Р Е Ш Е Н И Е
№ 959/2.12.2020г.
Гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Пазарджик, първи състав, в публично заседание на втори ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Т. Стойнова , като
разгледа докладваното от съдията Шотева административно дело № 9 по описа
за 2020 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване
на ревизионен акт/РА/ пред съда.
Производството е
образувано по жалба на В.Ф.Л., В.М.Л. и С.М.Л. против Решение №
672/26.11.2019г., с което е потвърден Ревизионен акт № Р
16001318003467-091-001/08.01.2019г., т.е. оспорва се Ревизионен акт №Р
16001318003467-091-001/08.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 672/26.11.2019г. на Директор Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Пловдив при ЦУ на
НАП. С Ревизионният акт са установени допълнително задължения по ЗДДФЛ на М.
Василев Л., както следва - Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 8 867.77 лв. главница и
4 225.74 лв. лихва и за 2014 г.
– 1 529.49 лв. главница и 573.17 лв. лихва.
В производството са
встъпили наследниците на М. Василев Л. – В.Л., В.Л. и С.Л., тъй като
жалбоподателят е починал след издаване на процесния ревизионен акт.
Ревизионният акт е от 08.01.2019 г.,
а РЛ е починало на 08.02.2019 г. Оспорващите са приели наследството.
Оспорващите, чрез
адв. К. поддържат жалбата, като
твърдят, че обжалваният ревизионният акт е издаден в нарушение на процесуалния
/ДОПК/ и материалния данъчен закон /ЗДДФЛ/. Твърди се, че не са налице
предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, в
т. ч. че установените в ревизионното производство превишения не са явни и
съществени, с оглед на което не е налице облагаем доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, който да подлежи на данъчно третиране съобразно чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Що се отнася до приетото обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК намират,
че в случая от приходните органи не са констатирани недекларирани
приходи/доходи. В тази връзка посочва, че за да е налице хипотезата на чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да се докажат реално получени, но недекларирани
доходи/приходи от някой от източниците по чл. 10 от ЗДДФЛ. Твърди, че разполага с доказателства за получени
средства от залози в „Еврофутбол“, като е представил Форма за изплащане – 130
бр., които не са признати неправилно от
данъчните органи като доказателство за получени приходи и оттам разходите не
надвишават приходите. Твърдят, че неправилно са определени паричните средства в
началото на данъчния период, т. е.
счита, че определеното начално салдо в брой към 01.01.2012 г. е неправилно определено. Молят за отмяна на РА.
В съдебно заседание,
жалбоподателите редовно призовани, се представляват от адв. К., редовно упълномощен. Поддържа жалбата, сочи
доказателства. Претендира разноски. Представя
писмено становище.
Ответникът по
оспорването - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата,
поради недоказаност. Счита, че в хода на съдебното производство не са оборени
констатациите на РА. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, сочи
доказателства, представя писмена защита.
При преценка на
допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че
Жалбата е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация и интерес от
оспорването – наследници на адресата на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Жалбата е депозирана в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на
ДОДОП е връчено по електронната поща, като потвърждението за това е от дата 04.12.2019
г., видно от разпечатката на л. 12. Жалбата е входирана в НАП, ЦУ- Дирекция
обжалване и управление на изпълнението гр. Пловдив
на 17.12.2019 г.
Не са налице пречки
за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по
същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е
НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
По делото ведно с
жалбата е изпратена цялата административна преписка с вх. № 35/03.01.2020 г.
По искане на ПП на
жалбоподателите е допуснато назначаване на съдебно – икономическа експертиза, допълнителна
такава, както и е допуснат до разпит при условията на довеждане свидетелят Н..
От страна на
процесуалния представител на жалбоподателя са представени писмени доказателства
– 1057 форми за изплащане от „Еврофутбол“ и извлечение от движението по сметка
на РЛ от Райфайзен банк за периода 2009 г.–31.12.2011 г., приети като
доказателства по делото.
С определението за
насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните. На оспорващия е указано на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл. 124, ал. 2 от ДОПК, че в
негова доказателствена тежест е да опровергае фактическите констатации в РА,
които на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА
се считат за верни до доказване на противното. В тази връзка следва да ангажира
доказателства за различна стойност на съответното салдо в началото на периода и
доказателства за наличие на приходи или доходи, които покриват разходите за
посочения период: 2013 г. – 2014 г., за които се е приело, че са налице
превишаване на разходите над приходите.
В тази връзка
оспорващият ангажира съдебно-икономическа експертиза и разпит на свидетел,
както и представи писмени доказателства. Заключенията на ВЛ – основно и
допълнително, са приети по делото по предвидения процесуален ред. Дадени са под
страх от наказателна отговорност, предвидена чл. 291 от НК, за която вещото лице
е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите
си, отразени в писмените ЕЗ. Отговорите им на допълнителни въпроси са отразени
в съответния протокол от о. с. з. Съдът цени същите като обективно и
компетентно дадени.
Допуснатият до разпит
при условие на довеждане свидетел е дал показания, които съдът кредитира, но
които не изграждат нова фактическа обстановка. Свидетелят не може да каже кога
точно РЛ е получавало съответните средства, както и точно какви залози е правило.
От неговите показания се установява единствено, че РЛ в действителност е играло
на „Еврофутбол“.
Относно представените
писмени доказателства – форми за изплащане, издадени от „Еврофутбол“ – съдът не
ги цени, тъй като по никакъв начин не се установи тези средства да са получени
от РЛ, а освен това не може да се установи и какви се били правените залози.
На ответника по
оспорването, на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК е указано, че доколкото
ревизионното производството е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК,
то следва да докаже наличието на презумционната предпоставка по чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК като предпоставка за облагането по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Същият е задължен да попълни административната преписка с доказателства за валидността
на РА, издаден като електронен документ. В о. с. з. на 28.03.2019 г. ПП на
ответника е представил доказателства в тази връзка.
Писмените
доказателства, гласните такива и съдебни експертизи ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор.
Съдът взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, вкл. тези в
административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. Установи
се следното:
Извършената ревизия
по ЗДДФЛ е за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. на М. Василев Л.. С
оглед обстоятелството, че лицето е било местно физическо лице, същият е бил
данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през данъчната година, попадаща в обхвата на ревизията. Задълженото
лице е регистриран и като ЕТ“Дени Транс–М. Л.“. Установено е по време на
ревизията, че ЕТ“Дени Транс–М. Л.“ не упражнява дейност. ЗЛ е бил управител и
съдружник във „Васко Транс“ ООД. През 2017 г. е било взето решение в
дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, с оглед на което е била
подадена декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ за сума в размер на 47 238.75
лв. С протокол № 1469942/10.08.2018 г. са присъединени документи и
доказателства събрани при извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „Васко Транс“ ООД. С оглед така подадената декларация е
отпочната проверка. Ревизионното производство е отпочнато съгласно Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001318003467-020-001/14.06.2018 г., изменена със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001318003467-020-002/26.09.2018 г., Заповед
за изменение на ЗВР № Р-16001318003467-020-003/23.10.2018 г. РЛ е било женено с
две деца, като съпругата му В.Ф.Л. и децата му В.М.Л. и С.М.Л., като наследници
на РЛ са встъпили в настоящето производство.
Установено е, че през
ревизирания период 01.01.2012 г.- 31.12.2017 г. РЛ е собственик на недвижими
имоти, придобити преди 01.01.2012 г.
От представените
счетоводни документи на дружество е установено, че през ревизираните периоди,
физическото лице М. Л. е предоставял суми за финансиране на дейността на
дружеството, като същите са осчетоводени по сметки 102 „Допълнителен
капитал" и 107 „Сметка на собственика". Установените суми по см. 102
са в размер на 72 528 лв., внесени по касата на дружеството на части по 14 500
лв. през 2010 г., които са върнати също на части през 2012 г. и 2014 г., което
не е спорно.
За предоставените
парични средства по касата на дружеството преди 2012 г., М. Л. е представил
писмени обяснения в хода на извършената му проверка, според които произходът на
внесените суми в дружеството са от печалби от спортни залози в „Еврофутбол“. В
тази връзка на ревизиращия екип са представени 130 бр. заверени копия на
квитанции /форма на изплащане/ на печалби от 1 350 лв. до 1 650 лв. от „Еврофутбол“,
като квитанциите са от 2007 г., 2008 г. и 2009 г., чиято сума е над 100 000
евро. Установено е, че квитанциите не са поименни. Не са поименни и квитанциите
/Форми за изплащане/ представени в съдебното производство – 1057 бр.
С оглед на
установеното, органът по приходите е приел за документално доказано, като
разполагаема в началото на 2012 г., сума в размер на 72 528 лв., която е
предоставена и заведена в счетоводството на „Васко Транс" ООД. От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че тази сума е била
предоставена в касата на дружеството от физическото лице М. Л. на части през
2010 г., като към 01.01.2012 г. не е била върната на РЛ. Неоснователно е
възражението на жалбоподателите, че тази сума също е от залози, но тя е приета
за съществуваща, а останалите суми получени от залози – с оглед представените
130 бр. квитанции не е приета като получена от РЛ. Това безспорно е така, тъй
като единствено и само сумата в размер на 72 528 лв. е била налична, тъй
като е предоставена в касата на дружеството. За останалата сума от 100 000
евро, за която се твърди, че е получена от РЛ са представени единствено
квитанции, които не са поименни и по никакъв начин не може да се установи, че
парите по тези квитанции са получени от РЛ. Не са представени никакви
счетоводни документи, парични средства, налични в РЛ, както и доказателства, че
изобщо тези пари от 100 000 евро са били във владението на РЛ. Единствено
доказателства за налична сума има относно предоставената от лицето в касата на
дружеството сума, а в последствие възстановена му през 2012 г. и 2014 г. Ако се
приеме, че лицето е било с начално салдо към 01.01.2012г. – 0 лв. или 0.45 евро
– като крайно салдо по движението на сметката в Райфайзен банк към 31.12.2011г.,
тъй като тази сума му е възстановена по-късно, то тогава би се влошило
положението на оспорващите, а това е недопустимо съгласно ДОПК. Освен това,
единствено за тази сума са налице доказателства – счетоводни, че е била
предоставена от РЛ на дружеството, т. е. е била налична, дори и получена от
залози в Еврофутбол, с оглед предоставената от РЛ Декларация.
Допълнително е
установено, че за периода 11.02.2013г. -20.03.2013г. М. Л. има сключен трудов
договор с „Маврангелис" ООД, гр. Ловеч с основно възнаграждение 100 лв.,
от които са изплатени нетно възнаграждение в размер на 77,38 лв. През
останалите ревизирани периоди лицето няма декларирани други трудови доходи.
Съобразно представена
от ревизираното лице и съпругата му, декларация, че през 2013г., последната е
предоставила на съпруга си сума в размер на 13 000 лв. за компенсиране на
разходите, тази сума е приета в паричния поток на М. Л. като приход.
Установено е също,
след проследяване на движението по сметката му в Райфанзен Банк, че през 2013 г.,
лицето е получило доходи от интернет сайт В8365 в размер на 180 505,51 лв.,
както и че е превеждало суми към сайта общо в размер на 309 474,70 лв. За 2014 г.
също са установени аналогични плащания и получаване на суми съответно - 351
329,64 лв. и 326 789,86 лв., които са включени в паричния поток за процесиите
години. В РД тези суми са отразени в евро, като са оценени по фиксирания курс
на БНБ – 1. 95583 за евро. Изрично е посочено, че вноските на каса и тегления в
брой формират годишния оборот по сметката и началното и крайно салдо за всяка
година.
След извършена
съпоставка на установените доходи и разходи при ревизията, органът по приходите
е констатирал превишение на разходите над приходите, т.е. за да извърши
констатираните разходи, лицето е имало доходи с неустановен произход в размер,
както следва: за 2013г. - 88 677,74 лв. и за 2014г. - 15 294,90 лв.
Ревизираното лице не
е представило счетоводни документи, удостоверяващи размера на изплатените
печалби, съдържащи реквизитите посочени в чл. 7 от ЗСч., за които се твърди, че
са налични.
С оглед на
гореизложеното органът по приходите е установил наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Според чл. 122, ал. 4
от ДОПК, в тежест на ревизираното лице е да обори изводите и констатациите
установени в хода на ревизията.
При това положение и след анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10,
т. 14 и т. 16 от ДОПК, за резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
(РД) № Р-16001318003467-092-001/11.12.2018 г., връчен на ревизираното лице. В
срока е постъпило възражение, в което РЛ посочва, че неправилно ревизиращите са
приели, че са налице само разходи за залози, без да са налице доказани приходи.
На основание на
констатациите в РД и приложените към него доказателства компетентните органи по
приходите са издали обжалвания PA № Р-16001318003467-091-001/08.01.2019 г., с
който са установени допълнителни задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ общо в размер на 10 397.26лв. и лихви 4 799.17 лв. в
останалата част по КСО и ЗЗО, РА не е обжалван и също е влязъл в сила.
