Решение по дело №2404/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1508
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Бистра Николова
Дело: 20201001002404
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 150809.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
Секретар:Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002404 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 21.08.2020 г. по т.дело № 81/20 г. Благоевградски окръжен съд е приел
за установено, че „Сладим“ ЕООД, ЕИК ********* София е титуляр на вземания в общ
размер на 15 987,16 лева спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД , ЕИК *********,
произтичащо от договори за паричен заем, предоставено на ответника както следва - на
04.01.2019 г. сума в размер на 1 213,96 лева, с поредност на удовлетворяване чл. 722 т. 8 от
ТЗ , на 21.02.2019 г. сума в размер на 5 456,40 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 510
лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 510 лева, на 08.03.2019 г. сума в размер на 7 786,70
лева и на 08.03.2019 г. сума в размер на 510 лева всички с поредност на удовлетворяване чл.
722 т. 7 от ТЗ , по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ , предявен от „Сладим“ ЕООД
София, ЕИК ********* срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич, ЕИК
*********. Осъдил е ответника да заплати по сметка на Благоевградски окръжен съд
държавна такса в размер на 159,87 лева, на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
Недоволен от горното решение е останал временният синдик на ответното дружество
„БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД - Д. Б. А. , която го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Развива подборни съображения за наличието на
процесуална легитимация за обжалване на постановеното решение, предвид особеното
процесуално качество на синдика в производството по исковете с правно основание чл. 694
от ТЗ. Поддържа, че синдикът се конституира за участие в производството в собствено
качество, което обосновава и особеното му процесуално положение , включително и
правото му да обжалва постановеното решение. Излага, че задължението за конституиране
1
на синдика в производството е гаранция срещу симулативно водене на съдебни процеси.
Сочи, че в конкретния случай симулативността на производството следва от свързаността на
двете дружества, тъй като управителят на ответното дружество С. Д. С. е майка на
управителя на дружеството на ищеца М. Г. С.. Инвокира оплакване за неправилно
включване в списъка на приетите вземания на част от процесните вземания, тъй като
същите са възникнали след датата на решението за отриване на производство по
несъстоятелност. Сочи, че разпоредбите на чл. 685 и чл. 688 ясно разграничават вземанията,
които подлежат на предявяване в производството, съобразно момента на тяхното възникване
- до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, за което се
позовава и на трайната съдебна практика. Навежда доводи за необоснованост на извода на
съда, че в производството по чл.694 от ТЗ е недопустимо да бъде изследван въпросът дали
вземанията, предмет на иска се явяват относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността, доколкото искът с правно основание чл. 646 от ТЗ е самостоятелно
средство за защита и не е предявен в производството. Поддържа, че въпреки горното
синдикът има право да откаже приемане на такова вземане по съображения за неговата
относителна недействителност и без подобен иск да е преяден, за което се позовава на
съдебна практика . Сочи, че в конкретния случай по делото липсват доказателства дали
процесните вземания са възникнали валидно, тъй като сумите не са предоставяни директно
на ответното дружество, а ищецът е осъществявал плащания в поза на трети лица от негово
име, което прави и безпредметно предявяването на иск за попълване на масата на
несъстоятелността. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск.
Въззиваемият „Сладим“ ЕООД София изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че по делото са налице категорични доказателства за предоставяне
на процесните суми на ответника по силата на договори за заем. Навежда доводи за
законосъобразност на извода на съда, че липсата на оспорване на осъществените плащания
по реда и в срока по чл. 646 от ТЗ преви недопустимо тяхното приемане за относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността в производството по иска с
правно основание чл. 694 от ТЗ. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззиваемият „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД не изразява становище по спора
пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Сладим“ ЕООД София , ЕИК ********* срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“
ЕООД Петрич , ЕИК ********* за установяване на обстоятелството, че ищецът „Сладим“
ЕООД София притежава вземане спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД в размер на
15 987,16 лева , произтичащо от договори за паричен заем, предоставено на ответника както
2
следва - на 04.01.2019 г. сума в размер на 1 213,96 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 5
456,40 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 510 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на
510 лева, на 08.03.2019 г. сума в размер на 7 786,70 лева и на 08.03.2019 г. сума в размер на
510 лева, включени в изготвения от синдика списък на неприетите вземания в
производството по несъстоятелност спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич .
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение от
20.02.2019 г. по т.дело № 252/16 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е открито
производство по несъстоятелност спрямо ответника „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД
Петрич с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2011 г. С влязло в законна сила
определение от 04.05.2020 г. по т.дело № 252/16 г. на Окръжен съд Благоевград е оставено
без уважение възражението на „Садим“ ЕООД Софи срещу списъка на неприетите в
производството по несъстоятелност спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич
вземания , обявен в търговския регистър на 31.05.2019 г., за приемане на вземане в общ
размер на 15 987,16 лева, произтичащо от договора за паричен заем, сключен между
страните на 03.01.2019 г. Горното обосновава наличието на правен интерес на кредитора да
предяви положителен установителен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване
съществуването на предявеното от него вземане, което обосновава извод за допустимост на
предявения иск.
От справка в търговския регистър се установява, че на 31.05.2019 г. по партидата на
ответното дружество е обявен списък на неприетите в производството по несъстоятелност
вземания, предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ . По т. 4 от списъка е посочено
процесното вземане на кредитора „Сладим“ ЕООД София. Същото е предявено в общ
размер на 15 987,16 лева , със следните компоненти: осъществено на 04.01.2019 г. от ищеца
плащане на задължение на ответника в размер на 1 213,96 лева в полза на Greneth , въз
основа на договор от 03.01.2019 г. , осъществено на 21.02.2019 г. от ищеца плащане на
задължение на ответника в размер на 5 456,40 лева, спрямо „Сембодиа“ ООД по фактура №
21000000041/21.02.2019 г. въз основа на договор за заем от 03.01.2019 г., осъществено на
21.02.2019 г. плащане на сума в размер на 510 лева, и на 21.02.2019 г. на сума в размер на
510 лева, - осъществени от ищеца плащания на задължение на ответника към „Ваки Хим“
ООД по фактури № 12787/ 21.02.2019 г. и фактура № 12788/21.02.2019 по договор за заем от
03.02.2019 г. , осъществено на 08.03.2019 г. от ищеца плащане на задължение на ответника
сума в размер на 7 786,70 лева спрямо „Сембодия“ ООД по фактура №
**********/11.03.2019 г. въз основа на договор за заем от 03.01.2019 г. и осъществено на
08.03.2019 г. от ищеца плащане на задължение на ответника в размер на 510 лева спрямо
„Ваки Хим“ ООД по фактура № 12853/11.03.2019 г. по силата на договора за заем, сключен
между страните на 03.01.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторите предявяват писмено своите
вземания пред съда по несъстоятелността в срок от един месец от вписването в търговския
регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Нормата не
3
въвежда разграничение относно вземанията, които подлежат на предявяване по установения
от нея ред, но разграничителният критерий за селектиране на вземанията, подлежащи на
предявяване, се извлича по тълкувателен път. Разпоредбата на чл. 688, ал. 1, изречение второ
ТЗ установява забрана за предявяване на вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност след изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Едновременно с това нормата на чл. 639 ТЗ предвижда вземанията, възникнали след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност да бъдат удовлетворявани
директно на падежа, поради което и по аргумент за противното, вземанията, възникнали до
датата на решението за откриване на производството, следва да бъдат предявявани по реда
на глава 43 ТЗ „Предявяване на вземанията”.
Датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност е датата на
неговото постановяване и обявяване в срочната книга на съда. В настоящият случай
решението е постановено на 20.02.2019 г. , поради което единствено първото от
претендираните вземания - в размер на 1 213,96 лева, възникнало на 04.01.2019 г. , с
произход погасено от ищеца задължение на ответника спрямо трето лице се явява
възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
поради което единствено същото подлежи на предявяване и приемане по реда на чл. 685 от
ТЗ. Видно от списъка на неприетите вземания, всички останали плащания в полза на трети
лица са осъществени от ответника след 20.02.2019 г., поради което и вземанията на
последния са възникнали след тази дата. Горното обосновава невъзможност същите да бъдат
предявени и удовлетворени по реда на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Горният извод не се
променя от обстоятелството, в молбата за тяхното предявяване ищецът е посочил, че
същите са с произход договор за паричен заем от 03.01.2019 г. Видно от представяния по
делото писмен договор, по силата на същия страните се споразумели заемодателят
„Сладим“ ЕООД да предостави изцяло или на части по искане на заемополучателя „БК и
РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич сума в размер на 16 000 лева в срок от една година
от датата на подписване на договора. Предвид реалния характер на договора за заем обаче,
същият се счита за сключен не в момента на постигане на съгласие между страните за
предоставяне на сумата и условията на нейното връщане, а в момента на нейното реално
предоставяне от заемодателя на заемополучателя. От заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните се
установява, че всички претендирани по т. 2- до т.6 от исковата молба плащания са
осъществени в периода 21.02.2109 г. – 08.03.2019 г., като на датите на осъществяване на
плащанията в полза на третите лица са сключени и процесните договори за заем, на които
основава претенцията си ищецът. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че
всички фактури, по които ищецът е осъществил плащане в полза на трети лица за сметка на
ответника са издадени след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. С оглед на това посочването като основание за плащането на договора за
заем от 03.01.2019 г. не може да промени извода за реално предоставяне на сумата по заема
след датата на възникване на задължението по фактурите, в унисон с клаузата на чл. 1 ал.2
4
от договора – след поискване от заемополучателя, т. е при възникване на необходимост от
ползване на същата.
С оглед на горното всички договори за заем се явяват сключени от страните след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на
чл. 639, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа. По правило това са
вземания, възникнали в резултат на непрекратената търговска дейност на длъжника, а
възприетият от законодателя подход е израз на стремежа за продължаването й, както и за
осигуряване на възможност за оздравяване на предприятието. Задължението за
удовлетворяване на тези вземания на падежа е стимул за кредиторите, които при липсата на
привилегия за получаване на незабавно плащане вероятно не биха договаряли с
неплатежоспособен контрагент. Вземанията, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, които не са заплатени на падежа,
подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност безсрочно, до момента на
неговото прекратяване, но законът не предвижда изрично задължение на кредитора, нито
срок за тяхното предявяване. Тези вземания по принцип подлежат на удовлетворяване преди
вземанията на хирографарните кредитори, възникнали до датата на решението за откриване
на производството - чл. 639, ал. 1 във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен единствено по отношение установяване съществуването на вземането по т. 1
от исковата молба , размер на 1 213,96 лева, представляващо сума, предоставена от ищеца на
ответника по силата на договор за заем от 04.01.2019 г., поради което същият следва да
бъде уважен. По отношение на останалите посочени в исковата молба вземания,
предявеният положителен установителен иска за установяване на съществуването им се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради частично съвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта , в
която е прието за установено съществуването на вземане размер на 1 213,96 лева,
представляващо сума, предоставена от ищеца на ответника по силата на договор за заем от
04.01.2019 г. В останалата част- по отношение на останалите претендирани по исковата
молба вземания обжалваното решение следва да бъде отменено, а претенцията за
установяване на съществуването е им в полза на ищеца - отхвърлена.
На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на Окръжен
съд- Благоевград държавна такса в размер на 147,73 лева и по сметка на Софийски
апелативен съд държавна такса в размер на 73,86 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,

5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.08.2020 г. по т.дело № 81/20 г. на Благоевградски окръжен
съд в частта, в която е прието за установено, че „Сладим“ ЕООД, ЕИК ********* София е
титуляр на вземания спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД , ЕИК *********,
произтичащи от договори за паричен заем, предоставени на ответника както следва - на
21.02.2019 г. сума в размер на 5 456,40 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 510 лева, на
21.02.2019 г. сума в размер на 510 лева, на 08.03.2019 г. сума в размер на 7 786,70 лева и на
08.03.2019 г. сума в размер на 510 лева всички с поредност на удовлетворяване чл. 722 т. 7
от ТЗ , по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от „Сладим“ ЕООД София, ЕИК
********* срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич, ЕИК ********* и в частта за
държавната такса вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от предявен от „Сладим“ ЕООД София, ЕИК
********* срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич, ЕИК ********* при
участието на синдика на „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД Петрич за установяване на
обстоятелството, че „Сладим“ ЕООД, ЕИК ********* София е титуляр на вземания
спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД , ЕИК *********, произтичащи от договори за
паричен заем, предоставени на ответника както следва - на 21.02.2019 г. сума в размер на 5
456,40 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на 510 лева, на 21.02.2019 г. сума в размер на
510 лева, на 08.03.2019 г. сума в размер на 7 786,70 лева и на 08.03.2019 г. сума в размер на
510 лева всички с поредност на удовлетворяване чл. 722 т. 7 от ТЗ , като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Сладим“ ЕООД София, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен
съд - Благоевград държавна такса в размер на 147,73 лева и по сметка на Софийски
апелативен съд държавна такса в размер на 73,86 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6