РЕШЕНИЕ
№ 67/12.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа
докладваното гр. дело №748/2017 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно и субективно съединени искове с правно основание: чл.128, вр. чл.245,
ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ, чл.12 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, и чл.86 ЗЗД. Ищецът В.Х.И., ЕГН **********, твърди, че с ответника „Девня Автотранс“ АД гр.
Девня, ЕИК *********, имал сключен безсрочен трудов договор №145 от 02.02.1977
г., актуализиран с множество допълнителни споразумения, като със Заповед №1 от
29.04.2011 г. трудовото правоотношение било прекратено поради достигане на
пенсионна възраст. Твърди, че на 02.05.2011 г. подписал със същия работодател
нов безсрочен трудов договор №3, за същата длъжност и място на работа. Твърди,
че на 05.04.2017 г. трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №1 по
негова инициатива, поради неизплащане на трудови възнаграждения, на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ. Излага още, че на основание чл.270, ал.3, изр.2, вр. чл.128, т.2 КТ, работодателят бил поканен да му
плати останалите дължими трудови възнаграждения за периода от м. октомври 2014 г. до м. март 2017 г. в размер 12771.00 лв, обезщетения по чл.221, ал.1 КТ в размер 472.91 лв и чл.224, ал.1 КТ в размер 150.47 лв, въпреки което изпълнение не последвало. Твърди също, че работодателят не изпълнил задължението да му
плати допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на основание Наредба за структурата и организацията на
работната заплата в размер 3682.99 лв, за периода от м. март 2014 г. до м. март
2017 г. Претендира частично плащане в размер до 8500.00 лв от общия сбор
12771.00 лв на вземането за неплатени трудови възнаграждения за периода от м. октомври
2014 г. до м. март 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане; 1951.58 лв общ сбор на лихви за забавено изпълнение
върху всяко неплатено трудово възнаграждение за същия период, считано от
съответните падежи до предявяване на иска; 3682.99 лв общ сбор на вземания за
неплатени допълнителни месечни възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от м. март 2014 г. до м. март 2017 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане; 662.09 лв общ
сбор на лихви за забавено изпълнение върху всяко неплатено допънително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит за същия период, считано от
съответните падежи до предявяване на иска; 472.91 лв обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без едномесечно
предизвестие поради забавено плащане на трудовото възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане; 10.66 лв лихва за забавено изпълнение върху главницата
на неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, считано от 01.05.2017 г. до предявяване на иска; 150.47
лв обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, 3.39 лв лихва
за забавено изпълнение на върху главницата на неплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ, считано от 01.05.2017 г. до предявяване на иска. Претендира и
присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е
представила отговор на исковата молба. Не се представлява и не представя
становище по предявените искове.
В хода на производството по искане на ищцовата
страна и на основание чл.214 ГПК е допуснато увеличениие на предявените искове
както следва: от 8500.00 лв частичен иск от обща
претенция в размер 12771.00 лв до 8500.00 лв частичен иск от
обща претенция в размер 12960.00 лв на иска по чл.128 КТ за неплатени трудови
възнаграждения за периода от м.
октомври 2014 г. до м. март 2017 г.; от 472.91 лв до 567.64 лв на иска
по чл.221, ал.1 КТ; от 150.47 лв до 210.14 лв на иска по чл.224, ал.1 КТ. Също така, при направен от ищцовата страна
частичен отказ от предявените искове, е постановено частично прекратяване на
производството както следва: за разликата над 1880.56 лв до 1951.58 лв по иска за
законна лихва върху главницата по всяко отделно вземане за основно трудово
възнаграждение; за разликата над 3642.72 лв до 3682.99 лв на иска за
неизплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит; за разликата над 625.79 лв до 662.09 лв на иска за законна
лихва върху главницата по всяко отделно вземане за неплатено допълнително
месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит; за разликата
над 8.51 лв до 10.66 лв на иска за законна лихва върху обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ; за разликата над 3.15 лв до 3.39 лв на иска за законна лихва върху
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните и е видно от представените
трудов договор №3 от 02.05.2011 г. и заповед №1 от 05.04.2017 г., че ищецът е работил на
длъжност „диагностик МПС” и че от 05.04.2017 г. правоотношението било
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неплащане на трудово
възнаграждение от работодателя.
Видно от кредитираното като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съобразно представения вариант II, при който правилно размера на допълннителното
възнаграждение за придобит трудов стаж на ищеца е изчислено с отчитане и на
неговия трудов стаж след пенсионирането, а не само до датата на пенсиниране, са
налице следните констатации:
1. за периода от м. октомври 2014 г. до м. март
2017 г. за ищеца е било дължимо основно трудово възнаграждение в размер
12960.00 лв и единствено за периода от м. април 2016 г. до м. март 2017 г. разчетно-платежните
ведомости за възнаграждението на ищеца
съдържат подпис за работника като лихвата за забавено плащане върху размера на
всяко основно трудово възнаграждение през съответния период, считано от неговия
падеж до предявяване на иска, възлиза на 1880.56 лв.
2. за периода от м. октомври 2014 г. до м. март
2017 г. за ищеца е било дължимо допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер 3624,72 лв, като лихвата за забавено плащане върху размера на
всяко допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и опит през съответния
период, считано от неговия падеж до предявяване на иска, възлиза на 625.79 лв.
3. брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на което съобразно чл.228,
ал.1 КТ се определя обезщетението по чл.221, ар.1 КТ при прекратяване на
правоотношението по инициатива на работника поради неплащане на трудово
възнаграждение, е в размер 567.64 лв, като лихвата за забавено плащане върху тази
стойност, считано от неговия падеж – 01.06.2017 г. до предявяване на иска, е в
размер 8.51 лв.
4. обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван от
ищеца платен годишен отпуск седем дни към датата на прекратяване на
правоотношението е в размер 210.14 лв, като лихвата за забавено плащане върху
тази стойност, считано от неговия падеж – 01.06.2017 г. до предявяване на иска,
е в размер 3.15 лв.
Видно от кредитираното като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-графологическа експертиза,
подписите, положени в графа „подпис“ за лицето В.Х.И. в разчетно-платежна
ведомост на „Девня Автотранс“ АД за периода от м. април 2016 г. до м. март 2017
г., не са изпълнени от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът,
направи следните правни изводи:
Съобразно констатациите по
назначените експертизи за неположени от ищеца подписи в графа подпис за личното
му възнаграждение на разчетно-платежните ведомости при ответника „Девня
Автотранс“ АД за единствения период (от м. април 2016 г. до м. март 2017 г.),
съдържащ подписи за получаване от работника на начисленото му възнаграждение през
целия процесен период от м. октомври 2014 г. до м. март 2017 г., се налага
извод за неплащане на всички, отразени и изчислени чрез ССЕ основни и
допълнителни трудови възнаграждения. Също така, предвид неоспорения и установен
чрез представената заповед №1 от 05.04.2017 г. факт на прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неплакщане
на трудово възнаграждение, съобразно чл.221, ал.1 КТ, основателна се явява и
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на брутно месечно
възнаграждение, установен чрез ССЕ. При сторената с експертизата констатация и
за наличие на неползван платен отпуск от ищеца за седем дни към датата на
прекратяване на правоотношението, основателна се явява и претенцията по чл.224,
ал.1 КТ за плащане на съответно обезщетение в размер, установен чрез ССЕ.
Предвид основателността на предявените главни искове, акцесорните искове за
плащане на лихви за забава върху всяко неплатено вземане от съответния падеж до
предявяване на иска, също следва да бъдат уважени до размерите, установени чрез
ССЕ.
Предвид основателността на предявените искове и отправената претенция, на основание чл.78, ал.1
ГПК, съразмерно на уважената част, ответникът
„Девня Автотранс” АД следва да заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски за адвокатски хонорар в размер 1000.00 лв.
Съобразно чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на съда стойността на направените разноски
за експертизи в размер 270.00 лв, държавна такса върху стойността на уважените
искове в общ размер 616.82 лв както и 5.00 лв такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Девня Автотранс“ АД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.И., ЕГН **********, сумите: 8500.00 лв (осем хиляди и петстотин лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 20.07.2017 г. до окончателното плащане, представляваща чст от 12960.00 лв общ размер на неизплатени основни трудови възнаграждения за периода от м. октомври
2014 г. до м. март 2017 г.; 1880.56 лв (хиляда осемстотин и осемдесет
лева, 56 ст.), представляваща общ размер на лихва за забавено изпълнение върху всяко отделно
вземане за неплатено
основно трудово възнаграждение в периода от м. октомври 2014
г. до м. март 2017 г., считано от съответните падежи до предявяване на иска; 3624.72 лв (три хиляди шестстотин двадесет
и четири лева, 72 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 20.07.2017 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на неплатени допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и опит за
периода от м. октомври 2014 г. до м. март 2017 г.; 625.79 лв (шестстотин двадесет и пет лева, 79 ст.), представляваща общ
размер на лихва за забавено изпълнение
върху всяко отделно вземане за неплатено допълнително трудово възнаграждение в периода от м. октомври 2014
г. до м. март 2017 г., считано от съответните падежи до предявяване на иска; 567,64 лв (петстотин шестдесет и седем лева,
64 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска – 20.07.2017 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение по
чл.221, ар.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работника поради неплащане на трудово възнаграждение; 8.51 лв (осем лева, 51 ст.) представляваща
лихва за забавено плащане на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, считано от
01.06.2017 г. до предявяване на иска; 210.14 лв (двеста и десет лева, 14 ст.), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.07.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение по чл.224, ар.1 КТ за
неползван платен годишен отпуск седем работни дни при прекратяване на трудовото
правоотношение; 3.15 лв (три лева, 15
ст.) представляваща лихва за
забавено плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, считано от 01.06.2017 г.
до предявяване на иска; 1000.00 лв (хиляда
лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, чл.12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, чл.221,
ал.1 КТ,
чл.224, ал.1 КТ, чл.86 ЗЗД и чл.78, ал1 ГПК.
ОСЪЖДА „Девня Автотранс“ АД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 891.82 лв (осемстотин деветдесет и един
лева, 82 ст.), от която 270.00 лв възнаграждения за експертизи, 616.82 лв
държавна такса върху стойността на уважените искове и 5.00 лв такса за издаване
на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: