РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Габрово , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500216 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260073 от 22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 740/2020 г.,
Габровският районен съд е оставил без уважение предявения иск от "Профи
кредит България" ЕООД, в който се претендира, че С. М. А. дължи на
дружеството сумата от 3 623, 58 лв., представляваща остатъчна незаплатена
главница по сключен договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от 31.01.2020 г. до изплащането на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
721/05.02.2020 г. по ч. гр. д . № 185/2020 г. на ГРС, като неоснователен и
недоказан. С решението е отхвърлен и предявения осъдителен иск от
дружеството против С.А.q за сумата от 1 339, 46 лв. представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.04.2017 г. до
15.05.2018 г. по сключения ДПК, като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба „ПРОФИ
1
КРЕДИТ България" ЕООД, чрез юрисконсулт Р.И., в която се твърди, че
същото е неправилно. Твърди се, че неправилни, като противоречащи, са
изводите на съда, касаещи солидарната отговорност на съдлъжника А., като
се приема, че същата има качеството на поръчител по процесния договор за
потребителски кредит. На осн. чл. 121-127 от ЗЗД и Общите условия към
договора С. А. се е задължила да отговаря солидарно с М.Г. за всички
задължения, които произхождат от посочения договор, до окончателното им
погасяване към кредитора. С подписването на Общите условия ответницата е
поела задължение за солидарна отговорност, като солидарен длъжник, а не
като поръчител. От предметното съдържание на договора и тълкуването му по
правилата по чл. 20 от ЗЗД не може да се достигне до правния извод, че
ответницата е поела задължението като поръчител. Следователно изводът на
първоинстанционният съд, че поръчителството на същата се е прекратило с
изтичането на 6 месеца от възникване на изискуемостта на процесните
парични задължения е неоснователен. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по
делото.
Не е постъпил отговор от насрещната страна.
В проведеното съдебно заседания пред въззивния съд представител на
жалбоподателя не се явява, представят се писмени бележки от същия.
Ответницата се явява и оспорва жалбата и твърди, че пари не е получавала от
дружеството по процесния договор за кредит.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран с иск от „Профи кредит България"
ЕООД против СН. М. АНГ., с който е поискано да се признае за установено
съществуването на вземане в полза на дружеството в размер на 3 623, 58 лв.,
представляваща остатъчна незаплатена главница по сключен договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
31.01.2020 г. до изплащането на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 721/05.02.2020 г. по
ч. гр. д . № 185/2020 г. на ГРС. Изложено е, че ответницата, съдлъжник по
процесния договор, е подала възражение против издадената заповед за
2
изпълнение. Процесният договор е сключен с М.Г., а С. А., в качеството й на
съдлъжник, се е задължила да отговаря за задължението му при условията на
сключения с първия договор. Съдлъжниците са посочили, че с част от сумата
ще се рефинансират други две задължения към ищцовото дружество. С
исковата молба е предявен и осъдителен иск срещу ответницата за сумата от
1 339, 46 лв. - договорна лихва, за която първоинстанционният съд е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Не е постъпил отговор от ответницата. Същата се явява в първото заседание
по делото и завява, че тя не е получила суми по процесния договор за кредит
и е само един поръчител, като преди да получи исковата молба не е
получавала покана да плаща кредита.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
по процесния договор за потребителски кредит кредитополучател е М.Г., като
отпуснатата сума по него е използвана за рефинансиране на предходни
договори за кредит на същия с дружеството, а именно ДПК ********** - 3
596, 36 лв. и ДПК ********** - 2 050, 42 лв., а остатъкът от 1 853, 22 лв. е
била преведена по сметка на М. Г.. Процесният ДПК е подписан от
ответницата С. А., в качеството й на солидарен длъжник заедно с
кредитополучателя. С оглед установеното, че заемната сума е използвана
изцяло и единствено от кредитополучателя М.Г., то ответницата не е е лице,
ползвало се по какъвто и да е начин от получения кредит, т.е. не е
реализирала никакъв свой интерес, съответно се потвърждава възражението
й, че е действала само за да обезпечи изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора, т.е. действала е като поръчител. Тъй като е
действала като поръчител, то искът се явява неоснователен, тъй като е
предявен извън посочения шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД и
поръчителството е погасено. Съдът се е позовали на практика на ВКС.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 185/20 г. по описа на РС – Габрово е видно, че по
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 721 от 05.02.2020 г.
по чл. 410 ГПК за сумата от 3 623, 58 лв. - главница по сключен ДПК от
06.02.2014 г. В същото производство, с определение № 720 от 05.02.2020 г.,
3
РС – Габрово е отхвърлил заявлението на ищеца подадено срещу С. А. и М.
Ш., за сумата от 1 339, 46 лв. - неплатено договорно задължение за периода
от 15.04.2017 г. до 15.05.2018 г.
От предоставения договор за потребителски кредит № ********** се
установява, че "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предоставил
потребителски кредита на М.М.Г.в размер на 7 500 лв., като с част от сумата е
извършено вътрешно рефинансиране към "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД по други договори на клиента М., а именно по ДПК ********** -
3596,36 лева и по ДПК ********** - 2050,42 лева. Остатъкът от 1853, 22 лв. е
бил преведен по сметка на М.М.Г., видно от приложеното платежно
нареждане от 06.02.2014 г. приложено по делото. Договорът е сключен при
Общи условия. Видно от договора ответницата С. А. и М. Ш. са посочени
като солидарни длъжници.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество е правилно и
законосъобразно.
Съдът правилно, тълкувайки по реда на чл. 20 от ЗЗД представения договор
за потребителски кредит и Общите условия към него, е приел, че ответницата,
макар и посочена като солидарен длъжник в договора, е била поръчител по
същия. Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния
смисъл на уговорките в неговото съдържани. Правният режим на
тълкуването, изразен в чл. 20 от ЗЗД, урежда три критерия: да се търси
действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват
една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор
/систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено с целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
Видно от уредбата в чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит, на осн. чл. 121-
чл. 127 от ЗЗД, солидарният длъжник се задължава да отговаря за
задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално
наложени договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от
договора за кредит и ОУ. В чл.10. 2 от ОУ е записано, че задълженията на
солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на
солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от
4
кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на
договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод
размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че
няма точно изпълнение и със солидарния длъжник. При тълкуване на тези
разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита, че подписвайки
договора, за ответницата е възникнала пасивна солидарност за задълженията
по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на
солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и
не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от
където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно
основание по чл. 121 ЗЗД, като в този смисъл е решение № 213 от 6.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е
налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от
всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява
дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила,
уредени в чл. 121- чл. 127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е
налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите
се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и
от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение №
24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно
чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона
или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне,
когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство,
но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно
съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое
от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците.
Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141,
ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят
отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил
същата в собственост.
5
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че
ответницата не е съдлъжник по договора за кредит, тъй като съдлъжника
отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник, доколкото от
процесния договор е видно, че кредитополучател (клиент, съгласно
терминологията в договора) е само М.М. Г., не и ответницата. Безспорно се
установява, че ответницата по жалбата С. А. не е получила нищо по договора
за кредит, а е гарантирала чужд дълг, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответницата е действала в качеството
си на поръчител и исковете срещу нея е следвало бъдат да предявени в срока
по чл. 147 ЗЗД, за който срок съдът следи служебно, а същите са подадени
след изтичането му и поръчителството на ответницата е било погасено.
По изложените аргументи, обжалваното решение на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се
остави без уважение, като неоснователна.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 от 22.02.2021 г. постановено по гр. д.
№ 740/2020 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6