ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11542
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241110137031 по описа за 2024 година
Във връзка с разпореждане от 18.06.2024г. на разпределящ съдия по преписка с вх.
№69648/18.06.2024г. от входящия регистър на Софийски градски съд е отказано
образуване на дело и исковата молба с приложенията е изпратена на Софийски районен
съд за преценка за образуване на гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК (л. 2 от делото).
С исковата молба и с уточнителните молби се претендира предоставяне на упражняването
на родителските права, определяне на местоживеенето на децата и режим на лични
отношение на неотглеждащия родител, както и се претендира осъждане на ответницата да
заплаща издръжка.
Твърди се, че страните нямат граждански брак и са родители на две малолетни деца (родени
през 2018г. и 2021г.). Поддържа се, че първоначално страните са живели в България, като
през 2020г. заживяват в гр. Л., В., като се връщали перидично в България (в уточнителна
молба от 05.02.2025г. се посочват конкретни периоди от 2020г. до 05.04.2023г. от между 1 и 4
месеца годишно, през които страните са се прибирали в България, както и че децата за
последно са били в България през м. март 2022г.). Твърди се, че през м. април 2023г.
ответницата напуснала жилището заедно с децата и отвела неправомерно децата в Ш. и
оттогава бащата не ги е виждал. Поддържа се, че ответницата се възползва от социалните
политики във В., не полага труд и принудително е отделила децата от бащата, което не е в
техен интерес.
Съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност (чл. 15 ГПК),
независимо дали компетентността се урежда от регламент на Европейския съюз (ЕС), от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП (така Определение
№ 543 от 28.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1108/2023 г., III г. о.).
При служебната проверка на международната компетентност на българския съд
настоящият състав приема следното:
1
Приложима за определяне на международно компетентния съд да разгледа исковете е
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата
(по-нататък Конвенцията), по която Великобритания и България са страни.
На 31.01.2020 г. е подписано Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия /Споразумението/. Съгласно чл. 67, т. 3 от Споразумението, глава IV от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който
се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 /Регламентът/ се прилага по отношение на
исканията и заявленията, получени от централния орган или друг компетентен орган на
замолената държава преди края на преходния период. Понятието "преходен период" е
легално определено, а именно в чл. 2, б. "д" вр. чл. 126 от Споразумението и той е до
31.12.2020 г. Компетентността на съда да разгледа повдигнатия пред него правен спор се
преценява към момента на предявяването на иска и разглеждането му, като се вземат
предвид действащата към този, а не към предшестващ момент, нормативна уредба. В
случая исковата молба е предявена през 2024г., към който момент Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия вече не е член на Европейския съюз и по отношение на
него са неприложими правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 (в този смисъл
Определение № 306 от 19.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1270/2022 г., IV г. о., ГК).
Една от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност
да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето. В случая
мерките за закрила се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по
смисъла на чл. 3, б. "а" и б. "б" от Конвенцията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията
компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните
органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване. Под
обичайното местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е
интегрирано в социална и семейна среда. Конвенция, за разлика от Регламент /Е0/ 2201/2003
г. на Съвета на Европа, не предвижда възможност компетентността на съдилищата да бъде
изрично или по недвусмислен начин приета от носителите на родителска отговорност, така
както е посочено в чл. 12 "Пророгация на компетентност", поради което за съда не
съществува задължение да предостави такава, като размени книжата. Няма значение, че
родителите и децата са български граждани. В редица съдебни актове, състави на Върховния
касационен съд приемат, че дори, когато в едно производство следва да се разрешат
едновременно въпросите за родителските права и за издръжката, последният изключен от
приложното поле на Конвенцията, международната компетентност и по двата спора се
определя по чл. 5 от същата, т. е. водеща е абсолютната компетентност относно
родителските права. В горния смисъл е Определение № 60218 от 15.06.2021 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 567/2021 г., IV г. о., ГК, касаещо Конфедерация Швейцария, но приложимо и за
Великобритания след оттеглянето й от ЕС
2
Страните са родители на две малолетни деца, като ищецът посочва, че през 2020г.
семейството заживява в гр. Л., В. (л. 5 от делото) и в периода от 2020г. до 05.04.2023г. се е
прибирало в България между 1 и 4 месеца годишно, както и че децата за последно са били в
България през м. март 2022г. (уточнителна молба от 05.02.2025г.). При тези твърдения на
ищеца съдът приема, че към момента на предявяване на исковата молба през 2024г.
обичайното местопребиваване на децата (мястото, в което те са интегрирани в
социална и семейна среда) е във Великобритания.
Горният извод се подкрепя допълнително и от обстоятелството, че последното пътуване на
децата до България е през м. март 2022г., която дата предхожда с повече от година раздялата
на родителите и препятстването на бащата да осъществява контакт с децата (05.04.2023г.).
В настоящия случай е ирелевантно твърдяното намерение на семейството да събере парични
средства за закупуване на жилище в България и да заживее обратно в страната, тъй като
тези планове не се твърди да са се осъществили и фактически децата са имали обичайно
местопребиваване във Великобритания, където бащата е полагал и труд.
Пътуванията на децата до България за по няколко месеца в годините също не разколебават
извода за обичайното им местопребиваване.
Съгласно горецитираната съдебна практика въпросът за издръжката също следва да бъде
разрешен по правилата на чл. 5 от Конвенция, а именно – от съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която децата имат обичайно
местопребиваване.
Също така, с оглед горецитираната съдебна практика Конвенцията не предвижда
възможност за пророгация на компетентност, поради което е без значение дали майката ще
признае или не компетентността на българския съд. По отношение на приложимостта на чл.
10, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Конвенцията следва да бъде посочено, че дори майката да
приеме компетентността на българския съд, то едно от изискванията за приложимост на тази
разпоредба е и това да „е в съответствие на висшия интерес на детето“. В настоящия
случай съдът намира, че в интерес на децата е процесните въпроси (включително и за
размера на издръжката) да бъдат разгледани от съдилищата по обичайното им
местопребиваване, тъй като животът на децата е по-тясно свързан с Великобритания.
Следователно с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Конвенцията съдилищата на Република
България не притежават международна компетентност да разгледат предявените искове. Ето
защо производството по делото следва изцяло да се прекрати.
Определението е обжалваемо по реда на чл. 28 КМЧП, доколкото Конвенцията не съдържа
уредба на този процесуален въпрос.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават МЕЖДУНАРОДНА
КОМПЕТЕНТНОСТ по предявената от А. Б. П. срещу Д. И. Й. искова молба с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 37031/2024 г. на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4