№ 1264
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20253100501555 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. В. срещу решение № 1610/08.05.2025г. по
гр.д. 9423/2023 год. на ВРС – 16-ти състав, с което се приема за установено, че въззивникът
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по договор за кредит неизплатена падежирала сума от
5610,13 лв., от която падежирала главница в размер на 4683,72 лв. за периода от 23.01.2019г.
– 20.05.2023г. и падежирала възнаградителна лихва в размер от 926,41 лв.за периода от
23.01.2019г. до 20.05.2023г., ведно със законна лихва върху вземането от дата на подаването
на заявлението в съда /23.05.2023г./ до окончателното изплащане, на основание чл. чл. 415
ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД както и разноски.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилна, непълна и
противоречива оценка на доказателствата. Неправилно съдът е приел, че уведомяването на
длъжника за сключения договор за цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е осъществено с връчването на
исковата молба и е присъдил договорна лихва. Според данните по делото липсват
доказателства старият кредитор или надлежно упълномощен от него представител да е
съобщил на длъжника за цесията преди или поне при завеждане на иска. Изводът на
Районния съд – Варна, че връчването на препис от исковата молба „замества“ надлежното
уведомяване смята за неправилни и в противоречие с утвърденото тълкуване на закона.
1
Първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест като е приел
за установено редовното уведомяване на длъжника за цесията без ищецът /цесионер/ да е
представил убедителни доказателства за това и е възложил в тежест на ответника да докаже,
че не е бил уведомен. Съдът също така не е обсъдил в достатъчна степен релевантните
доказателства, свързани с уведомяването като е игнорирал твърденията на ответника.
Въззивникът счита, че не е налице валидна обявена предсрочна изискуемост на
договора за кредит, тъй като липсва писмена покана от първоначалния кредитор. Смята, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направеното възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит по реда на ЗПК и ЗЗП. Счита, че
приетото заключение на ССЕ не е изследвало плащанията, извършени от трети лица по
кредита както и необосновано първоинстанционният съд е игнорирал поисканата
допълнителна експертиза и отказа да допусне гласни доказателства.
В условията на евентуалност, ако бъде счетена за валидно обявена предсрочната
изискуемост на договора за кредит, въззивникът счита, че част от договорните лихви са
погасени по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Счита въззивната жалба за изцяло неоснователна и необоснована.
Първоинстанционният съд е взел предвид всички твърдения на двете страни, обсъдил е
всички възражения, разпределил е доказателствената тежест и изчерпателно е обсъдил
събраните доказателства. Смята възражението относно липса на връчено уведомление за
цесия за несъстоятелно и обсъдено от съдебния състав в мотивите на решението.
Изчерпателно са разгледани и отхвърлени възраженията на ответника относно нищожността
на договора за кредит поради нарушения на ЗЗП и ЗПК. Оборени са възраженията и относно
действителността на договора за прехвърляне на вземания. Моли въззивната жалба да се
остави без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло както и да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на предявения иск.
В с.з. по същество, въззиваемият, с писмена молба, поддържа доводите и моли за
потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявените
2
искове и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Установява се от представените по делото доказателства, че с договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.12.2015 год., ОББ АД, като
кредитор, е предоставил на В. Д. В. сума в размер от 10 000 лева срещу задължението на
кредитополучателят да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и
срокове и да го върне, ведно с дължимите лихви. Кредитът се издължава на 96 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 23.12.2015 год. Или крайният
срок на договора е 23.11.2023 год. Възнаградителната лихва по кредита, уговорена в чл.4 от
договора, е формирана като сбор от референтен лихвен процент - пазарен индекс – 6
месечен Sofibor, за кредити в лева, публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка от
6.557 пункта, като към момента на лихвения процент към датата на сключване на договора е
в размер на 7.500 годишно. Посочен в чл.5, ал.1 от договора е и ГПР по отпуснатия кредит в
размер на 8.86 %, както и общата дължима сума, изчислена към датата на сключване на
договора, в размер на 13 630.74 лв. и са посочени допусканията, при които е изчислена
стойността на ГПР. Договорени между страните са и условията, при които банката има право
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Представен по делото е и подписан от кредитополучателя погасителен план, видно от
което месечната погасителна вноска е формирана от вноска за главница, вноска за лихва и
застраховка.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и договор за прехвърляне на
парични вземания от 15.12.2021 год. Видно от приложение №1А към договор за прехвърляне
на парични вземания, вземането по процесния договор от 12.12.2015год. е прехвърлено от
„ОББ“АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД под номер 4645.
От приложеното ч.гр.дело № 6433/2023 год. – 16-ти състав на ВРС се установява, че
по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК за сума в размер на 4683.72 лв. – падежирала
главница по договора и сума в размер на 926.41 лв. – падежирала възнаградителна лихва за
периода 23.01.2019 – 20.05.2023 год., срещу която е подадено възражение, а на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщаването.
От заключението по проведената в хода на първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на погасената главница по
процесния договор за кредит е 4 240.28 лева, а непогасеното такова в размер на 5 759.72
лева. По отношение на договорната лихва се сочи от вещото лице, че общият размер на
начислената по договорната лихва е 3 025.78 лева, като за посочения в заявлението и
исковата молба период 23.01.2019-20.05.2023 год. същата възлиза на 2 765.94 лева. След
3
приспадане на платената договорна лихва в размер на 2 124.47 лева, дължимата падежирала
лихва е 641.47 лева.
При така изложеното, предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
по приложеното ч.гр.дело № 6433/2023 год. на ВРС, 16-ти състав.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа
по чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно
доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.
Основавайки исковата си претенция на неизплатени задължения по договор за
потребителски кредит, ищецът представя същия. Установено по положителен начин по
делото е усвояването на посочената в договора сума, както и че към датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение длъжникът е допуснал забава в
плащанията по договора.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. При сключване на процесния договор няма данни
ответникът да е действал във връзка с упражнявана от него търговска дейност или професия,
поради което и съдът приема, че той е потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР към ЗЗП и
съответно чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение и доколкото не е налице някое от
изключенията по чл.4 ЗПК, следва да се приеме, че ЗПК намира приложение по отношение
на процесния договор.
Според изискванията на приложимия закон, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа данни за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите (чл.11, ал.1 т.10 ЗПК). Видно, годишният процент на разходите представлява част
от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като неспазване на
изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия, на
основание чл. 22 от ЗПК.
Същевременно, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като
ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния
непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и
условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение
между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР,
4
приложима във всички случаи на потребителско кредитиране- чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При
изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се
вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода,
че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,ал. 1 от ЗПК), договорът
за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на
формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията,
представляващи изходни данни за изчисляване. В практиката на СЕС трайно е проведено
разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не
е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на
СЕС/. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22, постановено по
тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж)
от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В случая, към заявлението е представен договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 12.12.2015 год. Видно от разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора,
ГПР е посочен само като цифрова величина, при допусканията /чл.5, ал.3/, че договорът за
потребителски кредит валиден за срока, за който е бил сключен и Банката и
кредитополучателят изпълняват своите задължения в съответствие с параметрите по
договора и лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и
ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Чл.5, ал.4 от договора сочи, че общият
разход по кредита се променя при настъпване на описаните в договора обстоятелства,
водещи до промяна на ГПР.Последното е достатъчно, поради изложеното по-горе, да се
приеме, че договорът не отговаря на императивните изисквания на закона. Не е достатъчно
споразумението да съдържа само цифровата величина на ГПР, а следва да е ясно кои са
компонентите, включени в тази величина. При липса на яснота относно разходите, включени
в ГПР /независимо дали фактически ГПР съответства на тези разходи/, потребителят се
явява лишен от възможността да извърши свободен пазарен избор, преценявайки други
сходни продукти. Пропускът се приравнява на липса на ГПР.
А липсата на ГПР влече след себе си последицата на чл.23 ЗПК и съответно ищецът
има право да получи само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи по
кредита.
Видно от заключението на изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза размерът на извършените от ответника погашения за
възнаградителна лихва възлизат в размер на 2 124.47 лева, която сума с оглед изложените
по-горе съображения, като платени над чистата главница, са платени без основание. В този
случай, съгласно съображенията по решение на СЕС С-170/2021, съдът е длъжен служебно
5
да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. Ето защо, тази
сума следва да бъде прихваната от посочената като дължима главница в размер на 4 683.72
лева.
Въззивникът е релевирал доводи за неправилност на постановеното
първоинстанционно решение предвид неуведомяването на длъжника за извършената цесия.
Това оплакване, съдът преценя като неотносимо към предмета на спора, свеждащ се до
съществуването или несъществуването на процесните вземания, произтичащи от
неизпълнението на договора за кредит. Валидността на договора и съответно
съществуването на задълженията по него не може да бъде поставяно в зависимост от
съобщаването на промяната в титулярството на вземанията. Това е така, тъй като при
договора за цесия вземането преминава от предишния кредитор към новия такъв в момента
на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаването на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не е
уведомен за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението за подобно изпълнение ще възникне едва след уведомяването за
прехвърлянето на вземането от цедента, което само по себе си е необходимо условие за да
породи тя действие спрямо длъжника. /Решение от 05.03.2007 г. по т. д. № 889/2006 г. на
ВКС, II т.о./
В този смисъл, възражението за ненадлежно уведомяване за цесията би имало правно
значение и ефект, в случай, че плащане е било извършено на ненадлежен кредитор
вследствие на липсата на уведомяване. А по делото не се установява /видно от заключението
по ССЕ/, а и не се твърди от страна на длъжника, да са били извършвани плащания по
договора за кредит в полза както на цедента, така и на цесионера.
Няма и пречка уведомлението да бъде извършено в хода на висящ исков процес, дори
и с уведомление, съставено за целите на производството, доколкото чл. 99, ал. 4 ЗЗД не
съдържа изискване за срок, в който длъжникът да бъде уведомен за цесията. /Решение от
05.03.2007 г. по т. д. № 889/2006 г. на ВКС, II т.о./ Подобно уведомяване следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК /Решение № 123/ 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о, Решение № 78/09.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о./. По аргумент от изложеното, уведомяването може
да бъде извършено и с исковата молба.
В заключение, установителният иск, при съобразяване на заключението на вещото
лице, се явява основателен за сумата от 2 556.25 лева – падежирала главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.12.2015 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК ч.гр.дело №
6433/2023 год. – 16-ти състав на ВРС и неоснователен за сумата от 2 124.47 лева,
6
представляваща разлика между приетата за дължима главница и претендираната такава в
общ размер на 4 683.72 лв. и за сумата от 926,41 лв., претендирана като възнаградителна
лихва за периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г., произтичащи от същия договор.
По разноските:
Частичната основателност на жалбата налага отмяна на решението и в частта за
разноските като същите бъдат разпределени съобразно изхода от спора съобразен с
настоящото решение. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като
съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
Така, при общ размер на сторени в исковото производство разноски 425.15 лева и в
заповедното производство в размер на 292.20 лева, съразмерно на уважената част от иска,
в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 194 лева за исковото производство
и сума в размер на 133 лева за заповедното производство. При общ размер на сторените в
исковото производство разноски от 2 219.87 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска,
в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1207 лева. Следва да се посочи, с оглед
обективираното искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в минимален размер, че претендираният и
заплатен адвокатски хонорар от 1000 лева надвишава минимално предвидения в Наредбата
минимум и с оглед извършените фактически и правни действия не следва да бъде намаляван.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1610/08.05.2025г., постановено по гр.д. 9423/2023 год.
на ВРС – 16-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че В. Д. В., ЕГН:
********** от гр.Варна, ул.Средец № 19 дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.Малинова долина,
ул.“Рачо Петков-Казандчията“ № 4-6 сумата от 2 556.25 лева – падежирала главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.12.2015 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК ч.гр.дело №
6433/2023 год. – 16-ти състав на ВРС, на основание чл. чл. 415 ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК
във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 1610/08.05.2025г., постановено по гр.д. 9423/2023 год. на ВРС
– 16-ти състав, В ЧАСТТА, с която се приема за установено, че В. Д. В., ЕГН: ********** от
гр.Варна, ул.Средец № 19 дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-
Казандчията“ № 4-6 сумата от 2 124.47 лева, представляваща разлика между приетата за
дължима главница и претендираната такава в общ размер на 4 683.72 лв. и за сумата от
926,41 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 23.01.2019г. до
20.05.2023г. по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
12.12.2015 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 ГПК ч.гр.дело № 6433/2023 год. – 16-ти състав на ВРС, на
основание чл. чл. 415 ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД,
както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-
Казандчията“ № 4-6 срещу В. Д. В., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Средец № 19 иск за
приемане на установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2 124.47 лева,
представляваща разлика между приетата за дължима главница и претендираната такава в
общ размер на 4 683.72 лв. и за сумата от 926,41 лв., претендирана като възнаградителна
лихва за периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г. по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 12.12.2015 год., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК ч.гр.дело №
6433/2023 год. – 16-ти състав на ВРС, на основание чл. чл. 415 ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК
във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Средец № 19 ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казандчията“ № 4-6 сумата от 194
лева, съставляваща разноски за исковото производство и сума в размер на 133 лева –
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казандчията“
№ 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. В., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Средец № 19 сумата от
1207 лева – разноски за две инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8