№ 502
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500833 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№1025 по
описа за 2024 година е признато за установено по предявените от Г. Х. Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **********************, срещу
Община Велинград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К.Т.К.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответникът му дължи сума в размер на 14 320,80 лв.,
/четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и 80 стотинки/, представляваща
възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за
извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. П., с вх. №
403/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на процесуално
представителство в полза на Община Велинград в производството по т.д. №
207/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, определено съобразно
Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение №
291/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П., ведно със законната лихва за
1
периода от 04.07.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 05.07.2024 год. по ЧГД № 826/2024г. по описа на Районен Съд-
Велинград.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
**********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 572,84 лв.,
представляваща държавна такса в заповедното и исковото производство.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. -АК П. с личен номер ******** с адрес на
кантората гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, в заповедното и исковото
производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
Община Велинград.
Излагат се оплаквания за неправилност ,противоречие с материалния
закон и необоснованост.
Исковата претенция не била доказана , като не били изложени конкретни
обстоятелства ,на които се основава иска.
Не се оспорва ,че адвокат Б. изготвял книжа и извършвал правни
действия по посоченото т.д. № 207/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик.
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска. Нямало пречка
съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябвало да се съобразят:
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
2
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения на насрещната страна.
• Икономическите условия и стандарта на живот в страната.
Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията,
които са извършени и следвало съдът да го редуцира, тъй като не е обвързан с
размерите посочени в НМРАВ.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 291/12.06.2024
год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид
факта, че органа се е произнесъл съобразно действащата нормативна уредба
без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС .
Следвало да намери приложение приетото в решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г. , което решение е задължително за националния съд .
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. С решението по цитираното дело на СЕС
тази Наредба била обявена за нищожна.
Не било спорно, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за
изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил
ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.Този довод не е
3
относим към конкретния спор.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени или
изменено решението, като се приеме справедлив размер.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Г. Б. , представляван от адв.С..
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Прието било от съда , установено било от доказателствата по делото ,в
този смисъл били и становищата на страните , че на 24.10.2019 г. Община
Велинград е упълномощил адв. Г. Х. Б.-АК П., да я представлява по търговско
дело № 207/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Съставено е
пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство било
учредено до приключване на делото във всички инстанции и за извършване
на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1,
ал. 3 и ал. 4 ГПК-да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба,
да намалява иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на
другата страна, да получава пари или на други ценности, да получава
депозирани разноски.
Адвокат Г. Б. от встъпването му в процеса по делото като процесуален
пълномощник на Община Велинград, до неговото приключване е изпълнявал
качествено и в срок всички процесуални действия съобразно правилата на
ГПК. Изготвил Уведомление с изх. № 17-00/105 от 18.06.2019 г. до банката с
подробно изложени съображения по възникналия спор между страните
относно предсрочната изискуемост на договора за кредит. След
упълномощаването му с пълномощно с изх. № 92-00/3741 от 24.10.2019 год. се
е запознал с материалите по т.д. № 207/2019 год. на ПзОС, в срок е изготвил
Отговор на искова молба вх. № 9921/04.11.2019 год. с подробно изложени
съображения по неоснователността на предявения иск, приложил е и
относимите доказателства, приети от съда.
Процесуалните действия и изразените чрез тях становища по делото са
извършени в защита интересите па упълномощителя и са взети предвид и
обсъдени от съда при постановяване на съответните съдебни актове. Няма
пропуснати процесуални срокове, неизпълнени указания на съда, които да са
довели до накърняване законните интереси на Община Велинград по
4
посоченото дело. С оглед изложеното от адвокат Г. Б. становище, че към
датата на подаване на заявлението, въз основа на което е образувано
установителното исково производство, че взискателят няма изискуемо и
непогасено вземане към Община Велинград и това обстоятелство може да
доведе до отхвърляне на претенцията, между страните на по-късна фаза от
развитието на съдебното производство относно вземането, е сключен Анекс №
2 от 30.04.2020г. към Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит №
261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Банката се е снабдила по ч.гр.д
781/2019г. по описа на Районен съд - Велинград със Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Кредитополучателя за главница в размер на 500 000
лева, но страните се договарят да разсрочат погасяването на кредита на
погасителни вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026г. Така на
практика процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от
адвокат Г. Б., води до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020г. към
Договора за кредит. Задължението на Община Велинград е разсрочено и
Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига
до изискуемост на цялата главница от 3 850 452.53 лв. и принудително
изпълнително производство за събиране на вземането.
Преди подписване на споразумението с молба от Кмета на Община
Велинград д-р К.К., с вх. № 6262/03.12.2019 год. на Районен съд Велинград е
оттеглено подаденото възражение по чл.414 от ГПК срещу Заповед № 392 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
25.07.2019г. по ч.гр.д.№ 781 /2019г. по описа на Районен съд - Велинград.
Уведомен е исковия съд за това и е направено искане за прекратяване на
производството от Общината.
С Определение № 793 от 11.12.2019г. по т.д 207/2019г. по описа на ОС-
Пазарджик е оставена без разглеждане искова молба с вх. №
8300/25.09.2019г., подадена от Райфайзенбанк България ЕАД против Община
Велинград с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК и е прекратено
производството по т.д.№ 207/2019г. по описа на ОС-Пазарджик.
Определението е влязло в сила.
Жалбоподателят твърдял, че правните и фактически действия,
извършени от адв. Г. Б., не са в интерес на Общината, без да излага конкретни
факти, обстоятелства и доводи и да ангажира доказателства. Възражението на
5
ответника в депозирания от него отговор, писмените становища и въззивната
жалба, че предприетите от адв.Г. Б. правни действия не са в интерес на
доверителя, поради което не се дължи възнаграждение в претендирания
размер, били неоснователни.
Във връзка с извършеното процесуално представителство по т.д. №
207/2019 год. на ПзОС между Община Велинград и адв. Б. не е подписван
Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на
възнаграждението.
С Решение № 291/12.06.2024г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в
Протокол № 15/12.06.2024г., на адвокат Г. Б. АК-П., на оси. чл. 36, ал. 3 от ЗА е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 14 320.80 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по т.д. № 207/2019 год. на ПзОС.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, при липса на договор, определящ размера
на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за
установяване на адвокатските възнаграждения. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по начало
се определя с договор е клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА постановявала, че възнаграждението може да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес. Ищецът претендирал
възнаграждение не само за процесуално представителство по конкретно дело,
а за продължително осъществявана работа (извършване на множество
действия за реализиране на правата на доверителя си). Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА - наличието на съгласие за заплащане на възнаграждение и неговият
размер се определят в договор. Съдът не е компетентен да определя
възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор. Единственият, на
когото законът (чл. 36, ал. 3 ЗА), е предоставил пълномощието да определя
възнаграждение на адвокат при липса на договор, е Адвокатският съвет. В
тази хипотеза, съдът не може да замести волята на страните по договарянето
на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като
присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и
6
Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на
възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на
чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. Съдът не е в правомощията си да определя размера па
възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си
елемент и свободата на .
Ищецът като адвокат предприел в срок всички възможни и дължими
действия.
В отговора на исковата молба пред Районен съд Велинград, в писмените
становища и във въззивната жалба ответникът по иска се позовавал на
решение от 25.01.2024г. па СЕС по дело С- 438 от 2022г., но не ставало ясно в
какъв правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да
бъде отнесено, доколкото нито в отговора, нито в писмените становища, нито
пък във въззивната жалба не се оспорва от ответника начина и механизма на
определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се
признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните
/представител и представляван/, тоест Община Велинград не била оспорила
нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното
възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата,
а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални
действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко
същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата
от тях за представлявания - в случая Община Велинград.
Материалният интерес, въз основа на който следвало да се определи
адвокатското възнаграждение по т.д. № 207/2019г. на ПзОС, бил в размер на
520 200.00 лв., тоест възнаграждението по действащата Наредба № 1 на ВАдС,
която служи за ориентир за определяне минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 30 307.02 лева с ДДС, а Адвокатски
съвет П. с Решението си е определил за справедливо и обосновано
възнаграждение в размер на 14 320.80 лева с ДДС. Тази наредба продължавала
да служи като основен ориентир в практиката и най-близък нормативен израз
на професионалните стандарти в адвокатската професия. Нейното пълно
игнориране би довело до фактическо обезценяване па адвокатския труд, което
противоречи на принципа на ефективна защита и на задължението па съда да
осигури реално, а не само формално процесуално представителство. Дори и
7
да не е формално обвързваща, Наредбата остава единствено действащо
подзаконово основание, което осигурява ориентир за това кое се счита за
разумно, справедливо и професионално възнаграждение на адвокатски труд.
Ето защо и след постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. ВКС, в
качеството си на върховен правораздавателен орган, е възприел и прилага
множество критерии, целящи уеднаквяване на практиката по приложение на
разпоредбите, касаещи адвокатското възнаграждение. В практиката па
касационната инстанция последователно се застъпва становището, че при
произнасяне по размера на адвокатското възнаграждение Наредба № 1/ 2004 г.
е уместно да се използва като ориентир, за пазара на адвокатския труд, без
същата да има обвързващ характер, но и без размерът на възнаграждението да
бъде определян при пълно игнориране на пазарните условия за предоставяне
на този тип услуга. От съществено значение при определяне на справедливия
и обоснован размер на възнаграждението, отново като възприет от ВКС
критерий, несъмнено се явява и материалният интерес, по който се
осъществява защитата.
Възнаграждението било дължимо, дори ако не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат
извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено
същото, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за
процесуално представителство до приключване на съдебното производство .
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина па адвоката без
възможност същото да продължи, по това прекратяване логично трябва да е в
ущърб на представляваната страна. Законът за адвокатурата като специален
закон не предвижда никакви други имуществени последици, свързани с
намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката при
различните форми на пълно или частично и/или некачествено изпълнение на
задължението му. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение
до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2
от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от
възложителя. При некачествено изпълнение отговорността на адвоката се
реализира по друг ред.
8
Преклудирано било и възражението направено едва с писменото
становище в съдебно заседание на 12.02.2025 г. за нищожност на акта на
Адвокатския съвет-гр.Пловдив - решение, като противоречащ на чл.101 §2 от
ДФЕС, като крайният момент в който може да се направи такова възражение и
предвид на факта, че документът е представен от ищеца с исковата молба и е
връчен на насрещната страна с преписа е до изтичането на срока за отговор по
чл.131 от ГПК, и са налице последиците на чл.133 от ГПК. Освен това
позоваването на нищожност на акта е направено формално и без конкретни
доводи, като било в противоречие с изложеното в отговора на исковата молба
и по-късно заявеното в писмените становища пред РС-Велинград позиция на
Общината изрично признаваща валидността, действието и приложимостта в
отношенията между страните при определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на НМРАВ, както и факта, че не се оспорва от
ответника Община Велинград начина и механизма на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет - гр.П..
Решението на Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за
това ред-пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във
връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА. Това решение не било административен акт,
който да подлежи на косвен съдебен контрол от съда.
Въпреки ,че в жалбата доводи няма в отговора са изложени съображения
относно възражението за погасителна давност.
Адвокатското възнаграждение било определено по реда на чл. 36. ал. 3
от Закона за адвокатурата, като размерът му е определен с Решение № 291,
взето с Протокол № 15 от 12.06.2024год. на Адвокатски съвет П..
Преди постановяване на Решението на Адвокатския съвет по реда на чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, липсвал конкретен размер на дължимо
адвокатско възнаграждение, поради което до определянето му изискуемост на
вземането не била настъпила и съответно началният момент на погасителната
давност относно вземането не е започнал да тече. Едва с определянето му
настъпва изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение и респ.
започва да тече срокът на погасителната давност съгласно чл. 114 ЗЗД. В този
смисъл била константната практика на съдилищата, които приемат, че
началният момент на погасителната давност е от решението на Адвокатския
съвет за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
9
адвокатурата, като считат, че до този момент няма конкретен размер на
вземането и съответно не би могла да настъпи изискуемост на вземането и да
започне да тече погасителна давност. В този смисъл била практиката на ВКС ,
според която по делата, по които не е определено адвокатско възнаграждение,
погасителната давност започва да тече от момента па определянето на размера
му. В случая това е станало именно на 12.06.2024год. с определянето му от АС
П..
Дори да се приеме за правилно становището на Районен съд Велинград,
че когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
приключване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото, давността пак не е изтекла.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С определение № 450 от 25.06.2025 година е оставена без уважение
молба вх. № 2764от 15.04.2025 г., на Г. Б. с искане за изменение на решението
,в частта за разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от адв.С..
Моли определението да бъде отменено и уважена молбата за изменение
на решението ,в частта относно разноските.
Съдът е приел, че ответникът е направил възражение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК, поради което е определил възнаграждение в общ размер на 2000
лв. с ДДС за заповедното и исковото производство.
По делото обаче в писменото си становище, депозирано непосредствено
преди заседанието на 11.03.2025 г. от 14.00 часа, процесуалният представител
на ответника в заключителната си част е написал следното: „възразяваме за
прекомерност за адвокатското възнаграждение в настоящата инстанция и по
предхождащото го ЧГД“. Процесуалният представител не се е явил в нито
едно от проведените 3 /три/ заседание, в които е имал възможност да направи
мотивирано възражение в какъв смисъл следва да бъде разгледано от съда и
защо и в какъв размер следва да бъде уважено.
Счита, че възражение няма.
10
Дори обаче да се приеме изразеното като възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, то следвало да се разбира в смисъл, че се възразява за прекомерност над
предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размери на адвокатското
възнаграждение. Липсата на такова възражение от ответника срещу
присъждане на разноски за адвокат на другата страна над предвидените в
Наредбата размери, водело до невъзможност съдът да намалява разноските
под претендирания размер.
Съдебният акт трябвало да съдържа не само мотиви защо хонорарът е
прекомерен, а и мотиви за начина на определяне на конкретния присъден
размер, което в настоящия случай не било сторено, нито в решението, нито
пък в обжалваното определение.
Процесуалният представител на ответника не се явил в нито едно от
проведените 3 /три/ открити съдебни заседания по делото. Адв. С. предприел
всички необходими процесуални действия за защита на своя доверител, взел е
становище по всички въпроси от предмета на доказване, както и по
направените възражения от страна на ответника, изготвил е писмена защита с
подробно изложени съображения по спора. Присъдените разноски от 2000
лева с включен ДДС не съответствали на извършената работа.
Община Велинград не обжалвала заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските по чл.413 ал. 1 от ГПК
като израз на несъгласието си с техния размер и да иска редуцирането им с
такива възражения. Техният размер е определен от заповедния съд в размер на
1 219.25 лв. с ДДС и в такъв размер следва да бъдат присъдени предвид
изцяло уважаване на исковата претенция на кредитора по чл.422 от ГПК
съобразно размера на вземането, така както е посочено в заповедта за
изпълнение на парично задължение № 457 от 05.07.2024 г. по ч. гр. д.№
826/2024г. на Велинградски районен съд.
Ищецът Г. Б. претендирал разноски като адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 2 026.65 лв. с ДДС и в такъв размер следвало
да се уважи претенцията ,предвид изхода на делото и при липса на изрично и
мотивирано възражение от страна на ответника за редуциране на разноските
поради прекомерност.
Пълното игнориране на Наредбата би довело до фактическо
обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на принципа на
11
ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално, а не само
формално процесуално представителство. Частният жалбоподател се позовава
на практика и излага доводи ,изложени и във въззивната жалба относно
определяне размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът приел,че тъй като му било известно съществуването на еднотипен
правен спор между страните , това водело до намаляване на фактическата и
правна сложност на делото. Изводът на съда бил неправилен ,тъй като се
касаело за различен правен спор от проведените други производства.
Моли определението да бъде отменено и ответника осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Община
Велинград да заплати на адв. С. С. допълнително адвокатско възнаграждение
за защита по заповедното производство по ч.гр.д. № 826/2024 год. на РС
Велинград и за защита и процесуално представителство по исковото
производство по гр. д. № 1025/2024 год. на РС Велинград в размер на 1 245.90
лв. с ДДС до пълно претендирания такъв от 3 245.90 лв. с ДДС.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК , предявени са искове с правно
основание искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА.
В исковата си молба против Община Велинград ищецът Г. Б. твърди,че е
подал заявление с вх. № 4838/04.07.2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 37, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата.
Издадена била Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2024 год. по ч.гр.д. № 826/2024год. по описа на Районен
съд Велинград.
Със заповедта било разпоредено длъжникът Община Велинград, ЕИК
*********, с адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35 да заплати на
кредитора Г. Х. Б., ЕГН **********, адрес гр. ****************, както
следва: 14 320.80 лв. /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и
осемдесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва за периода от
04.07.2024год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 2 86.42
12
лв. /двеста осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ и 1 219.25 лв.
/хиляда двеста и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл.З от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК П..
Поради постъпило възражение от длъжника, на заявителя било указано,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
относно вземането си.
В изпълнение на тези указания ищецът предявява иск за установяване
съществуването на вземането си.
Адвокат Г. Х. Б. - адвокат от Адвокатска колегия гр. П. осъществил
процесуално представителство в полза на Община Велинград хронологично,
както следва:
По искова молба вх. № 8300/25.09.2019год. на Окръжен съд гр.
Пазарджик било образувано т.д. № 207/2019 г.. Исковата молба била подадена
от "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК ********* срещу Община
Велинград, ЕИК *********.
Производството било по чл. 422 ал.1, вр. чл.415 по иск с правно
основание чл.365 от ГПК. Цената на предявения иск била 500 000 лв. -
представляваща част от просрочена главница, законна лихва от 24.07.2019г. и
разноски.
С пълномощно изх. № 92-00/3 741 от 24.10.2019 год. на Община
Велинград, К.Т.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград,
упълномощил адвокат Г. Х. Б., със следните права, а именно: Да представлява
и защитава Община Велинград, Булстат: *********, в производството по
търговско дело № 207/20 година по описа на ОС - Пазарджик, ТО-1 състав,
образувано по искова молба "Райфайзенбанк България" ЕАД; да води делото
до окончателното му приключване, включително на всички законови
процедури делото.
На основа издаденото пълномощно за процесуално представителство
адвокат Г. Б. с запознал с предмета на делото.
В исковата молба срещу Общината, Банката твърдяла, че на 27.06.2012г.
бил сключен Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит №
261/27.06.2012г. между кредитодателя "Райфайзенбанк (България)" ЕА и
13
кредитополучателя Община Велинград, по силата на който Банката е
предоставила кредит в размер на 4 370 458 лева. Договорът бил сключен след
изпълнение на процедурата за избор на финансова институция и финансов
посредник, проведена по реда на Закона за обществените поръчки. С решение
на Общинския съвет Банката е класирана на първо място за изпълнител на
поръчката. Предоставеният кредит бил усвояван многократно в периода от
12.07.2012г. до 28.12.2015г. Съгласно чл. 5.1. от Договора за кредит
ползваните суми по кредита се олихвявали с плаващ лихвен процент,
формиран от тримесечен СОФИБОР и надбавка от 3.45 % годишно. Съгласно
чл. 3 от Договора за банков кредит кредитополучателят е следвало да осигури
необходимите парични средства за плащане на начислените лихви не по-късно
от 25 - то число на съответния месец. Ако сумата не бъде осигурена,
кредитополучателят изпадал в забава и Банката имала право да начислява
лихвата по чл.10, ал.2 . В чл. 9.1. страните били договорили краен срок за
погасяване на всички суми - 25.06.2020г. С Анекс № 1 от 27.04.2017г.
договорът за кредит в частта за обезпечението бил изменен. Ищецът твърдял,
че на датите на падеж за плащане на лихви 25.04.2019г. и 27.05.2019г. не били
платени към Банката дължимите месечни вноски, което представлявало
случай на неизпълнение по чл.11 /1/, т.1 от Договора. С писмо изх. №
49522/13.06.2019г., на основание чл.11 /2/ от Договора за кредит, Банката била
поканила кредитополучателя да погаси всички изискуеми суми в 7 - дневен
срок и била обявявила вземанията си по договора за предсрочно изискуеми,
ако в дадения срок не постъпи плащане. Писмото било получено в
деловодството на Община Велинград на 14.06.2019г., вх. № 17-00/105. След
изтичане на срока за доброволно изпълнение, сума за погасяване на
задължението не била постъпила, във връзка с което предсрочната
изискуемост на вземанията настъпила на 24.06.2019г. и била осчетоводена.
Последното постъпило плащане за погасяване на задължението било от
25.03.2019 г., със сума в размер на 10 721.37 лева, с които била погасена
редовна лихва, дължима на 25.03.2019г. След като не последвало плащане на
дължимите суми по кредита Банката предприела действия за принудителното
им събиране, като на основание чл. 417, т. 2 от ГПК „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника. В заявлението било поискано издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 000 лева -
14
съставляваща част от дължимата главница, цялата в размер на 3 850 452.53
лева, законна лихва от 24.07.2019г. и разноски.
В изпълнение на задълженията си като процесуален представител —
адвокат на ответника по делото Община Велинград, адв. Г. Б. изготвил и подал
с вх. № 9921/04.11.2019г. на Окръжен съд Пазарджик отговор на исковата
молба. В отговора били развити подробни доводи за неоснователност на
претенцията.
С оглед изложеното от адвокат Г. Б. становище, че към датата на
подаване на заявлението, въз основа на което е образувано исково
производство, че взискателят няма изискуемо и непогасено вземане към
Община Велинград и това обстоятелство може да доведе до отхвърляне на
претенцията, между страните на по-късна фаза от развитието на съдебното
производство, относно вземането бил сключен Анекс № 2 от 30.04.2020г. към
Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит № 261/27.06.2012г. и
Анекс № 1 от 27.04.2017г. Със споразумението от страните се приема, че
Банката се е снабдила по ч.гр.д 781/2019г. по описа на Районен съд -
Велинград със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
Кредитополучателя за главница в размер на 500 000 лева, но се договарят да
разсрочат погасяването на кредита на погасителни вноски с краен срок за
издължаване 25.01.2026г. Така на практика процесуалната активност в
съдебното производство, осъществена от адвокат Г. Б. довела до подписването
на Анекс № 2 от 30.04.2020г. към Договора за кредит. По този начин
задължението на Община Велинград е разсрочено и Банката няма право да
претендира в пълен размер вземането, като не се стига до изискуемост на
цялата главница и принудително изпълнително производство за събиране на
вземането.
С молба вх. № 11074 от 04.12.2019г. по т.д 207/2019г. по описа на ОС-
Пазарджик, подадена лично от Кмета на Община Велинград д-р К.К. е
уведомен съда, че е оттеглено възражението срещу издадената Заповед № 392
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
от 25.07.2019г. и е поискано образуваното дело да бъде прекратено поради
липса на правен интерес.
С Определение № 793 от 11.12.2019г. по т.д 207/2019г. по описа на ОС-
Пазарджик съдът прекратил производството и определението влязло в сила.
15
По търговско дело № 207/2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик адв. Г.
Б. осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на
пълномощно изх. № 92-00/3 741 от 24.10.2019 год. на К.Т.К. в качеството си на
Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между
Община Велинград като възложител и Адвокат Г. Б. като изпълнител по
търговско дело № 207/2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик не бил
подписван ,нито към датата на упълномощаването, нито към датата на
приключване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при липса на договор, по искане на адвоката
Адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
На основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата ,във връзка с чл. 2,
ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и във връзка с чл. 66
от ЗДДС адвокат Г. Б. е направил искане вх. № 403/21.05.2024Г. пред
Адвокатски Съвет П. да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв.
Г. Х. Б., ЕГН ********** от Адвокатска колегия - П., с личен номер на адвокат
***********, с адрес на кантората: гр.*************** в размер на 14 320.80
лева с ДДС, за осъществената от него правна защита и процесуално
представителство на ответника по т.д. № 207/2019 год. на Окръжен съд
Пазарджик Община Велинград, ЕИК *********, представлявана от кмета
К.Т.К..
С Протокол № 15 от 12.06.2024 год. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 291 от 12.06.2024 год. на Адвокатски
съвет гр. П. се приема, че липсва договор за правна защита и съдействие по
въпросното дело, че не е сключван такъв нито към датата на
упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.Адвокатски
съвет П. е приел, че адв.Г. Б. е изпълнил задълженията си реално и изцяло, с
необходимата степен на качество и добросъвестност, приема също така, че
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при липса на договор, по искане на адвоката. Адвокатският
16
съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски
съвет. В мотивната част на решението си е приел, че адвокатът има право на
възнаграждение за положения от него труд, като при липса на договор,
адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия
адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.Специалният
закон за адвокатурата в чл.36 ал.З предвижда специална процедура, както и
органът, който определя това възнаграждение и това е съответния Адвокатски
съвет. Прието е, че това е изключение от общия принцип в договора за
поръчка уреден по чл.286 от ЗЗД, в който се следва само, ако е уговорено. В
случая е прието, че следва да се приложи нормата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Адвокатски съвет гр. П. уважил направеното искане и определил на
основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 14 320.80 лева е ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. .
Ищецът моли да се признае за установено съществуването към
04.07.2024 год. на паричното вземане на Г. Б. срещу Община Велинград за
сумата в размер на 14 320.80 лв. /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева
и осемдесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва за периода от
04.07.2024год. до изплащане на вземането, както е посочено в Протокол №
15/12.06.2024год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 291/12.06.2024год.
на Адвокатски съвет гр. П. за определяне на адвокатско възнаграждение на
основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в
искане пред Адвокатски съвет гр.П. с вх. № 403/21.05.2024г. правни действия
и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община
Велинград в производството по т.д. № 207/2019г. по описа на Районен съд
Велинград, съгласно Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2024 год. по ЧГД № 826/2024г. на РС- Велинград.
Претендира разноски.
Правната помощ по настоящото дело и по ч.гр.д. № 826/2024г. по описа
на Районен Съд - Велинград била осъществена от Адвокат С. И. С. - адвокат
от АК-П., с личен № ********, адрес на кантората гр. ************ като
безплатна на основание чл. 38. ал. 1, т. 3, предложение 3 /на друг юрист/ от
Закона за адвокатурата.
Моли на адв.С. да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 219.25
17
лв. /хиляда двеста и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ за
процесуалното представителство на кредитора - адвокат Г. Х. Б. с по ч.гр.д. №
826/2024г. по описа на Районен Съд – Велинград, както и възнаграждение в
размер на 2 026.65 лв. с ДДС /две хиляди двадесет и шест лева и шестдесет и
пет стотинки с ДДС/ за процесуалното представителство на кредитора -
адвокат Г. Х. Б. в производството по чл.422 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Велинград.
Оспорват иска.
Не оспорват ,че с пълномощно с изх.№ 92-00/3741 от 24.10.2019 год.,
Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права:
да представлява и защитава Община Велинград, в производство по търг. дело
№ 207/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Не оспорват още, че адвокат Г. Б. е извършил следните действия:
изготвил и подал с вх. № 9921 от 04.11.2019г. в Окръжен съд – Пазарджик
отговор на исковата молба.
Не оспорват още, че по делото е сключено споразумение, като
задължението остава в тежест на Община Велинград. С подадена молба за
прекратяване на делото поради оттегляне на възражението по Заповедното
производство лично от Кмета на Община Велинград с Определение № 793 от
11.12.2019г. по търг. дело № 207/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
делото е прекратено поради липса на правен интерес.
Ответната страна приема, че се дължи възнаграждение, но само за
реално извършени от адвоката действие и то ,доколкото същите отговарят на
изискванията на закона и са в интерес на доверителя, в случая на Община
Велинград.
Не оспорва, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него
се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от ЗА. Още повече, че са предвидени минимални размери по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и /или за постигнат
резултат. Но винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания
и е пряко насочена за защита на неговите интереси.
Считат,че спора се концентрира върху това какви действия са били
18
реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво
възнаграждение се дължи за тях. Подробно изброените действията на адв. Б.,
не са били в интерес на Община Велинград. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА
упражняването на адвокатската професия включва и представителство на
доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси
пред органите на съдебната власт.
Подчертават, че адв. Б. не се е явявал в открити съдебни заседания, а е
изготвял само книжа по делото. Заседания по делото не са се осъществявали.
Правят възражение за погасяване на иска по давност.
В действителност не оспорват ,че се дължи възнаграждение ,съобразно
приложимите разпоредби на НМРАВ и то с ДДС. Дължимостта на това
възнаграждение произтича от характера на изпълняваната работа и е
нормативно установен със специалния закон - Закона за адвокатурата (чл.36),
правилата на който допълват уредбата на така възникналото мандатно
правоотношение, дадена със Закона за задълженията и договорите.
Падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е
уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално
действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение
при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.
Становището им е , че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите,
посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело
С-438/22 на СЕС.
Следвало да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в
случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като
задължителни посочените в Наредбата минимални размери на
възнаграждения, а те да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни
относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и
извършената от адвоката работа. Нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, именно този определен интерес. В случая е
19
несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на
отговор на исковата молба и на отговор на допълнителната искова молба или
за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил
ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.
Молят исковете да бъдат отхвърлени.
В писмените си становища , постъпвали за всяко насрочено съдебно
заседание ответната Община ясно е изразила становището си за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Съдът е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между страните
не е спорно обстоятелството, че е налице Пълномощно с № № 92-
00/3741/24.10.2019год. по силата на което Кмета на Община Велинград е
упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да представлява и защитава
Община Велинград в производството по т.д. № 207/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик; че е постановено Решение № 291/12.06.2024 год.
на Адвокатски съвет гр. П.. с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3
от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 14 320,80 лв. с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за
извършена правна защита и процесуално представителство по ТД № 207/2019
г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
По заявление на ищеца по с вх. № 4838/04.07.2024 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 37, вр. чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата е издадена Заповед № 457 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2024 год. по ч.гр.д. № 826/2024год. по
описа на Районен съд Велинград.
Със заповедта е разпоредено длъжникът Община Велинград, ЕИК
*********, с адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35 да заплати на
кредитора Г. Х. Б., ЕГН **********, адрес гр. ****************, както
20
следва: 14 320.80 лв. /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и
осемдесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва за периода от
04.07.2024год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 2 86.42
лв. /двеста осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ и 1 219.25 лв.
/хиляда двеста и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл.З от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК П..
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение и съдът е дал
указания и срок за предявяване на установителния иск.
Г. Б. е предявил иска ,за да установи съществуването на вземането си , с
което са изпълнени специалните изисквания на закона за допустимост на иска.
Не е спорно още ,че с пълномощно с № № 92-00/3741/24.10.2019год.
Кметът на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните
права: да представлява и защитава Община Велинград в производството по
т.д. № 207/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.Няма спор и ,че
договор между страните не е сключен и не е постигната договорка относно
размера на възнаграждението на упълномощения адвокат.
Производството по т.д.№ 207 по описа за 2019 година е образувано по
искова молба на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД против Община Велинград
с цена на иска 500 000 лева.Иска е за установяване съществуване на вземане
на банката , за което е издаден изпълнителен лист.
Като упълномощен от Общината адв.Б. е изготвил и подал отговор на
искова молба вх. № 9921/04.11.2019 г. по т. д. 207/2019 г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик.
По делото е постъпила молба вх. № 11074/04.12.2019 г., от Кмета на
Община Велинград, с която е уведомил съда, че е оттеглено възражението
срещу издадената Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2019 г. и е направено искане
образуваното дело да бъде прекратено поради липса на правен интерес.
С Определение № 793/11.12.2019 г. е оставена без разглеждане исковата
молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и е прекратено производството по
делото.
Определението е влязло в сила на 28.12.2019 г.
21
С молба от 21.05.2024 година адв.Б. е поискал от АС на АК П. на
основание чл.36 ал.3 от ЗА да му бъде определено възнаграждение за
осъществената от него правна защита и процесуално представителство по т.д.
№ 207/2019 година в размер на 14 320,80 лева.
На това искане АС е отговорил с решение ,взето в протокол № 15 от
12.06.2024 година.
АС е приел, че страните са обвързани от възникнало мандатно
правоотношение, по силата на което ответникът — Община Велинград,
действаща чрез законния си представител, е упълномощила адв. Б. да
осъществява процесуалното му права по т.д. № 207/2019 год. на Окръжен съд -
Пазарджик. Адвокатът е изпълнил задълженията си качествено и
добросъвестно. АС е счел ,че са налице условията на чл. 36, ал. 1 вр. ал. 3 от
Закон за адвокатурата и е определил исканото възнаграждение в размер на 14
320,80 лева /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и осемдесет
стотинки/ с ДДС за извършените действия по т.д.. № 207/2019 год. на Окръжен
съд-Пазарджик.
Тази фактическа обстановка е приета от първоинстанционният съд и е
безспорна между страните.
Оспорването на ответника се изразява на първо място в оспорване ,че
извършените от адв.Б. действие не били в интерес на Общината,както и ,че
адв.Б. е изготвял само книжа по делото и не е участвал в съдебни заседание.
В отговора си на исковата молба ответната Община влиза в известно
противоречие ,като хем твърди ,че следва да служат посочените в Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа размери като ориентир ,хем не
оспорват ,че труда на адвоката следва да бъде възнаграден,но правят
възражение за прекомерност и се позовават на решение на СЕС , като не става
ясно какъв размер считат за обоснован и справедлив.
Становището им е , че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите,
посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело
С-438/22 на СЕС.
Анализирайки становището на ответника в писмения отговор ,съдът не
споделя тезата в отговора на въззивната жалба ,че възражение за
прекомерност на разноските , определени с решението на АС не е направено.
22
При така установеното , съдът намира иска за основателен.
Безспорно, отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор (чл. 36 ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване – договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение (чл. 36 ал. 3 от ЗА). При липса на договор или когато страните
по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие.
Прави впечатление и следва да се отчете факта че не е установено по
делото адв.Б. да е отчел работата си и да е поискал определяне и изплащане
на адвокатско възнаграждение от Общината, а направо е отправил искане до
Адвокатски съвет – П. да му бъде определено възнаграждение по реда на чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Интерес представлява въпроса дали определеното от АС
възнаграждение обвързва съда .Отговора на този въпрос е отрицателен.В
производството по спор между адвоката и представлявания ,съдът не е
длъжен да се съобрази с определения от АС размер,като израз на
правомощието при наличие на възражение за прекомерност да редуцира
възнаграждението.
При разрешаване на спора между страните съдът следва да съобрази и
приетото в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024 г.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
23
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Тълкуването, което
Съдът на ЕС е дал по C-438/22, посочва общи принципи и правни разрешения,
от които следва да изхождат националните съдилища по поставените в
запитването въпроси или по сходни въпроси от обсъжданата материя
Като се имат предвид изложените в отговора на исковата молба доводи
,то следва да се приеме ,че такова възражение за прекомерност е направено
,като следва да се съобрази ,че едва в това производство Общината разполага с
възможността да оспори размера на адвокатското възнаграждение ,макар и
определено по реда на чл.36 от ЗА.Действително съществува възможността за
обжалване на това решение,като няма данни то да е съобщено на Общината.
Възражението ,че извършената работа не е в интерес на Общината не е
подкрепено с никакви доводи.Видно е от доказателствата по делото , че адв.Б.
е предприел, след като е бил упълномощен своевременно възможните
действия в защита интересите на Общината.Подал е писмен отговор в срок и
с подробни доводи е оспорил претенцията на Банката срещу Общината.
Съгласно чл. 37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от
техния размер. В този случай длъжникът разполага с възможността да подаде
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
и в последващото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това,
че не е налице задължение. При разглеждането на спора съдът не е обвързан
от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, а
извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е
24
неговия размер.
За първи път във въззивната жалба е направено възражение за
нищожност на решението на АС.Съдът го приема за недопустимо ,но намира
за необходимо да посочи ,че то се явява и неоснователно , тъй като не се касае
за административен акт.Редът страната да упражни правата си е този
предвиден в чл.37 от ЗА ,съответно чл.414 и в производството по чл.422 от
ГПК.
Действително в това производство освен ,че съдът не е обвързан с
определения размер от АС , то и е длъжен да съобрази решението по дело С-
438/22 на СЕС .Разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, предвижда ,че
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът е длъжен да прилага
решението по дело С-438/22 на СЕС. Съгласно това решение на СЕС от
25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла,
разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални
съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България.
Възнаграждението от АС е определено ,като е прието ,че цената на иска
е 520 000 лева – главница ,лихви и разноски и намира приложение
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1.
При съобразяване на редакцията на тази норма към момента на
учредяване на процесуалното представителство , възнаграждението според
приетото в Наредбата,което съдът приема като ориентир би било именно
определеното от АС П. и това и минималния размер ,според редакцията на
Наредбата , действаща към този момент.
Съдът извърши преценка на справедливостта и обосноваността на
размера на адвокатското възнаграждение , определен от АС П..
При тази преценка , съдът намери,че това възнаграждение е
справедливо и съответно на правната и фактическа сложност на извършената
25
работа.Касае се за део със значителен материален интерес.Адвокатът е подал
писмен отговор на исковата молба,като е изпълнил задълженията си точно и
професионално.Последвало е прекратяване на делото , като действията довели
до него са извършвани лично от Кмета на Общината.
Съобразявайки интереса на упълномощителя , фактическата и правна
сложност и интензитетета на предприетите действия , поведението на самата
Община ,като за резултата не следва да се държи сметка ,то справедливото
възнаграждение според съда е определеното от АС минимално такова според
Наредбата.Това възнаграждение е съобразено както с материалния интерес ,
така и с интензитета ,характера и правната сложност на извършените действия
от една страна , а от друга страна е обосновано и справедливо ,като се отчита
значението на предприетите действия и това ,че адвокатския труд е
висококвалифициран такъв.
Освен това , действително и в първоинстанционния и във въззивния съд
са образувани множество дела между същите страни и със сходен предмет –
вземане на адвоката за възнаграждение за дейност , като процесуален
представител на Общината.Макар и със сходен предмет ,по всяко от делата
интензитета и средствата на защита на Общината са различни, а и
извършените дествия, за които е определено възнаграждение са различни.
В конкретния случай се касае за защита на Общината по предявен срещу
нея иск със значителен материален интерес,като е налице и правна сложност.
Възражението за погасителна давност , направено с писмения отговор
на исковата молба не е развито като довод във въззивната жалба ,но все пак
съдът намира за необходимо да посочи,че то е неоснователно.
Прието е в съдебната практика ,че изискуемостта на вземане от този вид
настъпва от момента на изпълнение на поръчката– от извършването на
уговореното от страните правно действие, като в случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.
Последното и единствено действие е подаване на отговор на 04.11.2019
година. До 04.07.2024 година , когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изтекъл законоустановеният съгласно чл. 114,ал.1
във вр. с чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Тъй като е предявен
26
настоящия установителен иск , то с подаването на заявлението давността е
прекъсната.
Мотивиран от изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд , въззивният съд намира ,че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С решението си съдът е присъдил разноски на адв. С. в размер на 2000
лева за заповедното и исковото производство.
Възнаграждение в такъв размер, след направено от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,както в
заповедното , така и в исковото производство , съдът е определил като взел
предвид размера на вземането, че по делото е проведено едно съдебно
заседание, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като е
съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен, че
национална правна уредба, която ограничава съда да определи адвокатско
възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
С молба в срока за обжалване по реда на чл.248 от ГПК е направено
искане за изменение на решението ,в частта относно разноските ,като се
присъди претендирания размер и за двете производства в размер на 3245,90
лева.
Молбата е оставена без уважение.
Съдът намира частната жалба за основателна.
В писменото си становище от 11.03.2025 година Общината изрично и
ясно е направила оспорване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, поради което и съдът
не споделя доводите ,че възражение за прекомерност няма.
Първоинстанционният съд е провел две съдебни заседания , като адв.С.
е участвал в проведеното последно , в което е даден ход на устните състезания
и в дадения от съда срок е представил подробна писмена защита.
Без отношение към спора е поведението на представителя на ответната
27
страна ,във връзка с участието му в производството,както и обстоятелството
,че издадената заповед за изпълнение не е обжалвана ,в частта относно
разноските по реда на чл.413 от ГПК.
Възнаграждението , претендирано от адв.С. е в размер на 1 219.25 лв. с
ДДС в заповедното производство и за първата инстанция в размер на 2
026.65 лв. с ДДС .
Претенциите се равняват на минималните размери ,посочени като
ориентир в Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа и като се
съобрази извършената от адв.С. професионална работа по делото , то именно в
такъв размер следва да бъде уважено искането.
Следователно , обжалваното определение следва да бъде отменено и
изменено решението в частта за разноските ,като се присъдят още 1245,90
лева.
На ответника по въззивната жалба с оглед изхода на спора се дължат и
сторените пред тази инстанция разноски.
Претендира се държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева ,
внесена от страната и възнаграждение за адв. С. в размер на 678,29 лева с
ДДС, който представлява страната при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Съдът намира възражението за неоснователно , тъй като претендираното
от възнаграждение е справедливо и обосновано и съответно на извършената
работа и качеството и. Не това е основния довод ,но като ориентир съдът
съобрази и възнаграждението на адвоката на Община Велинград ,което е 700
лева.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№1025 по описа за 2024 година, с което е признато за установено по
предявените от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
**********************, срещу Община Велинград, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35,
представлявана от Кмета К.Т.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответникът му дължи сума
28
в размер на 14 320,80 лв., /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и 80
стотинки/, представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет –
гр. П., с вх. № 403/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на
процесуално представителство в полза на Община Велинград в
производството по т.д. № 207/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
определено съобразно Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр.
П. и Решение № 291/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П., ведно със
законната лихва за периода от 04.07.2024 год. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 457 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2024 год. по ЧГД № 826/2024г. по описа
на Районен Съд- Велинград.
ОТМЕНЯ определение № 450 от 25.06.2025 година,с което е оставена
без уважение молба вх. № 2764от 15.04.2025 г., на Г. Б. с искане за изменение
на решението ,в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ постановеното решение в частта относно разноските ,като
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. -АК П. с личен номер ******** с адрес на
кантората гр. ************, още 1245,90 лева разноски за заповедното и
исковото производство – или общо 3245,90 лева с ДДС.
Осъжда Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. -АК П. с личен номер ******** с адрес на
кантората гр. ************,възнаграждение за представителство във
въззивната инстанция в размер на 678,20 лева с ДДС , а на Г. Х. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ********************** – 15 лева
,заплатена държавна такса по частната жалба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
29
1._______________________
2._______________________
30