Решение по дело №1622/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 28.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 1622 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са два кумулативно обективно съединени иска - иск за лишаване от родителски права с правна квалификация по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и иск за изменение на присъдената издръжка с правна квалификация по чл. 150 СК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г.С.Х. *** като майка и законен представител на малолетното дете Б.С.Г. срещу С.Г. *** за лишаването на последния от родителски права по отношение на процесното дете, както и за изменение размера на присъдената издръжка.

С исковата молба се навеждат твърдения, че детето Б.Г. е общо на страните по делото. С решение № 19/22.02.2008 г., постановено по гр. дело № 1281/2007 г. по описа на РС Враца, бил прекратен бракът между страните, като упражняването на родителските права било предоставено на ищцата Г.Х.. Сочи, че както преди прекратяването на брака, така и след това, ответникът не полагал каквито и да било грижи за процесното дете, не плащал издръжка и не се интересувал от неговото развитие. Откакто напуснал семейното жилище през 2011 г., ответникът не се е свързвал по какъвто и да било повод с ищцата или процесното дете, като понастоящем местонахождението му е неизвестно за ищцата Х.. Твърди се, че срещу ответника се водят редица граждански и наказателни производства, като освен това бил обявен и за общодържавно издирване. Сочи, че детето Б. е ученик в шести клас, като необходимостта за наличие от съгласие от страна на бащата във връзка с уреждането на административни въпроси, във висока степен затруднява ежедневието на ищцата и детето. Във връзка с различни учебни проекти, реализирани в училището на процесното дете, последното често има възможност да посещава различни държави, но необходимостта от наличие на съгласие от страна на бащата за излизане на детето в чужбина, се явява пречка то да участва в тях. Процесното дете освен това редовно се занимава с футбол, като получава покани за участия в турнири, включително и в чужбина, но поради отсъствието на ответника, детето не може да участва на тези мероприятия. Откакто е напуснал дома им през 2011 г., ответникът не е потърсил процесното дете нито веднъж, не се е интересувал по какъвто и да било начин от него и не му изпращал никакви средства за издръжка. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, ищцата намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаването на ответника от родителски права по отношение на детето Б.Г..

Твърди се още, че с решението за развод между страните бил определен размер на издръжка, която ответникът следвало да заплаща на процесното дето в размер на 70,00 лв., който размер понастоящем е под законоустановения минимален размер на издръжка. Моли съда да измени размера на присъдената издръжка, като същата бъде увеличена в размер на 150,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

В срочно подаден отговор, ответникът чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. Счита, че предявеният иск за лишаването му от родителски права е неоснователен, тъй като не се установяват по безспорен начин визираните в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК предпоставки, а именно – без основателна причина трайно да не полага грижи за детето и недаване на издръжка. По отношение на предявения иск за увеличаване размера на присъдената издръжка, счита, че същият е недопустим, алтернативно – неоснователен за предявения размер над законоустановения минимум от 115,00 лв. на месец. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Прокуратурата изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, предявеният иск за лишаване от родителски права е основателен и следва да бъде уважен.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 815/06.12.2004 г., детето Б.С.Г. е родено на *** г. от майка Г.С.Х. и баща С.Г.Х.

Представен и препис от решение № 19/22.02.2008 г., постановено по гр. дело № 1281/2007 г. по описа на РС гр. Враца, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Г.С.Х., като бащата С.Г.Х. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 лв. На същия е определен и режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото.

От разпитания по делото свидетел В.А.С., намиращ се във фактическо съжителство с ищцата от 2009 г., се установява, че последният осъществен контакт между ответника и процесното дете, за което свидетелят знае, е през 2010 г. Същият заявява още, че считано от 2011 г. нямат никаква информация за ответника. От тогава той не давал издръжка и не се е интересувал от детето по никакъв начин. Детето от своя страна също не се интересувало от баща си.

От разпита на свидетелката А.В.И.– приятелка на ищцата по делото, се установява, че тя  последно е виждала ответника през 2007 г., когато бил разводът между страните, като от тогава бащата и детето не поддържали контакти. Заявява, че от развода между страните, ответникът не предоставял издръжка за детето, като грижи за него полагала само майката и нейният приятел – свидетелят В.С..

По делото е изслушано и малолетното дете Б.С.Г., което споделя, че от години не е виждал баща си. Ответникът по никакъв начин не се свързвал с детето, не му давал издръжка и не осъществявал контакт с него. Б.Г. споделя още, че дори не се сеща за баща си, не му липсва и го приема като непознат човек.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца, се установява, че основните грижи за процесното дете се полагат от неговата майка Г.Х., която желае да продължи да упражнява родителските права над него. Посочено е, че среща с ответника не е проведена, тъй като последният е с неизвестно местонахождение, поради което социалните служители не могат да изразят становище за неговите желания и възможности по отношение на детето Б.Г..

По делото са приети и писмени доказателства, издадени от ТД на НАП, гр. Велико Търново по отношение действащите трудови договори и осигуряването на страните по делото. От приетите справки за действащи трудови договори се установява, че нито ищцата Г.Х., нито ответникът С.Х. имат регистрирани действащи трудови договори към 04.08.2017 г., когато са изготвени справките. Същевременно, видно от приетата справка за осигуряване на ищцата, се установява, че като осигурител на същата е посочено лицето „Габи Вес 2008“ ЕООД. Месечният осигурителен доход на ищцата, считано от месец януари 2017 г. е в размер на 460,00 лв. Същото се установява и от приетото по делото удостоверение № 1/18.08.2017 г., издадено от работодателя на ищцата – „Габи Вес 2008“ ЕООД /л. 60/. Видно е от приетата справка за осигуряване на ответника, че за последния няма данни да е осигуряван в периода от 01.04.2016 г. до 31.08.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК

За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че ответникът трайно не е полагал грижи за сина си, като при доказване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основателна причина за трайното неполагане на грижи, както и че заплаща издръжка за детето си.

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му (чл. 132, ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). Следва да се приеме, че производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на детето.

В настоящия случай съдът намира, че по делото се установи да са налице и двете кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно – ответникът без основателна причина трайно не е полагал грижи за детето и не е давал издръжка.

От събраните по делото доказателства се установи, че бракът между страните е прекратен с решение № 19/22.02.2008 г. по гр. дело № 1281/2007 г. по описа на РС Враца. Считано от 2010 г. ответникът е в неизвестност, като не е осъществявал контакт нито с ищцата, нито с процесното дете – в този смисъл показанията на свидетелите. От тогава до настоящия момент /период от около 7 години/ ответникът не е проявявал никакъв интерес към детето, към неговото възпитание и живот. Бил е напълно безучастен що се отнася до отглеждането и полагане на грижи за детето. Същевременно ответникът като родител на малолетния Б.Г. е имал право да се вижда и общува с него, като му е бил определен и режим на лични отношения. Въпреки това той е показал напълно дезинтересиране и липса на загриженост за живота, здравето и ежедневието на своето дете. Освен това правото на родителя да се вижда с детето е и негово задължение, като неговото неизпълнение може да предизвика и санкционни последици – например лишаване от родителски права. Личните контакти позволяват на родителя да полага за детето си непосредствени грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при условия, наподобяващи нормалните - при грижите и на двамата родители. Не осъществявайки това свое право и задължение, ответникът е реализирал първата предпоставка предвидена в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

По делото се установи наличието и на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно – ответникът да не е давал издръжка за сина си. Същото се установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели /Стефанов и Иванова/, като малолетното дете също споделя, че от години не е получавало нещо от своя баща под каквато и да е форма. Издръжката е парично задължение, което е носимо, а не търсимо такова, поради което самият длъжник (в случая - ответникът) е трябвало да я доставя на детето, действащо чрез неговата майка и законен представител. Доколкото в случая това не е било спазвано, то следва да се приеме, че ответникът трайно не е давал издръжка на детето си. Освен това, с проектодоклада по делото /обективиран в определение № 1443/02.08.2017 г./, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, е указано на ответника, че в случай, че е давал издръжка, носи тежестта да го докаже. Такова доказване на положителния факт на плащане от ответника не бе ангажирано.

В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това число налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). В конкретния случай не се установи причина, която да налага трайното пренебрегване на родителските задължения от страна на бащата спрямо малолетното дете.

Не без значение е и фактът, че детето през по-голямата част от съзнателните години на своя живот не е виждало и общувало с баща си, като го счита за непознат. В случая не се установи между малолетния Б.Г. и неговия баща някога да е имало изградена връзка родител-дете, като то припознава като свой родител свидетеля Стефанов, с когото съжителства неговата майка.

Неоснователно е направеното от особения представител на ответника възражение, че с поведението си ответникът не представлява опасност за детето. Следва да се посочи, че когато родителят с поведението си представлява опасност за детето, то е налице друга хипотеза, която може да доведе до лишаването му от родителски права, визирана в разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК. В случая обаче предявеният иск е с правна квалификация по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, която хипотеза предвижда две отделни предпоставки, кумулативното наличие на които води като резултат до уважаването на предявения иск.

С оглед на гореизложените мотиви, съдът достига до извода, че от страна на ответника е налице продължително, трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето му. Родителят укоримо се е самоосвободил от родителските си функции. Не без значение е и фактът, че ответникът е в неизвестност за неговата бивша съпруга и детето си от продължителен период от време /около 7 години/. Установява се че родителските функции по отношение на ответника съществуват само формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето. Ето защо, съдът смята предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК при лишаване от родителски права, съдът определя и мерките относно личните отношения между родителя и детето при съответното приложение на чл. 59, ал. 8 СК. Това е право на родителя, което следва да му бъде осигурено. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е напр. в случай на развод). В настоящия случай, по предвидения в закона ред е уреден режима на лични отношения на ответника с детето Б., с решение, постановено по гр.д. № 1281/2007 г. на РС гр. Враца. Така определеният режим на лични контакти, макар и съобразен с възрастта на детето, не е съобразен с факта, че то на практика не познава баща си. В процесния случай от събраните гласни доказателства и от изслушването на детето се установява, че емоционалната връзка между детето и бащата е изцяло нарушена, доколкото същото не го познава. Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно да се охранят интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и социално формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между родител и дете кръвна връзка, съдът следва да определи ограничителен режим на лични отношения между бащата и детето, т.е. ответникът да има право да вижда детето си веднъж месечно - всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствието на майката или трето определено от нея лице, с изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката. Не следва съдът да постанови право на бащата да прекарва с детето си по-дълъг период от време, тъй като същият на практика не присъства в живота на детето си в период около седем години. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.

По иска за изменение на присъдената издръжка по чл. 150 СК

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на устните състезания минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лв., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.

Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето Б.С.Г. в размер на 60,00 лева месечно по гр.д. №1281/2007 г. на Районен съд-Враца до датата на предявяване на исковата молба, е изминал период от време от около девет години. През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето Б.Г. вече е на 12 години, в подрастваща ученическа възраст, поради което съдът счита, че същият има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката, визирани в чл.142, ал.1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка Г.Х., настоящият съдебен състав приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 220,00 лв., от които  бащата С.Г.Х. да заплаща сумата от 115,00 лв., като разликата до определения общ размер се поеме от майката. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Б.Г. в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на  родителите му.

Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. По делото не се установи ответникът да притежава имущество или да получава някакви доходи, от което да се направи извод, че същият може да осигурява издръжка в размер, който да е по-голям от минимално установеният за страната. Предвид факта, обаче, че ответникът е в активна трудоспособна възраст, следва да се приеме, че същият може да реализира доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата. В този смисъл е  Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК.

Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето. Тази родителска отговорност не отпада с лишаването на родителя от родителски права по отношение на детето.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото и като съобрази направеното от ищцата искане за присъждане на направените разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума, пропорционална на уважените искове. На първо място следва да бъде осъден за платената по делото държавна такса в размер на 80 лв., дължима по иска за лишаване от родителски права. На следващо място, съдът съобрази, че по делото е назначен особен представител на ответника, на когото е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. за ангажирана защита по 2 иска – иск за лишаване от родителски права, за който, с оглед на уважаването му, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 200 лв., и иск за изменение размера на присъдената издръжка. С оглед частичното уважаване на втория предявен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 122,22 лв. По делото не е представено доказателство от ищцата за платено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител – адв. М., поради което такова не следва да бъде присъждано. Общо дължимата на ищцата сума е в размер на 402,22 лв., за която сума следва да бъде осъден ответникът.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВрРС държавна такса върху тригодишните платежи върху увеличения размер на издръжката в размер на 79,20 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК от родителски права С.Г.Х., ЕГН: ********** по отношение на детето Б.С.Г., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 СК мерки относно личните отношения между С.Г.Х., ЕГН: ********** и детето Б.С.Г., ЕГН: **********, както следва: всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствието на майката или трето определено от нея лице, с изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ИЗМЕНЯ размера на постановената със съдебно решение № 19/22.02.2008 г. по гр. дело № 1281/2007 г. по описа на РС Враца издръжка, която С.Г.Х., ЕГН: ********** е задължен да заплаща на Г.С.Х., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител детето Б.С.Г., ЕГН: **********, като я увеличава от 60,00 лева на 115,00 лева, считано от 07.04.2017 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, поради което:

ОСЪЖДА С.Г.Х., ЕГН: ********** да заплаща на Г.С.Х., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.С.Г., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 115,00 лв., считано от 07.04.2017 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.Х., ЕГН: ********** да заплати на Г.С.Х., ЕГН: ********** направените от нея разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 402,22 лв. /заплатени възнаграждение за особен представител и държавна такса/.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК С.Г.Х., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца държавна такса върху тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 79,20 лв.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).

                                                             

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: