Решение по дело №1368/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2034
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120101368
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                

                                  Р Е Ш Е Н И Е

  2034                                        13.08.2019г.                                        гр.Бургас

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                        ХVІ –ти граждански състав

на четвърти юли                                                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при секретар Марина Димова,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

гражданско дело1368 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

   

             Производството е образувано по искова молба на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Бастиан Рингхард и Томаш Яжембович, подадена чрез пълномощник – юрк. К.Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу Х.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 9500 лева /девет хиляди и петстотин лева/ главница, дължима по договор за потребителски кредит № 796763 от 19.01.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, като вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договора са прехвърлени на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.06.2015г., съгласно приложение № 1 към него – неразделна част от договора за цесия, за което длъжникът е уведомен, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3800/23.10.2018г. по ч. гр. д. № 7528/2018г. на БсРС. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото. Ангажират се доказателства.

              В исковата молба се твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника е сключен договор за потребителски кредит № 796763 от 19.01.2012г. Предоставен е кредит, който е следвало да се погаси на 120 анюитетни вноски от по 327,55 лева, като последната от тях е следвало да се заплати на 21.01.2022г. Сключен е договор за цесия на вземанията между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на който задължението е изкупено от заявителя. Цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД. Поради просрочие за падежи след 21.11.2014г. вземането е предсрочно изискуемо.

            Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1,  чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник – адв. К., с който оспорва иска като неоснователен с подробни съображения. Възразява, че не е уведомен за цесията. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума в заем на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната сума на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок, както и наличието на валидно облигационно отношение по договор за цесия и че ответникът е уведомен за цесията от предходния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Първата предпоставка, за да се уважи предявеният иск е да се установи валидно облигационно отношение между страните по повод на договор за заем. В тази връзка е представен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 796763 от 19.01.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Х.Г.Б. и погасителен план по договора. В договора за отпускане на потребителски паричен кредит за потребител е посочен Х.Г.Б.; с характеристики и условия на потребителския паричен кредит: стойност на кредита 15000 лева, 480 лева – комисионни, начин на усвояване – по сметка на клиента, начин на погасяване – на каса, годишен лихвен процент 19,00 %, ГПР /%/ 21,70. Общо дължимата сума от потребителя 39306 лева. Приложен е погасителен план към договора за потребителски кредит, а договорът като част от съдържанието си инкорпорира Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД (ОУ). Съгласно ОУ при попълнен договор за потребителски паричен кредит и едностранно взето решение на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същото може да отпусне кредит при приложение на ОУ като кредита се предоставя при условията на Закона за потребителския кредит. Предвидено е, че договорът се подписва в офис на Уникредит Булбанк АД, който договор се изпраща на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане и вземане на решение, а чл. 2, ал.4, че договорът за потребителски кредит се сключва след представяне от страна на потребителя на договор, попълнен от потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в банков офис, подписан от потребителя и оторизирания служител, и неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. Чл. 6, ал. 2 определя, че плащанията се осъществяват по банков път като потребителят ще инструктира Уникредит Булбанк АД чрез директен дебит да извършва плащанията на месечните вноски съгласно договора в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД чрез дебитиране на сметка на потребителя в същата банка. Чл. 16, ал. 2, б. “а“ предвижда възможност за „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми, ако потребителят допусне просрочие или неплащане на три последователни погасителни вноски. Чл. 16, ал. 5 и 6 предвижда, че „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трети лица като уведоми писмено за това потребителя, а потребителят дава изрично съгласие правата по договора да се прехвърлят на трети лица. В чл. 18 е предвидено влизане в сила на договора – след неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. За усвояване на кредита се счита всяко действие на потребителя по използване на паричната сума или на част от нея, както и изтеглянето й от банковата сметка, по която е отпусната от страна на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. В съответствие с предвиденото в Общите условия представения договор, съдържащ общи условия и погасителен план са подписани от кредитен посредник Деница Георгиева като представител на Уникредит Булбанк АД, ЕИК *********, в гр. Созопол.

С доклада съдът е указал на ищеца, че в негова тежест при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на валидно облигационно отношение, по силата на което е изпълнило задължението си да предостави уговорената сума в заем. За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор като двустранна правна сделка и по необходимост включващ взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея за предоставяне на определена парична сума в заем с поето насрещно задължение за връщане на тази сума. Видно от представения договор за отпускане на потребителски кредит, неразделна част от него са общите условия, стр. 3/4 и стр. 4/4. Договорът е подписан след общите условия между Деница Георгиева като представител на кредитен посредник Уникредит Булбанк АД и Х.Г.Б. на 19.01.2012г. Съгласно посоченото в чл. 2, ал. 1 от ОУ паричен кредит се отпуска на одобрени от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД потребители след подписване на договора за банков кредит в банков клон на Уникредит Булбанк АД, изрично ал. 4 на чл. 2 предвижда, че договорът се изпраща на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане и вземане на решение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Договорът за потребителски паричен кредит се сключва след представяне от потребителя на договор, надлежно попълнен от потребителя, подписан от потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в банков клон и неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. Чл. 18 предвижда, че договорът за потребителски кредит влиза в сила след неговото одобрение, като бъде подписан от страните по договора, приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. В случая липсват посочените в общите условия изисквания като не се установи одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, нито са налице данни лицето Деница Георгиева да е „оторизиран представител“ на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същата е посочена като представител на посредник Уникредит Булбанк АД. Изрично ОУ предвиждат, че договорът, който е подписан в клон на Уникредит Булбанк АД подлежи на одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Такова одобрение по делото не е представено, нито е налице представен договор, сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, както предвижда чл. 18 ОУ. Ето защо съдът не може да направи извод за наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод предоставянето на парична сума в заем със задължение за връщане, а представения договор по-скоро има характеристиките на предварителна заявка за предоставяне на кредит, която подлежи на одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. От ангажираните по делото доказателства не се установи възникване на твърдяното правоотношение между страните, респ. одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за сумата от 15000 лева. Извод за усвояване на цялата сума по кредита не може да се направи от представените платежни нареждания, доколкото по искането за рефинансиране на съществуващ дълг по кредити не се ангажират доказателства, от които да се направи извод, че искането за рефинансиране е уважено изцяло освен за задължение в размер на 489.82 лева. Второто платежно нареждане също касае сума по-малка от посочената в договора и при тези данни настоящият състав намира, че липсва първата предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на валидно договорно отношение, по силата на което „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да е предоставило в заем уговорената в размер на 15000 лева парична сума със задължение на ответника да я върне при условията на подписания договор от 19.01.2012г. от кредитния посредник на Уникредит Булбанк АД и Х.Г.Б.. С оглед аргументите на ищцовото дружество, че е цесионер и не било страна по договора за кредит следва да се има предвид разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, съгласно която цедентът прехвърля на цесионера тези права, които има и вземането, каквото притежава. В случая вземането не се установява по основание и размер, поради което и предявеният от цесионера иск е неоснователен. В случая уведомяването от цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, не е от значение за изхода на делото, тъй като не се установи вземане на цедента към длъжника. За пълнота следва да се посочи, че по делото остана недоказано и твърдението на ищеца, че вземанията на кредитора по договора за кредит са били валидно прехвърлени на ищеца с посочения в исковата молба договор за цесия от 22.06.2015г., тъй като в този договор е изрично посочено, че същият влиза в сила при пълното изплащане на уговорената между страните покупна цена на прехвърлените вземания, а в случая липсват доказателства тази цена да е била платена, т.е. не се доказа договорът да е породил правното си действие.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски по делото, съобразно събраните доказателства, в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

                                          Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1336, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Бастиан Рингхард и Томаш Яжембович, срещу Х.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземането му по частно гражданско дело № 7528/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3800 от 23.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 9500 лева /девет хиляди и петстотин лева/ главница, дължима по договор за потребителски кредит № 796763 от 19.01.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, като вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договора са прехвърлени на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.06.2015г., съгласно приложение № 1 към него – неразделна част от договора за цесия, за което длъжникът е уведомен.

ОСЪЖДА “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Бастиан Рингхард и Томаш Яжембович, да заплати на Х.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски, в размер на 800 лева (осемстотин лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД