Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, Дванадесети състав на пети април две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Д.Недева адм. дело № 2560 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 215 ЗУТ.
Образувано е по жалба от Л.Г.М. ЕГН ********** *** и М.Г.М. ЕГН********** ***,
депозирана чрез адв. Д., против заповед № 1478/26.05.2022 г. на заместник
кмета на община Варна с която на основание чл. 16 ал. 6 от Закона за устройство
на територията
е определено за част от поземлен имот № ****, от целият с
площ 500 (петстотин) кв.м. по документ за собственост и площ 858 (осемстотин
петдесет и осем) кв.м. по предходен План на новообразуваните имоти за м-ст
„Свети Никола“ гр. Варна урегулирането ѝ в поземлен имот с идентификатор
10135.2526.****с площ 360 (триста и шестдесет) кв.м. при граници ПИ
10135.2526.9554, 10135.2526.****, 10135.2526.****, 10135.2526.**** идентичен с
УПИ VІІІ-****, кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола“, район „Приморски“, гр.
Варна. При определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот с плана,
публична общинска собственост остават 140 (сто и четиридесет) кв.м. В жалбата
се релевират доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради което
се претендира прогласяването й.
В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата в частта, с която се иска прогласяване на
нищожност на оспорения акт. По съществото на спора се позовават на нормата на
чл. 168 ал. 2 АПК и въз основа на
цялостния преглед на делото, в случай, че са налице достатъчно основания за
това, се иска постановяване на решение, с което се прогласи за нищожна
оспорената в настоящото производство заповед. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По
съществото на спора с писмена молба изразява становище за неоснователност на
възражението на жалбоподателите, касаещо въпроса за нищожността на оспорената
заповед. Счита, че по делото са приобщени доказателства за оправомощаването на заместник кмета П. П.от
кмета на община Варна да издава заповеди по смисъла на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ,
каквато е оспорената. Твърди, че така извършеното оправомощаване чрез
делегиране на правомощия, които по закон принадлежат на кмета на община, е
допустимо и законосъобразно по силата на §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се
претендира над минималния размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление от М.Г.М. и Л.Г.М., с рег. № ОСИСД22000670ВН/03.02.2022Г. до община Варна било отправено искане за издаване на заповед по реда на
чл. 16 ал. 6 от ЗУТ, за индивидуализиране на новообразуван урегулиран поземлен
имот с идентификатор 10135.2526.****по Кадастрална карта на гр. Варна. От
представената извадка от одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за кв. „Свети
Никола” гр. Варна, се установило, че поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****е
идентичен с УПИ VIII-**** в кв. 6, с площ 360кв.м. Останалата част от ПИ **** била
интегрирана в КК като поземлен имот с идентификатор 10135.2526.**** с площ 387
кв.м., които съгласно плана попадали в улична регулация.
В хода на производството било констатирано, че съгласно Протокол от
31.03.2000г. на Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията - Варна и
удостоверение за наследници, заявителите са собственици на „дял първи по
заключение на вещото лице, а именно: имот пл. № 554 с площ 500 кв.м. по нотариален
акт, а измерен на място и по скица с площ 768 кв.м."
Предвид горното директора на дирекция „ОСИСД”-община Варна направил искане
до директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране” да бъде определена точната площ, която при урегулиране на поземлен
имот **** по Кадастрален план на м-ст „Свети Никола" по реда на чл. 16 ал.
1 от ЗУТ, се е трансформирала в публична общинска собственост и следва да бъде
посочена в заповедта на кмета на община Варна, изготвена по реда на чл. 16 ал.
6 от ЗУТ.
В отговор директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране” -община Варна посочил следното: Съгласно н.а. № 152,
том IX, дело № 3886/13.09.1972г., Марулка Георгиева Стефанова дарява на
дъщерите си Стефка Лазарова Митева и Добринка Лазарова Драгнева по една втора
ид.част от собственото си лозе, находящо се в землището на гр. Варна, м.
„Ваялар", цялото с площ 1000 кв.м. Описаният в документа имот частично
съответства на ПИ 13375 по Кадастрален план на гр. Варна от 1956г. (означен с
розов цвят на комбинираната скица), който имот е с площ 1822 кв.м. (графично
изчислени от плана). В Кадастрален план на гр. Варна от 1977г., ПИ 13375 от
предходния план частично съответства на имоти 554 (с площ 880 кв.м., графично
изчислени от плана) и 625 (с площ 660 кв.м., графично изчислени от плана),
означени с кафяв цвят на комбинираната скица. Двата имота по документ за
собственост са по 500 кв. м., но по план съставляват общо 1540 кв.м. Съгласно
Протокол за съдебна делба № 245, том V, вх. peг. 5141/05.06.2000г., дял
I, представляващ ПИ 554, е преминал в собственост на Стефка Лазарова Митева, а
дял II, представляващ ПИ 625, е преминал в собственост на Добринка Лазарова
Николова. Със Заповед № Р-112/17.04.2002г. на зам. кмета на община Варна, имоти
554 и 625 са заличени от плана и на тяхно място са образувани имоти 2732 и
2733, съответно с площи 750 кв.м. и 790 кв.м., означени с червен цвят на
комбинираната скица. Със Заповед № РД-07-770б-203/08.08.2007г. на Областен управител
на област Варна е одобрен План на новообразуваните имоти за м. „Свети
Никола". В този план са отразени имоти **** и ****, означени със зелен
цвят на комбинираната скица, с площи съответно 858 кв.м. и 635 кв.м. почти
идентични с имоти 554 и 625 по КП от 1977г. С Решение № 2405-10 от 23,24 и
30.06.2010г. на Общински съвет Варна е одобрен план за регулация и застрояване
на кв. „Свети Никола". При изработване на ПРЗ, за имоти **** и **** с
използвани номерата на имотите по ПНИ,
но с граници приблизително по Заповед № P-112/l7.04.2002г. на зам. кмета на община Варна. Съответно, за имотите са отредени УПИ VIII-****
и IX-****
в кв. 6, с площи 360 кв.м. и 133 кв.м. Урегулираните
имоти са нанесени в кадастралната карта на гр. Варна с идентификатори 10135.2526.****и
10135.2526.****, означени с черен цвят на комбинираната скица. Въз основа на
гореизложеното, както и предвид наличните документи в преписка
ОСИСД22000670Вн_001ВН/08.04.2022г. и в преписката по издаване на Заповед № Р-112/17.04.2002г.
на зам.кмета на община - Варна, било посочено, че не са налице документи, които
да доказват, че Стефка Лазарова Митева /съответно Добринка Лазарова Драгнева/
притежават по повече от 500 кв.м. Установените разлики между площите на имотите
в различните кадастрални планове и площите по документ за собственост не могат
да се обосноват като допустими по нормите на чл.18 и чл.19 от Наредба
№РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Предвид направените констатации, е прието, че следва да се счита, че
Стефка Лазарова Митева е собственик на 500 кв.м. При положение, че УПИ VІІІ-****
/идентичен с ПИ 10135.2526.2354/ е с площ 360 кв.м., то при урегулирането на
имот 10135.2526.**** стар по реда на чл.16 ал.1 от ЗУТ в публична собственост
са трансформирани 140 кв.м. и същите следва да бъдат посочени в заповедта на
кмета на община Варна, изготвена по реда на чл.16 ал.6 от ЗУТ.
В хода на производството жалбоподателите били уведомени, че ПУП-ПРЗ на кв.
„Св. Никола"- гр. Варна, приет с решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г.
на Общински съвет- гр. Варна, не е обжалван в частта на УПИ VIII-**** в кв. 6, идентичен с ПИ 10135.2526.****от кадастралната карта на гр. Варна,
както и че УПИ VIII-****,
в кв. 6 от ПРЗ на кв. „Св. Никола" е част от ПИ ****,
идентичен на ПИ 10135.2526.****от кадастралната карта на гр. Варна е с
редуцирана площ: 360 кв.м. след одобряване на уличната регулация. Разликата от
ПИ **** с площ 387 кв.м. попадат в уличната регулация и ПИ 10135.2526.****съответства
на част от дял първи, описан в протокол за съдебна делба № 245, т. V/2000 г.
Видно от Протокол №2 от 28.02.2022 г. на заседание на комисията назначена
със заповед № 0383/30.01.2020 г. на Кмета на Община Варна, във връзка с чл. 16,
чл. 205, чл. 210 от ЗУТ и § 9 от ПР на ЗУТ, било разгледано заявление № ОСИСД
22000670ВН/03.02.2022г. от М.Г.М. и Л.Г.М., чрез адв. К. К. за
индивидуализиране на ПИ 10135.2526.****по Кадастрална карта на гр. Варна
идентичен с УПИ VIII-**** кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола" гр. Варна. С
решение №2-82 било прието да се издаде
заповед по реда на чл. 16 ал. 6 от ЗУТ за индивидуализиране на ПИ 10135.2526.****по
КК на гр. Варна идентичен с УПИ VIII-**** кв. 6 по плана на кв. „Свети
Никола" гр. Варна.
Със заповед № 1478/26.05.2022 г. на
заместник кмета на община Варна на основание чл. 16 ал. 6 от ЗУТ е определено
за част от поземлен имот № ****, от целият с площ 500 (петстотин) кв.м по
документ за собственост и площ 858 (осемстотин петдесет и осем) кв.м по
предходен План на новообразуваните имоти за м-ст „Свети Никола“ гр. Варна
урегулирането ѝ в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****с площ 360
(триста и шестдесет) кв.м при граници ПИ 10135.2526.9554, 10135.2526.****,
10135.2526.****, 10135.2526.**** идентичен с УПИ VІІІ-****, кв. 6 по плана на
кв. „Свети Никола“, район „Приморски“, гр. Варна. При определяне на
новообразувания урегулиран поземлен имот с плана, публична общинска собственост
остават 140 (сто и четиридесет) кв.м.
Заповедта е връчена на жалбоподателите М.Г.М. и Л.Г.М., чрез пълномощника
адв. К. К. на 10.06.2022 г. и е била оспорена, с жалба рег. № РД22022353ВН/18.10.2022 г.
В тази връзка, производството по жалбата срещу заповед № 1478/26.05.2022 г. на заместник кмета на община
Варна досежно нейната незаконосъобразност е прекратено с влязло в сила определение
от открито съдебно заседание от 22.02.2023г., тъй като е просрочена. Съдът
съобрази факта, че доколкото в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв
срок подлежи на обжалване, то срокът по
чл. 140 ал.1 от АПК се удължава на два месеца, които също са изтекли. Доколкото
в жалбата са направени възражения за нищожност на същата, в тази част жалбата е
процесуално допустима по арг. от чл.149 ал.5 от АПК
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
допустима за разглеждане на основание чл. 149, ал.5 АПК, само относно релевираните с нея основания за нищожност на оспорения
административен акт, тъй като тези заявени с евентуалното искане за отмяна по
съображения за незаконосъобразност са преклудирани.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съдът намира, че след като е сезиран с искане за прогласяване нищожността
на влязъл в сила административен акт следва да ограничи проверката относно
незаконосъобразността му само с разглеждане на въпроса нищожен ли е акта или
не, без да го отменява, в случай, че установи неговата незаконосъобразност. Тъй
като понятията нищожност и унищожаемост на административните актове не са
законово определени, преценката относно това кой от двата порока е налице
следва да се осъществи за всеки конкретен случай като се прецени доколко
допуснатото нарушение при издаване на акта се отразява върху съдържанието му и
засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на
липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е
засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и
за това съдът следва да обяви неговата нищожност. При унищожаемия
административен акт нарушението, което го опорочава е съществено а при нищожния
- особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда
предвидените в правната норма последици до отмяната му като редовен акт. При
него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния, от момента на
издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има
конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има
декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на
отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на
изпълнение.
Съгласно чл.
16, ал. 6 от ЗУТ, собствениците на
поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с
плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху
отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки
отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него
лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат
на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния
регистър и нанасяне в кадастъра.
В конкретния случай заповедта № 1478/26.05.2022 г. с правно основание чл.16
ал.6 от ЗУТ е издадена от заместник кмета на община Варна на основание Заповед № 5005/02.12.2019 г., с която кмета на община Варна е делегирал
правомощия на зам.кмета на община Варна по ЗУТ, а именно да издава заповеди по
смисъла на чл. 16 ал. 6 от ЗУТ. Предвид изложеното
обжалваната заповед, се явява издадена от компетентен орган.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. В ЗУТ не са
посочени специални правила във връзка с производството по издаване на заповед
по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ, поради което са
приложими общите разпоредби на административния процес, съдържащи се в АПК.
