РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101850 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
потребителски кредит *****г., по който ответникът **** е кредитор, а ищецът-
кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 4000
лв., при ГЛП 47% и ГПР 58,14%. Ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен
поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата
молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за
потребителски кредит №896870/19.07.2023г., сключен между него и ответника, поради
нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи,
че клаузата на чл.3 ал.2 т.4 и на клаузата на чл.3 ал.2 от договора за кредит, на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона и
на добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
С отговора ответникът предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец по
първоначалният иск/ да заплати сумата 250 лв., представляваща главница по процесния
договор за кредит, ведно със законната лихва върху главниците,считано от подаване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане. Твърди се, че към настоящия момент
ответникът по насрещния иск в просрочие на 11 вноски и според ищецът по насрещния иск
е налице предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отправя искане за
уважаване на насрещните искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на
насрещната искова молба, в която заявява ,че признава основателността на насрещния иск за
1
сумата 250лв., като отправя искане разноските да не бъдат възлагани в тежест на ответника
по насрещния иск.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.07.2023г. между ищеца Й. М. Н. и ответника „**** е сключен договор за
потребителски кредит **** по силата на който кредитодателят ***предоставя на ищеца
кредит в размер на 4000 лв., при лихвен процент 47% и ГПР 58,14%. Съгласно чл.3 от
договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита
на осемнадесет погасителни вноски, всяка в размер 762лв., като последната е с падеж
20.01.2025г.
В чл.6 ал.1 от договора за паричен заем е посочено, че в срок до два дни, считано от
сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или
безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при
неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 7 805,02лв.,
Начислената неустойка може да се заплаща разсрочено.
Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по
договора за кредит е в размер на 5 899,08 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит кредирект № 896870 от
19.07.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в
размер на 4000 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената
възнаградителна лихва на осемнадесет погасителни вноски, в срок до 20.01.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.
2
От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на
обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на
риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да
прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това
неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води
до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може
да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към
погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето
на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води
до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на
основание чл.22 от ЗПК на договор за потребителски кредит кредирект № 896870 от
19.07.2023 г. за основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условие на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.3 ал.2 и на чл.18
вр. чл.6 от договора за кредит.
По насрещния иск.
В случая по делото не е спорно, че ответникът по насрещния иск не е заплатил всички
погасителни вноски, като падежът на последната е настъпил. В случая, предвид на това, че
съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи
само чистата стойност на кредита. Направените от ответника по насрещния иск плащания
по кредита не покриват изцяло сумата за главницата. От своя страна в отговора по
насрещния иск ответникът признава дължимостта на исковата претенция за сумата 250лв.
част от вземането за главница по договора за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че
предявения насрещен иск за сумата 250 лв. е основателен и доказан в претендирания размер.
Върху главницата от 250лв. следва следва да се присъди законната лихва за забава,
считано от подаване на насрещната искова молба /23.08.2024г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по
първоначалния иск следва да заплати на ищеца по първоначалния иск направените по делото
3
разноски в размер на 160лв. за държавна такса и 800лв. за адвокатско възнаграждение.
Ищецът по насрещния иск също е претендирал присъждане на разноски за държавна
такса по насрещния иск в размер на 50лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на
480лв. Общият размер на разноските на ищеца по насрещния иск е 530 лв., като с оглед
изхода на спора по насрещния иск и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по
насрещния иск следва да се присъди сумата общо 530 лв. за разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. М. Н. с ЕГН
**********, с адрес ******и ***********, че договор за потребителски кредит №****., е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. М. Н. с ЕГН **********, с адрес*********, да заплати на
********** сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/, представляваща част от главница по
договор за потребителски кредит ********г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на насрещната искова молба/23.08.2024г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***********, да заплати на Й. М. Н. с ЕГН **********, с адрес
*********, сумата в размер на общо 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА Й. М. Н. с ЕГН **********, с адрес ******да заплати на
„************сумата в размер на общо 530 лв./петстотин и тридесет лева/, представляваща
направените от ищеца по насрещния иск разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4