Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 34 25.04.2019
г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет
и пети март, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА П.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл. с. МАРИНА
МАВРОДИЕВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията П.
въззивно гражданско
дело номер 213 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по повод
въззивна жалба на на
Т.А.Р. и В.П.Р. – ответници в първоинстанционното производство, срещу Решение №2494/03.12.18г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4642 по описа за 2017г., с което:
съдът е признал за установено по отношение на въззивниците, че И.И.Я., П.И.С., Д.И.П.
и Т.И.Ц., са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор
47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД
на АГКК с адрес на имота: с. Маринка, целия с площ от 2009 кв. м., която реална
част е с площ от 915 кв.м. и е в границите, защриховани с жълто в
скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза;
осъдил е въззивниците да предадат на И.И.Я., П.И.С., Д.И.П., и Т.И.Ц.,
владението върху собствената им реална част от поземлен имот с идентификатор
47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД
на АГКК с адрес на имота: с. Маринка, целия с площ от 2009 кв. м., която реална
част е с площ от 915 кв.м. и е в границите, защриховани с жълто в
скица-приложение №5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, която
е обявена, за неразделна част от решението; въззивниците са осъдени да заплатят
на И.И.Я., П.И.С., Д.И.П., и Т.И.Ц., деловодни разноски в размер на 481.50
лева.
Въззивниците изразяват становище
за недопустимост на решението, поради недопустимост на предявения иск по чл.108
ЗС. Според тях ищците не са доказали правния си интерес от предявяване на иска,
поради което съдът, постановявайки решение по недопустим иск, е постановил
недопустимо решение.
Евентуално претендират отмяната
му като неправилно и незаконосъобразно. Посочени са предпоставките, които
следва да са налице по иск с правно основание чл.108 ЗС и пунктуално са
изложени подробни съображения, че същите не са налице. Според въззивниците,
ищците не са доказали на първо място, че наследодателят им е бил собственик на
имот; че не е доказано този имот да е бил отчужден от държавата по някой от
изброените в ЗВСВОНИ закони или нормативни актове; не е доказано, че са
възникнали законовите предпоставки за реституция на правото на собственост
върху този имот. Обстоятелството, че ищците се легитимират с нотариален акт,
издаден с основание възстановяване на имота по реда на ЗВСВОНИ, не установява
правата им, т.к. ответниците са го оспорили първо като нищожен и второ – като
неверен – изложени са съображения досежно основанието за съставянето му и обема
от права, които се легитимират с него.
Подробни аргументи са изложени по
въпроса налице ли е сила на пресъдено нещо на съдебно решение, постановено по
гр.д.№1326/07г. на БРС, по отношение не въззивниците Според тях, доколкото няма
данни исковата молба и решението по това дело да са били вписани, поради което
макар ответниците да са придобили правата си през време на висящността на
делото, по отношение на тях не е налице СПН на решението. Освен това не е
установена идентичност между предмета на спора по делото и придобитите от
ответниците права на собственост.
Изложени са съображения, че
горепосоченото решение няма конститутивно действие, не легитимира ищците като
собственици пред Община Бургас в административни производства, в т.ч. по изработване
на ПУП – ПРЗ. Поради това заповедта, с която са определени за собственици на
УПИ V-501043 в кв.40, на площ от 2009 кв.м. е нищожна. Обстоятелството, че
ответниците не са участвали в административното производство им дава право да
оспорват законосъобразността и валидността на тази заповед. Изложени са
съображения.
На следващо място, според
въззивниците, процесният терен е част от бивш стопански двор и е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ. Т.к. такава не е била проведена, същият е станал
държавна собственост. Поради това ищците не са могли да го придобият по
давност. Именно с оглед горепосочения характер на имота, ответниците са
закупили от ЗКПУ „Съгласие“ трите селскостопански сгради и са поискали от
ОД“Земеделие“ Бургас да им продаде прилежащия терен.
Изложени са аргументи и относно
осъществяването от ответниците владение върху имота и основанието, на което
това се осъществява, за да се обоснове тезата за липса на предпоставките за
уважаване на иск по чл.108 ЗС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемите
– ищци И.И.Я., П.И.С., Д.И.П. и Т.И.Ц., чрез адв.Пенева са представили писмен
отговор. В него са изложени съображения за
потвърждаване на решението. Според
въззиваемите, същите са собственици на процесния имот на основание съдебно
решение, което е влязло в сила и неговата законосъобразност не подлежи на
последващ съдебен контрол. По отношение на неговата противопоставимост на
ответниците се споделят съображенията на първоинстанционния съд.
Съображения са изложени по въпроса за основанието, на
което ответниците ползват имота, т.к. силажохранилището не съставлява сграда и
не е налице хипотезата на чл.64 ЗС.
Оспорени са твърденията на въззивниците за липса на
правен интерес от иска, доколкото същият се извлича от твърденията на ищеца.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните за
установяването им писмени и гласни доказателства и доказателствени средства в
първоинстанционното производство, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищците
твърдят, че по силата на съдебно решение по гр.д. №1326/2007 год. на БРС,
спрямо ЗКПУ „Съгласие“ - с.Маринка, е прието за установено, че са собственици на
поземлен имот с площ от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел I-78 в бивш кв.45
по плана на с.Маринка от 1945 год., понастоящем попадащ в УПИ II-221 в кв.40 по
плана на селото, отреден за стопански двор. Твърдят, че ответниците оспорват
правото им върху част от имота, която са оградили и върху която е разположено
силажохранилище.
Със
заповед № 2188/01.09.2015 год. на директора на дирекция „Строителство“ при
Община Бургас, неурегулираният имот, на който ищците са признати за
собственици, е урегулиран и е обособен в УПИ V - 5010439 в кв.40 по ПУП-ПРЗ на
с.Маринка, за смесено предназначение, целия с площ от 2009 кв.м.
С
нотариален акт № 153/2007 год. 29.10.2007 год. на нотариус, вписан под № 426 на
НК, ЗКПУ „Съгласие“ се е разпоредила със свои недвижими имоти в полза на
ответника, сред които и силажовместилище, находящо се в УПИ II-221 в кв.40 по действащия към датата на
сделката план на с.Маринка.
Видно
от извършената съдебно – техническа експертиза, за с.Маринка са били одобрени
три регулационни плана – 1945, 1973 и 2012г. В плана от 1945г., процесният имот
е съставлявал пар.ІХ-78 в кв.45, записан в разписния лист на наследниците на
Иван Дончев и е един от парцелите, отредени за индивидуално жилищно
застрояване. С ПМС №216/61г., кв.43 и 45 са изключени от регулацията и са
отредени „за спомагателен стопански двор“. В плана от 1973г., имотът попада в
кв. 40 – целият отреден „за стопански двор“, но по-голямата част от него попада
в ивица край уличната регулация, отредена за „задължително озеленяване“. Процесният
имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Не
се спори между страните и видно от извършената съдебно – техническа експертиза,
статутът на имота, на който ищците претендират да са собственици е бил променен
с Постановление №216 от 8.11.1961 г. на МС за подобряване градоустройственото
планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя (Обн.,
Изв., бр. 93 и 95/1961 г./), в което е предвидено да се изключат от
строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят
нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място. С
изключване на имота от регулацията по силата на това ПМС, същият е придобил статут на земеделски имот и е бил включен
в стопански двор на ТКСЗ, като в този стопански двор ска били изградени
стопански постройки и съоръжения. Като такъв е заварен от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, според който за да се върне
имота на предишните собственици (респективно за да се легитимират като
собственици към настоящия момент) следва да им е бил възстановен от поземлената
комисия. Това е необходимо и в случаите, в които към влизане в сила на ЗСПЗЗ
имотите са отново включени в регулация, тъй като новото включване в регулация
не води до възстановяване на собствеността в лицето на бившите собственици. Поради земеделския характер на имотите,
отчуждени по горепосочения ред, правото на собственост върху тях следва да се
възстанови по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСОНИ. В този смисъл са Решение №
1273 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Добрила Василева, Решение № 230 от 10.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2003
г., IV г. о., както и Решение №V–75/23. 07. 2009 гр.д.№ 533 по описа на БОС за 2008 година, недопуснато до обжалване
с с Определение № 438 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2009 г., I г.о.,
ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева.
Ето
защо, ищците не могат да се легитимират като собственици на имота само по
силата на съдебно решение по гр.д.№1326/07г., т.к. в тяхна полза не е проведено
реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ.
Същото
е непротивопоставимо на ответниците по следните съображения: на първо място,
решението няма конститутивно действие и не е годно да създава права. На второ
място, решението има установително действие и СПН само между страните в
производството, в което е постановено. Ответниците не са били страни в това
производство. Трето, същото не им е противопоставимо само по силата на това, че
страна в това дело е бил техния праводател – ЗКПУ „Съгласие“, т.к. предмет на
иска е бил поземления имот, а предмет на разпоредителната сделка, от която
ответниците черпят правата си – изградени в него селскостопански сгради и
съоръжения.
На
последно място, съобразно нормата на чл.63 ЗС, собствеността върху постройката
и тази върху земята, върху която е изградена, могат да принадлежат на различни
лица. Следователно съдебната защита на правото на собственост върху терена не
дава априори защита и на правото на собственост върху постройките.
След
като стопанските сгради са изградени съобразно отреждането на терена за
стопански двор, същите са придобили самостоятелен статут. По силата на §13,
вр.§12 ДРЗСПЗЗ, бе прекратена дейността и бяха заличени като субекти ТКЗС,
земеделски кооперации и имуществото им бе разпределено съобразно дяловете на
правоимащите лица, респ. – продадено на търг на трети лица, в т.ч. и сградния
фонд. Нещо повече - приобретателите имаха възможност да придобият и прилежащите
терени от МЗХ, като принципал. Но след разпределението, респ. разпродажбата на
имуществото, приобретателите придобиха правата върху него, с правото на всеки
собственик да се разпорежда с него. Ето защо, ЗКПУ „Съгласие“ е могла валидно
да се разпореди с правото на собственост върху сгради и съоръжения отделно от
земята, върху която са построени. А предявеният срещу нея иск за собственост на
земята не е противопоставим и не обвързва ответниците като приобретател на
сградите.
Поради
изложените съображения, след като ответниците не са участвали като страна в
производството по установяване правата на ищците, решението по същото не им е
противопоставимо и те могат да оспорят тези права, като заявят всички
възражения, в т.ч. материалните и процесуални предпоставки за възникване на
правото.
Въз
основа на извършения по-горе анализ, настоящата инстанция намира, че искът е
неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е уважен е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено въззивно
решение, с което искът следва да бъде отхвърлен.
В
полза на въззивниците следва да се присъдят съдебно деловодни разноски, в общ
размер от 2061.50 лева, от които 1200 лева адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, 480 лева – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, 100.00 лева – държавна такса за въззивно обжалване и
281.50 лева – възнаграждение за експертиза.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.И.Я., ЕГН **********,***,
П.И.С., ЕГН ********** ***, Д.И.П., ЕГН ********** *** и Т.И.Ц., ЕГН********** ***,
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.Р., ЕГН ********** *** и В.П.Р.,
ЕГН ********** ***, ЧЕ ИЩЦИТЕ са собственици на реална част от поземлен имот с
идентификатор 47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота: с. Маринка, целия с площ
от 2009 кв. м., която реална част е с площ от 915 кв.м. и е в границите,
защриховани с жълто в скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза И ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответниците ДА ПРЕДАДАТ НА ИЩЦИТЕ владението върху собствената им реална част
от поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота: с. Маринка,
целия с площ от 2009 кв. м., която реална част е с площ от 915 кв.м. и е в
границите, защриховани с жълто в скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно
– техническата експертиза, СЪГЛАСНО скица-приложение № 3 и скица-приложение № 5 на
вещото лице по съдебно – техническата експертиза, за неразделни части от
настоящото решение.
ОСЪЖДА И.И.Я., ЕГН **********,***, П.И.С.,
ЕГН ********** ***, Д.И.П., ЕГН ********** *** и Т.И.Ц., ЕГН********** ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Т.А.Р., ЕГН ********** *** и В.П.Р., ЕГН ********** *** съдебно - деловодни
разноски в размер 2061.50 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.