Определение по дело №1434/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./17.10.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИН МАРИНОВ

         ЧЛЕНОВЕ :  МАРИЯ ХРИСТОВА

        ДИАНА СТОЯНОВА      

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов

въззивно търговско дело № 1434 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 26805/19.09.2018 г. на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. “Прилеп” № 33, чрез юрисконсулт Екатерина Ралчева, против решение № 2339 от 23.05.2018г. по гражданско дело № 1826/2017г. на Варненски районен съд, Г.О.-35 с-в, в частта, с която дружеството е осъдено да изпълни задължението си по договор № ВО – 1610313-26 от 02.09.2019 год. за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение, при връзката му с уличния водопровод, по иска на Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД.

Сочи се в жалбата, че съдът е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, като предявените субективно съединени искове бъда отхвърлени като недоказани и неоснователни. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че старото водопроводно отклонение е следвало да бъде премахнато при връзката му с уличния водопровод, тъй като изводът му не кореспондирал с представения по делото договор и количествено - стойностна сметка представена на ищцата. Нито в договора, нито в приложената към него КСС, не било изрично отразено, че премахването следва да се извърши от връзката му с уличния водопровод, като се твърди, че същото би оставило без ВиК услуги други абонати на дружеството. Сочи още, че представената КСС отразявала строително-монтажните работи, които изпълнителя ще извърши единствено в имота на ищеца и не могат да отразяват изпълнението на СМР в други имоти, както и по улицата. На следващо място излага твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗВ процесният водопровод представлява публична общинска собственост и водоснабдява освен имота на ищците и съседните имоти, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, като неоснователен. Отправеното до съда искане е за отмяна на първоинстанционния акт. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК  въззиваемите са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват допустимостта на подадената въззивна жалба, като подадена от юрисконсулт без представителна власт. В условията на евентуалност излагат становище за неоснователност на подадената жалба по съображения, че в хода на делото безспорно е доказано, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по договора за изпълнение на СМР от 02.09.2016 г. за ликвидиране на съществуващото старо водопроводно отклонение при връзката му с уличния водопровод. От приетата по делото и неоспорена от страните повторна комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица инж. Неделко Петров Неделков и инж. Васил Димитров Костов, и двамата със специалност ВиК, било видно, че съществуващото старо водопроводно отклонение не е ликвидирано и все още от него се подава вода под налягане към имот № 601. От изслушването на вещите лица било установено, че съгласно одобрения за ищцовия имот инвестиционен проект - част ВиК, чертеж № 1 старото водопроводно отклонение подлежи на премахване/ликвидиране, което трябва да се извърши така, както е предписано и обозначено на чертежа - при връзката му с уличния водопровод. Установено било също, че старата вътрешна дворна мрежа, преминаваща през имота на ищците, не е включена в режима на застрояване на ищцовия имот и в тази връзка следва да бъде премахната от имота на ищците, доколкото действащите към момента нормативни уредби не допускат двойно водоснабдяване на имотите. При подписването на договора за изпълнение на СМР от 02.09.2016г. ответното дружество е поело задължението да изпълни възложените му работи в съответствие с предоставения от възложителя работен проект - чл. 7 от договора, в това число и в частта му относно ликвидирането на старото водопроводно отклонение. Същото задължение ответното дружество е поело и с уговорките на чл. 2 и чл. 3.1 от предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или канализационна система на ищцовия имот, съгласно които присъединяването на обекта се извършва в съответствие със съгласувания инвестиционен проект, като ответното дружество се задължава да го изпълни, в това число и в частта му относно ликвидирането на старото водопроводно отклонение. Видно от доказателствата било, че въззивникът все още не е осъществил дължимото поведение, с което той е осъден да ликвидира старо водопроводно отклонение при връзката му с уличния водопровод, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено и оставено в сила. Въззиваемите оспорват още изложеното твърдение във въззивната жалба, че процесното старо водопроводно отклонение, включително и дворната водопроводна мрежа, преминаваща през имота на ищците до намиращата се в източната му част шахта, са собственост на Община Варна, по подробно изложени съображения, че същите са изградени при действието на чл. 19 от Закона за водите от 1969 г., съгласно който изградените от държавата водностопански обекти се стопанисват и поддържат от съответни държавни предприятия. В заключение въззиваемите оспорват становището на въззивника, че върху имота на ищците е възникнал сервитут по давност след 10-годишно упражняване, тъй като по реда на чл.193 от ЗУТ не може да се учредява сервитут в полза на ВиК, а съгласно чл. 112 от ЗВ правото на водопрекарване през чужд имот се учредява в полза на всеки, който има постоянна или временна нужда от това, със споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал.1 т.З, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. По изложените съображения се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и оставяне на подадената срещу него въззивна жалба.

Депозирана е още въззивна жалба от Е.П.Т., ЕГН **********, и И.А.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Бердж Хаджолян, против решение № 2339 от 23.05.2018г. по гр. дело № 1826/2017г. на Варненски районен съд, Гражданско отделение-35 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от страните искове за осъждане на ответника 1.) да заплати на ищците сумата от 236.40 лева, представляваща неустойка по договор от 02.09.2016г., начислена за периода 02.12.2016г. - 23.03.2017г., заедно със законната лихва за всеки ден забава, считано от 24.03.2017г. (дата на депозиране на уточняващата молба) до окончателното изплащане - т. 12 от уточняващата молба.; 2.) сумата от 679.97 лева, представляваща сбор от стойността на неизвършените СМР и стойността на разходите за възстановяване на недостатъците при възлагане на СМР.

Жалбоподателите изразяват становище, че в обжалваната част решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с доказателствения материал. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дал указания на ищците, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, че за твърдения от тях факт, че страните по договор № ВО-1610313-26 са се договорили завършването на изкопните и монтажни работи по договора да бъде изпълнено до 24.11.2016г., ищците не сочат доказателства, респ. приложеното от тях доказателство - график за извършване на СМР, изготвен от ответника, който график е представен като доказателство заедно с депозираната от ищците уточняваща молба на 24.03.2017г., не е годно такова. Сочат, че неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички събрани по делото доказателства, всички доводи и възражения на страните, или частичното им, а също така и едностранно обсъждане представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения от него акт. По отношение на втория иск във връзка с претендираното от ищците намаление на възнаграждението на ответника, сочат, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с установените съдопроизводствени правила е базирал решението си на пърноначалната, оспорена изцяло от тях СТОЕ, изготвена от вещите лица инж. Цветана Ангелова (хидроинженер) и инж. Милка Атанасова (инженер „Промишлено и гражданско строителство"), за която твърдят, че е некомпетентна, необоснована, необективна и пристрастно дадена първоначална СТОЕ. Оспорват още извода на съда, „че не могат да се установят и несъответствия при изпълнените строителни работи, не могат да се установят, тъй като са скрити от последващо изпълнени такива, а по настоящем са и подземно закрити", тълкуван в контекста на изготвения и приет по делото доклад, означава, че съдът извежда правния извод, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора, след като не е установил в условие на пълно и главно доказване положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и изпълнение на задължението си в съответното количество, качество и в срок. Твърдят, че по отношение на тях неизпълнението на договорените СМР представлява отрицателен факт, който съгласно доклада по делото не може да им бъде вменяван в тпхна доказателствена тежест. Дали договорените СМР са били изпълнени качествено и в срок е следвало да докаже ответникът. В заключение излагат становище, че приетата и неоспорена от страните повторна СТОЕ е компетентна, обективна и безпристрастна, и от нея по безспорен начин се доказва какви, в какъв обем и с какво качество СМР са действително извършени, и сравнявайки действително извършените СМР с изчислените съгласно Акт № 19 и претендирани за заплащане СМР, може прецизно да се установи неизвършените от ответника СМР. Претендират отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски.

Жалбите са депозирани в законоустановения двуседмичен срок и съдържат изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Няма искания за нови доказателства.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по в. търг. дело № 1434/2018г. по описа на ВОС на 07.11.2018 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.