Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1043 04.08.2020г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти
състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1082 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна
жалба на «КЕМП ЛАЙФ» ООД, ЕИК *********-гр.Бургас, представлявано от управителя Ж.В.С., чрез упълномощен процесуален
представител, против Решение № 43 от 01.04.2020г., постановено по НАХД № 53 от
2020г. по описа на Районен съд- гр.Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 459522-F502252 от 26.08.2019г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на НАП, с което за нарушение по
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на търговеца, на
основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
Касаторът, чрез
процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че
решението на районния съд е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвали
констатации дали нарушението води до неотразяване на приходи. При това
положение, районният съд бил длъжен да отмени НП единствено на това формално
основание, тъй като не може съдът да уточнява волята на
административнонаказващия орган. Освен това процесните стоки не били сред
посочените в групата на чл.27, ал.3 от Наредба Н-18 от 2006г., поради което
непосочването на някой от описаните данни по отношение на останалите групи
стоки не е задължителен елемент, според касатора. Предвид липсата само на един
реквизи- наименованието на стоката, следвало нарушението да се квалифицира,
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна решението на съда,
както и потвърденото с него наказателно постановление. В условието на
евентуалност, ако съдът намери за доказано извършването на административно
нарушение, за което е наложена процесната имуществена санкция, се иска изменение
на присъдените разноски и редуциране на присъденото от първата инстанция
юрисконсултско възнаграждение, което било определено неправилно в полза на
наказващият орган.
Ответната страна, не се
представлява в касационното производство. В писмен отговор на КЖ, чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и изразява становище за
правилност на съдебния акт, чието потвърждаване се иска. Претендира се за
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура–гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас,
в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, по смисъла на чл.
210, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на оспорване по касационен ред,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът констатира следното:
Районен съд –гр.Царево,
с Решение №№ 43
от 01.04.2020г., постановено по НАХД № 53 от 2020г. по описа на Районен съд-
гр.Царево, е потвърдил наказателно постановление № 459522-F502252 от 26.08.2019г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на НАП, с което, на дружеството
«Кемп Лайф» ООД,
за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн.
ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., /Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на осн. чл.185, ал.2, изр.2-ро, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
Касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка от служители на НАП, на 23.07.2019г. в 13.35
часа, в стопанисвания от търговеца обект- магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Варвара, к-г „Делфин“, било констатирано, че издаденият фискален бон за
извършената контролна покупка не съдържа задължителни реквизити, съгласно
чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, а именно не съдържа наименованието на стоката.
За това нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F502252 от 29.07.2019г., въз основа на който е издадено оспореното
пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Приел е за установено от събраните доказателства, че при проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството, била извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон, в който не било посочено наименованието на стоката. Съдът е приел, че това деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца, на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е установил релевантните за
спора факти въз основа на надлежно събрани доказателства и е обсъдил възраженията
на жалбоподателя, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, сочени в касационната жалба като основание за отмяна на оспорения
съдебен акт. Същият е постановен при правилно установена фактическа обстановка
и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Касовата бележка не
съдържа съществени реквизити, като отсъствието дори само на един от посочените данни
по т.7, на чл.26, ал.1 от наредбата, е основание за ангажиране отговорността на
търговеца.
Съдът изрично е обсъдил възраженията на
касатора относно доводите му дали процесното задължение за посочване
наименованието на стоките се отнася за всички групи стоки, както и досежно
прилагането института на маловажния случай, съгласно чл.28 от ЗАНН, поради
което и настоящата инстанция, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК
препраща към тях, без да ги преповтаря.
Деянието е установено по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, правилно квалифицирано от
административнонаказващия орган/АНО/ като нарушение на чл. чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно
е ангажирана отговорността на касатора, на осн. чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС. Няма никакво
противоречие в правната квалификация, а при наличие на хипотезата, при която
нарушението води до неотразяване на приходи се прилага квалифициран санкционен
състав, който в случаят няма отношение, нито санкцията е наложена на това
основание, за да се изисква посочване на съображения в тази връзка.
Разпоредбата на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е императивна, а неизпълнението на въведеното с
нея изискване относно съдържанието и задължителните реквизити на фискалната
касова бележка представлява административно нарушение, без да са настъпили
вредни последици. Ето защо, съдът намира за неоснователни наведените доводи
за маловажност на случая, а именно, че въвеждането на продадените стоки
в обща група не влияе на отчитането на оборота в обекта, доколкото касовият бон
отразява действителната стойност на сделката. Ниската стойност на продадената
стока и фактът, че нарушението е първо за касатора не са смекчаващи обстоятелства,
характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Те са факти от значение за определяне
размера на наказанието, които в случая са взети предвид от
административнонаказващия орган, съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като на
касатора е наложена имуществена санкция в предвидения от закона минимум.
Изискването за посочване наименованието на стоката охранява специфични и също
толкова важни цели, както и отразяването на приходи въобще, които аспекти са
детайлно развити в показанията на изслушания свидетел в хода на производството
пред ЦРС и при отчитане законосъобразността на наложената санкция, районният
съд очевидно се е съобразил с тях.
Основателно е изложеното в касационната
жалба само досежно определените от първоинстанционния съд разноски, в полза на
ответната страна. Действително, след влизане в сила на законодателната промяна
от 03.12.2019г., с изменение на чл.63 от ЗАНН такова юрисконсулстко
възнаграждение се дължи, но неправилно е определен неговият размер, като
неправилно съдът се е позовал на Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, съответно присъдил такова в размер на 300 лева. В
случаят, това възнаграждение се определя въз основа на Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена съгласно чл.37
от ЗПП, която се прилага съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, на основание чл.144 от АПК. В този смисъл, както сочи и касатора, приложимата норма е чл.27е от
наредбата /НЗПП/, като възможното възнаграждение е в диапазона от 80 до 120 лева,
а в конкретното производство следва да бъде в размер на 80 лева.
В същият размер, юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъди и за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, с оглед подаване отговор на касационната жалба, изготвен
от упълномощения юрисконсулт, предвид изричното искане направено своевременно
от съответната страна, с депозиране на този отговор.
В заключение, липсват касационни
основания за отмяна на съдебния акт по съществото на спора, поради което
решението на районния съд следва да се остави в сила. Досежно уважаване на
акцесорната претенция за присъждане на разноски и определяне на юрисконсултско
възнаграждение, решението следва да бъде отменено частично, а именно за
разликата от 80 до 300 лева.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, ХVІ
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 01.04.2020г., постановено по НАХД №
53 от 2020г. по описа на Районен съд- гр.Царево, В ЧАСТТА, с която е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 459522-F502252
от 26.08.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на
НАП.
ОТМЕНЯ Решение № 43 от 01.04.2020г.,
постановено по НАХД № 53 от 2020г. по описа на Районен съд- гр.Царево, САМО В ЧАСТТА, в която дружеството «КЕМП ЛАЙФ» ООД, ЕИК *********- гр.Бургас е ОСЪДЕНО да заплати на ТД на Националната
агенция по приходите- гр.Бургас разноски в производството пред районния съд, за сумата над 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА «КЕМП ЛАЙФ» ООД, ЕИК *********-гр.Бургас, представлявано от
управителя Ж.В.С., да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 80
/осемдесет/ лева, разноски в касационното производство пред Адм. съд-гр.Бургас,
за възнаграждение на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.