Същите са спазени. Административният орган е издал заповедта след като е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с
изискването по чл. 35 от АПК. Нарушение на процесуалните
правила при издаване на акта следва да са съществени и такива, които да се
отразяват върху съдържанието му, което в случая не се установява от приложените
по делото доказателства и не се засяга волеизявлението на административния
орган до степен да се приравни на липса на волеизявление.
Изискванията за форма на акта са спазени, посочени са фактически и правни
основания за издаването на административния акт. Заповедта е постановена в съответствие
с изискванията на чл. 59 от АПК - в писмена форма, с текстова
част, с посочени правни основания за издаване на акта, материалноправни норми,
а фактическите основания са причините и условията, поради които се издава акта,
т. е. фактите, които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма.
Фактическите основания за издаване на акта са мотивите на органа и могат да се
съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от него или да се
съдържат в друг документ към административната преписка. В конкретния случай,
фактическите основания се съдържат в заповедта и съпровождащите я документи -
съставляващи административната преписка, част от които са изрично посочени в
обстоятелствената част на заповедта.
Съобразено и отчетено е влязлото в сила решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- гр.Варна, в частта по отношение на имота на жалбоподателите, както
и конкретните предвиждания и отреждането на имота по плана и по кадастралната
карта. В този смисъл, съдът установи, че не са налице допуснати нарушения на
административно производствените правила, още по-малко съществени.
По отношение на съответствие с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за
изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на
озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с
влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза
на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не
повече от 25 на сто. В чл. 16, ал. 4 от ЗУТ е регламентирано, че в случаите по ал. 1 на
всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот
(имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и
с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени
зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е
имал преобладаващо местоположение, като урегулираните имоти са с пазарна
стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им,
което се доказва с решение на комисията по чл. 210.
В чл. 16, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че в случаите по ал. 1 на
всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот
(имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и
с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени
зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е
имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не
по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се
доказва с решение на комисията по чл. 210. Решението на комисията се съобщава
на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може
да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния
устройствен план по ал. 1.
Според чл.
16, ал. 6 от ЗУТ собствениците на
поземлени имоти по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 придобиват собствеността върху
новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива
собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на
плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или
упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота.
Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила
план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно
вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.
От така разписаната нормативна уредба следва, че
заповедта по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ е част от сложен
фактически състав за провеждане и завършване на специална отчуждителна
процедура за възникване на нова собственост, включващ два елемента: 1. Влязъл в
сила план и 2. Влязла в сила заповед за индивидуализиране на имота. Издаването
на заповед по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ, с която точно се
индивидуализира новообразуван УПИ за придобиване на собствеността на всеки
отделен УПИ, е предпоставена от влязъл в сила акт за одобряване на ПУП, процедиран
по реда и на основание чл. 16, ал. 1-6 от ЗУТ, като индивидуализацията следва да е идентична с
обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ. С плана са определени
лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им
предназначение, характера и начина им на застрояване. За конкретния план са
приложими разпоредбите на чл. 16, ал. 1-6 от ЗУТ - самият план има незабавно отчуждително действие по
отношение на отнемането от неурегулираните имоти на не повече от 25 %, които
площи планът определя като необходими за реализирането на мероприятията,
посочени в чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, като не е необходимо конфигурацията на
новообразувания УПИ да е съобразена с точните кадастрални граници на имотите.
Заповедта по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ отразява,
констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в
сила ПУП. Тази заповед не може да създаде, измени или прекрати права, различни
от тези, създадени с влезлия в сила ПУП, тя е негова проекция. С нея не се
признават, нито се отнемат право на собственост или други вещни права. Целта на
заповедта по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ е да посочи, да
индивидуализира кой урегулиран поземлен имот - като номер и квартал, е отреден
от влезлия в сила ПУП на собственика на недвижимия имот преди регулацията.
В конкретния случай по делото няма спор, че издадената
заповед конкретизира имота на жалбоподателите в съответствие с влезлия в сила
ПУП-ПРЗ. В този смисъл същата е издадена в изпълнение на предвижданията на
влезлия в сила ПУП, отразява регулационния режим на процесния имот, който е
създаден с влезлия в сила ПУП, като индивидуализира точно новообразуваните УПИ
с описание на границите и определяне на идентификатор, съгласно § 5, т. 12 от ДР
на ЗУТ. Предвид изложеното съдът
приема, че процесната заповед съответства на материално правното основание, въз
основа на което е издадена.
Следва да се посочи, че с плана по чл. 16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се
трансформира в собственост на УПИ. Разместването на собствеността може да
засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на
поземления имот, площта и местоположението му. Вещноправният ефект на
разместването настъпва по силата на самия ПУП, който е влязъл в сила в
конкретния случай. Съгласно чл.
16, ал. 6 от ЗУТ собствениците на
поземлени имоти придобиват собственост върху новообразуваните с плана УПИ, а
общината придобива собственост върху отстъпените части от датата на влизане в
сила на плана. В разглеждания случай, след влизането в сила на одобрения от
Общински съвет- Варна видно от констативен протокол от 15.09.2010 г. и опис на възраженията срещу приетия
с Решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна,
обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., относно обявен подробен устройствен план
/ПУП/- план за регулация и застрояване /ПРЗ/ по плана на кв. „Св. Никола“, гр.
Варна, обхващащ процесния имот, е настъпило и
транслативното действие на плана, състоящо се в това, че собствениците на
неурегулираните поземлени имоти са станали собственици на новообразуваните с
плана урегулирани поземлени имоти, а общината е придобила вещните права върху
отстъпените части. Както вече бе посочено, процесната заповед отразява
регулационния режим на процесния имот, който е създаден с влезлия в сила ПУП,
конкретизира се съответния новообразуван УПИ, но собствеността се определя по
данните залегнали в ПУП, чиято основа е действащата КК и КР. С тази заповед не
се признават, нито се отнемат права на собственост или други вещни права и в
тази връзка наведените възражения са неоснователни.
Със заповедта по чл.
16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира
съответния новообразуван УПИ, но собствеността се определя съобразно данните,
залегнали в регистъра към кадастралната основа, на която е изработен.
Административният орган има правомощието да отрази в административния акт само
изрично посочените в закона обстоятелства. Дяловете на съсобствениците от имота
се определят съгласно титулите за собственост и не попадат сред обстоятелствата,
които волеизявлението на органа в производството по цитирания текст може да
установява, с оглед на което възраженията на жалбоподателите в тази насока са
неоснователни.
Индивидуализираният имот в оспорената заповед е в
съответствие с чл.
16, ал. 6 от ЗУТ във вр. с § 5, т. 12 от ДР
на ЗУТ. Заповедта е в съответствие и
с целта на закона, доколкото поставената от законодателя пред заповедите по
чл.
16, ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗУТ цел е единствено с тях да се индивидуализира конкретният
УПИ, който е придобит от собственик на неурегулиран дотогава имот, предмет на
ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.
В случай, че е допуснато нарушение на материалния закон то се отразява
върху съдържанието на акта и не засяга волеизявлението на административния
орган до степен да се приравни на липса на такова. Нищожен е административен
акт, който е издаден без каквото и да е било законово основание, който е лишен
от нормативна основа въобще - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз
основа на подзаконов нормативен акт, или такъв, който е основан на друг нищожен
административен акт. Нарушение на материално правния закон ще води до нищожност
на акта и когато актът съдържа предписание, което е престъпление или е
невъзможно неговото изпълнение, каквито предпоставки в случая не са налице.
Твърдението, поддържано от жалбоподателя за противоречие с посочените
материалноправни разпоредби на закона не е порок, който засяга действителността
на административния акт. Нарушаването на цитираните от жалбоподателя специални
норми на ЗУТ не опорочава издадената заповед до степен на нищожност. Волята на
административният орган не е опорочена до такава степен, че да бъде приравнена
на липса на волеизявление. Не може по пътя на искането за обявяване на
нищожност на съответен административен акт, да се
оспорва и да се иска отмяната му, като
незаконосъобразен. При отсъствието на основни недостатъци, засягащи формата,
съдържанието и компетентността на органа, издател на акта, съдът приема, че оспорената
заповед не е нищожна, подадената жалба на основание чл.149, ал.5 АПК вр. чл.215, ал.1 ЗУТ за прогласяване нищожността на оспорения административен акт е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 предл.
последно АПК, настоящият състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.М. ЕГН **********
*** и М.Г.М. ЕГН********** ***, против Заповед № 1478/26.05.2022 г. на
заместник кмета на община Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от получаване на съобщенията от страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: