РЕШЕНИЕ
№ 5611
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110153887 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН – за извършен насилнически акт на
27.08.2024 г., описан в молбата. Твърди се от К. Й., че на тази дата е получила съобщение по
телефона от бащата на общото им дете, съдържащи заплашително съдържание, а именно : „
подготви се- ще ти свърша жИ.та! И без това няма смисъл от твоя жИ.т. Само злоба и
омраза имаш- поне да изчезнеш един път и завинаги! Сбогом К.!“. Молителката изразява
съмнение, че ответникът има проблем с алкохол и наркотици.
Ответникът пледира за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителката К. Й. Й. и ответникът М. Л. Л. са бивши съпрузи и имат общо дете Д. К.
М.. Л., родена на 17.03.2015г., като съдът приема, че ответникът е извършил спрямо
молителката К. процесния акт на домашно насилие – опора за този извод е представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на
насилническия акт и следва да бъде изцяло кредитирана (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Тази
декларация кореспондира на показанията на св. В. Г. Л., която е била и очевидец, тъй като
молителката й е препратила полученото застрашително съобщение. Други действия на
ответника към молителката на свидетелката не са известни. Свидетелката твърди, че това
поведение на ответника е провокирано от факта, че молителката не му позволява да се
вижда с детето. Свидетелката Е. Л. Л.-П. не сочи факти и обстоятелства по предмета на
делото, не й е известно ответникът да е заплашвал молителката. Заяви, че ответникът е
възпрепятстван от молителката да вижда детето и отношенията им не са добри. Твърди, че
не й е известно да употребява наркотици, а когато употребява алкохол, е отговорен. Твърди,
1
че не проявява агресия и не е агресивен.
С оглед гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН), като счита, че, след като страните са в
лоши отношения помежду си, породени от бракоразводния процес и несъгласието на
молителката детето да се вижда с бащата, което обстоятелство е в основата на техните лоши
отношения, не следва да прилага други защитни мерки – при нарушение на наложената
мярка ще се приложат предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици, вкл. ще се реализира
наказателната отговорност по чл. 296, ал. 1 от НК. Освен това, отношенията между
молителката и ответника, съответно и с детето, понастоящем са регламентирани /вж. св.
показания на Е. Л.- Л./ и не е нужно новото им изостряне, вкл. чрез забраните по чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДН, тъй като такава мярка е взета със ЗНЗ от 12.09.2024г. и до настоящия момент е
изпълнила своята превантивна функция.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът се
осъжда да заплати по сметка на СРС държавни такси по молбата за защита в размер на 25
лева.
Претенция за разноски не е заявена от страните, поради коетосъдът не се произнася.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу М. Л. Л., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. Младост, , като:
ЗАДЪЛЖАВА М. Л. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Й. Й., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Л. Л., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. Л. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавни такси в
размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото №326 от
12.09.2024г. спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като
ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването .
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3