О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.08.2019 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ
състав
На втори август 2019 година В закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от Председателя
Т.д.н. № 15 по описа на съда за
2019 година
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
по чл.638 ал.3 от Търговския закон.
Пред съда по несъстоятелността е постъпила молба вх. № 2702 от „Банка ДСК“ АД гр. София,
чрез пълномощник адв. Д.Ц. от САК, с приложеното по делото пълномощно, в
качеството на ипотекарен кредитор на длъжника в производството по
несъстоятелност „Б.2002“ ООД гр. Т., обективираща искане на осн.чл.628 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда по несъстоятелността продължаването на
изпълнителните действия по отношение на ипотекираните в полза на банката 2 бр. недвижими
имоти в гр. Т.: 1.1ОБЕКТ бензиностанция
идентификатор 73496.500.3552 – площ 1274кв.м. и
1.2.Петролна база- недв.имот с идентификатор 73496.500.489
-22130 кв.м. и сгради в него,
и заложени в полза на банката движими вещи, с
местоположение в горепосочените два имота– имущество, върху което е насочено
принудително изпълнение по изп.дело № 20187670400854 на ЧСИ Г.П.Г., рег. № 767 на КЧСИ.
Кредиторът твърди, че е обезпечен кредитор, не сочи въз
основа на какво изпълнително основание е образувано делото, какъв е размерът на
вземането му. Твърди, че на 17.04.19г. е извършен опис на дв.имущество,
посочено в молбата; на 28.09.2018г.- опис на недв.имущество. Първата продан
била обявена за нестанала. С молба от 19.03.19г.- банката поискала втора
продан. Със съобщение от 17.05.2019 г.
ЧСИ я уведомило за нестанала втора продан. С молба от 21.05.19г. банката
поискала нова продан, с нова оценка.
Сочи, че с Постановление от 03.12.2018г. банката е присъединена по изп.д. № 20187670400854 на ЧСИ Х.В.Г., рег. № 892 КЧСИ макар от
приложеното постановление да е видно, че е на ЧСИ Г.Г., рег. № 767). С вземане
в общ размер 521 400лв.
Пред съда по несъстоятелността е
постъпила молба вх. № 2703 от „Банка
ДСК“ АД гр. София, чрез пълномощник адв. Д.Ц. от САК, с приложеното по делото
пълномощно, в качеството на ипотекарен кредитор на длъжника в производството по
несъстоятелност „Б.2002“ ООД гр. Т., обективираща искане на осн.чл.628 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда по несъстоятелността продължаването на
изпълнителните действия по отношение същото имущество:
на ипотекираните в полза на банката 2 бр. недвижими имоти
в гр. Т.: 1.ОБЕКТ бензиностанция идентификатор 73496.500.3552 – площ 1274кв.м.
и
2.Петролна база- недв.имот с
идентификатор 73496.500.489 -22130 кв.м. и сгради в него,
и движими вещи, с
местоположение в горепосочените два имота– имущество, върху което е насочено
принудително изпълнение по изп.дело №
**********1672 на ЧСИ Г.П.Г., рег. №
767 на КЧСИ.
Кредиторът твърди,
че по делото на 24.01.2019г. е наложена
възбрана на недв.имоти. Към 15.07.2019г. вземането на банката е в
размер на 555 886.11лв.
И в двете молби се излагат следните доводи: Банката е обезпечен
кредитор на вземане срещу длъжника, предприела е индивидуално принудително
изпълнение преди датата на решението на откриване на производство по
несъстоятелност, и счита че е налице хипотезата на чл. 638 ал. 3 от ТЗ, твърдейки,
че е налице опасност от увреждането на правата и законните й интереси като
обезпечен кредитор по подробно изложени съображения: Изпълняваното вземане за
главница е лихвоносно /произтича от договор за банков кредит/, като върху
същото продължават да текат лихви. Видно от удостоверението на ЧСИ законната
лихва върху главницата, начислена за периода от 14.09.2018 г.-15.07.2019г. е 20 688,89лв.,
което означава, че размерът на вземанията на банката спрямо длъжника ежедневно
нараства, с което нараства и вероятността общият размер на вземанията да
надхвърли стойността на ипотекираното и заложеното имущество, т.е. това
имущество да не стигне за пълното покриване на всички обезпечени вземания на
банката, ако принудителното изпълнение върху имуществото се отложи за
неопределено време в рамките на производството по несъстоятелност. Твърди, че състоянието,
както на движимите, така и на недвижимите вещи е изключително лошо, като същото
се влошава с всеки изминал ден, което неминуемо води до намаляване на тяхната
стойност. По този начин вземането на банката може да се окаже несъбираемо в
пълния му размер. Освен това банката била направила значителни разноски.
Първата продан не е станала и няма основания да се очаква, че в хода на
несъстоятелността продажбата ще бъде извършена бързо, ще са необходими и нови
разноски. Следователно, интересът на банката да получи пълно удовлетворяване на
вземанията си ще бъде съществено накърнен ако не продължи индивидуалното
изпълнение върху обезпеченото имущество. Счита, че продължаване на изпълнението
ще защити интереса и на останалите кредитори, доколкото получената над размера
на обезпечението сума ще бъде внесена в производството по несъстоятелност.
След като се запозна с молбата и представените към нея и по
делото доказателства съдът намира следното:
С решение от 04.07.2019г., постановено по делото, е ОБЯВЕНА
неплатежоспособността на „Б.2002” ООД, ЕИК Б.2002, гр. Т., на осн.чл.630 ал.1
във вр. с чл. 608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността- 02.10.2018г.
и е открито производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен
синдик, насрочено е първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 638 ал. 3 от ТЗ преценката за допустимостта
на продължаването/възобновяването на спряното изпълнително производство е
възложена на съда по несъстоятелността. Същата се извършва чрез проверка за
наличието на предпоставките по чл. 638 ал. 3 ТЗ - образувано преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност индивидуално
изпълнително производство срещу длъжника, взискател по което е обезпечен
кредитор, в хода на производството да е предприето действие по реализация на
обезпечението, както и да е налице опасност от увреждане на интересите на
кредитора. С оглед естеството им, част от установените критерии са обективни,
но преценката за наличието на опасност от увреждане на интересите на кредитора
се основава изцяло на преценката на съда, въз основа на наведените в молбата
фактически и правни твърдения.
Легитимирано да поиска продължаване на изпълнителното
производство по този ред е всяко лице, което установи пред съда по несъстоятелността качеството си на обезпечен
кредитор – наличието на неудовлетворено вземане от длъжника в определен размер,
обезпечаването на това вземане, както и образуването на изпълнително
производство за реализация на обезпечението преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ТЗ не съдържа изрично
изискване молбата за продължаване на изпълнителното производство да бъде
депозирана от кредитор с прието вземане. Горното обосновава извода, че активно
легитимирано да поиска възобновяване на изпълнителното производство е всяко
лице, което установи кредиторовото си качество, независимо дали вземането му е
прието в производството по несъстоятелност (предвид етапа на настоящото
производство по несъстоятелност).
Безспорно от доказателствата се установява, че първите
две изисквания са налице – изп.дела са образувани през 2018 г., преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника
(04.07.2019г.), Взискателят е обезпечен кредитор – учредил ипотеки върху горецитираните
два недвижими имота, собственост на длъжника – нот.акт. 121/15 и 122/15 г. и представени доказателства за особен залог
на дв.вещи.
Видно е от доказателствата към двете молби, че са предприети
действия по реализация на обезпечението
в индивидуалното изпълнение, като
-по ИД 1672 е наложена
възбрана на 24.01.2019г.;
-по ИД 854 – опис от
28.09.2018 г. на недв.имоти и опис на дв.вещи- на 17.04.19г. ; уведомление от
ЧСИ че проданта проведена от 16.04.19 до 16.05.2019г.- е обявена за нестанала и
банката може да поиска нова продан при нова оценка на същата. Представена е
молба, изходяща от банката от 21.05.19г. с искане до ЧСИ на осн. чл. 494 ал. 1
вр-. с ал. 2 ГПК за определяне на нова оценка и извършване на нова продан, както
и искане недв.имоти да бъдат продавани в съвкупност с вещите, находящи се в тези имоти, и
заложени в полза на банката по посочените 4 бр. договора за особен залог.
При така установеното, съдът по несъстоятелността намира,
че от така представените писмени доказателства не става ясно защо се иска
продължаване на изпълнителните действия по двете изп.дела. Би могло да се
предположи предвид присъединяването, че става въпрос за по-рано образуваното
изп.дело.
Не
става ясно и какво точно е вземането на банката по двете дела, или става въпрос
за едно и също вземане.
Установява се единствено, че и в двете изп.дела банката е
взискател, по едното от които – присъединен.
По отношение на преценката съществува ли опасност за
интересите на кредитора, дори и да се приеме, че може да се направи извод за
наличието на двете обективни предпоставки, съдът не може да даде еднозначен
отговор:
Видно е, че са предприети изпълнителни действия,
насрочени и нестанали две публични продажби. Взискателят е поискал нова оценка
и нова продан. Безспорно това от една страна удостоверява както липсата на
интерес към имота, така и от друга страна - намаляване на оценката, което е в
ущърб не само на обезпечения кредитор, а и изобщо на кредиторите на длъжника.
Няма данни за
предприети действия по отношение на посочените движими вещи, за които се
представят договори за особен залог, а в същото време взискателят е отправил
искане (с молба от 21.05.2019 г. до ЧСИ, за която няма данни да е получена от
ЧСИ, респ. ЧСИ да се е произнесъл по нея) за продажба на тези вещи в съвкупност
с недвижимите имоти, въпреки че за движимите вещи освен извършен опис, други
изпълнителни действия (по реда на чл. 468 и сл. от ГПК) – няма.
Тази неяснота не дава възможност за реална преценка дали
съществува опасност за интересите на кредитора.
От съвкупната преценка на представените от банката
доказателства по образуваните изпълнителни производства, чието продължаване се
иска (освен тези две молби, и с молби вх. № 2700 и 2704- депозирани от „Банка
ДСК“ ЕАД), се установява, че образуваните четири изпълнителни дела касаят вземания
по два договора за кредит, като се иска продължаване на изпълнителните действия
върху няколко недвижими имота – апартамент в гр. В., бензиностанция в гр. О.,
бензиностанция в гр.Т.и Петролна база в гр. Т..
При така депозираните молби съдът не може да прецени
доколко се поставя в опасност интереса на обезпечения с ипотека кредитор, с
оглед различния етап на производствата, както и съпоставката с образуваното
производство по несъстоятелност. Да, вярно е, производството по несъстоятелност
е в ранен етап, но от друга страна - не
е самоцелно. Съгласно теорията и
практика освен справедливо удовлетворяване на кредиторите, целта е и
оздравяване на длъжниковото предприятие (чл. 607 от ТЗ). Едно такова
разпродаване на имуществото на длъжника, предвид основната му дейност –
търговия с петролни продукти, и притежаваните от него бензиностанции, само по
себе обрича на невъзможност да бъде направен дори опит и евентуално осъществено
оздравително производство. В производството по несъстоятелност този кредитор е
предявил вземането си, като обезпечено с ипотека и залог, има привилегията по
чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
В проведеното СКр. временният синдик не се ангажира със
становище относно възможностите за оздравяване, но заяви, че имуществото е
налично, добре съхранявано, като част от него е предоставена под наем от
дружеството-длъжник. Наемите и евентуалните суми, които ще бъдат преведени в
производството по несъстоятелност от изп.производства осигуряват достатъчно
средства за производството и неговото развитие, без да е необходимо
предплащането на разноски.
Въз основа на всички гореизложени доводи и съображения,
съдът намира, че искането за продължаване на изпълнителните действия по така
посочените две дела е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На осн. т.6 от ТР 1 от 03.12.2018г. на ВКС по т.д. №
1/2017 г. на ОСТК определението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на осн.чл. 638 ал. 3 от ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВЕЖАНИЕ искането на „Банка ДСК“ЕАД гр. София за продължаване на осн.чл.
638 ал. 3 от ТЗ изпълнителните действия по изп.дело № 20187670400854 и изп.д. № 20187670401672 , и двете на ЧСИ Г.П.Г.,
рег. № 767 на КЧСИ, с район на действие ОС – Силистра, като НЕОСНОВАТЕЛНО
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: