на Луковитския районен съд в обжалваната част и да се
постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните
със заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Луковитския районен съд от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу длъжника Д.В.Я., ЕГН ********** ***,
п.к. 5785, ул.”Веслец” № 4, за парично вземане, основано на Договор за паричен заем с № 5343509 от 15.03.2017
г., сключен с ”Вива кредит”ООД.Договорът съдържа и
условие, че заемателят има право да прехвърли
вземането си на трето лице. Излага, че предоставеният от Вива кредит”ООД на
длъжника кредит е в размер на сумата 1000 лева, задължението за лихва е в
размер на 175.31 лева, и сумата от 1175.31 лева е следвало да бъде върната на 9
месечни погасителни вноски. На 01.08.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
на основание чл.99 ЗЗД, между ”Вива кредит”ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, който става титуляр на вземането,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът
е уведомен за извършената продажба на вземане на 03.08.2018 г. от „Вива кредит” ООД с писмо с обратна разписка.
Според заявителя длъжникът е извършил плащане в
общ размер на 771 лева.Останал да дължи следните суми: 699.10 лева главница; 84.44
лева договорна лихва за периода от 14 април
Районният съд е уважил заявлението и издал
Разпореждане № 259/27.02.2019 г., с която разпоредил издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 за
главницата, договорната лихва, мораторната лихва,
законната лихва, както и за разноските, а отхвърлил заявлението за вземането за
неустойка в размер на 282.96 лв. и за разходи и такси в размер на 150.00 и 281.69 лева. Приел е, че
в тази част искането противоречи на закона и добрите нрави, за което съдът
следи служебно, на основание чл.411, ал.2,т.2 .
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (282.96 лв.), разходи
за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (150 лева) и
разходи за експресно разглеждане на документи (281.69 лева. В заявлението (т.12)
е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е
изпълнил задължението си в 3-дневен срок да предостави на заемодателя
обезпечение, а именно поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е
навършил 21-годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер над 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история
в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател
или банкова гаранция с бенефициер- „Заемодателя”, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя
по договора за целия срок на договора. Посочен е размер на неустойката от 424.44
лв. Таксата за разходи е отразена като дължима при забавяне заплащането на
падежа на погасителна вноска и е оправдана с изпращането на съобщения, писма,
покани, телефонни разговори, както и с предприемане на действия и ангажиране
дейността на служител при настъпване на дълготрайна забава, като е определена в
размер на 245 лева. Сумата от 281.69 лева е посочена като дължима за
допълнителна услуга- експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричния заем.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка, такси и разходи имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени значително завишени
изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в размер на
цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на
договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните
принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие със закона е и таксата за експресно разглеждане на документи, защото е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за тези суми.Претендираното от заявителя вземане за неустойка в размер на 282.96 лв., за разходи за извънсъдебно събиране в размер на 150 лева и за такса за експресно разглеждане на заявката- 281.69лв., не се дължат от заемателя.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че общият размер на извършените от длъжника плащания са 771 лева и съобразявайки изложеното по-горе за нищожност на клаузите на договора досежно неустойката, таксата и разходите за извънсъдебно събиране, може да се направи извод, че остатъкът от задължението на заемателя, не съответства на посочения в заявлението размер, а е по-малък.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 259 от 27 февруари
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: