№ 544
гр. П., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20225220103890 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Р. Н. Б., ЕГН ********** с
адрес с. Щ., общ. Л., ул. „В.“ №62 чрез пълномощник – адв. Г. Д. от АК П. против Е. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес с. О., общ. П., с която се иска от съда да постанови решение, с
която да бъде осъдена ответницата Е. Г. Г. да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер
на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.12.2022 г. до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение, ведно
със законната лихва за забава.
В подадената искова молба се твърди, че ответницата Е. Г. Г. е майка на ищцата, като с
влязло в сила решение по гр. д. № 1737/2020 г. по описа на РС П. ответницата е била
осъдена да й изплаща месечна издръжка в размер на 190 лв. от датата на завеждане на
делото до навършването на пълнолетие на 14.07.2022 г. Твърди, че е редовна ученичка в 12-
и клас в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, гр. П. и има отличен успех.
Сочи, че ответницата отказала да й помага в обучението и да й заплаща издръжка, защото
вече е пълнолетна. Разчитала на помощта на своя баща, който й помагал в рамките на
неговите възможности. Заявява, че възнамерява след завършване на средното си
образование да кандидатства във висше учебно заведение. Посочва, че поради неизпълнение
на задължението да плаща присъдената в полза на ищцата издръжка, срещу ответницата
било образувано изпълнително дело. Твърди, че учебната й ангажираност не й позволява да
работи и да се издържа сама, както и че няма никакво имущество. Има разходи за учебници,
учебни пособия, дрехи, храна и транспорт, които заплаща с помощта на баща си Н. А. Б., но
парите, които баща й давал, не достигали за задоволяване на потребностите й. Тъй като
ответницата работела в Испания и доходът й бил 1 200 евро, счита, че има възможност да й
заплаща издръжка. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Е. Г. Г. чрез пълномощника си адвокат Г.
депозира отговор на исковата молба, в който сочи, че намира иска за допустим, но
неоснователен. Не оспорва, че е майка на ищцата, но твърди, че фактическата обстановка,
описана в исковата молба, не отговаря на истината. Твърди, че е осъдена да заплаща
1
издръжка в общ размер на 350 лв. месечно на другите си непълнолетни деца А. Н. Б. и Г. Н.
Б.. Твърди, че до навършване на пълнолетие на ищцата е заплащала с пощенски запис до
баща й дължимата й издръжка. Сочи, че отношенията й с ищцата са се влошили след
заведено от нея дело за промяна на родителските права и закупуването на телефон от бащата
на ищцата, след което ищцата променила решението си с кого да живее. Оспорва
твърдението на ищцата, че баща й е безработен, като твърди, че същият работи в Англия
като шофьор и получава 6 000 паунда. Сочи, че се е прибрала окончателно в България и в
момента живее в с. О., безработна е и е регистрирана в Бюрото по труда, не реализира
никакви доходи, няма движими и недвижими имоти, изплаща банков кредит, изтеглен по
време на брака с бащата на ищцата с месечна вноска в размер на 100 лв. По тези
съображения счита, че претендираната от ищцата издръжка от 250 лв. месечно се явява
непосилна за нея и заплащането й особено много ще я затрудни. Поради това моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа исковата молба и моли съда
да я уважи. Депозира становище с вх. №10950/09.05.2023г., в което излага становище по
депозираното от пълномощника на ответницата становище в съдебно заседание, което съдът
не следва да съобразява, предвид, че не е даден на страната срок за представяне на писмени
бележки.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощника си – адв. Г. от АК
П., моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Подробни аргументи в тази
насока излага в депозирано писмено становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане №0694 от 19.07.2004г. на община П., се установява, че
ответницата Е. Г. Г. е майка на ищцата Р. Н. Б., а баща на ищцата е Н. А. Б..
От ищцовата страна са представени като доказателства по делото разписки за платени
сметки към мобилни оператори, които съдът не счита за необходимо да обсъжда, тъй като от
същите не може да се направи извод от кой са платени. Също така и обстоятелство, че за
задоволяване на своите потребности към момента ищцата разчита на финансовата помощ на
своя баща, не е спорно по делото.
Видно от удостоверение № 154 от 17.11.2022 г., издадено от ПГИМ гр. П., ищцата Р. Н.
Б. за учебната 2022/2023 г. е записана като ученик в 12 – ти „д“ в същото училище. Видно от
справка за резултати от обучението с изх. №171/30.11.2022 г., издадена от ПГИМ гр. П.,
ищцата е завършила предходната учебна година с отличен успех.
От приетото по делото копие на решение по гр. д. 1737/2020 г. по описа на РС П., което
след служебна справка съдът установи, че е влязло в сила, е видно, че размерът на опредЕ.та
по гр. д. 901/2019г. по описа на РС П. издръжка, която ответницата е следвало да плаща на
ищцата, е увеличен от 170 лв. на 190 лв. месечно, ведно със законната лихва при просрочие,
като ответницата е осъдена да заплати увеличения размер на издръжката, считано от
22.07.2020 г. до 14.07.2022 г. – денят на навършване на пълнолетие на ищцата, като искът е
отхвърлен за разликата над 190 лв. до 200 лв. месечно.
С посоченото решение по гр. д. 1737/2020 г. по описа на РС П. е увеличен размерът на
опредЕ.та по гр. д. 901/2019г. по описа на РС П. издръжка, която ответницата е следвало да
заплаща на сина си А. Н. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Н. А.
Б., ЕГН **********, от 160 лв. на 180 лв. месечно, заедно със законната лихва при
просрочие, като ответницата е осъдена да заплати увеличения размер на издръжката,
считано от 22.07.2020 год. до настъпване на основания за нейното изменение или
2
прекратяване.
С посоченото решение по гр. д. 1737/2020 г. по описа на РС П. е увеличен и размерът
на опредЕ.та по гр. д. 901/2019г. по описа на РС П. издръжка, която ответницата е следвало
да заплаща на дъщеря си Г. Н. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Н.
А. Б., ЕГН **********, от 150 лв. на 170 лв. месечно, заедно със законната лихва при
просрочие, като ответницата е осъдена да заплати увеличения размер на издръжката,
считано от 22.07.2020 год. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
Представените от ответната страна доказателства за платени суми за издръжки от нейна
страна, съдът счита за ирелевантни към предмета на настоящото дело, поради което не
следва да ги обсъжда.
От представената регистрационна карта с № 10053354 на името на ответницата Е. Г., се
установява, че същата е регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр.
П. на 24.02.2023 г.
От удостоверение за декларирани данни с изх. №УД000315/10.03.2023 г., издадено от
Община П., Отдел „Местни данъци и такси“, се установява, че ответницата Г. няма
декларирано движимо и недвижимо имущество.
Представени като доказателства по делото са: Покана за доброволно изпълнение с изх.
№290/04.01.2018 г. по изпълнително дело №20178820400875 по описа на ЧСИ Г. Т., с рег.
№882, район на действие ОС П.; Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“
АД, ЕИК ********* по кредитна сделка №4464272; Заповед №1713 от 26.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч. гр. д. 2811/2017 г. по описа на РС П. и Изпълнителен лист №2081 от 27.07.2017 г.,
издаден въз основа на заповедта. От изброените доказателства се установява, че ответницата
Е. Г. и бащата на ищцата – Н. А. Б., са солидарни длъжници на „Юробанк България“ АД по
вземане, произтичащо от Договор за банков кредит №FL794890 от 21.01.2016 г. По делото
са представени и доказателства за плащане на суми по посоченото изпълнително дело като
на две от представените вносни бележки /една за сума в размер на 100 лв. и една за сума в
размер на 120 лв./ за вносител е посочено името на ответницата Е. Г. Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ищцата Р. Н.
Б. е пълнолетна и е записана като ученик в 12 – ти „д“ клас за настоящата учебната
2022/2023 г. в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, гр. П., както и че има
отличен успех. Ищцата не работи, тъй като е ученичка и предстои да завърши средното си
образование. Не разполага със средства да се самоиздържа, като разчита единствено на
помощта на баща си, който полага грижи и за по-малките брат и сестра на ищцата. Ищцата
не разполага с имущество, от което да се издържа, поради което среща съществени
затруднения с разходите за обучение, транспорт, както и с обичайните разходи, необходими
за задоволяване на основните й битови потребности. Обстоятелствата, че ищцата не работи
и не разполага със собствени доходи не са спорни по делото. Като редовен ученик, съдът
приема, че ищцата е ангажирана и натоварена с обучението си, предвид което е житейски
логично, че същата не работи и няма възможност да се издържа от собствени доходи. Не е
спорно също, че ищцата Р. Б. разчита на помощта на своя баща Николай Бодуров за
3
посрещане на ежемесечните си разходи.
По отношение на твърденията, че ответницата Е. Г. работи в Испания и получава доход
в размер на 1200 евро, поради което същата разполага с финансовата възможност да
заплаща месечна издръжка в претендирания размер на пълнолетната си дъщеря Р. Б.
/ищцата/ не се ангажираха никакви доказателства. Не се доказа обстоятелството, че
ответницата реализира трудови доходи в посочения размер. Напротив, от регистрационна
карта с № 10053354 на името на ответницата Е. Г., се установи, че същата е безработна. От
представеното удостоверение за декларирани данни с изх. №УД000315/10.03.2023 г.,
издадено от Община П., Отдел „Местни данъци и такси“ се установи, че ответницата няма
декларирано движимо и недвижимо имущество, а липсват и ангажирани доказателства за
притежавано от нея такова. Други доказателства за доходите на ответницата не бяха
ангажирани от ищцата, която носи доказателствената тежест за установяване на твърдените
от нея обстоятелства. Същевременно по делото се установиха наличие на безусловни
задължения на ответницата за заплащане на издръжка на две непълнолетни деца /брат и
сестра на ищцата/ в размер на 350 лева месечно.
Следва да се отбележи, че издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами
да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на
имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От
това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция
може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Родителят
отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. /В този смисъл Решение № 170/24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012
г., ІІІ г.о. на ВКС/. След като ответницата не реализира доходи, доколкото не е доказано по
безспорен начин противното, то присъждането на издръжка в полза на пълнолетната й
дъщеря Р. Б. категорично би създало особени затруднения за нея. Когато обективно
родителят няма остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което
изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
В конкретния случай, от анализа на събраните доказателства, съдът намира, че
ответницата няма доходи и имущество, които да й позволяват да заплаща претендираната
издръжка. По делото не беше доказано, че претендираната издръжка не представлява
особено затруднение за родителя. Напротив, липсата на доходи на ответницата установява,
че за нея е невъзможно да дава издръжка в претендирания размер. Доказателствената тежест
за установяване възможността на родителя да предоставя издръжка без особени затруднения
се носи от ищцата. Касае се за правопораждащ правото й да получи претендираната
издръжка факт, поради което и същият следва да бъде установен по изключващ каквото и да
е съмнение начин - при условията на пълно и главно доказване. Както беше посочено, този
факт не беше доказан по делото. Поради това и съдът приема за недоказана предпоставката,
че претендираната издръжка не представлява особено затруднение за ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищцата не следва да бъде
осъждана да заплаща държавна такса, тъй като същата съгласно чл.83, ал.1, т.2 от ГПК е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски в качеството й на правоимащ да
търси издръжка. Въпреки че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, същата не е освободена от заплащане на разноските, сторени от ответницата. С
4
оглед изхода на спора и направеното от ответницата искане за присъждане на разноски,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сторените
разноски от ответницата в размер на 400 лв., доказателства за реалното заплащане на което
са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023 г.,
съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. е изплатено
изцяло в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Щ., общ. Л., ул. „В.“
№62 против Е. Г. Г., ЕГН ********** с адрес с. О., общ. П. иск за осъждане на ответницата
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
считано от предявяване на исковата молба – 08.12.2022г. до настъпване на обстоятелства за
нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за забава, на основание чл.
144 от СК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Щ., общ. Л., ул. „В.“ №62 да заплати на
Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. О., общ. П. сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито съдебно
заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5