Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 45
26.03.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На девети март през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №588 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №520 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело №38/2018г. по описа на Окръжен съд-С З, е отхвърлен предявения от Д.И.Ж. с ЕГН:**********, и С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, против И.Т.И. с ЕГН:**********, и С.И.И. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.177 от ЗЗД, за сумата в размер на 10612лв., представляваща направени от тях необходими разноски и полезни такива, довели до увеличаване на стойността на собствения им имот – апартамент №*, разположен на * етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.С З , ул.****, с идентификатор №*****.***.***.*.*, при съседни самостоятелни обекти: №*****.***.***.*.*, №*****.***.***.*.*, №*****.***.***.*.*, №*****.***.***.*.*, находящ се в поземлен имот с идентификатор №*****.***.***, и Д.И.Ж. с ЕГН:**********, и С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, са осъдени да заплатят на И.Т.И. с ЕГН:**********, и С.И.И. с ЕГН:**********,***, сумата от по 1900лв. на всеки от двамата поотделно, представляваща разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Д.И.Ж. и С.Р.Ж., които го обжалват като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, поддържайки разпоредбата на чл.177 от ЗЗД да визира собственика на недвижимия имот, който не е лично задължен, но спрямо ипотекарния кредитор и взискател по изпълнителното дело, а в случая по отношение на кредитора такова задължение да не е установено, по иск, с чието участие, ответниците да разполагат с възможност да установят твърдените от тях различни от договора за кредит отношения, правен интерес от предявяване на какъвто именно иск да имат, а не чрез възражение, целящо единствено заобикаляне на закона с цел неоснователно обогатяване, тъй като, въпреки направеното от тях възражение, те остават длъжници по изпълнителното дело. Настояват окръжният съд да е допуснал процесуално нарушение, отказвайки отлагане на делото за извършване на назначената съдебно-почеркова експертиза. Считат неправилно да е прието, че Ж. е получил сумата, за да извърши ремонт и да покрие свои стари задължения, като твърдят в действителност като работници в собствена на И. фирма да са били помолени да ипотекират в тяхна полза, още повече, че С.И. била счетоводител, на когото имали огромно доверие. Намират за опровергани с представените от тях доказателства твърденията парите да са били дадени на ръка за дейност на собствената на Ж. заложна къща. Поддържат по делото да е безспорно доказано, че са извършили редица подобрения в имота, към който е насочено принудителното изпълнение, довели до увеличаване на стойността му. По така изложените съображения жалбоподателите претендират за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на извършените от тях в производството разноски.
Въззиваемите страни С.И.И. и И.Т.И. са депозирали чрез пълномощника им адв.И.З. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които възраженията им относно реалният кредитополучател са допустими и по делото е доказано ищците да не са само ипотекарни длъжници, а да са лично задължени по процесния кредит, и претендират за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените от тях в настоящото производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае неблагоприятното за тях отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищците Ж. твърдят да са съпрузи и собственици на апартамент №* в гр.С З, ул****, върху който учредили с нотариален акт №**, том *, рег.№****, нот.дело №***/****г. на нотариус Д. Н., ипотека в полза на „Е.Б. - Б.“ЕАД за обезпечаване на вземанията й спрямо ответниците И. като кредитополучатели. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и с вземанията по него били извършени две цесии, без те да бъдат уведомени, като за същите било образувано изп.дело №************** и по него била обявена публична продан на ипотекирания имот. След учредяване на ипотеката, в периода от 21.05.2010г. до 2017г., ищците направили редица конкретно посочени необходими и полезни разноски, довели до увеличаване на стойността на имота, за солидарното заплащане на които от ответниците претендират чрез присъждане на сумата от 45000лв., а след допуснатото с протоколно определение от 09.07.2019г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска относно неговия петитум, сумата от 10612лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.59,ал.1 във връзка с чл.177,ал.1 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответниците И. са навели възражения за липса на активна материалноправна легитимация на ищците като ипотекарни длъжници за чуждо задължение, с твърдения именно те да са лично задължени по кредита, изтеглен от тяхно име, поради близките им семейни отношения и добрия кредитен имидж, но за сметка на ищеца Ж. като реален получател и действителен длъжник на предоставената в заем от банката сума, необходима му за оборотни парични средства за упражняваната дейност като заложна къща и за погасяване на негови стари дългове, позовавайки се на подписан между тях и С.Ж. договор от 15.06.2010г. и декларация от Д.Ж. за тези им отношения по повод кредита. Оспорили са извършването на претендираните подобрения.
