Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260042 26.02.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и седми февруари 2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 960 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение №793 /05.08.2020 год. по
гр.д.№2157 /2019 год. на районен съд
Добрич,с което е :1./признато на основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **-**, ЕИК ********* и ответника К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1751.76
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от
28.11.2016 год., ведно със законната лихва от 15.12.2017 год. до окончателното плащане, предмет на издадена
заповед №2493/19.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по описа на
ДРС, а 2./ иска за горницата над установения размер от 1751.76 лева до
претендирания от 2 820 лева е отхвърлен;3./отхвърлени са исковете с правно основание 422 ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът К.Т.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **-**, ЕИК ********* договорна лихва в размер на
914.58 лв. за периода от 05.05.2017 год. до 06.07.2019 год. и обезщетение за
забава в размер на 144.24 лв. за периода 05.05.2017 год. до 05.12.2017 год.,
предмет на издадена заповед №2493/19.12.2017год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4551/2017 год. по описа на ДРС и 4./К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: *** е
осъден да заплати на ищеца „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **-**, ЕИК
********* съдебно – деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело №4551/2017 год. на ДРС в размер на
80,20 лева, включващи държавна такса от 35.03 лева и юрисконсултско възнаграждение от 45.17
лева, както и съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2157/2019 год. на ДРС в размер на 351.15 лева, от които: държавна
такса от 35.03 лева, депозит за особен представител от 158.06 лв.; 90.32 лева –
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 67.74
лева.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на
подадените от страните жалби както следва:жалба
рег.№ 261368/11.09.2020 год.,подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **-**, ЕИК ********* срещу частите от решението,с
които заявените от дружеството претенции
са били отхвърлени и жалба рег.№
260473/17.08.2020 год. ,подадена
от К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: *** срещу частите от решението за уважаване
на претенциите и отговорността за разноските.
При
данни,че решението е било връчено на страните на дати 31.08.2020 год. и 07.08.2020
год. ,жалби рег.№№ 261368/11.09.2020 год. и 260473/17.08.2020 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
С доводи за постановяване на съдебния акт в
отклонение от материалния закон страните настояват за отмяната му и
постановяване от въззивния съд на нов по съществото на спора за цялостно
уважаване,респ.отхвърляне на исковата претенция.Спорни между страните са
въпросите за приложението на разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския
кредит относно недействителността на договора от 19.12.2017 год. поради
неспазване на изискванията на чл.11 ал.1
т.11 и т.12 от с.з.; момента към който следва да бъде направена
преценката за съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение
съобразно даденото от ВКС разрешение по въпроса в тълкувателно решение №
8 /02.04.2019 год. по тълкувателно дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС;както и
може ли съдът служебно да прилага разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит,като въведе
основание за дължимост на вземането,непосочено в заявлението по чл.417 от ГПК.
Решението е постановено по предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1
от ГПК за установяване съществуване на
вземания,предмет на заповед №2493/19.12.2017 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по описа на ДРС,по силата на която е
разпоредено длъжникът К.Т.Н. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД суми,както следва: неизплатена главница по договор за потребителски кредит в размер на
2 820 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявленито-15.12.2017 год. и до окончателното плащане; договорна лихва в размер
на 914.58 лв. за периода от 05.05.2017 год. до 06.07.2019 год.; обезщетение за
забава в размер на 144.24 лв. за периода 05.05.2017 год. до 05.12.2017 год.,както
и сторени разноски в размер на 177.58 лв.
Претенцията
е основана на твърдения за сключен между страните по делото договор за потребителски
кредит,задълженията си по които банката
изпълнила.Поради настъпили условия по договора-преустановени от длъжника плащания
на три последователни месечни вноски,обуславящи автоматична предсрочна
изискуемост на кредита,доведена и до знанието му,се претендира установяване на
вземанията на ищеца за главница,договорна лихва и обезщетение за
забава,възлизащи на общ размер от
3 878.82 лв.
Претенцията
е оспорена с доводи за липса на предпоставките,които да обосноват предсрочната
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта по чл.417 от ГПК,т.е. вземанията в настоящото исково производство не
са изискуеми на предявеното основание.Неравноправни били клаузите в договора по
чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК относно ГПР от 44.59% и ГЛП от 27.47 %,както и
клаузата за еднократна такса за оценка на риска в размер на 336.52 лв.,сочещи
на недобросъвестни уговорки във вреда на длъжника като потребител,нееквивалентност
на престациите на страните,които са го сключили.Недействителността на тези
отделни уговорки,обуславяли недействителност и на потребителския договор в
цялост по правилото на чл.22 от ЗПК.
Договор
за потребителски кредит № *** от 28.11.2016 год. е
сключен между К.Т.Н. /кредитополучател/ и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със срок
05.05.2019 год.-чл.6.В чл.7.1 и чл.7.2 е указан общия размер на кредита,като
възлизащ на сумата от 3140.82 лв. ,от която 2350 лв. –размер на кредит, 224.90 лв. -застраховка
BANK КОМБО ЖИВОТ , 229.40 лв. - застраховка BANK КОМБО
БЕЗРАБОТИЦА и 336.52 лв. еднократна такса оценка на риска,с
уточнението че таксата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителен план.В чл.9.1 е посочен годишния лихвен процент,като възлизащ на 27.47
%,а в чл.9.2 условията за прилагането му:лихвата се изчислява месечно по метода
на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.В чл.9.3 е
указан размера на лихвата за един ден,като изчислен като 1/360 част от лихвения
процент.Размерът на годишния процент на разходите възлиза на 44.59%,а общата
сума дължима от кредитополучателя на 4 332.14 лв.-така чл.10.В
разпоредбата на чл.11 т.2 от договора е инкорпориран погасителен план за
издължаване на кредита на равни месечни
вноски от по 149.39 лв. с падежни дати на пето число от всеки месец /начална
05.01.2017 год. и последна 05.05.2019 год./Потребителят е уведомен,че при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит има право на получаване на
информация при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит-чл.12. Съобразно чл.16.2. ,ако потребителят допусне пълно или частично
просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,цялото му непогасено
задължение съгласно погасителния план
става предсрочно и незабавно изискуемо,считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени вноски.Предсрочната изискуемост настъпва
автоматично и без да е необходимо
кредиторът да изпраща на потребителя
уведомления, покани,предизвестия или други.Потребителят не е длъжен да
предостави на кредитора обезпечения по договора,нито пък е длъжен да сключва
застраховка,а евентуалното сключване на такава или присъединяване към
предлагана от кредитора застрахователна програма е по негово желание и усмотрение-така чл. 18 и
19.
С подписаното от ответника на дата 27.11.2016 год. искане-декларация за потребителски кредит,същият е
заявил че желае да бъде извършена предварителна проверка на платежоспособността
му с оглед евентуално сключване на договор. В чл.6 е декларирал съгласието си
при одобрение на молбата му за кредит и в случай,че сключения договор за
потребителски кредит предвижда плащане от негова страна на еднократна такса за оценка на риска, същата
да бъде финансирана от кредитора, като се е задължил да я възстановява, ведно
със "съответно начислената лихва" с всяка дължима месечна вноска.
Съобразно заключение
рег.№ 10161/22.06.2020 год. на вещото лице ,изготвило назначената по
делото съдебно-техническа експертиза общата
сума дължима от кредитополучателя в
размер на 4 332.14 лв.,съставлява сбор на главница от 3140.82 лв. (формирана
от 2350 лв. –размер на кредит + 224.90
лв. -застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ + 229.40
лв. - застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА + 336.52 лв.
еднократна такса оценка на риска) и договорна
лихва от 1 191.32 лв. Сбора на
включените в погасителния план месечни вноски от по 149.39 лв. се равнява на
общата сума дължима от кредитополучателя-4 332.14 лв. На дата 28.11.2016 год.
ищеца е изпълнил задължението си ,като е превел на ответника заемната сума от
3 140.82 лв.,от която на същата дата са удържани сумите за двете застраховки и еднократната
такса за оценка на риска, а на дата 15.12.2016 год. ищецът е превел по сметка
на застрахователя средствата за
заплащане на застрахователните вноски. По счетоводни данни на ищеца,направени
са били плащания от ответника в размер
на общо 598.24 лв.,съответно на дати 06.01.2017 год.;24.01.2017 год.;24.02.2017
год. и 12.04.2017 год. в размерите по 149.39 лв.;149.47 лв.; 149.39 лв. и 149.99
лв.,отнеси за погасяване в пълен размер на месечни вноски с падежи 05.01.2017
год.;05.02.2017 год.;05.03.2017 год. и 05.04.2017 год.,всяка от която в размер на 149.39 лв. и лихва за забава в
плащането им в размер на 0.68 лв. Предвид данните за
началната дата на действие на договора от 28.11.2016 год., просрочието в плащането от ответника на три месечни
вноски с падежи за плащане 05.05.2017 год.; 05.06.2017 год. и 05.07.2017год., и
дата на предсрочна изискуемост по чл.16.2 от договора - 06.07.2017 год., вещото лице е докладвало, че към
датата на подаване на заявлението са останали неплатени задължения в размер на
3878.82 лв., в т.ч. изискуема главница в размер на 2820 лв., договорна лихва в
размер на 914.58 лв. за периода от 05.05.2017 год. до 06.07.2017 год. и
обезщетение за забава в размер на 144.24 лв. за периода от 05.05.2017 год. до
05.12.2017 год.
Независимо
от постигнатата между страните уговорка по чл.16.2,при съобразяване клаузата на чл.25.10 от договора относно
възможността за фингирано връчване на уведомлението и постановките на т.18 от тълкувателно решение № 4
/ 18.06.2014 год. по тълкувателно дело №
4/2013 год. на ВКС,ОСГТК първоинстанционният
съд счел за настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК ,който извод
въззивнияя съд споделя.
Първоинстанционният
съд заключил, че в инкорпорирания в договора погасителен план липсва яснота
относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да
е ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се
погасява,вкл. на застрахователните премии и на еднократната такса за оценка на
риска. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план правел
договора за потребителски кредит напълно недействителен, като противоречащ на
разпоредбите на чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК -арг.от разпоредбата на чл.22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год.), която е
приложима за процесното договорно правоотношение.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни.
Настоящата инстанция намира, че договорът за кредит
не страда от пороци, покриващи сочената в решението хипотеза. В договора ясно е
посочен общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване,
посочен е фиксиран годишен лихвен процент, годишния процент на разходите по
кредита и общия размер на дължимите плащания;
съдържа информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договореният
фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост посочването на
методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Когато лихвеният процент
е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
променяне, достатъчно е да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
раздел "Параметри и условия" от конкретния договор. От представения
договор е видно, че годишния процент на разходите по кредита е посочен, както е
посочена и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, което съдът счита че е достатъчно за
покриването на законовите изисквания. В договора липсва посочване на общия
размер на възнаградителната лихва ,но същият е лесно определяем като разлика
между общата стойност на плащанията и размера на отпуснатия кредит. В договора
е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. В
погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска,
без да е посочено каква част от дължимата сума погасява отделните задължения. Въпреки това в договора е посочен размерът на
всяко едно от задълженията, които сумарно, разделени на посочения брой
погасителни вноски формират размера на всяка вноска, като по същия начин е
лесно определима и стойността на всеки компонент от погасителната вноска.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Непосочване в погасителния
план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата, възнаградителната
лихва и другите разходи се погасява не обуславя недействителност на договора за
потребителски кредит. В Решение на Съда на ЕС от 09 ноември 2016 год.
по дело С- 42/15 по
отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО относно
договорите за потребителски кредити се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива
2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл. 10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за
кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски
на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да
установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е
разрешението и в Решение на Съда на ЕС от 05.09.2019 год. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 год. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите
и другите разходи.
Въз основа на
незаконосъобразен извод за недействителност на договора за потребителски кредит,Районен
съд Добрич заключил,че приложима в настоящия случай е хипотезата на чл. 23 от
ЗКП,поради което и постановил частично уважаване, респ. отхвърляне на
претенцията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както
в заявлението по чл. 417 от ГПК,така и в исковата молба,ищецът е посочил като основание на своите претенции
договорно неизпълнение на задължения на
ответника по договора за потребителски
кредит,т. е. предмет на делото са вземания, произтичащи от договорно
неизпълнение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК урежда различно
основание –хипотезата е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа
за недопустимост на неоснователно обогатяване. В същата е предвидено, че при
установяване недействителност на договора, т. е. в случаите, когато договорно
правоотношение не съществува, потребителят трябва да върне само заетата сума. По
настоящото дело обаче тази сума не може
да бъде призната за дължима. Производството е образувано въз основа на
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Една от спецификите на
това производство е, че следва да е налице пълна идентичност между основанието,
на което е издадена заповедта за изпълнение и това, на което се установява
съществуването на вземането. Съдът не може да признае дължимостта на главницата
,както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на договорно
основание, а признаването на главницата за дължима,респ. договорната лихва и обезщетение за забава за
недължими на извъндоговорното основание предвидено в чл. 23 ЗПК, съставлява произнасяне
от съда по нещо различно от поисканото и обуславя недопустимост на съдебния
акт.
На
основание чл.270 ал.3 изр.3-то от ГПК обжалваното решение следва да бъде
обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове по чл. 422 ал.1, във вр. с
чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземания,предмет на заповед №2493/19.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по
описа на ДРС.При новото разглеждане следва да бъде даден отговор на неразгледаното от ДРС възражение на ответника
за нищожност на клаузата за еднократна такса за оценка на риска в
контекста на разпоредбите на чл.21 от ЗПК, чл.10а от ЗПК и по специално
забраната по ал.2 и при съобразяване предвиденото в чл.8 § 1 от Директива 2008/48/ЕО и чл.16 ал.1 от ЗПК задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя.В случай,че възражението бъде счетено за
основателно, нищожността на клаузата не влече нищожност на целия договор,а сумата
336.52 лв. - еднократна такса оценка
на риска,следва да бъде съобразявана като недължима при преценката относно размера на главното и акцесорните
вземания.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло постановеното
по непредявени искове по чл.23 от ЗПК решение № 793 /05.08.2020 год. по
гр.д.№2157 /2019 год. на Районен съд
Добрич и ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич за разглеждане
на предявените искове
по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на
вземания,предмет на заповед №2493/19.12.2017 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по описа на ДРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.