Определение по дело №3857/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720103857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№4210

гр. Перник, 21.10.2019г.

 

 

            ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесети и първи октомври,  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 03857 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 129 ал. 3 от ГПК.

            Образувано е по искова молба, подадена от А.С.А., ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на  И.Х.М., ЕГН **********, ЧРЕЗ ПРЕУПЪЛНОМОЩЕНИЯ адв. К.П. против „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД, ЕИК *********, иск по чл.439 ГПК, ВР. ЧЛ.113 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от  5859.91 лева, представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1218 ОТ 23.07.2003 г., сумата от 626.70 лева, представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005 г., както и сумата в размер на 129.79 лева направени разноски.

        Първоначалният съдия докладчик с разпореждане от 25.06.2019 г. е дал указания за внасяне на държавна такса по делото, като е оставил без движение исковата молба. В срок указанията са били изпълнени и исковата молба с приложенията е била изпратена за отговор на ответната страна. В срок е постъпил отговор по чл.131 ГПК, като ответната страна навежда доводи за недопустимост на производството, като посочва, че не е пасивно легитимирана страна по иска, като вземането по процесния кредит е било цедирано. На второ място, сочи, че предявеният иск е недопустим на още едно основание, а именно, че към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство спрямо посоченото лице. В заключение се моли производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно е посочено, че в случай, че съдът приеме, производството за допустимо, то искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            При извършената  проверкапо реда на чл. 129, ал.1 и ал.2  от ГПК  и след съобразяване и на наведените в отговора възражения, новият съдебен състав по делото, констатирал, че исковата молба се явява нередовна и като такава отново следвало да бъде оставена без движение, но на различно от първоначалното основание, а именно при проверка за редовността на депозираната искова молба, съдът констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.  чл. 128 т.1 от ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно да  представи в срок с писмена молба доказателства за надлежно упълномощаване на подателя на исковата молба А.С.А., ЕГН **********, от която да е видно, че същият отговаря на изискванията по чл.32 ГПК да бъде пълномощник на лицето посочено като упълномощител, като се посочи в какво качество същият предявава исковата молба, по коя от лимитативно изброените в точки към цитираната разпоредба хипотези /адвокат, роднина от посочения кръг в чл.32 ГПК и т.н./. Това е така тъй като по смисъла на чл. 32 ГПК -Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: т. 1. адвокатите; т. 2. родителите, децата или съпругът; т. 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; т. 4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ; т.5. други лица, предвидени в закон. В този смисъл от представеното на стр.4 от делото пълномощно не става ясно в какво от посочените качества ищецът - И.Х.М., ЕГН **********, е упълномощил лицето А.С.А., ЕГН **********, да подаде исковата молба /още повече че цитираното пълномощно е общо такова, а не за конкретното дело/, и оттам на какво основание от своя страна пък А.С.А., ЕГН **********, е преупълномощил адв. К.П.  по делото.  За отстраняване на посочената неяснота съдът е постановил Разпореждане от 26.09.2019 г, като е дал седмичен срок от получаване на този съдебен акт, като е указал, че ако ищецът изрично изпълни указанията, дадени в разпореждането и посочи, по конкретното дело кой и в какво качество е упъномощил и с каква представителна власт, като депозира молба и съответни писмени доказателста по делото в посочения смисъл. На ищеца е било  указано, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания исковата молба, ведно с приложенията, ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

        Така постановеното разпореждане е било връчено лично на ищеца И.Х.М., ЕГН **********, на 02.10.2019 г., като същият не е депозирал молба с отстраняване на нередовностите. Същевременно по делото е постъпила друга молба, от 09.10.2019 г., от А.С.А., ЕГН **********, посочен в и.м., че е преупълномощил адв. К.П., в която посочва, че лицето, на което лично е връчено разпореждането и е посочено като упълномощител на А., е лице, което има постоянни пътувания в чужбина и затова е упълномощило А., който пък от своя страна е упълномощил адв. К.П. да заведе настоящото дело. Посочено е в тази молба и че пълномощното е общо, тъй като лицето не знаело „кои искове може да предяви и срещу кои страни“.

            При служебно извършената проверка за допустимостта и редовността на исковата молба, съдът е констатирал, във връзка с чл.32 ГПК, че видно от справка НБД „Население“, то посоченият за първоначален упълномощител няма родствени връзки с посочения в молбата ищец- А.А., като по делото няма данни и същият да е юрист и да може да извършва правни действия по предявяване на иск, преупълномощаване и т.н.

          Съгласно изискванията по чл.32 ГПК  то законодателят лимитативно  е  изброил в точки към цитираната разпоредба хипотези /адвокат, роднина от посочения кръг в чл.32 ГПК и т.н./, които могат да предявят искова претенция. Това е така тъй като по смисъла на чл. 32 ГПК -Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: т. 1. адвокатите; т. 2. родителите, децата или съпругът; т. 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; т. 4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ; т.5. други лица, предвидени в закон. В този смисъл посочения за иещец по делото А.С.А., ЕГН **********, не притежава нито едно от изискуемите качества по закон, за да предяви валидно искова претенция, още повече да преупълномощава /макар и по представено пълномощно по делото/ трети лица с тези права. В този смисъл, съдът с оглед описаните констатции, намира, че не са били отстранени пороците, констатирани в разпореждането  на съда  от 26.09.2019 г., по делото, връчено и лично на сочения първоначален ищец, които не е подал молба във връзка с потвърждаване от негова страна на извършените от негово име процесуални действия, поради което съдът следва да приложи негативните последици на чл.129, ал.3 ГПК, като нередовностите не са били отстрани в срок- върне исковата молба и прекрати производството по делото. Отново следва да се посочи изрично, че видно и от цитираната разпоредба на чл.32 ГПК, то производството се явявя недопустимо такова, като исковата молба не е било подадено от лице, което има право да сезира съда с нея.

 

 

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА  исковата молба на А.С.А., ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на  И.Х.М., ЕГН **********, ЧРЕЗ ПРЕУПЪЛНОМОЩЕНИЯ адв. К.П. против „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД, ЕИК *********, иск по чл.439 ГПК, ВР. ЧЛ.113 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от  5859.91 лева, представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1218 ОТ 23.07.2003 г., сумата от 626.70 лева, представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005 г., както и сумата в размер на 129.79 лева направени разноски, поради неотстраняване на нередовностите й, както и поради недопустимост на производството и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

 

            ПРЕПИС от определението да се връчи лично на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: