Определение по дело №1541/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 479
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20172100501541
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

V -     479                                                  15.03.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав

На петнадесети март две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ВЯРА КАМБУРОВА

            ЧЛЕНОВЕ:   1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                           2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №1541 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №26 от 20.08.2018г. по в.гр.д.№1541 по описа за 2017г. Бургаският окръжен съд е отменил решение №912 от 28.06.2017г., постановено по гр.д.№5037 по описа за 2016г., поправено с решение №1084 от 20.07.2017г. по същото дело на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА,  с която „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 и „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, са осъдени да заплатят на Агенция „ПИ” по 3 392,80 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и разноски по обратните искове в размер на 135,71 лв.

Въззивната инстанция е постановила ново решение, с което  е осъдила „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 1357,12 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и деловодни разноски по гр.д.№5037/16г. на БОС в размер на 54,28 лв. /петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/.  Същевременно „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002 е осъдено да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 1,36 лв. /един лев и тридесет и шест стотинки/ – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и деловодни разноски по гр.д.№5037/16г. на БОС в размер на 0,05 лв./пет стотинки/.

В останалите обжалвани части решението на БРС е потвърдено.

Съобразно изхода на делото е разпределена отговорността за разноски.

В срока за обжалване на решението е постъпило искане от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от ОПУ-Бургас чрез юрисконсулт Яна Михайлова, за допълване на решението в частта,  с която „ПСТ Груп“ ЕАД и „Понсстройинженеринг“ АД са осъдени да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“ обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за обществена поръчка от 2014г. Сочи се, че при така постановеното решение имало разлика между уважения главен иск и уважените обратни искове. Счита, че след като съдът е намерил за редно да преизчисли размера на обезщетението спрямо дяловото участие на „Зебра“ ООД и „Екоресурс- Р“ ООД, следвало същото да бъде направено и по отношение на останалите ответници- „ПСТ Груп“ЕАД и „Понсстройинженеринг“ АД.

От насрещните страни е постъпил отговор единствено от  „Понсстройинженеринг“ АД, който намира искането за недопустимо, тъй като се иска изменение на тази част от решението, която е влязла в сила. При условията на евентуалност се сочи, че искането е неоснователно. Ето защо моли искането да се остави без разглеждане като недопустимо, респективно- да се остави без уважение като неоснователно.

След като се запозна с искането и становището на страните и събраните по делото доказателства Бургаският окръжен съд приема следното.

С оглед съображенията изложени в искането, съдът намира, че е сезиран  с искане по чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на решението, макар в молбата на А“ПИ“ да е посочена друга правна квалификация- чл.248 ГПК- за изменение или допълване на решението но само в частта за разноските.

Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане.

Според правната теория постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани без да се променя постановеното вече решение. В производството за допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество. Това е така предвид изричната забрана на чл.246 ГПК. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания за плодове и лихви.

В случая Бургаският окръжен съд е бил сезиран с жалби против първоинстанционното решение, постановено от БРС, единствено от част от третите лица- помагачи, които са същевременно и ответници по обратните искове, предявени от А“ПИ“- „Зебра“ ООД, „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД и „ПСТ Груп“ ЕАД.

Тези дружества са обжалвали решението в частта, с която са били уважени исковете против А „ПИ“, както и в частта, с която са уважени обратните искове спрямо всяко от тези дружества. Ето защо постановеното от БОС решение е в рамките на предмета на въззивното производство.

Вярно е, че Агенция “Пътна инфраструктура“ в качеството си на ищец по обратните искове е поискал четирите дружества, съдружници в ДЗЗД „Магистрали 2014“-  „Понсстройинженеринг“ АД, „Зебра“ ООД, „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД и „ПСТ Груп“ ЕАД солидарно да му заплатят сумата, за която евентуално би била осъдена по иска на главния ищец- Н.С., но с решението си Бургаският районен съд е осъдил четирите дружества да заплатят по равно тази сума, като е счел, че имат равно дялово участие в дружеството и е отхвърлил искането за солидарното им осъждане.

Агенция „Пътна инфраструктура“ не е подало въззивна жалба срещу тази част от решението на БРС /за отказа от солидарно осъждане/, а във въззивната инстанция /в отговорите/ също липсва каквото и да било искане за преразглеждане отговорността на  „Понсстройинженеринг“ АД и „ПСТ Груп“ ЕАД в посока към завишаване на присъдените в тяхна тежест суми. При това положение, с оглед разпоредбата на чл.269, изр. последно от ГПК въззивната инстанция се е  произнесла в рамките на жалбите и исканията на страните.

Тъй като не е налице хипотезата на чл.250 ГПК- Бургаският окръжен съд се е произнесъл по жалбите, с които е бил сезиран, то искането за допълване на решението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на искане вх.№14952 от 22.10.2018г. по описа на Бургаския окръжен съд, подадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от ОПУ-Бургас чрез юрисконсулт Яна Михайлова, за допълване на решение №II-26 от 20.08.2018г. по в.гр.д.№1541/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

                                   

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       2.