Ревизионният акт няма данни кога е връчен. Същият е обжалван от наследниците на
РЛ, като с оглед подадена жалба е било постановено решение за оставяне на
жалбата без разглеждане като недопустима. С Определение по адм.д. № 754/2019г.
на Административен съд Пазарджик, решението е отменено и преписката върната на
административния орган – Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив за разглеждане на
жалбата и произнасяне по съществото на спора.
С Решение №
672/26.11.2019 г. директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив се е произнесъл с
решение, с което е потвърдил обжалвания РА.
В срока по чл. 156,
ал. 5 от ДОПК е обжалван по съдебен ред потвърденият ревизионен акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие следното:
Приложим процесуален
закон при издаване и обжалване на РА по административен и съдебен ред е
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /обн. ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г., в
сила 01.01.2006 г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на
основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален
закон относно облагането с преки данъци на доходите на физически лица е ЗАКОН
за данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр. 95 от 24.11.2006
г., в сила от 1.01.2007 г./ с последващи изменения и допълнения, като към
определената годишна данъчна основа се прилага данъчна ставка в размер на 10%,
съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в приложимата редакция.
В настоящото
производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган. ЗВР и посл. изменения в същите са издадени
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на
изискванията на чл. 113 от ДОПК.
РА е издаден от
компетентните органи – възложителят на ревизията и ръководителят на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Спазени
са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и
чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вкл. подписи на издателите му, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т. е. мотиви. Обсъдено е подаденото възражение
срещу РД.
С факта на посочване
на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т.
1 ДОПК определеният орган по приходите придобива освен материална /по силата на
закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии
за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна,
така както е прието и с ТР № 5/22.06.2015 г., постановено по тълк. дело №
4/2014 г. на ОСС на ВАС.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при постановяването му,
предвид отмяната и на препращата норма на чл. 118, ал. 2 от ДОПК с ДВ, бр. 97
от 2016 г., в сила от 1.01.2017г.
РА е издаден от
компетентните органи – възложителят на ревизията и ръководителят на същата,
като е подписан и от двамата с квалифицирани електронни подписи, обстоятелство,
което се установява от доказателствата по делото.
Предвид изложеното и
доколкото РА съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи
на издателите му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална
законосъобразност и такива, компрометиращи компетентността на издателите му. РА
е издаден преди смъртта на РЛ, с оглед на което не са привлечени в
административното производство неговите наследници. Същите са имали възможност
да обжалват РА по административен ред и в последствие по настоящето
производство пред съда.
В заключение, съдът
прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и
степен органи по приходите, в изискуемата от ДОПК форма по чл. 120 от ДОПК.
Съдът не намира да са
допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на
принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ
или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на
задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че
основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. и осигурителния доход за установяване
на задълженията за ЗОВ и ДОО и ДЗПО ще бъде определена по реда на чл. 122 - чл.
124 а от ДОПК.
Фактическите
основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния
доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно
константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от
компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт.
След преценка на
констатациите в обжалвания ревизионен акт /и РД/, становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:
За да определят
посочените в РА задължения органите по приходите са направили съпоставка,
представена в табличен вид в РД, между имуществото на жалбоподателя и
направените от него разходи от една страна и неговите доходи и източници на
финансиране от друга страна, като в резултат на това е установено, че
имуществото и направените разходи надвишават получените доходи и финансирания
за 2013 г. и 2014 г. Определени са
превишения както следва: за 2013 г. – 88 677.74 лв. и за 2014 г. –
15 294.90лв. Превишенията са квалифицирани от ревизиращите органи като
доходи с неустановен произход, които са формирали данъчна основа за облагане,
предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. В резултат на това са
установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физически лица -
свободни професии, граждански договори и др. /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/,
както следва:
за 2013 г. – 8 867.77
лв. и лихви в размер на 4 225.74 лв.;
за 2014 г. – 1529.49
лв. и лихви в размер на 573.43 лв.;
В хода на
административното обжалване, директорът на ДОДОП е приел, че констатациите на
органите по приходите са правилни и законосъобразни, направени при пълно
изследване на относимите към ревизираното лице факти и обстоятелства. Като
събраните и приобщени по надлежния ред доказателства подкрепят фактическите и
правни изводи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за
ревизираните периоди. Единствено разминаване е налице с посочване в Решението
на Директора на Дирекция ОДОП, като налична хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7
от ДОПК, а в РД и РА е посочена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В
Решението си обаче Директорът на ДОДОП – Пловдив с думи е посочил, че са налице
укрити доходи или доходи с неустановен произход, тъй като разходите за 2013 г.
и 2014 г. надвишават установените доходи, следователно тези разходи са
направени със средства за които няма съответните доказателства за декларирани
приходи.
Настоящият състав на
съда споделя тези фактически и правни изводи, поради следните съображения:
Както вече беше
посочено по-горе, от органите по приходите е направена съпоставка, представена
в табличен вид в РД (т. нар. паричен поток), между имуществото на жалбоподателя
и направените от него разходи от една страна и неговите доходи и източници на
финансиране от друга страна, като е отчетено началното и крайното салдо за
всеки период, доказаните постъпления и разходи в брой и по банкови сметки. От
сбора на началните салда и доходите по години са извадени разходите и крайните
салда и така са направени годишни парични потоци на физическото лице. В
резултат на тази съпоставка е установено, че имуществото и направените разходи
надвишават получените доходи и финансирания за 2013 г. и 2014 г.
При извършената
съпоставка са взети предвид установените налични парични средства (в брой и по
банкови сметки) в началото и в края на всеки от ревизираните периоди,
установените доходи и разходи на лицето. При формиране на паричните потоци от
страна на органите по приходите, за налични парични средства в началото на 2012
г. е приета сума, която е била предоставена от РЛ на дружеството „Васко транс“
ООД през 2010 г., тъй като същата не е била възстановена от дружеството на РЛ към
31.12.2011 г., както се спомена по-горе това са били единствените доказани
налични парични средства, за да ги предостави то лицето ги е притежавало, така
както е и декларирало пред ревизиращите органи. Единствено тази сума е
документирана счетоводно и не би могла в съдебното производство да се редуцира,
тъй като ще се влоши състоянието на оспорващите.
Като приходи са взети
предвид – всички установени при ревизията облагаеми и необлагаеми доходи, в т.
ч. брутния размер на установените доходи от трудови и приравнени на тях
правоотношения, получени печалби от Еврофутбол е Ефбет – които са изплатени по
банков път, приходи от възстановени суми от страна на съпругата на РЛ, а като
разходи – всички декларирани от жалбоподателя разходи, а именно: разходи за
издръжка и живот (в т. ч. за храна, напитки, облекло, обувки и др.); разходи за
почивки и развлечения; разходи за издръжка на трети лица; разходи в полза на
членове на домакинството, както и документално установените такива от органите
по приходите - разходи за местни данъци и такси; разходи за застраховки;
предоставени парични средства на съпругата му; други разходи изрично посочени в
РД.
Основно РЛ и
жалбоподателите оспорват отказът на ревизиращите органи да признаят като приход
сумите, които са посочени като такъв приход във връзка с представени форми за
изплащане /квитанции/ от Еврофутбол – 130 бр. в ревизионното производство пред
административния орган, като пред съда се представиха още 1057 форми.
На първо място по
отношение на претенцията на жалбоподателите, че част от наличните парични
средства са от изплатени печалби от хазартни игри - "Еврофутбол",
съдът намира същата за неоснователна. В хода на ревизионното производство, от РЛ
са представени документи - "форми за изплащане" за изплатени по касов
път печалби от игрите "Еврофутбол", в които не е посочено име на
печелившия. Съгласно утвърдените от Държавната комисия по хазарта към МФ
"Задължителни игрални условия и правила за провеждане на играта
"Еврофутбол" със залагания върху резултати от спортни състезания и
надбягвания с коне и кучета, организирана от "Еврофутбол" печалбите
на участниците до 2 000 лв. се изплащат по касов път във всеки букмейкърски
пункт или в централния офис на "Еврофутбол", срещу представяне на
оригинална квитанция за потвърждение на залог, а над 2 000 лв. – от
обслужващата дейността на "Еврофутбол" ООД банка - "Юробанк и Еф
Джи България" АД срещу представяне от лицето на "Искова форма",
която може да се разпечата от всеки букмейкърски пункт срещу представяне от
лицето на "квитанция за потвърждение на залог". Доколкото в случая
всички описани от жалбоподателя печалби са под 2 000 лв., то евентуалното
изплащане може да е станало по посочения начин. Само тези твърдения обаче не са
достатъчни да се приеме, че именно М. Л. е получател на описаните във фишовете
печалби. Това е така, тъй като цитираната "форма изплащане" е
документ на приносител и има информационен характер за размера на изплатената
сума, но не идентифицира приносителя. Същите не са доказателство на кого са
изплатени сумите, тъй като не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято
полза са изплатени сумите, съобразно изискванията на чл. 77, ал. 4 от Закона за
хазарта, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч (отм.). Не са ангажирани и
доказателства, че именно Л. е участник в тези игри, както и такива за извършени
от него залагания в "Еврофутбол" ООД, от които да се установи каква е
реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да се констатира
дали от всяко залагане е печелена сума.В действителност по делото е разпитан
свидетел, но от неговите показания не може да се установи, какъв е бил размера
на всеки залог и дали по всяка квитанция именно Л. е бил участник вази игра .В
случая жалбоподателите твърдят наличието на печалби, получени от участие на
наследодателя им в хазартни игри, което би удостоверило фактически състав,
който обуславя изгодни за него правни последици – установен източник на
приходи, поради което той носи тежестта да докаже правопораждащия факт –
съществуването и конкретния размер на печалбите, както и тяхното получаване.
Тази доказателствена тежест не е изпълнена от жалбоподателя в хода на
настоящото производство. Предвид това, съдът намира, че така представените форми
за изплащане са негодни да докажат получени суми от Л..
Предвид така
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че твърденият от Л. и
неговите наследници положителен факт за получаване на суми от печалби от
"Еврофутбол" не се установява от събраните доказателства. Предвид
това правилно органите по приходите са приели, че същите не следва да участват
в баланса на разполагаемите парични средства на Л., поради което са приели, че
същият е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 72528 лв.,
които Л. е внесъл в касата на дружеството „Васко транс“ ООД.
Не са спорни като
основание и размер останалите доходи и разходи на Л., възприети от ревизията, а
други доходи и разходи не се сочат и не се доказват в хода на съдебното
производство, поради което съдът възприема установените такива с РА.
Следва да се има
предвид, че резултатът от извършената съпоставка показва дали е налице
съответствие между приходи/доходи и източници на средства и финансирания на
лицето и неговото имуществено състояние, както и направените от него разходи на
годишна база, независимо от това дали същите са в брой или по банков път. Ако
нарастването на имущественото състояние и извършените от лицето документално
доказани разходи са в по-малък размер от установените приходи/доходи, то не е
налице несъответствие. Положителната разлика от съпоставката обаче в този
случай не представлява парични средства в брой и не се пренася автоматично като
налична сума в брой в началото на следващия период, защото в тази съпоставка не
се включва само движение на парични средства в брой, а и безкасовото такова.
При така изложеното,
съдът намира, че в случая правилно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
доходите на жалбоподателя не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период, тъй като обективно не покриват придобитите му
имуществени права (натрупани парични средства за периода, предоставените в заем
средства, придобити поземлени имоти и др.) и разходите, направени през този
период, при което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Законосъобразно при
това за определяне на облагаемия доход е приложена презумпцията на чл. 123, ал.
1, т. 2 от ДОПК, според която в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежащ на облагане с данъци доход, когато направените разходи от
лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от
допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните
получени средства.
Особения ред за
облагане, предвиден в чл. 122 от ДОПК, е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен
закон. В правомощията на органа по приходите е да прецени, въз основа на
обоснован анализ на събраните доказателства, че прилагането на специалния ред
за извършване на ревизията би бил по ефективен, какъвто именно е настоящия
случай. Преминаването към ревизия по особения ред е свързано с разписана в
закона процедура по уведомяване, която в случая, както беше посочено по-горе в
решението, е спазена от ревизиращите органи, като по този начин са гарантирани
правата на лицето.
Предвид изложеното,
РА се явява обоснован и законосъобразен, а жалбата се явява недоказана и
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив,
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в
размер на 986.00 лв. съгласно защитения материален интерес.
Воден от горното, на
основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК и чл. 161, ал. 1, изреч.
трето от ДОПК, I-ви административен състав на
Административен съд Пазарджик
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ф.Л.,
В.М.Л. и С.М.Л. против Ревизионен акт № Р 16001318003467-091-001/08.01.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
672/26.11.2019г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" град Пловдив при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА В.Ф.Л., В.М.Л.
и С.М.Л. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 986.00лв.
Решението подлежи на
обжалване чрез Административен съд - Пазарджик пред Върховен административен
съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №7302/16.06.2021 Г. ПО АД №1392/2021 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 959/02.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 9/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА В. Л., В. Л. и С. Л., всичките от гр. Пазарджик да заплатят на
Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 986
лв. за касационната инстанция.
Решението окончателно.