Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58/15.4.2020 г.                    01.04.2020г.                          гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На четвърти март                                                                2020  година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар  Ст. Гюмлиева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 39  по описа на 2020 година.

            За да се произнесе, взе предвид следното:          

            Производството по делото е  образувано  по жалба на  ЕТ „В.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Д.С., чрез адв. С. В. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г. на Началник сектор „Мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложената принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „България“, стопанисван от ЕТ „В.С.“ и намиращ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

         В жалбата се твърди, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона и неговата цел. Оспорващият не отрича извършването на констатираното от контролните органи адм. нарушение за което му е съставен АУАН, но сочи, че не му е издадено НП с което е преградена възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Сочи също така, че административния орган не е установил всички относими по случая обстоятелства и най вече това, че в процесния обект се реализират дейности „по обществена трапезария за 150 бенефиенти за 2020г. в рамките на общо 250 работни дни“ и постановеното запечатване  ще лиши хората със социални нужди от храна за определен период от време, с което е нарушен принципа за съразмерност. Прави се искане за  отмяна на заповедта като незаконосъобразна с присъждане на направените по делото разноски.

       В съдебно заседание оспорващия, чрез редовно преупълномощен процесуален представител поддържа жалбата на основанията изложени в същата, както и направеното искане.

       Ответната страна - редовно призована, изпраща процесуален представител ст.юрисконсулт Е. Е., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за отхвърлянето й, като сочи, че  по време на проверката в търговски обект, стопанисван от ЕТ „В.С.“, при извършена покупка не е издаден фискален бон. След като е налице такова нарушение административнонаказващият орган е разгледал и наличните данни за фирмата в регистрите на НАП, и е счел, че с налагането на административна мярка „запечатване на търговски обект“ ще се принуди нарушителят да изпълнява разпоредбите на Наредба № Н-18 и ЗДДС.  Все пак административнонаказващият орган е счел, че не трябва да се налага мярката в пълния й размер от 30 дни, а е наложил по-малък размер от 14 дни. Моли за присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

        ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:  

        На 23.01.2020 г.  в 14,30 часа е извършена проверка и контролна покупка от орган по приходите в търговски обект – ресторант „България“, стопанисван от ЕТ „В.С.“, намиращ се в ***,  на порция супа, 1 бр. филия хляб и  1 бр. минерална вода, на обща стойност 2, 90 лева заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим или от кочан с ръчни касови бележки. Установено е също така наличие на касова разлика в размер на 8,00 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ, при средно дневен оборот на стойност 67,61 лева.  Констатациите от проверката са отразени в изготвения Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 03645509 от 23.01.2020г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от М.О.М. и Т.Х.Л. с месторабота ЦУ на НАП, ГДФК, Отдел ОД-Бургас.

    За констатираните нарушения на разпоредбите на  чл. 25, ал.1, т.1  от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, вр с  чл. 118, ал.1 от ЗДДС и на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на търговеца са съставени  2 броя АУАН съответно с №  F 535578 и  № F 535575   от 27.01.2020г. По преписката липсват данни по така съставените АУАН към момента да са издадени наказателни постановления.

          На 27.01.2020 г. Началника на сектор „Мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП  е издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509, с която е наложената принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „България“, стопанисван от ЕТ „В.С.“ и намиращ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.       В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, като е посочено, че запечатването следва да се извърши непосредствено с връчването на заповедта, което в случая е сторено на 28.01.2020г.

           С Определение № 51 от 30.01.2020 г. по адм. д. № 32 по описа на ЯАС за 2020 г. съдът е отменил разпореждането за допускане предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г., като определението е влязло в сила на 30.01.2020 г., с оглед разпоредбата  на чл. 188, ал.2 от ЗДДС.

         Жалбата на търговеца против процесната заповед е депозирана в ЯАС с вх.№  281/ 04.02.20020г., т.е в рамките на преклузивния 14 –дневен срок.

         По делото са приети като доказателства материалите от цялата преписка по издаване на оспорената заповед, както и заверено копие от Договор № РД 4-237/20.12.2019г. сключен между  Фонд „Социална закрила“ гр.София и ЕТ „В.С.“, със срок на действие от 02.01.2020г. до 31.12.2020г. По силата на този договор търговеца в качеството си на изпълнител е приел да реализира  дейности „ по обществена трапезария за 150 бенефиенти за 2020г. в рамките на общо 250 работни дни“ за посочения времеви период. В договора е записано също, че реализирането на дейностите по услуга „Обществени трапезарии“ включва предоставянето на храна за обяд – супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт на стойност по 2,50 лева на ден, като не се променя броя на дните и бенефициентите ползващи услугата.     

        При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

        Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г. на Началник сектор „Мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложената принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „България“, стопанисван от ЕТ „В.С.“ и намиращ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

         Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от  тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

        Оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в качеството му на изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“, в рамките на неговата компетентност съобразно  приетата по делото Заповед № ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г.  Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените факти и обстоятелства при извършената на 23.01.2020 г.  проверка в процесния търговски обект, обективирани в ПИП сер. АА № 03645509 от 23.01.2020г. и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.

      Независимо от изложеното съдът счита, че при издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г. е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от вида на съществените такива и е достатъчно основание за отмяна на същата.

      В случая адм. орган е допуснал нарушение на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Преди издаване на процесната заповед не е изяснено обстоятелството, че в търговския обект по отношение на който е разпоредено запечатване и забрана за достъп до него за срок от 14 дни се реализира, считано от 02.01.2020г. дейността  „обществена трапезария“.  Дейността се извършва от оспорващия   ЕТ „В.С.“ по силата на сключен договор между последния и Фонд „Социална закрила“ гр.София с № РД 4-237/20.12.2019г. със срок на изпълнение до 31.12.2020г. Съгласно договора, реализирането на дейностите по услуга „обществена трапезария“ включва предоставянето на храна за обяд – супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт на стойност по 2,50 лева на ден, за общо 150 граждани в рамките на общо 250 работни дни през 2020г. Видно е, че към момента на проверката и към момента на издаване на оспорената заповед дейността по предоставяне на услугата се е реализирала, което обаче не би могло да продължи при запечатването на обекта за срок от 14 дни. На практика това би означавало лишаване от безплатна топла храна на 150 социално слаби граждани на гр.Ямбол през зимния период, което би поставило в пряка опасност живота и здравето им.

      Настоящият съдебен състав вече е изложил в Определение № 51 от 30.01.2020 г. по адм. д. № 32/2020 г. по описа на ЯАС  разбирането си, че в настоящия случай  наличието на особено важен държавен интерес при прилагане на ПАМ от вида на процесната и допускането на предварителното й изпълнение с оглед защита на фиска не може да бъде противопоставимо  на необходимостта от опазване на живота и здравето на гражданите ползващи услугата „обществена трапезария“, предоставяна им от жалбоподателя.

     Съдът счита също така, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал.1 от АПК, която разпоредба задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт, който издава, не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – превантивна и преустановителна.

         Като не е съобразил изложените обстоятелства, адм. орган е постановил незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г., която следва да бъде отменена, като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила.

        При този изход на спора в полза на оспорващия  следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв., съгласно ДПЗС № 82828 от 04.02.2020г. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 650(шестстотин и петдесет) лева.

        Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с  чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ   по жалба на ЕТ „В.С.“  Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-14-0364509/27.01.2020 г. на Началник сектор „Мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложената принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „България“, стопанисван от ЕТ „В.С.“ и намиращ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

     

      ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52, да заплати на ЕТ „В.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Д.С. направените разноски по делото в размер на 650(шестстотин и петдесет) лева.

 

     Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете