Р Е Ш Е Н И Е №20
гр. Пазарджик, 29.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и трети януари…..…….….…………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Г. Младенова........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 879 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1107/30.07.2019 г., постановено по гр.д. №
2672/2018 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на „КОЛОРАДО-ABC" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: с. Огняново 4417, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик,
ул. „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" № 13, с управител Б.А.А., че в полза на ищеца „СТ-СТРОЙ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Брацигово, обл.Пазарджик,
ул. „Братя Попови" № 29, представлявано от управителя С.В.С., със съдебен
адрес:***, съществува парично вземане за следните суми: сумата от 2 832,77 лв. –
главница, неплатен остатък от стойността на фактура № **********/17.11.2017 г.,
сумата от 121,19 лв. – мораторна лихва за периода от 18.11.2017 г. до
20.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед № 783 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
24.04.2018 год. по ч.гр.дело №1488/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен
съд, като е отхвърлил претенцията за вземане за мораторна лихва над размер от
121,19 лева и до претендирания размер от 121,42 лева, като неоснователна.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от
„КОЛОРАДО-ABC" ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Категорично по делото било
установено от допуснатата съдебно-техническа експертиза, която била приета без
възражения от двете страни, че действително извършените СМР от страна на
ищцовото дружество не отговаряли на описаните в процесния протокол образец 19
от 11.11.2017 г., а били доста по-малко, което автоматично оказвало влияние и
върху доказателствената стойност на представената по делото данъчна фактура № 347/17.11.2017
г. Въпросният протокол представлявал документ с невярно съдържание. Той можел
да бъде доказателство само за приемането на тези описани в него СМР, които били
действително извършени. Затова и съдът бил допуснал нарушение при тълкуването и
прилагането на нормата на чл. 266 от ЗЗД. Жалбоподателят е твърдял, че когато
законодателят говори за приета работа, се имало предвид само действително
извършената такава, като било възможно
действително извършена работа да не бъде приета, но нямало как да бъде приета
работа, която не била реално извършена. Подписването на документ, в който
такива дейности били описани, можело да се дължи на различни причини - грешка,
заблуда, дори измама или др., но това не променяло факта, че такава работа
реално не била извършвана. При постановяването на обжалваното решение
първоинстанционният съд бил допуснал и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото изцяло бил игнорирал допуснатата и
приета по делото съдебно-техничска експертиза. Нещо повече - в решението изобщо
не се споменавало, че такава експертиза била извършвана по делото, което било
нарушение на един от основните принципи в гражданския процес - че съдът следвало
да преценява "всички доказателства по делото". Фактът, че тази
експертиза дори не се споменавала, на практика означавал, че съдът не преценил
значението й като доказателство по делото, а дори и да е направил такава
преценка съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, не бил обективирал чрез
мотивите си отношението си към нея, което представлявало съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното решение. Игнорирайки извършената съдебно-техническа експертиза и
резултатите от нея, съдът бил постановил необосновано, а от там и като цяло
едно неправилно решение. Претендират се разноски.
В законния срок по чл.263 ал.1 от ГПК
не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира ъбраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против ответника „КОЛОРАДО-ABC" ЕООД ищецът „СТ-СТРОЙ" ЕООД
е твърдял, че предмет на разглеждане в
това производство е установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца
частично неплатена сума с остатък за плащане в размер на 2832.77 лв. по фактура
№ **********, издадена на 17.11.2017 г. с главница 35832.77 лв. с вкл. ДДС,
ведно със законовата лихва за забава на плащането по фактурата, изчислена от
падежа на фактурата 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в Районен съд-Пазарджик – 20.04.2018 г. По посочената
фактура от ответната страна имало направени четири частични плащания по банков
път, както следва: на 15.12.2017 г. - платена сума 15 000 лв., на 29.12.2017 г.
- платена сума 10 000 лева, на 16.02.2018 г. - платена сума 5 000 лева и на
02.03.2018 г. - плащане в размер на 3000 лева.
Твърдял е, че фактурата била
издадена за извършено СМР, приети с Акт образец 19 между страните по спора,
като описаните СМР били извършени от ищеца по силата на договореното между
страните и приетата от ответника оферта - качествено и в срок. Поради
обстоятелството, че ответникът „КОЛОРАДО-АВС" ЕООД не бил изпълнил поетите
задължения и въпреки многобройни опити за уреждане на спора, ответната страна
не заплатила остатъка от дължимата сума по описаната по-горе фактура, което
предпоставяло необходимостта ищецът да предяви настоящия иск. Искането е да бъде
прието за установено съществуването на вземането на ищеца „СТ-СТРОЙ" ЕООД,
ЕИК ********* по отношение на ответника „КОЛОРАДО-АВС" ЕООД, ЕИК *********
за сума в размер от общо 2954.19 лева, включваща: частично неплатена главница
2832.77 лв. и законова лихва за забава, считано от падежа на фактурата -
18.11.2017 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен
съд-Пазарджик в размер на 121,42 лева, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в
производството по чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 1488/2018 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик, в т.ч. държавна такса и адвокатски хонорар, платен изцяло по
банков път общо за сумата в размер на 479.10 лева. Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
чрез процесуалния му пълномощник, с който твърди, че предявеният иск срещу
дружеството е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Заявява,
че действително ищецът е извършвал СМР, възложени от "КОЛОРАДО ABC"
ЕООД, като страните в отношенията си са се водили от подадената и приета
оферта, с която били уточнени единичните цени за различните видове СМР
съобразно техните количества (кв.м., л.м. и брой). Също така не оспорва
обстоятелството, че е извършвал частични плащания по процесната фактура на обща
стойност от 47 400 лв. с ДДС (14400 аванс и 33000 частични плащания по
процесната фактура 347/17.11.2017 г).
Твърдял е обаче, че не дължи остатъка в размер на 2832.77 лв., тъй като
представеният с исковата молба протокол № 1 от 11.11.2017 г. (Акт образец 19)
не бил подписан от лице, представляващо дружеството или изрично упълномощено за
подписването му. Подписът, положен от страна на възложителя, не бил на
управителя Б.А., въпреки че там било написано неговото име. Освен това
съдържанието на този протокол не отговаряло на истината, доколкото той бил изготвен
предварително от страна на ищеца и бил представен за подпис без да е правена
проверка на място от двете страни за извършените СМР към деня на подписването на
акта. Поддържал е, че описаните в протокола количества извършени СМР били
завишени и не отговаряли на реално извършената по обем работа на обекта. Не бил
посочен и никакъв адрес на обекта, на който били извършени описаните СМР, което
не било фатален пропуск по отношение на самия документ, но говорело за
формалния подход, проявен при съставянето му, а от там и за липсата на
прецизност и в останалото съдържание на документа.
Твърдял е също, че за разликите между фактурираните количества и
действително извършената работа на обекта бил уведомен от негови служители
по-късно, в момент когато по-голямата част от дължимата по фактурата сума вече
била платена. Тогава на място било констатирано и некачествено изпълнение
(пукнатини в бетона и видими неравности, положеният бетон около част от
отводнителните шахти е под тяхното ниво и не позволява отводняване), за което
представителят на ищцовото дружество бил уведомен в телефонен разговор. Въпреки
уверенията, че тези несъответствия ще бъдат компенсирани от тях чрез съответно
намаление на крайната цена, това не било направено.
Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на разноските.
Няма спор
между страните, че ответникът възложил на ищеца изпълнение на СМР – полагане на
бетон в помещение на възложителя. Между страните липсва писмен договор, поради
което количеството и единичната цена на договорените СМР може да бъде доказана
с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства.
Безспорно е също така, че за извършените СМР ищецът е издал ф-ра № **********/17.11.2017 г. на стойност 35832.77
лв. с вкл. ДДС, в която като основание за издаването е посочен Акт обр.19. Установява
се от доказателствата по делото, че Акт обр.19 е издаден на 11.11.2017 г. и е
подписан както от представител на ищеца, така и от представител на ответника.
През районния съд е бил оспорен подписът на възложителя с твърдение, че той не
е на управителя на дружеството Б.А.. Във връзка с това като свидетел по делото
е разпитан В.Ц., който е установил, че
подписът е негов, тъй като управителят на дружеството му бил възложил да
осъществява контрол на възложената на „СТ-СТРОЙ" ЕООД работа. По делото липсват
доказателства, установяващи изричното упълномощаване на Ц. от управителя на
дружеството да го представлява по процесния договор и да извършва действия от
негово име, но съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От показанията на
свидетеля се установява също, че за извършеното от него действие – подписването
на Акт обр.19 - управителят на ответното дружество е узнал лично от В.Ц. два -
три дни по-късно, но по делото липсват както твърдения, така и доказателства,
че след узнаването за подписването на Акта обр.19 ответникът се е
противопоставил по какъвто и да било начин –изрично или с конклудентни действия.
При тези данни следва да се приеме, че той е потвърдил действията на лицето,
подписало акта, дори и да е действало без представителна власт.
Съгласно чл.264, ал.2 и 3 от ЗЗД при приемането възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В конкретния случай в подписания между страните Акт обр.19 изрично е посочено, че след проверка на място страните са установили, че към 11.11.2017 г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол и приложенията към него описаните в същия СМР. Следва да се приеме, че с това изявление възложителят изрично е приел свършената работа без забележки и възражения, тъй като такива не са направени към момента на подписване на протокола от В.Ц. и веднага след узнаването за това от управителя на дружеството.
Съгласно чл.265, ал.1 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. В настоящия случай, макар и непрецизно направено, следва да се приеме, че ответникът е възразил за некачествено изпълнение и е поискал намаление на възнаграждението, равно на незаплатената част от процесната фактура. Съдът намира обаче, че това възражение е направено извън законния срок, тъй като приемането на работата е станало на 11.11.2017 г., а съгласно чл.265, ал.3 от ЗЗД възражението по ал.1 от същия текст може да бъде направено в срок от 6 месеца, а в настоящия случай възражението е направено едва с отговора на исковата молба,депозиран в съда на 14.09.2018 г. В този смисъл е ирелевантно за спора дали описаните в акта обр.19 СМР отговарят на действително извършените и заключенията на приетата по делото техническа експертиза не следва да бъдат взети предвид.
Данните по делото сочат, че около месец след
подписването на протокола и издаването на процесната фактура,
дружеството-ответник е започнало извършването на плащания по нея и че е
извършило четири частични плащания в периода от 15.12.2017 г. до 02.03.2018 г.,
което следва да се тълкува като признание на задължението с конклудентни
действия.
Назначената по делото икономическа експертиза е
установила, че фактурата е осчетоводена от ищеца и е вписана в дневника на
продажбите, но ответникът не е допуснал вещото лице до своето счетоводство,
поради което на основание чл.161 от ГПК съдът
приема за доказани фактите, относно които е била допусната експертизата и
страната е създала пречки за събиране на това доказателство, а именно, следва
да се приеме, че фактурата е надлежно осчетоводена и от ответника, което също
следва да се приеме за признание на иска.
В
заключение следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По въпросите, по които не са
изложени съображения в настоящото решение, на основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд и се присъединява към тях.
В
пледоарията си по съществото на спора пълномощникът на ответника е претендирал
да му бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция, но не е представил
доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Като
взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1107/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2672/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: