Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 560
гр.
Горна Оряховица, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 635 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове при
квалификацията на чл. 220, ал. 2 от КТ, и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203,
ал. 2 от КТр., заедно с акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за
забава по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЕТ„Шанс-Милко
Байчев“ претендира от ответника Г.М.К. *** сумата от 460 лв. - обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТр., дължимо за неспазване на срока на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало от трудов договор №15/15.05.2015 г., сумата
от 345 лв. обезщетение на имуществени вреди от присвоени от ответника суми
/получена и неотчетена авансова сума за пътуването/, предадена му в периода
/15.05.2015 г. – 26.08.2015 г./, както и сумата от 126, 06 лв. представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 345 лв., за периода от 26.08. 2015 г. до
01. 04. 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът в съдебно заседание е
направил изменение на иска си, като е увеличил размерът му от 345 лв. на 345,
58 лв.
Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да
докаже възникнало трудово правоотношение между страните; прекратяване на
трудовото правоотношение от работника на основание на чл. 326, ал. 1 от КТр.
при неспазен срок на предизвестието по чл. 326, ал. 2 от КТр.; размер на
последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ датата
на прекратяване на трудовото правоотношение.
Страните по делото не спорят и от представените по
делото писмени доказателства – трудов договор № 15/25.05.2015 г. се установява,
че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което
ответникът заемал при ищеца длъжността "шофьор на тежкотоварен
автомобил-12 т.". Видно от съдържанието на трудовия договор – т. 3,
страните предвидили, че срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия
договор е 30 календарни дни и е еднакъв за двете страни.
Видно от представената заповед № 32/09.11.2015 г.
ищецът-работодател е прекратил трудовото правоотношение с работника на
основание чл. 326, ал. 1 КТ считано от 10.11.2015 г. В заповедта е записано, че
на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено
предизвестие – една брутна заплата от 460 лв.
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ законодателят
е предвидил потестативното право на работника едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. Ищецът не доказа ответника-работник да е отправял
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Законът в нормата
на чл. 326, ал. 1 КТ установява форма на изявлението на работника или
служителя за предизвестие, а именно писмена такава. След като такова
доказателство не е налично при ищеца, съответно не е представено или посочено
по делото, то съдът намира, че за ищецът не е възникнало правото, както да
прекрати трудовото правоотношение на това основание, както и да претендира
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Напротив, такова право
евентуално е възникнало за работника, но не и за ищеца. Ето защо искът за
заплащане на претендираното обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По исковете с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 2 от КТр и чл. 86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение между страните; предаване
на процесните суми на ответника за разходването им при изпълнение на
задължения, възложени по трудовото правоотношение. В тежест на ищеца е да
докаже и основанието и съдържанието на служебните задължения на ответника, за
чието изпълнение са предадени сумите. По иска за обезщетение за забава в тежест
на ищеца е да докаже връчване на покана за плащане на задължението на
ответника.
В тежест на ответника е да
установи, че получените пари са разходвани по предназначение или са върнати на
работодателя.
По първата предпоставка на
иска, както се посочи по-горе, страните не спорят, че с трудов договор № 15/25.05.2015 г. са били обвързани
от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ответникът заемал при
ищеца длъжността "шофьор на тежкотоварен автомобил-12 т.".
Видно от представените
разписки /стр.49/ е, че ответникът е получил от „Тип“ ООД гр. Видин сумите
съответно 100 лв. и 100 евро на 27.05.2015 г. и 50 лв. на 05.06.2015 г., за
сметка на ищеца. Предаването на сумите, както и подписите положени в разписките
на името на ответника не бяха оспорени от него. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че посочените суми са
били вписани в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 422 „ Подотчетни
лица“ за контраген 3450 Г.М.К., с налично дебитно салдо /вземане/ в общ размер
на 345, 58 лв., като в счетоводна сметка 422/1 дебитно салдо в размер на 150
лв. и 422/3 дебитно салдо в размер на 195,58 лв. От разпита на свидетеля Н.Б.
се установява, че претендираните суми се предоставят на шофьорите, работещи при
ищеца за покриване на текущи разходи по превоза на стоки като винетки, такси,
паркинг и др., т. е. представляват служебен аванс. Свидетелят сочи, че
ответникът не е изпълнил задължението си след връщането му в България да
изготви отчет за направените разходи или да върне предадените му суми. С оглед
изложеното съдът намира, че ищецът доказа предаването на сумите за служебен
аванс. В доказателствена тежест на ответника беше възложено да установи, че
получените суми са разходвани по предназначение или са върнати на работодателя,
което не беше сторено. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Установи се наличие на главен дълг в размер на 345,58
лв., поради което следва да се начисли и акцесорната претенция за законна
лихва, която за периода 26. 08. 2015 г./датата на връчване на ответника на
нотариална покана за връщане на сумите дадени за служебен аванс или отчитането
им/ до 31.03.2019 г., която възлиза на 126,06 лв. съобразно предявеното.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в размер на общо 660 лева, от
които 150 лв. за заплатена държавна такса, 150 лева за експертиза и 360 лева за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите
следва да му бъдат присъдени съразмерно в размер на 334,12 лв.
Мотивиран от горното, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.К., ЕГН**********, с пост.
адрес: ***, да заплати на ЕТ „Шанс-Милко Байчев“, ЕИК ********* сумите, както
следва:
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 203, ал. 2 от КТр. сумата от 345,58 лв., представляваща получени
и неотчетени авансови суми в периода 27.05.2015г.-05.06.2015г.,
на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 126,06
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
26.08.2015 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2019 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ изяло иска по чл. 220, ал.1 КТ за
заплащане на сумата 460 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.М.К., ЕГН**********, с пост. адрес: ***, да
заплати на ЕТ „Шанс-Милко Байчев“, ЕИК *********,
сумата 334,12 лева съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: