Присъда по дело №723/2013 на Районен съд - Кюстендил

 М   О   Т   И   В   И

към присъда по НЧХД № 723/2013г. по описа на КРС

 

Пострадал от извършено престъпление Н.Г.Н. е депозирала в КРС тъжба против Л.С.В. за извършено спрямо него престъпление по чл.130, ал.1 от НК при фактическа и правна обстановка, изложени в тъжбата.

При това чрез същата жалба е  предявен и граждански иск за претърпяните от него неимуществени вреди. Съдът в наказателното производство е приел за съвместно разглеждане така предявения граждански иск на тъжителя против подсъдимия за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимия , ведно със законната лихва , считано от деня на увреждането / 18.06.2013 год./ до окончателното й изплащане.

Тъжителят Н.Г.Н.  поддържа обвинението. Процесуалният му представител пледира за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендират се разноски.

Подсъдимият Л.С.В. не се признава за виновен. Защитниците му намират същият за невиновен, като последният от тях - адвокат Й. пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

Кюстендилският районен съд след като се запозна със събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

ПО  ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият Л.С.В. е роден на *** год. в гр.Кюстендил , има настоящ адрес *** , като фактически е живущ ***,  ***, ***, неженен, не осъждан, работник, ЕГН- **********.

На 18.06.2013 год. около 21-21,30 часа В. влязъл в словесна разпра със жалбоподателя Н.Г.Н.. Последният съпруг на бившата кметица и свидетелка по делото Е.Г.Н.. Повод за разпрата станало разпиляването на вода за напояване от синдикалната вада в резултат действия на подсъдимия, който извършвал напояване на дворът в село Долна Гращица. Водата се изливала безполезно по улицата пред домът му.Жалбоподателят изразил на висок глас негодувание от действията на подсъдимия. Възмущението му било възприето от последният, който отправил недвусмислена закана за саморазправа провиквайки се: „Ако дойда с мотиката , ще видиш ти”. Тази му реакция била възприета с почуда, поради което жалбоподателя Н. се приближил къмто подсъдимия с намерение да изяснят случващото се. При това подсъдимият изненадващо и безпричинно вдигнал мотиката и с дървената и част /промушил като с копие/ жалбоподателя/ на няколко пъти в областта на лявото му рамо и гръдният кош. Това е извършено в непосредствена близост до детето на пострадалия, което видимо се уплашило и разстроило. През нощта след инцидента тъжителят започнал да чувства болка в областта на нанесените му удари с дръжката на мотиката. Болката не утихнала и на другият ден, поради което на 20.06.2013 година той се явил на преглед търсейки медицинска помощ в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „ д-р Н.Василиев”  гр. Кюстендил. Прегледът бил извършен от съдебният експерт –доктор Н.. Установявайки следи от упражненото насилие по тялото на жалбоподателя , той ги описал в издаденото медицинско свидетелство № 71/2013 год.

Тъжителят твърди, че дълго време изпитвал физически болки,ведно със страдания, които към момента на подаване жалбата а при явяването в съд не са преминали.

Действието на подсъдимият, чрез което е наранил тъжителя било възприето от съпругата му Е.Г.Н., както и от свидетеля И.А.Н.. Случилото се е възприето и от свидетеля С.В.Т., баща на подсъдимият, които в съдебно заседание заявява, че не синът му е сторил нещо на тъжителя, а тъкмо обратното. Тъжителят се заканил със саморазправа към синът му Л.. Твърди, че заканата била недвусмислена и насочена към живота и здравето им , защото тъжителят казал: „ще отида до дома, имам пистолет, ще ви ликвидирам ” . Но сочи като мотив за това му намерение - чрез израза: „щото бил ядосан”. Не се сочат доказателства относно предизвикване на основателен страх , че така изречената закана ще бъде осъществена.

По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза с вх. № 12884/17.06.2014 год. на в.л.Д-р В.Н.. От заключението се установява, че при тъжитела са били налице увреждания: „Кръвонасядане и по-дълбоко охлузване/или повърхносна рана/ по кожата в дясна гръдна половина –към момента на прегледа едва личащ белег от него,несъздаващ функционални нарушения или значими морфологични изменения. Кръвонасядане и охлузвания по кожата в лявата гръдна половина. Кръвонасядане и лек оток в областта на лявото рамо. Така описаните увреждания са причинили болка и страдание. Заключението на в.л. д-р Н. относно механизма на причиняването им е : „ добре отговарят да са получени по време и начин за които съобщава пострадалият ”, т.е. нанесени му удари с крайната част на дръжката на мотика. Посочен е срок за възстановяване е около 15 до – 20 дни.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от свидетелските показания на пострадалия Н.Г.Н., свидетелите Е.Г.Н., И.А.Н.. В хода на воденото съдебно следствие съдът прие и приобщи по надлежния ред къмто писмените доказателства по делото материалите по преписка № 1298/13 год. описа на КРП. Видно от анализа на последните, е липсата на безспорни доказателства, факт сочещ несъстоятелността на твърдяното от свидетеля С.В.Т., баща на подсъдимият, които в съдебно заседание заявява, че не синът му е сторил нещо на тъжителя а тъкмо обратното. Тъжителят се заканил със саморазправа относно синът му Л.. В хода на съдебното дирене се приеха като доказателства по делото и писмо, рег. № 6625/28.04.2014 година на РДГП – Кюстендил ведно с копията на докладна записка и писмо УРИ -105810-105/29.04.2014 година на „Дирекция национална система 112” при МВР – районен център 112 – София, ведно с приложения диск съдържащ звукозаписи и електронни картони на инцидента.По делото са разпитани като свидетели и служителите от РДГП гр. Кюстендил - Р.П.Й. и Л.В.Л.. Последните се отзовали непосредствено след инцидента на място и обслужили заявеното произшествие. И двамата твърдят, че заварената обстановка била напрегната, страните си разменяли словесни реплики относно стореното, но на място инцидента нямало присъствуващ с оръжие и директни заплахи относно здравето и живота на някого не са възприемани. Провели разговори само с тримата непосредствени участници в инцидента, като през това време край тях преминавали граждани но никои не е счел за необходимо да снеме самоличност и обяснения от свидетели очевидци на случилото се. За нуждите на делото е допусната и назначена съдебно техническа експертиза. В изпълнение на поставените задачи в.л. по делото е направил разпечатка върху хартиен носител, на цялото съдържание от проведените разговори с дежурен тел.112, касаещ инцидента. Видно от разпечатката подсъдимият твърди, че тъжителят е въоръжен и може да го застреля. Но времево този разговор е последващ обаждането на свидетелката Н., която първа търси съдействие от полицията за изясняване на случилото се. Ценейки събраните гласни и писмени доказателства сочещи неправомерното поведение от страна на подсъдимият съдът намира за установено:

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Намира за установена и доказана фактическата обстановка по делото изложена по-горе, като квалифицира извършеното от подсъдимия, като престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, т.е. чрез действията му е осъществен основния състав на лека телесна повреда. Престъплението е резултатно и увреждащо, като вредоносния резултат се изразява в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Обект на престъплението е конкретно физическо лице. Изпълнителното деяние се изразява в конкретно действие, умишлено причиняване на – „болка и страдание, без разстройство на здравето”. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно физическо лице, като от субективна страна следва да е налице умисъл.

Деянието извършено от подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява признаците на визираното в чл.130 , ал.2 във вр. с ал. 1 от НК престъпление. Обект на престъплението е тъжителя Н.Г.Н.. В резултат на деянието на подсъдимия и е причинено “болка и страдание без разстройство на здравето”, което е в пряка и непосредствена връзка с нанесените умишлено телесни увреждания, чрез удари с дръжката на мотика изразяващи се в :  „кръвонасядане и по-дълбоко охлузване/или повърхносна рана/ по кожата в дясна гръдна половина – към момента на прегледа едва личащ белег от него, несъздаващ функционални нарушения или значими морфологични изменения. Кръвонасядане и охлузвания по кожата в лявата гръдна половина. Кръвонасядане и лек оток в областта на лявото рамо.”

Направените изводи в заключението на експерта, кореспондират с останалите доказателства / медицинско свидетелство и амбулаторен преглед/ и отразяват действително претърпените от тъжителя увреждания. В хода на съдебното дирене заключението не е е оспорено нито от подсъдимият нито от защитата му. Изпълнителното деяние се доказва от показанията на тъжителя Н. и останалите свидетели по делото изключая бащата на подсъдимия. В подкрепа на показанията им съдът намира приложените писмени доказателства по делото посочени по-горе. Съдът счита, че събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства подкрепени и от приложените писмени са безспорни. Анализът на тях и писмените такива приобщени в делото към събрания доказателствен материал в съвкупност и поотделно установяват по безспорен и категоричен начин, че на 18.06.2013 год. около 21-21,30 часа подсъдимият Л.С.В. е влязъл в словесна разпра със жалбоподателят Н.Г.Н., като безпричинно вдигнал мотиката и с дървената и част /промушил като с копие/ жалбоподателя/ на няколко пъти в областта на лявото му рамо и гръдният кош. Като с това му причинил “болка и страдание без разстройство на здравето” – престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Следователно при съпоставката на показанията на подсъдимият и неговият баща С.В.Т., с писмените доказателства, установяващи обстановката по инцидента както и състоянието на тъжителя – нанесените му травматични увреждания, при очевидна липса на доказателства за намерение от страна на тъжителя да извърши престъпление по чл. 144 от НК, съдът намира за доказано от обективна страна престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, осъществено от Л.С.В.. При това следва да се отбележи, цялостното поведение на подсъдимия по време на съдебното дирене /смяната на няколко поредни защитници, несъгласие и неглижиране на действията им по защитата му както и проявата на явно пренебрежение неявявайки се в съдебните заседания въпреки редовното му призоваване /.

От субективна страна деянието е осъществено при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като за това съдът съди от поведението му по време на извършване на деянието и от събрания доказателствен материал.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

С оглед установената фактическа обстановка е безспорно, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършването на горното престъпление. Но доколкото той е неосъждан,  а за престъплението което е извършил се предвижда наказание ЛС по-малко от 5 години и няма данни друг път да му е налагано наказание по чл.78 а НК, то той следва да бъде освободен от наказателна отговорност като се наложи предвиденото в чл.78 а НК административно наказание”глоба”. Размерът й според настоящия състав съобразно целите на специалната и генерална превенции следва да бъде в размер на 1000 лв., което е минималния законов размер на тази санкция.

За така извършеното престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с ал.1 НК с признаването му за виновен подсъдимият е осъден да заплатят сумата от 500 лв. обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди по предявения иск по чл.45 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира този размер за справедлив с оглед доказаните последици от престъплението. Затова, съобразно принципа за справедливо възмездяване на причинените с престъплението неимуществени вреди на пострадалия, прогласен в чл.52 ЗЗД настоящият съдебен състав намери, че една сума от 500 лв. в най-пълна степен ще репарира причинените на тъжителя неимуществени вреди от престъплението.

Следва да се отбележи, че според разпоредбата на  чл. 78а, ал.5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание не само глоба от сто до триста лева, но и лишаване от свобода. Поради това административното наказание не би могло да бъде определено при условията на  чл. 78а, ал.5 от НК. Затова счете, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с налагането на административно наказание. Това е така по следните съображения: В разпоредбата на чл. 130, ал.2 от НК се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до 6 месеца, "Пробация" или "Глоба" в размер от 100 до 300 лв. Подсъдимият Л.С.В. не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 8, раздел 4 от НК и от посоченото престъпление не са причинени имуществени вреди. В предвид на всичко изложено, съдът след като е призна подсъдимият за виновен по чл. 130, ал.2 от НК,във вр. с ал.1 от НК освободил същият от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "Глоба" в минималния предвиден размер от 1000 лв. по реда на чл. 78а от НК.

 

 

 

ПО ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ

 

Съдът определя деловодните разноски по правилото на чл.189, ал.3 от НПК. В този смисъл подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя разноски по делото в размер на 12,00 /дванадесет лева/ платена държавна такса; 150 лв./сто и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение и 90,00 /деветдесет лева/ за медицинската експертиза.

Осъди подсъдимият за заплати по сметката на КРС сумата в размер на 50/петдесет лева/ държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск ; сумата от 83,70 лева за извършената съдебно техническа експертиза,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: