№ 294
гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500246 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателя „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД се явява лично управителя
Атанас Стоилов и адв.Л. К. редовно упълномощен.
За ответникът Община Пещера се явява адв. Х. с пълномощно
представено в днешното съдебно заседание.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пещерски районен съд №584 от 11.12.2024г. постановено
по гр.д.№20245240100493 по описа на същия съд за 2024г., E ОТХВЪРЛЕН
предявения от „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ №33, иск за признаване за
установено по отношение на Община Пещера, ЕИК/Булстат ********* адрес:
гр. Пещера, ул. „Дойранска епопея“ №17, че ищецът е собственик на реална
част с площ 146,6 кв. м. от ПИ с идентификатор ........ по КККР на гр. Пещера,
1
която граничи - от североизток с ПИ 56277.504.668, от югоизток с ПИ
56277.504.589, а от югозапад и северозапад - със самия ПИ ........ по КККР на
гр. Пещера;
Със същото решение е ОСЪДЕН ищеца „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър
Раков“ №33, да заплати на Община Пещера, ЕИК/Булстат ********* адрес: гр.
Пещера, ул. „Дойранска епопея“ №17, сумата от 1800 лева - деловодни
разноски.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна
жалба с вх.№312 от 20.01.2025г. подадена от ищеца в производството „НОТА
БЕНЕ ШУУС“ ООД, ЕИК112616798 чрез пълномощника си адв.Л. К. от АК-
Пазарджик, с доводи за порочност като незаконосъобразно, постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон, при непълнота на
доказателствата и необосновано. Твърди се, че Първоинстанционният съд не е
възприел правилно фактическата обстановка по делото, възпроизвел е изводи
които не са съобразени с доказателствения материал; че е придал смисъл на
част от доказателствата, които те нямат, поради което е обосновал неправилни
правни изводи, в следствие на което е отхвърлил исковата молба.
Според жалбоподателя, процесуалните нарушения се изразяват в
нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената тежест по
делото и оттам до възприемане за ненужни за доказване на определени факти
по делото. Твърди, че не може да бъде споделено възприетото от ПРС, че
реално обособена част от УПИ може да бъде придобит по давност в
хипотезата на чл. 200 от ЗУТ само ако са налице изискванията на чл. 19 от
ЗУТ, а предвиденото в чл. 200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение
само в хипотезата на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 от
ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. В тази връзка се сочи, че
ако съдът е кредитирал доказателствения материал в цялост и бе придал
смисъл на доказателствения материал какъвто доказателствата по делото
имат, то е щял да достигне до други правни изводи. Моли да се отмени
решението на ПРС по гр.д. 493/2024 г. , и вместо него да се постанови друго, с
което се уважи предявения установителен иск, с присъждане и на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263 ал. от ГПК е постъпил писмен отговор на
2
въззивната жалба от насрещната по спора страна Община Пещера подадена
чрез кмета на общината Й.М., с вх.№1127 от 28.02.2025г. в който въззивната
жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В тази връзка се сочи,
че ищецът не доказал по безспорен начин, че е стопанисвал процесните 146,6
кв. м. по описания за владение начин в ЗС, за да е налице давностно владение;
че за да се превърне във владелец на имота и съответно след изтичане на
давностния срок да стане негов собственик, ищецът следва да е отблъснал
владението на другия собственик Община Пещера, който се легитимира като
такъв на основание чл. 3, ал. 2, т.2 и т.3 от ЗОС. Или, че той е следвало да
доведе до знанието му намерението си да свои имота и да го уведоми, че
отказва да го допуска до този имот. Заключава, че от гледна точка на
доказването на собствеността следва да се установи не само, че е ползвал
имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и
фактът, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран
пред община Пещера. Счита, че това не е направено по никакъв начин-ищецът
не се е снабдил с документ за собственост, не се и твърди да е пристъпил по-
рано към издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, като смята, че поставянето на няколко саксии не е достатъчно да го
направи собственик по давност. Ответникът акцентира, че в практиката си
ВКС многократно е посочил, че простото владение, ползване и грижи за
имота не са достатъчни да обосноват, че той се владее с намерението да се
свои. И че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта (съседи, приятели и други), както и
не е достатъчно и простото служене с имота. Като правото на собственост
може да бъде изгубено само ако собственикът му се откаже от него-чл.99 от
ЗС и с нарочен акт във формата по чл. 100 ал. 1 от ЗС. Допълва, че тъй като
законодателят е преценил, че общинските и държавните имоти няма как да се
стопанисват и за всеки един от тях да бъде издаден Акт за общинска или
държавна собственост и в следствие на придобивната давност държавата и
общините ще изгубят много имоти в полза на частни лица, считано от
31.05.2006 г. със закон е въведен мораториум, който спира давността върху
общински и държавни имоти и тя не тече. Посочва че този мораториумът би
трябвало да бъде седем месечен докато общините и държавата успеят да
актуват и защитят своите имоти, но всъщност е удължаван постоянно и
3
продължил повече от петнадесет години. Поддържа, че с решения на ВКС,
постановени по реда на ГПК № 6/22.01.2009 г. по гр. дело№ 4769/2007 г.,
161/20.06.2013 г. по гр. дело 276/2013 г. е прието, че давност върху имоти
частна държавна или общинска собственост започва да тече с изменението на
чл. 86 от ЗС от ДВ, бр.33 от 1996 г. но течението на давността е спряно на
31.05.2006 г. с §l ЗД на ЗС; Че с изменението на чл. 86 от ДВ бр. 33 от 1996 г.
давността е изключена като придобивен способ само за имотите, които са
публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите
частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС, давностния срок започва да
тече от 01.06.1996 г. И че от този момент следва да се броят десет години
владение, но въпросният мораториум спиращ давността бива подновяван
всяка година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02. 2022г.
Конституционният съд го отменя като противоконституционен. Предвид на
което, съдът преценява, че предвиденият в § 1, ал. 1 от ЗДЗС срок на действие
на мораториума върху давността на придобиване на имоти-частна държавна
или общинска собственост до 31.12.2022г., нарушава конституционния
принцип на пропорционалност и съществено надхвърля необходимото за
постигане на поставените цели. Допълва, че с обявяването на разпоредбата на
§1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, като се посочва още, че съгласно чл. 151, ал.2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на
влизане в сила на Решение №3/ 24.02.2022г. на КС на Република България
постановено по к. дело №16/ 2021 г. В тази връзка въззиваемата страна
посочва, че според Конституционния съд от основополагащият принцип на
правова държава следва, че принципът на неретроактивност на правните
норми трябва да се прилага във всички случаи, когато новите правни норми
засягат права или създават задължения за минало време. Дори тогава, когато
се приема, че материалният граждански закон по изключение може да има
обратна сила, това не следва да се прилага за основните конституционни
права, каквото е правото на собственост. Ответната община допълва, че
съгласно доклада по гр. дело №493 /2024 г., ищецът е заявил, че е започнал да
владее частта от поземлен имот с идентификатор ........ в размер на146, 6 кв.м.,
от началото на месец януари 2008 г. и го е владял около 17 години и го е
придобил по давност. Заключава, че предвид изложеното, това твърдение е
4
неоснователно, тъй като давността за имоти частна държавна или общинска
собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006г.(две години преди
ищеца да е започнал своето владение) след това е спряна и продължава отново
след 08.03.2022 г.
Моли да се остави без уважение подадената от Атанас Стоилов-
управител на Нота Бене Шуус” ООД въззивна жалба като неоснователна и
недоказана и се потвърди Решение №584/11.12.2024 г. по гр. дело
№20245240100493 /2024 г. на Районен съд гр. Пещера като правилно и
законосъобразно, с присъждане на разноските в полза на ответната страна за
въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Адв.К.: - Поддържам жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Адв.Х.: - Оспорвам жалбата. Поддържаме подадения отговор. Няма да
соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К.: - Моля да уважите жалбата по съображения, които ще изложа в
писмени бележки в определен от вас срок. Доверителят ми претендира
присъждане на разноски единствено за платената ДТ за образуване на
въззивното производство. Представям писмено становище на управителя на
дружеството.
Адв. Х.: - Моля да оставите в сила решението на РС- Пещера, като
правилно и законосъобразно и отмените подадената жалба, като
неоснователна и недоказана. Подборни съображения ще изложа в писмен вид
в определен от вас срок. Представям списък на разноските и доказателство за
плащане и договор за правна защита.
Адв. К.: - Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, това е дело без материален интерес, поради което считам, че
е завишен адвокатският хонорар.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДАВА срок на адв. К. до 9.05.2025г. за представяне на писмена защита, а
на адв. Х. до 13.05.2025г. с препис за връчване на насрещните страни.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 7.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6