Р Е Ш Е Н И
Е № 260078
15.01.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7250/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Б.В., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 3906438 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди мястото на извършване на
нарушението да не е правилно определено, тъй като да не съществува кръстовище,
образувано от пресичането на булевардите „Найчо Цанов“ и „Менделеев“ в гр.
Пловдив. Поддържа да не е установен видът – стационарно или мобилно, на
автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, както и
дали то е от одобрен тип и успешно е преминало метрологична проверка. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище с вх. №
280940/19.11.2020 г. от с. ю. Г. Б., с пълномощно по делото, оспорва жалбата и
поддържа електронния фиш. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са
неоснователни, а при издаването на ЕФ да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, преминало
метрологична проверка и след изваждане на максимално допустимата грешка като
гаранция за правилно измерена скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Б.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което
жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започвал да тече спрямо жалбоподателя. В
постъпилото по делото писмо с вх. № 287337/11.12.2020 г. от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 14 от делото) не се сочи и да е
въведена дата на връчване в системата за управление на АНД, нито се представят
такива доказателства. По тези съображения срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП се
явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2020 г. в 10:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Найчо
Цанов“ в посока бул. „Асеновградско шосе“ жалбоподателят С.Б.В. управлявал лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № … със скорост на движение от 70 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя В. бил издаден електронен фиш серия
К № 3906438, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява,
че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен №
11743ca е преминало
последваща периодична проверка на 30.09.2019 г. със заключение,
че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка
при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-23697/23.07.2020 г.) се установява, че на дата
21.07.2020 г. преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела
статични изображения с номера от …, с начален час на работа 09:30 ч. и краен
час на работа 13:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ до
кръстовище с бул. „Менделеев“, където е действало ограничение на скоростта на
движение от 50 км/ч.
От приложения по преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
… е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 21.07.2020 г. в 10:27 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № … се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя С.Б.В..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 21.07.2020 г. в 10:27 часа
в гр. Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ в посока бул. „Асеновградско шосе“, е
извършено нарушение за скорост, като жалбоподателят В. е управлявал лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № … със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост
от 50 км/ч, при което е превишил разрешената максимална скорост в населено
място с 20 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към
който се препраща, е в размер от 10 до 50 лева. Граматическото тълкуване на
разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен
възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да
осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване
на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане
на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в практиката на
касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл.
182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената
максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са
диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта,
от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на
разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за
определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога,
когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по
общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието и в този
смисъл в обжалвания ЕФ е дадена надлежна правна квалификация, тъй като
нарушението е извършено в населено място, а разрешената максимална скорост е
превишена с 20 км/ч. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за
санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш,
подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и
ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от
права) да се налагат чрез електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к.а.н.д. № 783/2017 г. на
Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият орган
съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то
следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има
императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение
от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен
фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство.
Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни
правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на
касационната инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на
Административен съд – Пловдив изрично е прието, че: „нормата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването ѝ е самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да
бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015
г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността
на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Относимо тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на
Административен съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който
наказанието глоба в размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено с НП и е прието за неоснователно възражението, че същото е следвало да
бъде наложено чрез електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила
не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението
е съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от
закона.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
основателно е възражението по жалбата, че на територията на град Пловдив не
съществува кръстовище на булевардите „Найчо Цанов“ и „Менделеев“. Съгласно § 6,
т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В случая бул.
„Найчо Цанов“ се простира между бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Освобождение“,
като никъде не се пресича, разделя или събира с бул. „Менделеев“ и такова
кръстовище обективно не съществува. Двата булеварда се свързват опосредено чрез
бул. „Освобождение“, както и чрез други улици, както основателно се сочи в
жалбата.
По гореизложените съображения обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
право на вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя, който обаче
не е направил искане за овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е бил
представляван от адвокат. Следователно разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3906438 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.Б.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.