Р Е
Ш Е Н
И Е № 182
гр.Стара Загора, 25.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм. дело № 501 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.215 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от АПК.
Образувано по жалбата на Р.Г. Стайковa против Виза за проектиране №46/18.01.2019г. в УПИ
VІІІ-6319, кв.241 по плана на град Казанлък, издадена от главния архитект на
Община Казанлък, на основание чл.140, ал.3, вр. чл.134, ал.6 от ЗУТ и в
изпълнение на съдебно Решение №369/05.1.2018г., постановено по адм.д.№286/18г.
по описа на АС Стара Загора.
Административното производство е започнало по
заявление вх.№194-М-2083-1/14.05.2018г., подадено от М.З.С., в качеството й на
собственик на УПИ VІІІ-6319 за ПИ 35167.502.6319 по КККР на гр.Казанлък, с
направено искане до Главния архитект за издаване на виза за проектиране на
строеж „Надстройка на един етаж над съществуващ гараж, за жилище и пристройка
/топла връзка/ към съществуваща жилищна сграда“. С писмо изх. № 194-М-2083-1#1/28.05.2018г. Главния архитект на Община Казанлък
отказва да издаде виза за проектиране с довода, че действащия ПУП – План за
застрояване на УПИ VІІІ-6319 в кв.241 гр.Казанлък, одобрен със Заповед
№РД-02-14-192/1987г. предвижда надстрояване на жилищната сграда, а не на
сградата на допълващото застрояване, каквото е гаража, чието надстрояване с
един етаж за жилище е поискано да бъде допуснато с визата за проектиране по
чл.134, ал.6, вр. чл.140 от ЗУТ. Предвид действащия ПУП-ПЗ, който предвижда
надстройка с един етаж на основното застрояване в имота – жилищна сграда и
липса на предвидено основно застрояване на границата с тупика, както и че
заявлението не е подписано от всички собственици на имота, не са налице и
необходимите отстояния между сградите на основното застрояване, Главния
архитект е заключил от правна страна, че за да е допустимо надстрояване на
допълващото застрояване – гаража, следва да се измени действащия от 1987г. ПУП-
План за застрояване. Отказът за издаване на виза за проектиране от 14.05.2018г.
е съобщен само на заявителите, но не и на заинтересованите лица по смисъла на чл.131
от ЗУТ. Съответно в развилото се адм.д. № 286/18г. по описа на АС Стара Загора
са били призовани за участие заявителите в административното производство в качеството
им на жалбоподатели (собствениците на УПИ VІІІ-6319 в кв.241 гр. Казанлък) и
Главния архитект на община Казанлък в качеството му на ответник. Участие в
административното производство и в развилото се съдебно такова по оспорване на
отказа на Главния архитект не са взели собствениците на УПИ ХІІІ6322,6323,
който се явява имот през улицата – тупик, в лицето на жалбоподателката Р.Г.С..
Със съдебно решение № 369/05.12.2018г., постановено по адм.д.№286/18г. по описа
на АС Стара Загора, постановено по жалба на собствениците на УПИ VІІІ-6319 и с
участието на Главния архитект на община Казанлък, е отменен неговия отказ
№194-М-2083-1#1/28.05.2018г. за издаване на виза за
проектиране на едноетажна жилищна надстройка над допълващо застрояване – гараж,
построен в имота, поради немотивираност, допуснати съществени процесуални
нарушения, довели и до незаконосъобразност на административния акт. Преписката
е върната за ново произнасяне по заявление №194-М-2083-1/14.05.2018г. на
собствениците на УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на
съдебното решение е указано на Главния архитект на община Казанлък да проведе
административно производство по установения в ЗУТ ред, посредством което да
установи всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на
заявеното искане за издаване на визата за проектиране, като вземе предвид, че
изискването за подаване на заявление от всички собственици не е основание за
отказ, а за провеждане на процедура по отстраняване на нередовност. Следвало е
да укаже на заявителя да представи заявление за издаване на виза за
проектиране, подписано от всички собственици на имота, ако счита, че е
необходимо, вместо да го отхвърля като неоснователно. По главния спорен факт, а именно допустимо ли
е според действащия ПУП-ПЗ от 1987г. да се допусне надстрояване на изпълненото
допълващо застрояване и представлява ли това допускане изменение на ПУП-ПЗ,
съдът е указал, че действително с надстрояването му ще се промени и неговото
предназначение от сграда на допълващо в сграда на основното застрояване, поради
което ще е приложимо и условието за спазване на необходимите отстояния. В тази
връзка е констатирано, че в отказа няма никаква конкретика дали заявеното
надстрояване с един етаж на съществуващия гараж с промяна на неговото предназначение,
би довело до намалени отстояния между сгради на основното застрояване, които да
се допуснат, чрез изменение на ПУП-ПЗ при изпълнение на условията за отклонение
от правилата на ЗУТ. По тълкуване и прилагане на ЗУТ, съдът е указал, че изискванията
за отстояние между сградите на основното застрояване представлява условие, с
което трябва да бъдат съобразени параметрите на конкретното застрояване при
издаването на самата виза. Следователно при новото разглеждане на заявлението,
на Главния архитект са дадени задължителни указания да проведе административно
производство по правилата на ЗУТ с установяване на всички факти и
обстоятелства, от които зависи издаването на виза за допускане на исканото от
заявителите проектиране на надстрояване и пристрояване, при спазване на
разпоредбите на чл.134, ал.6 от ЗУТ и съобразяване на правилата, нормативите и
императивните условия за разстояния между сградите на основното застрояване.
Съдът не е задължил административния орган да издаде виза за проектиране с
исканото от заявителите предметно съдържание, а да се произнесе с фактически и
правно мотивиран административен акт при спазване на процесуалните правила за
неговото издаване, без да смесва условия за допустимост с тези за основателност
на искането.
При новото разглеждане на Заявление №194-М-2083-1/14.05.2018г,
подадено от М.З.С.,*** издава Виза за проектиране №46/18.01.2019г. в УПИ
VІІІ-6319, кв.241 гр. Казанлък, с която допуска исканото застрояване, а
именно: надстройка на един етаж за
жилище, над пункт за диагностика на автомобили и пристройка /топла връзка/ към
жилищна сграда, изградена и съществуваща, според КК, в УПИ VІІІ-6319 кв.241 на
гр.Казанлък. Главния архитект се позовава на подробен устройствен план, одобрен
със Заповед №РД-02-14-192/1987г. с обхват и УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък
и на влязлото в сила съдебно решение, а по отношение на показателите за
застрояване на ОУП на гр.Казанлък, конкретно за зона Жс, както следва: Плътност
на застрояване до 70%, интензивност на застрояване = 2.0, озеленяване най-малко
30%, максимална височина 10метра. Не се
позовава на липсата на изявление от страна на другия съсобственик на УПИ
VІІІ-6319 кв.241 гр. Казанлък – И.Г.С., а видно от графичната част на Виза за
проектиране №46/18.01.2019г., издадена върху комбинирана скица и без да
съобрази отстоянията по чл.32, ал.1 от ЗУТ между сградите на основното
застрояване, конкретно в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241, стоящ през улица – тупик,
собственост на жалбоподателката. Посочено е само разстоянието между
новопредвиденото надстрояване на пункта за диагностика до границата към дъното
на УПИ VІІІ-6319 в кв.214. Визата за проектиране не е съобщена на лицата по
чл.131 от ЗУТ.
С жалбата на Р.Г.С., която е предмет на разглеждане в
настоящото производство, се иска от съда да бъде обявена нищожността или
отменена визата за проектиране като незаконосъобразна с доводи, че при
допускане на застрояване, разположено на границата на УПИ VІІІ-6319 кв. 241 с
улицата-тупик от изток, се допускат намалени отстояния с предвиденото основно
застрояване в собствения на жалбоподателката УПИ ХІІІ-6322,6323, кв.241 по плана на гр.Казанлък. Застрояването
в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на град Казанлък е предмет на КЗСП,
одобрен със Заповед №84/22.06.1995г., който план за застрояване не обхваща УПИ
VІІІ-6319, а в графичната му част е посочено разстояние от 4 метра между
задължителните линии на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 и уличната регулационна
граница с тупика на УПИ VІІІ6319 кв.241. Към 1995г., когато е одобрен КЗСП за
УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на град Казанлък е действал ПЗ от 1987г.,
който обхваща и УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на града, като същият предвижда
за този имот разполагане на сградата на основното застрояване плътно на
границата с улица „Свети Никола“ от юг и до вътрешна регулационна граница със
съседния имот от запад, като е допуснато надстрояване на тази основна сграда,
съответно допълващо към дъното на имота. Въз основа на тези факти процесуалния
представител на жалбоподателката обосновава правен интерес да иска отмяна на
визата за проектиране, тъй като предвиденото с нея застрояване нарушава
правилата на чл.32 от ЗУТ за разстояния между сградите на основното застрояване
през улица, без да съобразява и като изменя действащия ПУП-ПЗ, включително в
нарушения на условията, при които е допустимо не спазване на изискването за
разстояние между сградите. Изложени са подробно съображения в подкрепа на
довода, че чрез оспорената виза за проектиране се изменя действащия ПУП-ПЗ в
нарушение на чл. 32 от ЗУТ, на реда за допускане на намаления отстояния,
евентуално само с РУП, но при други параметри и показатели, различни от визата
за проектиране. В жалбата се твърди, че цитираното съдебно решение не задължава
ответния орган да издаде виза за проектиране с исканото от заявителите
съдържание от една страна, от друга не дерогира ЗУТ, а на трето място няма и
сила по отношение на лица, спрямо които не е постановено. Сочи се и противоречие
между графична и текстова част на оспорената виза за проектиране, което е
основание за нищожност на административния акт. Обосновава се и липса на
задължителните реквизити по чл.140, ал.2 от ЗУТ, тъй като не са посочени
линиите на новото застрояване коректно, няма отразени отстояния. Процесуалния
представител на жалбоподателя оспорва и
двете изготвени по делото заключения на вещите лица, изслушани в съдебно
заседание. Претендира се разноските по делото.
Ответникът – Главен архитект на община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, иска от съда да приеме, че издадената виза за проектиране е
законосъобразен административен акт, с който се изпълнява влязло в сила съдебно
решение.
Заинтересованата страна М.С. иска от съда да установи,
че предвиденото в имота на жалбоподателката застрояване представлява
многоетажна жилищна сграда, която също няма да има отстояние до допуснатото с
оспорената виза отстояние, като гаража, ползван като пункт за диагностика е
законно построен, съобразно разрешеното им строителство. Тя иска да построи
една стая от 60кв.м, което е много по-малко от строителството в имота през
улица. Иска и в техния имот да бъдат предвидени до два етажа и да бъдат далеч
от нея. В предварително становище по допустимостта на жалбата заявява, че
визата за проектиране е представена по адм.д.№88/19г. по писа на АС Стара
Загора, по която жалбоподателката е била конституирана като заинтересована
страна. Визата е представена от ответника по делото на 15.04.2019г., на която
дата жалбоподателката следва да се счита уведомена, а жалбата е подадена на
11.07.2019г., поради което се явява просрочена. Счита още, че не са предвидени
намалени отстояния, поради което жалбоподателката няма и правен интерес.
Заинтересованата страна И.Г.С. иска от съда да се
отхвърли жалбата и евентуално да се премахне действащия КЗСП от 1995г., който
създава големи проблеми и е одобрен в нарушение на действащите закони към
момента на неговото одобряване.
Заинтересованата страна В.Д.Г. не се явява, не се
представлява не заявява становище по същество.
Административен съд Стара Загора като взе предвид
становищата на страните, съобразно представените доказателства и закона, намира
за установено следното:
Виза за проектиране №46/18.01.2019г. е издадена от Главния
архитект на община Казанлък на основание чл.140, вр. чл.134, ал.6 от ЗУТ, така
както е посочено в текстовата й част, като с нея се допуска надстрояване с един
етаж – за жилище на пункта за диагностика на автомобили, ведно с пристройка
/топла връзка/ между него и съществуваща жилищна сграда в УПИ VІІІ-6319,
собственост на заинтересованите страни М.З.С. и И.Г.С.. Видно от справка,
извършена в АГКК УПИ VІІІ-6319 е отреден за ПИ 35167.502.6319. В този имот
съществуват постройка на допълващото застрояване с площ от 12 кв.м. с
идентификатор 35167.502.6319.3, сграда на транспорта с площ от 62 кв.м. с
идентификатор 35167.502.6319.2 /надстрояваната и пристроявана/, жилищна
еднофамилна сграда със застроена площ 78 кв.м. с идентификатор
35167.502.6319.1. Имотът, представляващ УПИ ХІІІ-6322,6323, отреден за ПИ
35167.502.6370, е собственост на жалбоподателката Р.Г.С., притежаваща 208/370кв.м./ид.ч и на заинтересованата
страна В.Д.Г. за 162/370кв.м/ид.ч. Този имот не е застроен с предвидените
сгради, съгласно и липсата на отразени в КК самостоятелни обекти върху
него. Съгласно заключението на вещото
лице арх.П.В. (л.85 абзац втори и трети), УПИ VІІІ-6319 кв.241 е предмет на ПЗ
от 1987г. За процесния имот строителството е ниско /1+1/, с предназначение
жилищно. Видно от графичната част на оспорената виза за проектиране, в УПИ
VІІІ-6319 кв.241 по плана на град Казанлък, с ПЗ от 1987г. е предвидено
основното застрояване да се разположи на южна улична регулационна граница с ул.
„Свети Никола“ и западна вътрешна регулационна граница, така както е показано и
на графичната част на завереното копие от КЗСП, одобрен със Заповед №
149/30.09.1995г. за част от кв.241 по плана от 1987г. на град Казанлък.
Посочената Заповед №149/30.09.1995г. за одобряване на КЗСП не включва процесния
УПИ VІІІ-6319 в кв.241, но се отнася за имота на жалбоподателката УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241, за който установява 4-етажно жилищно застрояване,
свързано между три имота. Допълващото застрояване в УПИ VІІІ-6319 е предвидено
с плана от 1987г. на границата към дъното на имота. Видно от оспорената виза,
сградата за пункт за диагностика, чието надстрояване е допуснато, е разположена
на източна граница към улицата-тупик, осигуряваща транспортна връзка между УПИ
ХІІ-8322 и ул. „Свети Никола“. Към 1987г. имота на жалбоподателката е попадал в
терен за детска градина и не е бил обособен самостоятелно. Видно от заверено
копие на извадка от графична част на Заповед №249/15.03.1994г. (л.129) с
прилагане на регулацията е образуван УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 на града /ПИ
35167.502.6370 по КК/, собственост на жалбоподателката, съгласно документа за
собственост (л.20). Този имот е бил отреден за малко етажно жилищно застрояване
2+Г, което съответства на ниско до 10м, според действащия ЗУТ. Със Заповед №
149/30.09.1995г. (л.80) е разработен КЗСП на част от кв.241 (графична част на л.79),
включително УПИ ХІІІ-6322,6323, но не и УПИ VІІІ-6319, като е предвидено 4–етажно
жилищно строителство, свързано между трите имота, предмет на разработката. Този
план е влязъл в сила към момента, в който заинтересованите страни в настоящото
производство М.С. и И.С. придобиват собствеността върху УПИ VІІІ-6319 кв.241 по
плана на гр.Казанлък с нотариален акт за
покупко-продажба от 13.07.2004г., ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда (л.70-71). Въз основа на Разрешение за строеж №113/03.06.2005г. (л.136) и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №123/01.02.2006г., се
установява, че сградата – пункт за диагностика, която ще се надстроява е
допусната с виза за проектиране, въз основа на която е разрешено строителство и
съответно съществува към 01.02.2006г. Следователно ПУП-ПЗ от 1987г. е приложен
по отношение на застрояването, предвидено в УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък
най-късно на 01.02.2006г.
Посочените обстоятелства сочат на следните изводи по
правото: Възражението на заинтересованите страни М.С. и И.С. и искането им за
отмяна, конкретно несъобразяване на КЗСП
от 30.09.1995г. за част от кв.241 по ПРЗ на град Казанлък от 1987г., изменен
съответно и със заповеди от 22.06.1995г. и 15.03.1994г. по отношение на регулацията,
е недопустимо и неоснователно. Придобиването на право на собственост върху
урегулиран поземлен имот не поражда право на жалба, вече преклудирано с
изтичане на срока за оспорване, пропуснат от праводателя или с други думи
приобретателите търпят устройствения статут и правно положение, освен ако не
бъде променен по реда и условията на действащия ЗУТ. Съобразяването на действащия КЗСП за УПИ
ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на град Казанлък, който е разположен през
улицата – тупик е наложено от разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗУТ от една
страна, а от друга не е допустимо да се упражнява косвен съдебен контрол върху
влезли в сила административни актове, дори да имат обуславящо значение. Към
момента на издаване на оспорения административен акт – 18.01.2019г., за УПИ
VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък е предвидено надстрояване на основната
жилищна сграда, не и на сградата с предназначение за пункт за диагностика. Тази
сграда с предназначение на пункт за диагностика не е основно застрояване, тъй
като сгради на основното застрояване са онези, които съответстват на
предвиденото с ПРЗ предназначение на имота по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ, приложим към настоящия случай. Пункта за диагностика остава сграда на
допълващото застрояване, дори да е гараж и обект за услуги, по аргумент от
чл.41, ал.1, вр. чл.42, ал.2 от ЗУТ. Постройките на допълващо застрояване имат
определената в чл.41 и сл. височина, съобразно тяхното разположение на терена и
в имота, поради което допуснатото надстрояване с височина до 10м е
незаконосъобразно дори само на това основание, но за да бъде взето предвид е
необходимо да се установи, че тази височина накърнява правата на
жалбоподателката, като нарушаваща изискванията за отстояние между сградите на
основното застрояване, както е предвидено в чл.32, ал.1 от ЗУТ. Видно е от
графичната част на КЗСП от 1995г., че улицата тупик е с ширина 4 метра. Вече се
посочи, че допуснатото с визата надстрояване с височина от 10м е разположено на
източна граница на имота точно с тази улица тупик, а основното застрояване
в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на
гр.Казанлък е със задължителни линии на застрояване до западната граница със същата
улица – тупик. Застрояването, допуснато с визата за проектиране е с височина
10м и разположено на източната граница на УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък,
която е граница с тупика, даващ достъп на УПИ ХІІ-8322 кв.241 до ул. „Свети
Никола“. В УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241, застрояването е до западната граница със
същия тупик, като този имот и процесния се намират в разположение един спрямо
друг точно през улица, която е широка 4метра, както е показано на графичната
част на КЗСП (л.78). Следователно разстоянието по чл.32, ал.1 от ЗУТ е по-малко
от 10 метра, а именно то е четири метра, за което специални знания не са
необходими. Нещо повече, от тази графична част на влезлия в сила
административен акт е видно, че той е подробна разработка върху ПРЗ от 1987г.,
съответно неговите изменения от 1994г. и 1995г. по отношение на регулацията,
последните засягащи и УПИ VІІІ-6319 в кв.241 по плана на гр.Казанлък при
образуване на улицата – тупик, като са отнети и придадени части от и към УПИ
VІІІ-6319 в кв.241 по плана на град Казанлък. Ето защо жалбоподателката има не
само правен интерес, но и жалбата се явява основателна. Касае се за хипотезата
на чл.134, ал.6, предл. второ от ЗУТ, съгласно безспорните факти и допуснатото
надстрояване и пристрояване в УПИ VІІІ-6319 кв.241 по плана на гр.Казанлък.
Съгласно чл.134, ал.6, предл. второ от ЗУТ, посочена като основание за издаване
на визата за проектиране, при пристрояване и надстрояване на съществуващи
сгради, не е необходимо да се изменя действащия ПУП-ПЗ, а пристрояването и
надстрояването се допускат с визата за проектиране при условие, че не се
променят характера и начина на застрояване и кумулативно се спазват правилата и
нормативите за съответната устройствена зона, които не дерогират изискването на
чл.32 от ЗУТ. В хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ и по аргумент от чл.140, ал.3
от същия закон, издаването на виза за проектиране е задължително, както е
задължително и нейното съобщаване на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ.
Съобщаване на визата по реда, предвиден в ЗУТ на заинтересованите собственици
на имота през улица не е извършено.
В аспекта на изложеното жалбата на Р.С. не е
просрочена, тъй като срокът за обжалване започва да тече от деня, следващ
датата на редовното му връчване на заинтересованите лица. Представянето на
комбинираната скица №46/18.01.2019г., който документ съдържа оспорената виза за
проектиране по адм.д.№88/19г. по описа на АС Стара Загора, по което С. се явява
заинтересована страна, не е действие по редовно връчване на административен
акт. Няма законова презумпция по силата на която, лицето да се счита запознато
с постъпили документи по делото от момента на тяхното депозиране. По изключение
може да се приеме, че лицето е узнало за административния акт, ако в официален
документ се съдържа удостоверяване на действия по неговото предявяване. В
настоящия случай не са установени доказателства, сочещи с категоричност датата,
на която жалбоподателката се е запознала със съдържанието на оспорената виза за
проектиране, за да се прецени, че от следващия ден тече преклузивния срок по
чл.215 от ЗУТ. По тези съображения, жалбата следва да се счита за подадена в
срок, а по отношение на правния интерес, изискуем по силата на чл.131, ал.2,
т.3 от ЗУТ се установява и без специални знания, че разстоянието между имотите
през улица е 4 метра – официално удостоверено на графична част към влязъл в
сила административен акт. Видно е от визата за проектиране къде и върху каква
сграда ще се извърши надстрояване с височина 10м, както е видно от графичната
част на влязлото в сила КЗСП къде се разполага застрояването в имота през
улица. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на
основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на
жилищните сгради. Разпоредбата се намира в раздел ІV „Правила и нормативи за
разполагане на сградите на основното застрояване“ от ЗУТ. Разполагането на
сградите се определя с ПУП-ПЗ, а когато не е определено, е допустимо да бъде
конкретизирано точното им местоположение с виза за проектиране – аргумент от
чл.134, ал.6 и чл.140 от ЗУТ, поради което доводите на вещите лица, изложени в
заключенията им, че липсата на построени сгради в имота на жалбоподателката е
пречка да се определят отстоянията, е на първо място правен въпрос, а на второ
е в противоречие със закона. Подробните устройствени планове за регулация
определят предназначението на имота и вида на застрояването по смисъла на чл.8
от ЗУТ. Конкретно с ПУП-ПЗ се определят характера и начина на застрояване,
които не могат да бъдат изменени нито с РУП, нито с виза за проектиране по
аргумент от чл.113, ал.1, вр. чл.114 от ЗУТ. Конкретното разположение на
строежите и начинът на застрояване/свободно или свързано със съседен имот, а не
в самия имот/, когато не са определени със самия ПУП-ПЗ, се определят с РУП по чл.113 или с виза за
проектиране по чл.140, ал.3-5 от ЗУТ, съгласно чл.114, ал.1 от същия закон. По
тази причина и визите по чл.140, ал.3 от ЗУТ се съобщават на заинтересованите
лица, защото имат отношение към регулационните предвиждания. Следователно при
издаване на виза за проектиране, правилата на чл.31 и чл.32 от ЗУТ следва да се съобразят, защото
разстоянията зависят от конкретното разположение и от характера на
застрояването. Поради това и по аргумент от чл.31 и чл.32 от ЗУТ е възможно да
се определи дали са спазени изискванията за отстояние между сградите, тъй като
е установен характера на застрояване в двата имота, намиращи се през улица, и е
безспорно, че се касае за разстояние между жилищни сгради – пункта за
диагностика ще се превърне в сграда на основното застрояване със смесено
предназначение, което веднага изисква условието на чл.32, ал.1 от ЗУТ. Предвид
посочените по-горе факти за извършено строителство на сградите в УПИ VІІІ-6319
кв.241 на гр.Казанлък най-късно към 2006г., предвидени в ПУП-ПЗ, в това число и
с визата за проектиране на пункта, се налага извод, че планът от 1987г. с неговите
изменения е вече приложен към 2013г., когато влиза в сила Общия устройствен
план на гр.Казанлък. Съгласно § 22, ал.1, т.2 от ДР на ЗУТ, подробния
устройствен план по отношение на застрояването се счита за приложен с полагане
на фундаментите на строежите по издадените строителни книжа. Освен това видно
от текстовата част на оспорената виза,
същата е издадена в хипотезата на чл.134, ал.6, предл. второ на ЗУТ –
надстрояване на съществуващи сгради, а не прилагане на плана. Като се има
предвид и факта, че не се надстроява жилищната сграда, както разпорежда ПУП-ПЗ
от 1987г., а сграда на допълващото застрояване, то изводите и на двете вещи
лица, че се касае за прилагане на ПУП-ПЗ са изцяло необосновани. Такива се
явяват и изводите на вещото лице арх.П.В., че няма действащ подробен
устройствен план и за двата имота, тъй като с влизане в сила на общия
устройствен план от 2013г. не действа ПУП-ПЗ и ПУП- КЗСП. В тази връзка следва
да се определи като неправилно становището на вещите лица (конкретно отговора
на въпрос едно от заключението на арх.В. – л.85, абзац втори), че за УПИ
VІІІ-6319 кв.241 на град Казанлък вече няма действащ ПУП –ПЗ. Вещото лице
счита, че на основание чл.103а, ал.3 от ЗУТ с одобряване на Общия устройствен
план на гр.Казанлък, извършено с Решение №738/30.09.2013г. са спрени действията
по прилагане на заварените ПУП-ПЗ.
ПУП-ПЗ одобрен със Заповед №РД-02-14-192/1987г., по отношение на УПИ
VІІІ-6319 в кв.241 е вече приложен към 30.09.2013г. Вещото лице не се
обосновава с предвидено по силата на ОУП от 2013г. друго предназначение на
имотите по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Не се намират документи по делото, сочещи на фактически и правен извод,
че е спряно по силата на закона, действието по прилагане на ПУП-ПЗ от 1987г.,
съответно на КЗСП за част от кв.241 по ПУП-ПЗ от 1987г. Спиране действията по
прилагането на ПУП-ПЗ не означава тяхната отмяна, а временно преустановяване на
правните действия, чрез които се прилагат – тоест и в това число
административните производства по издаване на визи за проектиране в хипотезите
на чл.140, ал.3-5 от ЗУТ, съответно и на разрешения за строеж, до момента, в
който тези планове бъдат приведени в съответствие с ОУП. Това е така по
аргумент от текста на чл.103а, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗУТ. В случая визата
за проектиране представлява комбинирана скица между действащия от 1987г. план
за кв.241 и влязлата в сила след него кадастрална карта на града. Следователно,
ако е налице основанието по чл.103а, ал.3 от ЗУТ, визата за проектиране е
отново незаконосъобразен административен акт, тъй като не би следвало да се
извършва проектиране до момента, в който действащия ПУП-ПЗ се приведе в
съответствие с общия устройствен план. Необходимост от такова привеждане в
съответствие не е установена по делото. Нещо повече, застрояването не се
допуска въз основа на показатели, каквито липсват в ОУП като плътност,
интензивност, озеленяване. Тези показатели са въведени нормативно за отделните
устройствени зони, съответно с подробните устройствени планове, но не и с ОУП. Следващия
аргумент за невъзприемане заключенията и на двете вещи лица е предвид правното
им становище за невъзможност да се определи разстояние между несъществуващи
сгради, което е опровергано от чл.31 и чл.32 от ЗУТ. При издаването на визи за
проектиране по чл.140, ал.3, вр. чл.134, ал.6 от ЗУТ се съобразяват
предвижданията на ПУП-ПР и ПЗ за предназначението на имота, характер и начин на
застрояване, като при определяне на разположението на строежите се спазва
изискването на чл.31 и чл.32 от ЗУТ. Допуснатото надстрояване на сграда, която
има устройствен статут на допълващо застрояване, с един жилищен етаж и с
височина в повече от установените нормативи по чл.41 и сл. от ЗУТ е довело до
нарушаване на условието по чл.32, ал.1 от ЗУТ, обратно на твърдението на
заинтересованите страни М.С. и И.С., че намалените отстояния са по причина на
КЗСП от 1995г. за имота на жалбоподателката.
В заключение съдът счита, че не се установява
посоченото от процесуалния представител на жалбоподателката противоречие между
графична и текстова част на оспорената виза за проектиране. Действително в
мотивите към акта е посочено, че надстрояването се допуска в съответствие с
действащия ПУП, одобрен със Заповед №РД-02-14-192/1987г., който предвижда
надстрояване на жилищната сграда, а не на сградата на допълващото застрояване,
допусната и изградена с виза за проектиране. Но това противоречие е основание
за незаконосъобразност, което следва да се съобрази с оглед установения от
чл.32, ал.1, вр. чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ правен интерес да се иска отмяна на
административния акт. С оглед тези съображения искането за обявяване на
нищожност на оспорения в настоящото производство административен акт се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид неоснователността на искането за обявяване на
нищожност на административния акт, на жалбоподателката се следват разноските по
делото съразмерно само на уважената част от жалбата. Сторените разноски са в размер
на 10 лева заплатена държавна такса и общо 1 004 лева – възнаграждения за
вещите лица изготвили двете приети по делото съдебно-технически експертизи или общо
1 014 лева, половината от които са равни на 507 лева, и които Община Казанлък
следва да бъде осъдена да заплати. В съдебно заседание и в представената
писмена защита по делото, процесуалния представител на жалбоподателя е заявил и
присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар от 900 лева, но по делото
липсват доказателства такъв да е уговорен и заплатен, следователно претендирана
сума за адвокатски хонорар не следва да бъде присъждана.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
и чл.143, ал.4 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Г.С. за обявяване нищожността
на Виза за проектиране №46/18.01.2019г., издадена от Главния архитект на Община
Казанлък, като неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.С. Виза за проектиране
№46/18.01.2019г., издадена от Главния архитект на община Казанлък, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Р.Г.С. ЕГН: ********** *** сумата от 507 /петстотин и седем/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаване
на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: