№ 42598
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110146000 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“**************” ООД, ЕИК *******, която е редовна и предявеният с нея
иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо. Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с исковата
молба и отговора.
НАСРОЧВА о.с.з. за 07.03.2024г. от 9.30 часа , за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр.
чл. 79 ЗЗД от “**************” ООД, ЕИК ******* срещу А. В. Д., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 400 лв. - главница, 79,20 лв. – договорна лихва за
периода от 23.12.2022 г. /датата на първата вноска/ до 23.12.2022 г.
/падежната дата по договора/, 76,00 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи, 73,33 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за
1
периода от 24.12.2022 г. /настъпване на забавата/ до 11.04.2023 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, заедно със законната лихва върху
главницата от 11.04.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ до окончателното изпащане на дължимите суми, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 20032/2023 г., по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора с
превеждане по личната банкова сметка на ответника на посочената в договора
сума. Посочва, че отпуснатият кредит е в размер на 2 400 лв., а ответникът се
е съгласил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
индивидуален договор, като заплати сумата в размер на 2959,20 лв., ведно с
дължимата договорна лихва и такса експресно разглеждане. Договорът е за
срок от 30 дни, като сумата по кредита е следвало да бъде издължена на
23.12.2022 г. на една погасителна вноска. Твърди, че ответникът е във
виновно неизпълнение на задълженията си, като дължи и обезщетение за
забава върху непогасената главница за периода от 24.12.2022 г. /настъпване на
забавата/ до 11.04.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и годишен процент на
разходите /ГПР/. Счита за нищожни клаузите на чл. 1 и чл. 8 от договора.
Твърди, че в чл. 1 е уговорена такса за експресно разглеждане на документи,
която противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди още, че в
чл. 8 от договора е уговорена възможност за предоставяне на допълнителна
услуга на кредитополучателя, изразяваща се в удължаване срока за връщане
на отпуснатия кредит с 30, 45, 60 или 754 календарни дни след първоначално
уговорения срок /падеж по договора/. Ответникът посочва, че с анекс от
23.11.2022 г. срокът на договора за кредит е удължен с 30 дни, като за тази
допълнителна услуга ищецът е начислил такса в размер на 559,20 лв., което
отново е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която забранява
на кредитора да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Посочва, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при
забава в плащанията, кредиторът има право само на обезщетение за забава,
което не може да надвишава размера на законната лихва. Твърди още, че
посочените клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Ответникът
твърди, че е заплатил по договора за кредит сума в размер на 559,20 лв. и
същата следва да се отнесе за погасяване на главницата, която само счита за
дължима, с оглед твърдяната нищожност на договора, в т.ч. и на отделни
негови клаузи.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. 79 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
2
последици, а именно: наличието на валидно облигационно отношение по
индивидуален договор за потребителски кредит, сключен между него и
ответника, и неговото съдържание; предоставянето на заемната сума на
ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на
ответника в забава по отношение на задълженията му по Индивидуален
договор за потребителски кредит SO № ****/23.11.2022 г.; размера на
обезщетението за забава; извършването на допълнителни услуги, за които са
уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и
изпадане на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени
следните обстоятелства: между страните е сключен Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № ****/23.11.2022 г. и Анекс № 1 към него от
29.12.2022 г.; ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 2 400,00
лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4