№ 3351
гр. Пазарджик , 18.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220102729 по описа за 2020 година
установи следното:
След отвод на всички съдии от две предходни съдилища делото е изпратено за разглеждане
на П. районен съд. С определение от 02.11.2020 г. настоящият състав на съда е извършил
изменение на доклада на делото, тъй като е счел, че предходен състав на П. районен съд
неправилно е докладвал като предявен и висящ насрещен иск, по който в действителност
делото е било предходно прекратено от В. районен съд с диспозитив: "оставя без
разглеждане", което за настоящия състав е напълно равностойно на "прекратява
производството" в частта за този иск. По делото не е имало данни за подадена срещу
определението на В. районен съд жалба.
В частта за изменението на доклада определението на ПзРС е било обжалвано пред П.
окръжен съд, който първоначално е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, но
това негово определение е било отменено от Пловдивския апелативен съд в частта за две от
жалбоподателките - тези, които са били ищци по насрещния иск Делото е върнато за
разглеждане на П. окръжен съд, който е счел, че е налице противоречие между мотивите и
диспозитива на обжалваното определение на ПзРС - в мотивите е изложено становище за
недопустимост на насрещния иск поради липса на правен интерес, а диспозитив за
прекратяване липсва, което представлява очевидна фактическа грешка. Делото е върнато на
П. районен съд за поправка на тази грешка.
Районният съд обаче нито открива някъде в определението от 02.11.2020 г. да е изразил
мотиви за допустимост или недопустимост на насрещния иск, нито пък е имал воля за
прекратяване на производството в част, която е счел за вече прекратена с влязло в сила
определение (впоследствие се оказва, че жалба срещу определението на ВРС е била все пак
подадена, но за това са липсвали данни в кориците на делото към онзи момент). Мотивите,
засягащи обжалваната част на определението (корекцията на доклада), са следните:
1
"Окончателен доклад на делото е направен в открито съдебно заседание на 26.05.2020 г. при
разглеждането му от П. районен съд и не е необходимо да бъде изготвян изцяло нов доклад.
Настоящият състав на съда обаче констатира, че в открито заседание на 10.09.2020 г. състав
на В. районен съд е оставил без разглеждане като недопустим предявения от Р.П. и Л.К.
срещу Е.Б. положителен установителен иск за признаване за установено, че ищците са
собственици на 16/23 ид. части от имота. Оставянето без разглеждане е равносилно на
прекратяване на производството в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила. Поради това докладът следва да се коригира, като от него се заличи частта за
предявения насрещен иск". Никъде в тези мотиви не е изразено становище относно
допустимостта на иска, която при вече прекратено производство с влязло в сила
определение би била без значение. Волята на съда е била не да прекратява производството в
която и да било негова част, а да констатира и докладва, че всъщност, в противоречие с
докладваното от П. районен съд на 26.05.2020 г., липсва висящ насрещен иск. Това и се е
опитал да направи съставът на ПзРС с втория абзац на диспозитива. В цитираните мотиви (а
не в диспозитива) има грешка само в годината на определението на В. районен съд - вместо
вярната дата 10.09.2019 г. е написано "10.09.2020 г.". Останалата част от мотивите засяга
съображения на ответниците по първоначално формулираното искане на ищцата за отмяна
на нотариален акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК и няма отношение към насрещния иск и доклада.
Съставът на ПзРС не споделя разбирането, че насрещният иск е приет впоследствие за
съвместно разглеждане от П. районен съд (което би било в противоречие с правилото, че
съдът не може сам да отменя определенията си, с които туря край на делото, в случая -
оставя иска без разглеждане като недопустим). Когато е постановил определението си от
02.11.2020 г., настоящият състав е счел (и все още счита така), че П. районен съд само е
докладвал, че по делото са предявени главен иск и насрещен иск. Затова и не е имал воля за
някакво ново прекратяване на производството в частта за насрещния иск.
По тези причини съставът на районния съд не разбира коя именно очевидна фактическа
грешка следва да поправи, и тъй като не може да изпълни указанията, намира, че
единственото възможно действие е да изпрати делото отново на окръжния съд.
Междувременно обаче от ответниците по делото е постъпила информация, че срещу
определението на В. районен съд от 10.09.2019 г. е била постъпила частна жалба. Тя, както
вече се посочи, е липсвала в кориците на делото към м. ноември 2020 г. Поискано е и е
изпратено на 15.03.2021 г. от В. районен съд копие от тази частна жалба (сканирана в
тамошното деловодство) с входящ номер 4539 от 18.09.2019 г. П.т районен съд няма данни
какво се е случило по-нататък с тази частна жалба. В случай, че тя бъде разгледана и
обжалваното определение бъде отменено, или пък вече е разгледана и то вече е отменено,
тогава, разбира се, районният съд ще следва да коригира още веднъж доклада си, като
докладва и насрещния иск, а впоследствие ще следва и да се произнесе по него.
По изложените съображения съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
Да се изпрати на П. окръжен съд делото заедно с копието от ч.ж. с входящ номер 4539 от
18.09.2019 г. на В. районен съд, изпратено на ПзРС с писмо от 15.03.2021 г., получено на
17.03.2021 г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3