С договор от 21.05.2010г. по приложения нотариален акт №**, том *, рег.№****, нот.дело №***/****г. на нотариус Д. Н., е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземанията на „Е.Б. - Б.“ЕАД по сключения с ответниците И. и С. И. като кредитополучатели договор за банков кредит №**-****-** от 03.05.2010г. в размер на 49550 евро върху собствен на „В. Р.“ЕООД, представлявано от ищеца С.Ж. като негов управител и едноличен собственик на капитала, магазин №* в гр.С З, ****, и върху собствения на ищците С. и Д. Ж. в режим на съпружеска имуществена общност апартамент №* в гр.С З, ул****, *. За обезпечените с ипотеката вземания за сумите: 45017,44 евро – главница, 3328,92 евро – възнаградителна лихва, 280,52 евро – неустойка, 90,52 евро – годишна такса за управление, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №****/****г. на Районен съд-С З е издаден изпълнителен лист от 11.11.2015г. и по него е образувано изп.дело №************** по описа на ЧСИ Р.М.. Според изпратеното удостоверение от ЧСИ М., вземанията – предмет на изпълнението, са били прехвърлени с договор за цесия от 08.06.2016г., който е приложен към делото и цесионер по него е „Ф.Г.*“ООД, и с договор за цесия от 14.09.2017г., в резултат на което взискател е „** **“ЕООД, като принудителното изпълнение е насочено спрямо ипотекираните имоти, а понастоящем изпълнителното производство е спряно на основание обезпечителна заповед от 31.07.2018г. по ч.гр.дело №**/****г. на Окръжен съд-С З и издадено в изпълнение на нея постановление от 06.08.2018г.
Така установените обстоятелства за наличие на висящо изпълнително производство за принудително удовлетворяване на обезпечените с ипотека вземания чрез осребряване на ипотекираното имущество, включващо собствения на ищците Ж. апартамент, за погасяване на задълженията на ответниците И., произтичащи от договори за кредит и цесия, обосновават наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД по смисъла на чл.177,ал.1 от ЗЗД.
Легитимирани страни по този иск са именно ипотекиралите имота си за чужд дълг лица и длъжниците, а не кредиторът-взискател, както неправилно считат жалбоподателите. Това е така, тъй като искът е основан на забраната за неоснователно обогатяване на длъжника, който би се обогатил, доколкото посредством извършените от ищеца като ипотекарен длъжник действия по запазване, поддържане в годно за ползване по предназначение състояние и подобряване на собствения му имот той допринася за провеждането на публична продан, с получената от която като цена за него сума се удовлетворява взискателя и се намалява задължението на ответника като длъжник, спестявайки му средства за погасяване на дълга.
Възражението на ответниците за липса на материалноправна легитимация на ищците като ипотекарни длъжници за чуждо задължение, поради това, че всъщност са лично задължени по кредита, е допустимо да бъде разгледано, противно на доводите във въззивната жалба. С това възражение не се оспорва валидността на договора за кредит като симулативен поради сключването му от ответниците като подставени лица със знанието на банката, за да е необходимо и нейното участие в процеса. Напротив, твърденията на ответниците са да са го сключили поради лошият кредитен имидж на ищците, т.е. без банката да е била в течение, че ответниците действат по поръчение на ищците. По същество с това възражение се навеждат твърдения договорът за кредит да е сключен от името на ответниците по възложение на ищците в хипотезата на скрито пълномощие по чл.292,ал.2 от ЗЗД, при която правата и задълженията от сделки с трети добросъвестни лица възникват за довереника, но тези права в отношенията между довереника и доверителя се смятат за права на доверителя. В този смисъл възражението има за предмет вътрешните отношения между ищците и ответниците по повод сключения договор за кредит, а не валидно произтичащите от него отношения между ответниците и банката, правата на която по същия не се засягат, за да е необходимо участието й, респективно това на последния цесионер и настоящ взискател, като страна в процеса или за да бъдат наведените с възражението правоотношения предмет на отделна самостоятелна искова защита с негово участие. Действително, дори и възражението им да е основателно, ответниците остават длъжници в изпълнителното производство, както се настоява във въззивната жалба. В този случай, обаче, те няма да бъдат обременени с ново задължение спрямо ищците, наред с това към банката, от което произтича и правният им интерес да упражнят защитата си по иска посредством това възражение.
Във връзка с възражението си ответниците са представили сключен между ищеца И. и ответника Ж. договор от 15.06.2010г., подписан и от ищеца И., с който са се съгласили, че сключеният на 03.05.2010г. с „Е.Б. - Б.“ЕАД договор за кредит в действителност е кредит на С.Ж., който го получава, за да си осигури оборотни средства за работата си като заложна къща, макар той официално да е изтеглен на името на И. и С. И., като получената от банката сума на кредита е предадена от И. на Ж. в деня на сключване на този договор, служещ като разписка за предаването й, по която причина Ж. е ипотекирал фирмено имущество и такова в режим на съпружеска имуществена общност, а обслужването на кредита ще се извършва от името на И., но средствата ще осигурява Ж., в противен случай и ако се стигне до ангажиране на лични средства на И. при погасяването на кредита те ще могат да искат платените от тях за Ж. суми да им бъдат възстановени, а ако Ж. плати със свои средства погасяването на кредита или банката насочи изпълнението към ипотекираното имущество, всъщност се погасява реално задължение на Ж., поради което той няма да може да претендира възстановяване на средствата от фиктивните кредитополучатели И.. Представена е и декларация от ответника Д.Ж. за това, че са й известни и е съгласна с горепосочените обстоятелства във връзка с изтегления кредит и неговото погасяване. Договорът и декларацията са с нотариална заверка на подписите от 18.06.2010г. Своевременно ищците са оспорили авторството на двата документа като изхождащи от тях. При доказателствена тежест върху им са поискали и е била допусната съдебно-графологична експертиза в първоинстанционното производство, което е приключило без приемане на заключение по нея, поради несвоевременното внасяне на депозита след няколкократно дадените им възможности за това. Въззивният съд е приел, че при внесен, макар и несвоевременно, депозит и при липса на определен краен срок по смисъла на чл.158,ал.1 от ГПК, не е било налице основание за приключване на съдебното дирене без приемане на заключение по назначената експертиза, с което е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.266,ал.3 от ГПК. По тези съображения във въззивното производство е допусната съдебно-почеркова експертиза за изследване на авторството на подписите, положени от името на ищците в двата оспорени документа. Прието е заключение от 28.02.2020г. Експертът, въз основа на приложените по делото оригинали на оспорените документи и на безспорни сравнителни образци от подписите на ищците, съдържащи се в подадените от тях заявления за издаване на документи за самоличност в ОД на МВР-гр.С З, в нотариалния акт за ипотеката, в декларации с нотариална заверка на подписите, в приложените листове със снети в съдебно заседание на 13.01.2020г. образци, както и въз основа на всички останали подписани от лицата и приложени по делото документи, е констатирал при визуално изследване, под лупа, с помощта на микроскоп и с видео спектрален компаратор, както и при ползване на метода на сравнително изследване на подписи с идентификационна цел, че подписите са положени на ръка със сини на цвят химикални пасти, при което не са технически пренесени, и е налице съвпадение между общи и частни признаци, по-характерните от които са посочени конкретно, като съвпаденията са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, даваща основание за формирания категоричен извод, че положените в оспорените договор и декларация подписи са изпълнени съответно от С.Ж. и от Д.Ж.. При изслушване на експертизата в съдебно заседание на 09.03.2020г. вещото лице М.С. е заявило да е изследвал дълбочината на щрихите и натискът да е общ признак, по който да не може да се направи идентификация, поради което констатациите във връзка с него да не са залегнали в писменото заключение, както и в нито една част, в нито един от двата подписа, да няма тъпо начало, тъп край и необосновани спирания и прекъсвания. Заключението е оспорено от жалбоподателите и е заявено от тях искане за допускане на тройна експертиза по същите задачи, като бъдат изследвани дълбочината на щрихите по цялата дължина на подписите, за да се установи има ли колебливи движения при полагането на подписите, както и да се изследват за наличие на тъпо начало. Въззивният съд е отказал допускане на исканата експертиза поради липса на предпоставките по чл.201 от ГПК. Приетото заключение е изготвено въз основа на многоброен безспорен сравнителен материал и изследване с помощта на различни технически средства, категорично е в крайния извод, обоснован с констатираните характерни и решаващи за идентификацията съвпадения по конкретни частни признаци, достатъчно пълно и ясно като изложение е и не поражда съмнения за неговата правилност, за да е налице основание да бъде проверено от исканата друга експертиза, както и да не бъде кредитирано от настоящата инстанция. При това положение оспорването на авторството на двата цитирани документа не е доказано и същите изхождат от ищците. По същество, макар и подписани след сключването на договора за банков кредит и на договора за ипотека, те материализират изявления за възникнало преди това между ищците и ответниците правоотношение по неформален договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, по силата на който ищците са възложили на ответниците, без пряко упълномощаване, да сключат договора за банков кредит и да получат отпуснатия кредит, който да им предадат и той да се погасява с техни средства и тяхно ипотекирано имущество. В първото съдебно заседание ищците са оспорили материалната доказателствена сила на двата документа. Следва да се отбележи, че като диспозитивни, а не свидетелстващи, изключая факта на предаването на сумата по кредита, те не се ползват с такава, при което оспорването им всъщност касае валидността на съдържащите се в тях волеизявления като симулативни. Не са ангажирани надлежни доказателства за разкриване на симулацията, за каквато е необходимо и двете страни към момента на подписване на изявленията да са се съгласили, че изразената с тях воля е привидна, без намерение да бъдат обвързани от юридическите й последици. Обстоятелствата, на които акцентират ищците, към датата на подписване на двата документа Ж. да не е имал регистрирана фирма за заложна дейност, а чак през 2017г. да е вписано дружеството „З.К.Е. **“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е, както и Ж. да са разполагали със средства и добър кредитен рейтинг пред банките, а И. да са получили кредит в размер на 160000лв. за осъществяваната от тях заложна дейност, за което са представени писмени доказателства, всъщност касаят верността на двата документа, каквато не може да бъде оспорвана, поради естеството на материализираните в тях волеизявления с характер на правен акт, и сами по себе си не обосновават привидност на тези изявления във връзка с правата и задълженията по отношение на конкретния кредит. Те се уреждат съобразно правилата на чл.285 от ЗЗД, т.е. ищците като доверители са длъжни по избор или да доставят на ответниците като довереници средствата по изплащането на кредита или при негова предсрочна изискуемост, както в случая, погасяването му да се извърши чрез осребряване на даденото като обезпечение ипотекирано имущество. След като ищците са лично задължени към ответниците по сключения помежду им договор за поръчка във връзка с погасяване на кредита към банката, то направените от тях разходи по поддържане и подобряване на ипотекирания апартамент ги ползват, тъй като с публичната му продажба се погасяват не само задълженията на ответниците към банката по сключения помежду им договор за кредит, но и задълженията на ищците към ответниците по сключения помежду им договор за поръчка. С оглед на това, ответниците не се облагодетелстват неоснователно за сметка на ищците, а, напротив, с публичната продан на ипотекирания имот в състоянието му към момента, за което са допринесли ищците чрез извършените разходи по поддържане и подобряване, те изпълняват съществуващо свое договорно задължение спрямо ответниците по сключения между тях договор да предоставят необходимите за изпълнение на поръчката средства. Безпредметно е при това положение обсъждането на останалите събрани в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства и експертно заключение относно състоянието на процесния апартамент, извършените след ипотекирането му ремонтни дейности и тяхната стойност.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск, който като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното решение и то следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на въззиваемите за присъждане на направените от тях за въззивното производство разноски, съдът констатира, че заплатените са за адвокатско възнаграждение по представени договори за правна защита и съдействие от 26.11.2019г. в размер на по 700лв. от всеки от двамата поотделно. Жалбоподателите са заявили своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно. Минимумът по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., съобразно предмета на иска за сумата от 10612лв., възлиза на 848,36лв., като общо заплатеното адвокатско възнаграждение от 1400лв. не го надвишава съществено и е съобразно със значителната правна сложност на делото. Поради това, разноските следва да се присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №520 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело №38/2018г. по описа на Окръжен съд-С З.
ОСЪЖДА Д.И.Ж. с ЕГН:**********, и С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, да заплатят на И.Т.И. с ЕГН:**********, и С.И.И. с ЕГН:**********,***, сумата от по 700лв. /седемстотин лева/, на всеки от двамата поотделно, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: