Решение по дело №1123/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  09.05.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Пламен Генев

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело №  1123 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.08.2018 г.  по гр.д. № 60592/16 г., СРС, І ГО, 47 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********срещу С.Й.Д., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване, че С.Й.Д., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 168,22 лева главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015г., 41,14 лева лихва за забава за периода от31.07.201 Зг. до 01.07.2016г., както и суми за дялово разпределение, от които 12,64лева главница и 2,13лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане. Осъдил е  "Т.С.” ЕАД, ЕИК ********да заплати на адвокат В.В.Т., ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.

С определение от 11.12.2018 г. по гр.д. № 60592 по описа за 2016г., СРС, І ГО, 47 с-в е допуснал изменение в постановеното на 13.08.2018г. решение по гр.дело №60592/2016г. по описа на СРС, 47-ми състав като: е осъдил "Т.С.” ЕАД,  ЕИК ********да заплати на адв. К.И.С., ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 23 Б, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Д. с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че съдът неправилно е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върпху имота, но от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са титуляри на вещно право на ползване. Позовава се на нормата на чл.153 от ЗЕ, на пар.1, т.42 от ДР, пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ. Сочи се още, че е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало лично топлинна енергия в имота. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като бъдат уважени  предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

Въззиваемият С.Й.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат С.А.К.,*** оспорва  въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД първоначално срещу Г.Й.Д.и С.Й.Д..

С определение от 20.09.2017 г. на СРС, І ГО, 47 състав по гр.д. № 60592/2016 г., исковата молба на „Т.С.” ЕАД срещу Г.Й.Д.е била върната като процесуално недопустима. Определието е влязло в сила на 05.12.2018 г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника С.Й.Д. е възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, като той има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот-апартамент 39, находящ се в гр.София, община Младост, ж.к.“*******за периода от 01.06.2013-30.04.2015 г. За този период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на ответника, но той не е заплатил дължимата за това цена.  Ето защо ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано гр.д. № 39570/2016г. по описа на СРС, 47 състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника/ците за следните суми: сумата от 356,44лева главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015г., 82,28 лева лихва за забава за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., 25,29 лева главница за дялово разпределение и 4,27 лева лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът/ците депозирал/и възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Ищецът сочи, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” АД , като в чл.32, ал.1 от ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичатне на последния ден на месеца, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава. Той е ползвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и дължи заплащането й. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника/ само на единия/, че дължи сумата от 168,22 лева главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015г., 41,14 лева лихва за забава за периода от 31.07.2013 г.. до 01.07.2016г., както и суми за дялово разпределение, от които 12,64лева главница и 2,13 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане.

Ответникът С.Й.Д. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.

Третото лице помагач не е взело становище по искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

По делото не са били ангажирани каквито и да било писмени доказателства, от които да се направи извод, че ответницата се явява собственик или позвател на процесния недвижим имот. Съдът е дал възможност на ищцовото дружество в тази насока, разпоредил е да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с документи за собственост, но такива не са били депозирани.

Ето защо, предявените искове се явяват неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 13.08.2018 г. по гр.д. № 60592/2016г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав.

ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Т., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Ш.да заплати на С.Й.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат С.А.К.,*** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.