О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №1518
25.07.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание на 25.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
МИХОВА
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.дело № 1643 по
описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с
чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по
частна жалба , подадена от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника
юрк.Т. К., срещу разпореждане № 49895 от
28.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
8285/2019г. по описа на ПРС, VIII гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника А.Р.С., ЕГН: **********.
В жалбата са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на постановено
от заповедния съд разпореждане, като се
настоява за отмяната му и връщане на
делото на РС-Пловдив с указания
за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата
на чл.413, ал.2 ГПК
препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
За да откаже издаване на
поисканата заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК първоинстанционният
съд е приел, че кредиторът не е представил със заявлението доказателства,
от които да бъде установено по делото, че
между праводателя му и длъжника е бил сключен договор, че вземанията по този
договор са му били прехвърлени , че
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, и че дължи на кредитора претендираните суми.
Въззивният съд намира така изложените
мотиви от заповедния съд за неправилни.
Заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен (като
процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните
отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на
кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е
необходимо същите да са подкрепени с доказателства. До влизането й в сила тази
заповед се приравнява по своето правно действие на покана към длъжника да изпълни
задължението, описано в заповедта (така- чл. 412, т.7 ГПК). За длъжника съществува възможността да оспори заповедта за
изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, което също не следва да се обосновава. За да формира
процесуалното си поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е
необходимо длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на
които кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането спрямо
длъжника. По тази причина в разпоредбата на
чл. 410, ал.2
от ГПК законодателят изрично
е предвидил преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на
вземането, следва да бъде извършвана само въз основа на направените от
заявителя твърдения в самото заявление, тъй като прилагането на доказателства
към заявлението не се изисква.
Затова обстоятелствата дали между праводателя на заявителя и длъжника е съществувало валидно договорно
правоотношение, дали вземанията по този договор са били прехвърлени на
заявителя и уведомен ли е длъжникът за
извършената цесия, са
без правно значение при преценката за редовността на заявлението и за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, и същите не могат да бъдат изследвани и
обсъждани от заповедния съд , когато е сезиран с искане за издаване на заповед
за изпълнение по този ред. Същите в своята пълнота следвала да се разгледат от исковия съд при предявен
иск от заявителя за установяване на вземането
по реда на чл. 422 ГПК.
Изложените от първоинстанционния
съд мотиви и извършената от него преценка за липса на материалноправните
предпоставки за съществуване на претендираното от кредитора вземане, излизат
извън рамките на дължимия съдебен контрол по чл. 411, ал.
2 ГПК, вр. чл. 410 ГПК,предвид
на което и като е основал на последните съдебния си акт, ПРС е нарушил
процесуалния закон.
По горните мотиви настоящият въззивен
състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде
отменен, а делото върнато на ПРС с указания за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 49895 от 28.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8285/2019г. по описа на ПРС, VIII гр.с-в, с което е отхвърлено
заявлението на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника А.Р.С., ЕГН: **********.
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за предприемане на
действията, указани в мотивите
на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/