№ 58
гр. Гълъбово, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20255550100107 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на И. Л. Б. срещу С. А. Г., с която се
предявява иск с правно основание чл.127 а, ал.2 от СК. Ищцата твърди, че с ответника са
бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно дете А-С. С.Г.. Твърди, че упражняването
на родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, а с нея е
определен режим на лични отношения, съгласно Решение № 1698 от 22.12.2016 г. на ОС
Пловдив, постановено по в.гр.д. № 2449/2016 г. на същия съд. Ищцата твърди, че има
желанието и възможността да пътува с детето А-С извън пределите на РБългария с цел
отдих и туризъм, както и детето да контактува с роднините си по майчина линия. Твърди, че
има син от предходен брак, който живее в Дания и който не е виждал от години А-С. Сочи,
че липсва доброволно съгласие от страна на ответника да пътува с детето А-С, поради което
предявява и настоящата молба. Иска от съда да постанови решение, с което да замести
съгласието на бащата, детето А-С да напуска границата на РБългария, придружавано от нея,
като пътува в чужбина: в Държавите членки на ЕС, Швейцарската конфедерация, Княжество
Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Сърбия, с цел почивка, културно-исторически
туризъм, до навършване на пълнолетие и многократно, в периодите определени с
горецитираното решение на Окръжен съд Пловдив.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, в
който счита, че липсва правен интерес на ищцата да предяви искането, предмет на делото,
тъй като съдът е сезиран от родител неупражняващ родителските права над детето А-С.
Сочи, че не е налице спор относно пътуването извън страната, тъй като детето е
непълнолетно и същата може да извършва правни действия лично, със съгласието на своите
родители. Твърди, че детето не желае да пътува с ищцата. Излага подробни съображения
относно липсата на правния интерес и моли производството по делото да бъде прекратено.
Заявява, че в случай че съдът не възприеме доводите за недопустимост на производството,
то да приеме, че предявеното искане е неоснователно и същото да бъде отхвърлено.
Съдът, като разгледа претенциите на страните и наведените от тях доводи и
възражения, и прецени събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните С. А. Г. и И. Л. Б. са родители на непълнолетното дете А-С. С.Г., родена на
1
26.06.2010 г. видно от удостоверение за ражданe, издадено въз основа на Акт за раждане №
1181/29.06.2010 г. на Община С.З..
От приложените към настоящото дело - гр.д. № 6413/2015 г. на РС Пловдив и в.гр.д №
2449/2016 г. на ОС Пловдив е видно, че съгласно влязло в сила Решение № 1698/22.12.2016
г., постановено по в.гр.дело №2449/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
упражняването на родителските права по отношение на детето А-С се предоставя на бащата,
при който е определено и местоживеенето на детето, при определен режим на лични
отношения между него и майката, а именно: всяка първа и трета сряда, четвъртък, събота и
неделя от месеца от 17,00 часа в сряда до 20,00 часа в неделя, вкл. с приспиване на детето в
дома на майката; 20 дни от 01.08. до 20.08.вкл. с приспиване на детето в дома на майката
или на място, което тя прецени за подходящо; 10 дни от 10.12. до 20.12., вкл. с приспиване
на детето в дома на майката или на място, което тя прецени за подходящо; 10 дни от 01.05.
до 10.05. вкл., с приспиване на детето в дома на майката или на мято, което тя прецени за
подходящо, като е уточнено, че режима на лични отношения във всяка първа и трета сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя на месеца означава, че същият може да започне в сряда,
или четвъртък, но също така в петък или в събота или в неделя, като режимът на лични
отношения не е ограничен от започването му във всяка първа и трета сряда на месеца, а
може да започне във всеки първи и трети четвъртък на месеца, всеки първи и трети петък на
месеца, всяка първа и трета събота на месеца или във всяка първа и трета неделя от месеца,
но е ограничен от завършването му във всяка първа и трета неделя от месеца.
От постъпилия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. С.З., е видно, че детето А-С живее самостоятелно с баща си от м.ноември
2013 г. и за нея се полагат адекватни грижи. Детето е ученичка в *ми клас на ГПЧЕ „Р.Р.“
С.З., като физическото и психическото й развитие е в норма. Интегрирано е между
връстниците си. Посочено е, че детето А-С не контактува с майка си и с роднини по майчина
линия. В проведения от социалния работник разговор с детето, то е споделило, че не иска да
вижда майка си, камо ли да пътува с нея в чужбина. Споделило е, че ако евентуално пътува с
нея в чужбина може да се озове в пансион, където е израснал брат й. Споделило е, че няма
доверие на майка си и няма как да тръгне с нея в чужбина.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите И. А. И. и
Х.Г.Б., които са в посока преразказ на негативните чувства, които детето А-С изпитва към
ищцата.
На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детото, непълнолетното дете А-С,
навършило десет години, е изслушано от Съда. Детето заявява, че няма желание да излиза
извън България с ищцата, както и че й няма доверие. Заявява, че няма страх от майка си, но
не желае да комуникира с негативни хора.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът достигна
до следното:
По делото не се установи майката извънсъдебно да е искала съгласие от бащата за
пътуване на детето А-С в чужбина, придружавано само от нея, респ. да е отказано от бащата
даването на такова съгласие. Въпреки това обаче предявеният иск по чл.127а, ал.2 СК се
явява процесуално допустим, предвид трудната комуникация между родителите на детето,
сведена единствено до такава по имейл, и липсата на сътрудничество и комуникация между
страните, вкл. и по въпросите за пътуване на детето в чужбина, което означава липса на
съгласие между тях по тези въпроси.
По делото се установи, че детето А-С е във влошени отношения /не поддържа
никакви отношения/ с майка си, но от това не може да бъде изведен извод, че уважаването
на иска по чл.127а, ал.2 СК не е в интерес на детето. Съдът, счита, че при преценката на
"най - добър интерес на детето" по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето желанията и
чувствата на детето са само един, макар и сред водещите, от преценяваните критерии. Тази
преценка включва и преценката на баланса между правата на детето и правата на родителите
му в конкретната ситуация.
Действително детето А-С изрази нежелание да пътува с майка си в чужбина, но
2
психическите и емоционални потребности на детето изискват да не се прекъсва, а да се
насърчава връзката с майката, вкл. и при пътуване в чужбина с неупражняващия
родителските права родител, което би способствало и за създаване и укрепване на
емоционална връзка между детето и майка му, независимо от данните, че режим на лични
отношения между двете не се изпълнява. Съдът иска да отбележи, че „интересът на детето“
и неговата „воля“ /в случая изразена категорично, че не желае да вижда майка си, камо ли да
излиза с нея в чужбина/ са съвсем различни неща, като родителите са длъжни да се
съобразят както с интереса на детето, така и с неговата воля.
Предвид гореизложеното, искането за заместващо съгласие по чл.127а от СК трябва
да бъде уважено. Според Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 1/ 2016 г. на ОСГК съдът може да разреши по реда на чл. 127а, ал.2 от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем. Т.е., доколкото в производството по чл.127а от СК, което е такова по
спорна съдебна администрация, съдът не е обвързан от формулираното искане относно броя
пътувания, периода от време и дестинацията на пътуванията, е възможно да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой
пътувания, но до определени държави. На майката е определен с бракоразводното решение
режим на лични отношения с детето А-С, включващ и правото й да взема детето при себе си
за по 20 дни през лятото, когато детето е във ваканция, за по 10 дни през м.декември и по 10
дни през м.май, който режим по делото се установи, че ищцата не е упражнявала. При иска
по чл.127а ал.2 от СК спорът между родителите във връзка с пътуването на дъщеря им в
чужбина следва да бъде разрешен, съобразно най-добрия интерес на детето. Безспорно в
интерес на детето е да контактува и с двамата си родители и да не се прекъсва връзката
между детето и родителя, неупражняващ родителските права, както и несъмнено детето има
право на свободно придвижване /в това число и да пътува в чужбина/, предвид което в
интерес на детето А-С е да пътува в чужбина, по който начин ще опознава нови държави и
култури и ще обогатява общата си култура и мироглед, предвид което и при липсата на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето съдът счита, че е в интерес на
детето да замести отсъстващото съгласие на бащата за пътуване на дъщеря му в чужбина,
като определи параметрите на разрешението - придружавана от своята майка, за период до
една седмица включително, с цел почивка и/или екскурзия, който период да е в рамките на
определения режим на лични отношения на майката с детето от 20 дни през м.август, 10 дни
през м.декември и 10 дни през м.май в Държавите членки на ЕС, Швейцарската
конфедерация, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Сърбия, с цел
почивка, културно-исторически туризъм, до навършване на пълнолетие на детето.
Относно разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не
се дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл.
78 ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а, ал.2 от СК, непълнолетната А-С. С.Г., родена на
26.06.2010 г., с ЕГН: ********** да пътува до Държавите членки на ЕС, Швейцарската
конфедерация, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Сърбия, без
съгласието на баща си С. А. Г., с ЕГН: **********, придружавана само от майка си И. Л. Б.,
с ЕГН: **********, за период до една седмица включително, в рамките на определения
3
режим на лични отношения на майката с детето, както следва: от 20 дни от 01 август до 20
август, 10 дни от 10 декември до 20 декември и 10 дни от 1 май до 10 май, с цел почивка,
културно-исторически туризъм, за срок до навършване на пълнолетие.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4