Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Алексиева
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 5102 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.01.2020 г. по гр.дело № 18867/20 г., СРС, ІІ ГО, 178 състав е осъдил „Д.З.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „М.Т., ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 405 КЗ, сумата 1767,41 лв., представляваща сбор от сума в размер на 1229,87 лв.-
незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка
с щета № *********/17.12.2019г. по застрахователна полица № 0320190312019203 и
сума в размер на 537,54 лв.-неизплатено застрахователно обезщетение, по
застраховка „Каско на МПС“ във връзка с щета № *********/25.06.2019 г. по
застрахователна полица № 0312180159018163, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата като е отхвърлил
предявения иск за главница до пълния предявен размер от 2875,83 лв. Осъдил е, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на „М.Т.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** сумата от 132,33лв. - разноски
в исковото производство. Осъдил е на основание
чл.78, ал.З ГПК, „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:*** сумата 134,90 лв.- разноски в исковото
производство.
Решението в частта за сумата над 1687,91 лв. до присъдените 1767,41 лв./ т.е. за сумата от
79,50 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Р. с мотиви, изложени
в жалбата. Развиват се доводи, че съдът правилно въз основа на приетата по делото САТЕ е стигнал до извода,
че вредите, описани при огледа от 17.12.2019 г. по долна лява степенка и заден
ляв долен спойлер на МПС не се намират в
причинно-следствена връзка с твърдяното от ищеца застрахователно събитие
по ликвидационна преписка *********, като стойността на същите следва да
се приспадне от определения от вещото
лице размер на обезщетението. Погрешно обаче е определил стойността за ремонта
на тези вреди, като не е съобразил, че в общият размер на обезщетението вещото
лице е прибавил 20 % ДДС. Съдът не е прибавил ДДС към тези вреди, при които е
определил по-ниски размери. След извършване на съответното изчисление, въззивникът/ответник
стига до общ размер от 1687,91 лв., сумата по двете преписки, поради което моли решението да бъде
отменено в частта, в която е присъдена сума над обжалваната, а именно над
1687,91 лв. до присъдените 1767,41 лв., ведно със законните последици. Претендира
присъждане на разноски за първата инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете и за настоящата инстанция за държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Въззиваемото дружество „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** оспорва въззивната жалба. Не
претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „М.т.“ ЕООД срещу „Д.з.“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
2875,83 лв., представляваща сбор от сума в размер на 1429,65 лв.- незаплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с щета №
*********/17.12.2019 г. по застрахователна полица № 0320190312019203 и сума в
размер на 1446,18 лв., неизплатено
застрахователно обезщетение, по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с щета №
*********/25.06.2019 г. по застрахователна полица № 0312180159018163, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на главниците.
Ищецът „М.Т.“ ЕООД твърди, че притежаваният от него седлови влекач „ДАФ“, per. №****** бил застрахован при ответника „Д.з.” АД по договори за имуществена
застраховка „Автокаско” оформени в полица № 0312180159018163 с период на
покритие от 00.00 ч. на 19.09.2018 г. до 23.59 ч. на 18.09.2019 г. и №
0320190312019203 с периода на покритие от 00:00 ч. на
19.09.2019 г. до 23.59 ч. на 18.09.2020 г. В периода на покритие на
полица № 0312180159018163 е настъпила щета № *********/25.06.2019 г. На
22.06.2019 г. в Баден- Бюрттемберг, Германия, водачът на товарния автомобил е
намерил превозното средство с увреждания, които са подробно описани в
опис-заключение за вреди на МПС и калкулация за ремонт, а именно: панел, ПВЦ
дясна врата долна част, основа фар десен, предна броня и др. В периода на
покритие на полица № 0320190312019203 е настъпила щета № *********/17.12.2019
г. На 16.12.2019 г. в гр. София, паркираният товарен автомобил е намерен от
водача с увреждания, които са подробно описани в опис- заключение за вреди на
МПС и калкулация за ремонт, а именно: предна броня, маска фар лява, основа
степенка лява, спойлер заден ляв горна част, спойлер заден ляв долна част,
решетка предна и др. Твърди се, че бил извършен ремонт на установените вреди,
за което били издадени фактури №**********/24.01.2020г. /по щета №*********/ и
№**********/24.01.2020 г. /по щета №*********/ на обща стойност 4311 лв. На
03.02.2020 г. ответникът извършил частично плащане по фактурите - 285,75 лв. по
щета №********* и 1149,42 лв. по щета №*********.
Ответникът „Д.з.” АД е оспорил предявените искове. Счита, че не дължи на
ищеца застрахователно обезщетение в размер над заплатения, а именно 1149,42 лв.
по преписка за щета №*********.25.06.2019 г. и 285,75 лв. по преписка за щета №
*********/17.12.2019 г . Сочи се, че част от щетите по преписка за щета №
********* не са настъпили по сочения от ищеца начин, време и място /щетите по
долна лява степенка, заден ляв спойлер/, като заявява, че сочените като
установени на паркинг в кв. „Враждебна“ на 17.12.2019
г. щети са били налични и са описани по друг
номер щета още при оглед на 25.06.2019 г. По отношение на увреждане на предната броня по претенцията № *********
твърди, че при събитието от 17.12.2019 г. е била увредена в лявата част, но при
оглед във връзка с предходно заявяване щета е констатирано също увреждане на частта
/ макара от дясната страна/, като при поправяне на щетите по процесната щета ще
се достигне до отстраняване и на заварени щети налични от друго застрахователно
събитие, което противоречи на справедливостта и еквивалентността. Оспорва се
размера на претендираните вреди, като се поддържа че същият е силно завишен. Иска
се определяне размера по правилата на методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя,
тъй като ищецът не е спазил изискването на ОУ да получи изрично писмено
съгласие на застрахователя за отремонтиране в сервиз неофициален за марката,
както и ограниченията за стойност на сервизен час и количество и качество на
материалите за боядисване
Съдът констатира следното:
По делото са безспорни следните обстоятелства:
наличието на застрахователни правоотношения по застраховка „Каско на МПС“ между
страните, за което са сключени полици:№ 0312180159018163
с период на покритие от 00.00 ч. на 19.09.2018 г. до 23.59 ч. на 18.09.2019г. по време на действие на която
е образувана преписка за щета № *********/25.06.2019 г. и № 0320190312019203 с
периода на покритие от 00:00 ч. на 19.09.2019 г. до 23.59 ч. на 18.09.2020 г., по време на действие на която е образувана
преписка за щета № *********/17.12.2019 г. Ответникът е заплатил сумата от 1149,42 лв. по преписка за щета
№*********/25.06.2019 г. и сумата от 285,75
лв. по преписка за щета № 210608097/17.12.2019г. От приетата по делото САТЕ се
установява, че по отношение на събитие от 22.06.2019 г. / при действието на
полица 0312180159018163/ настъпило в гр. К., Федерална Република Германия от
ответника е извършен оглед и опис на увредените детайли на „ДАФ ХФ 105“ per. номер ******, като е образувана преписка за щета / *********/25.06.2019
г./, като съгласно съставения опис на увредените детайли стойността необходима
за възстановява на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1686,96 лв. с ДДС/ вещото лице е
уточнило, че в тази цена не е калкулиран детайл за подмяна: панел PVC дясна врата долна част, който не е отразен в описа на щетите, представен от
ответника, а е отразен в представена фактура за извършен ремонт/; по отношение
на събитие от 16.12.2019 г. / при действието на полица номер 0320190312019203/,
настъпило в гр. София, от ответника е извършен оглед и опис на увредени
детайли, като е образувана преписка за щета /*********/17.12.2019 г./, а
стойността на уврежданията определена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1913,12 лв. с ДДС. С оглед
представения снимков материал от огледа след двете посочени застрахователни
събития щетите по долната част на левия спойлер видни от снимковия материал от
25.06.2019 г. по форма и разположение са идентични с щетите, които се твърди да
са нанесени при застрахователно събитие от 16.12.2019 г. По отношение на
въпроса дали е било налице увреждане на горния ляв спойлер, също заявено като
последица от събитието на 16.12.2019 г. още към 25.06.2019 г. вещото лице е
посочило, че от представения снимков материал от 25.06.2019 г. не може да се
установи характера и формата на увреждането на това място. По отношение на
увреждането на долната лява степенка е посочено, че на снимковия материал от
17.12.2019 г. се наблюдава увреждане на същия детайл с характерна неправилна
форма, като същото увреждане, като форма и разположение личи и в снимковия
материал, изготвен на 25.06.2019 г.
По отношение на увреждането на
лако-бояджийското покритие в дясната част на предната броня на процесното МПС е
посочено, че в снимковия материал от 25.06.2019 г. е отразено увреждане на
предната броня на МПС „ДАФ ХФ 105“, което следва да се възстанови и боядиса,
като доколкото по делото не е приложен снимков материал на увреждането на
детайла в неговата дясна част към 17.12.2019 г., не може да се отговори на
въпроса дали същата е била възстановена към декември месец 2019 г. Заключено е,
че съгласно представените описи и при двете събития детайлът предна броня
следва да се възстанови и боядиса, като при събитието от 22.06.2019 г. възстановяването
следва да е 1 час, а при събитието от 16.12.2019 г. - 1,5 часа. Изчислено е, че
съгласно Методиката за определяне на размера на обезщетенията по експертна
оценка на щети по застраховка „Каско на МПС“, утвърдена от застрахователя „Д.з.”
АД стойността на вредите вследствие на двете вреди е 1149,42 лв.
От
правна страна:
Приложимата норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Настоящата инстанция също приема, че са налице всички предпоставки на
визираната правна норма, а именно възникването на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. Не са обжалва
обстоятелството, че вредите са настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие.
На практика се обжалва дори не размерът на вредите, а начинът на
изчисляването им от съда. Във въззивната жалба се сочи, че съдът правилно въз основа на приетата по делото САТЕ е стигнал до извода,
че вредите, описани при огледа от 17.12.2019 г. по долна лява степенка и заден
ляв долен спойлер на МПС не се намират в
причинно-следствена връзка с твърдяното от ищеца застрахователно събитие
по ликвидационна преписка *********, като стойността на същите следва да се
приспадне от определения от вещото лице размер на обезщетението. Съдът е взел
предвид стойността на нови части и труд съобразно необходимото време за
демонтаж, монтаж и боядисване на тези два детайла като за спойлер заден ляв,
долна част е изчислена сумата от 214,50 лв., а за основа РVС степенка лява-183 лв. И
двете суми са дадени без ДДС, като съдът не е съобразил, че в общият размер на
обезщетението вещото лице и прибавил и 20 % ДДС. При тези данни, стойността на
вредите по ликвидационна преписка № ********* следва да се определи по следният
начин: 214,50 лв., а с ДДС 257,40 лв.
и 183 лв., а с ДДС 219,60 лв., които
се сумират и се получава сумата от 477 лв. От сумата 1913,12 лв., дадена от
вещото лице, се вади тази сума от 477 лв. и се получава 1436,12 лв., от която стойност следва да се приспадне
доброволно изплатено от ответното дружество обезщетение от 285,75 лв., като се получава сумата от 1150,37 лв., която е дължима по
преписка № *********. По преписка №
********* сумата е същата, посочена от СРС, а именно 537,54 лв., като сбора от двете суми възлиза на 1687,91 лв., т.е. точно размерът, който
се обжалва.
Ето защо, процесното решение следва да бъде
отменено в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата
над 1687,91 лв. до присъдените 1767,41 лв. и искът да бъде отхвърлен
за сумата от 79,50 лв.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 215,33
лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 126,18 лв. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски за сумата
над 126,18 лв. до присъдените 132,33 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 350
лв. за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, които и съобразно отхвърлената
част от иска възлизат на 144,90 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да доплати на ответника разноски за първата
инстанция в размер на още 10 лв.
В останалата част решението, като необжалвано, е
влязло в сила.
За въззивната инстанция въззивникът/ответник е
направил разноски в размер общо на 125 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 27.01.2020
г. по гр.д. № 18867/2020г. на СРС, ІІ ГО, 178 състав в частта, в която съдът е осъдил „Д.З.“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.Т., ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 405 КЗ, сумата над 1687,91лв.
до
присъдените 1767,41 лв., представляваща сбор от сума в размер на 1150,37 лв.-
незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка
с щета № *********/17.12.2019г. по застрахователна полица № 0320190312019203 и
сума в размер на 537,54 лв.- неизплатено застрахователно обезщетение, по
застраховка „Каско на МПС“ във връзка с щета № *********/25.06.2019 г. по
застрахователна полица № 0312180159018163 ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 126,18
лв. до 132,33 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „М.Т., ЕИК********срещу
„Д.З.“ АД, ЕИК ******* за осъждане
на „Д.З.“ АД, ЕИК ******* да заплати
на „М.Т., ЕИК********сумата от 79,50 лв./разликата между 1767,41 лв. и
1687,91 лв./, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ във връзка с щета № *********/17.12.2019г. по застрахователна
полица № 0320190312019203 и неизплатено застрахователно обезщетение, по
застраховка „Каско на МПС“ във връзка с щета № *********/25.06.2019 г. по
застрахователна полица № 0312180159018163, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „М.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. направените разноски за първата
инстанция в размер на още 10 лв.
ОСЪЖДА „М.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. направените разноски
за въззивната инстанция в размер на 125 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.