Р Е Ш Е Н И Е
№___
гр.Русе, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в
публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА И.
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 2984 по описа на 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109
от ЗС.
Ищецът „Маяк М“ ООД твърди, че на 16.12.2005 г. придобил 8954,5/12729
ид.части от
имот в гр.Русе, Източна промишлена зона, ул."Тракция" 8, целият с площ 14641 кв.м., с идентификатор 63427.8.653. На 08.09.2010 г. „Маяк
М“ АД закупило от Община Русе и съседния поземлен имот с с площ 2697 км.в., като след обединяване на двата имота сегашният имот представлявал ПИ с
идентификатор 53427.8.1237. През
2010 г. "Маяк М" ООД било преобразувано в „Маяк М“ АД - настоящият собственик на имота.
Ответникът от своя страна бил собственик на съседен недвижим имот с идентификатор 63427.8.650. Между двата
имота - 63427.8.1237 и 63427.8.650 имало изградена плътна ограда, на която ищецът предприел ремонт и възстановяване. На западната граница на двата имота бил изграден портал, който не бил приемлив за ищеца. В северната част на поземлен имот 63427.8.1402 (собственост на "Дунав" АД) ищецът имал учредено право на преминаване, като ответникът, който имал обща граница с „Дунав“ АД, отново не съобразил оградата с кадастралните граници и по този начин възпрепятствал правото
на преминаване на товарни МПС към имота на ищеца. Поради съмнения в точните граници на имота и дали оградата е изградена правилно, ищецът ангажирал фирма, която извършила
геодезическо
заснемане и констатирала около 16 кв.м. навлизане в имота на ищеца от страна на ответника. Между страните по делото била проведена кореспонденция, в която на ответника било предложено ремонта и коригирането на оградата да стане изцяло за сметка на ищеца, но ответникът не бил съгласен изобщо да бъде ремонтирана оградата.
Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на "ТРАНСИС" ЕООД, че ,,МАЯК-М" АД е собственик на реална част от Поземлен имот 63427.8.1237 в гр. Русе, ул.“ТРАКЦИЯ“, наподобяваща правоъгълник с площ около 16 кв.м.,
находяша се в западната част на този имот, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението върху описаната реална част, както и да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражнява в пълен обем своето право на собственост и преминаване, като премахне изградената ограда в северозападната част на поземлен имот 63427.8.1402 и я премести на мястото й, съобразно одобрената кадастралната карта. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
"Трансис" ЕООД оспорва основателността на исковете.
Твърди, че е придобил ПИ 63427.8.650 по силата на Постановление на ЧСИ за възлагане от 07.07.2016 г. във вида, в който същият се намирал и
към момента. Заявява, че оградата, предмет на исковата молба, не е поставяна от него, а била заварена към момента на придобиване на имота. Ищецът никога не е предлагал коригиране на оградата по твърдяните от него граници, а само подмяна на мястото на съществуващата ограда с нова. Не е съгласен и с премахването на портала между двата имота, защото през този на ищеца бил единственият възможен достъп до улицата, на която се води по адрес ПИ 63427.8.650. С продажбата на ПИ 63427.8.652 на ищеца Община Русе не е запазила право на преминаване по отношение на ПИ 63427.8.650, тъй като към него момент правото на преминаване се е осъществявало през бившия вече общински имот. В този смисъл естественият достъп на ПИ 63427.8.650 до ул."Петрана Стрелковска" бил през имота на ищеца. Най-прекият път до обществен път бил именно посоченият от ответника. Оспорва протокола за
трасиране, означаване и координиране на ПИ 63427.8.1237, като изготвен извънсъдебно, без участието на ответника и служещ на ищеца за установяване на изгодни за него факти и обстоятелства по делото. Ответникът закупил имота си на публична продан със съществуващите към момента огради и портал и от тогава тяхното местоположение не било променяно. Прави възражение за
изтекла в негова полза, на
основание чл.496, ал.2 от ГПК и чл. 79 от ЗС, 5-годишна придобивна давност, алтернативно 10-годишна придобивна давност, по отношение на претендираната от ищеца реална част от ПИ 63427.8.1237. Твърди, че предишният собственик на ПИ 63427.8.650 бил ,,ПГС- 96" ООД и давността започнала да тече още от 2005 г. Спорните 16 кв.м. били владяни добросъвестно от предходния собственик на ПИ 63427.8.650 - "ПГС - 96" ООД без противопоставяне от страна на ищеца, тъй като същите попадали в рамките на оградата, определяща границите на имота, като владението
им продължило отново добросъвестно след придобиване на имота от ответника през 2016 г.
По
отношение на втория иск заявява, че не е поставял или ремонтирал оградата откакто е собственик на ПИ 63427.8.650. Т.е. нито с действия, нито с бездействия е възпрепятствал твърдяното от ищеца право на преминаване. От приложените документи не се установявало ищецът да притежава право на преминаване през ПИ 63427.8.1402 в собствения на "Дунав" АД недвижим
имот. В договора за търговска продажба такова право на преминаване липсвало. То било учредено само в полза на праводателя на ищеца - "Русе Метал" ООД и то с
оглед личността на купувача и като такова не можело да бъде прехвърляно към трети лица. Алтернативно, в случай, че бъде прието, че ищецът има право да преминава през ПИ 63427.8.1402, моли съдът да има предвид, че няма доказателства оградата между ПИ 63427.8.1402 и ПИ 63427.8.650 да пречи на преминаването му. Претендира отхвърляне на исковете и
присъждане на направените разноски в производството.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2005 г. е сключен договор за продажба на търговско предприятие,
по силата на който „Русе Метал“ ООД прехвърля търговското си предприятие на
„Маяк М“ ООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в
това число и правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
8954.5/13729 кв.м. ид.части от дворно място, находящо се в гр.Русе, Източна
промишлена зона, ул.“Тракция“ 8, представляващо парцел ІІІ в кв.413 по плана на
гр.Русе, заедно с построените в него сгради – железарски цех с площ 2952 кв.м.,
65.223 % ид.ч. от трафопост с площ 84.38
кв.м. и 65.223 % ид.ч. от компресорна станция с площ 54 кв.м. Преди това, при закупуването на имота
от „Русе Метал“ ООД /с договор за продажба на недвижим имот, изповядан в
нот.акт № 33/09.02.2001 г. по описа на нотариус Анна Папазова – л.5 и 6 от
делото/, в негова полза продавачът „Дунав“ АД е учредил право на ползване на
порталния вход на дворното място и право на преминаване през частта, оставаща
за реално ползване от продавача.
С договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост №
22355/08.09.2010 г. преобразуваното вече „Маяк“ АД купува и имот с
идентификатор 63427.8.652 по кадастралната карта на гр.Русе, УПИ ХІ-348, кв. Източна
промишлена зона, с площ 2697.
Впоследствие от двата имота на ищеца е образуван ПИ с идентификатор
63427.8.1237, с площ 11656 кв.м.
На 24.06.2016 г. с Постановление на ЧСИ Венцислав Маринов за възлагане на
недвижим имот върху ответника „Трансис“ ЕООД е възложен поземлен имот с
идентификатор 63427.8.650, находящ се в гр.Русе, кв.Източна промишлена зона“,
ул.“Петрана Стрелковска“, с площ 2361 кв.м., ведно с построената в него сграда
с площ 562 кв.м.
От приетите
от съда основно и
допълнително заключения
по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвени
след запознаване на
вещото лице с материалите по делото, с документите, находящи се в архива на Община Русе
и в Службата по геодезия, картография и кадастър–гр.Русе и след извършен оглед
на място се
установяват следните обстоятелства: Имотът на ищеца – УПИ
ХІ – 1237 е бивша собственост на „Дунав“ АД и Община Русе. Съседният имот на ответника
– УПИ V-207 е бивша собственост на „ПГС-96“ ООД. Процесната граница е обособена
със Заповед № 477/28.03.1997 г. за одобряване ЗИРП на Източна промишлена зона,
като се образуват парцел І – за „Дунав“ ООД и парцел ІІ – за общинските фирми
„КБЖС“ ООД, „ПГС“ ООД и „МИС“ ООД и се променя регулационната линия между новия
парцел ІІ и този на ПТБ на СМК, като се номерира и отрежда като парцел ІІІ – за
„Дунав“ ЕООД. С последваща Заповед № 633/12.05.1998 г. за ЧИРП на ИПЗ парцел ІІ
се разделя на три парцела: ІІ-207 на „МИС“ ЕООД, ІV-207 на „КБЖС“ ООД и
процесния V-207 на „ПГС“ ЕООД. Всички регулационни изменения след одобряването
на границата между парцел ІІІ – за „Дунав“ ЕООД и парцел ІІ - за горните три
общински фирми със Заповед № 477/28.03.1997 г. са свързани с обособяване на
нови УПИ чрез разделяне територията на УПИ ІІІ и УПИ ІІ, но без да се засяга
общата им граница.
Според експертизата изграденият портал на имота на ответника /63427.8.650/ навлиза в имота на ищеца
/63427.8.1237/ с 16 кв.м., заключени между цифрите 1, 2, 3 и 4, оцветени в
зелен цвят на приложената към експертизата скица /стр.84 от делото/. За да е
налице съответствие с КККР на гр.Русе е необходимо порталът да бъде коригиран и
изграден след трасиране на имотната граница, съгласно данните от КККР на града.
Между имотната граница на имот 63427.8.1402 /на
„Дунав“ АД/ и съществуващата ограда е налице разлика, представляваща площ от 46
кв.м., заключена между цифри 2,5,6,7, 8 и 9, оцветена в жълт цвят по
приложената скица. За да е налице съответствие с КККР на гр.Русе е необходимо
оградата да бъде коригирана и изградена след трасиране на имотната граница,
съгласно данните от КККР на града.
Съгласно
Плана за застрояване на УПИ ІІІ-1238 по регулационния план на ИПЗ е предвидено
застрояване на нова сграда за складова дейност, която да бъде разположена на 6
м. от западната имотна граница на „Дунав“ АД и „Трансис“ ЕООД. При реализиране
на предвиденото строителство навлизането на оградата на ответника в имота на
„Дунав“ АД ще представлява пречка създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Липсват данни за издадени разрешения за строеж на
ограда за УПИ V-207 на „ПГС-96“ ООД и УПИ ІІІ на „Дунав“ АД в Община Русе. В Службата
по кадастъра, гр.Русе също няма данни от геодезически измервания относно
процесната ограда. Ако предвиденото застрояване в имот 1402 се реализира, то ще
засегне съществуващото на място трасе. В северозападния ъгъл на ПИ 63427.8.1402
на „Дунав“ АД съществуващата ограда навлиза в обхвата на обслужващата улица.
Предвид
установените фактически положения, съдът прави следните изводи:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на спора по него е правото на
собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две претенции за правна защита, отправени до съда: да бъде
установено, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде осъден
ответникът да предаде на ищеца владението върху имота. За да бъде уважен ревандикационният иск е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на
имота, предмет на иска, ответникът да
владее този имот и това владение да е без правно основание.
В случая с цитираните в
обстоятелствената част титули за собственост страните се легитимират като
собственици съответно на имот 63427.8.1237 – за ищеца и имот 63427.8.650 – за
ответника. Приетото експертно заключение безспорно установява, че е налице
разлика между кадастралната граница и фактическата граница на място, състояща
се в площ от 16 кв.м., заключена между цифрите 1, 2, 3 и 4, оцветена в зелен
цвят на скицата-приложение 1 към експертизата, на мястото на изградения портал
на ответника, чрез който навлиза в имота на ищеца. Ето защо следва да се
признае, че правото на собственост върху процесните 16 кв.м. принадлежи на
„Маяк“ АД, а ответникът „Трансис“ ЕООД бъде осъден да му предаде владението
върху тях. Последният прави възражение
за придобиването на спорните 16 кв.м. по давност, което съдът намира за
неоснователно.
Съгласно чл.200 от ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19 /най-малко 14 м. лице и 300 кв.м.
повърхност/. Изключение от правилото се допуска в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 /предвиждащ възможността с
подробен устойствен план да се урегулират налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой
самостоятелни урегулирани поземлени имоти; поземлени имоти, чиито размери не
отговарят на изискванията на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от
съседни имоти и съседни неурегулирани поземлени имоти за
създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти/.
Данните по делото
сочат, че спорната част от имота на ищеца не отговаря на изискванията за
минимални размери за лице и повърхност. Не е налице и никое от изключенията,
визирани в чл.17 от ЗУТ, за да се приеме, че процесните 16 кв.м. са придобити
от ответника по давност.
Ищецът предявява и негаторен
иск срещу ответника – последният да преустанови неоснователните действия, с
които пречи на първия да упражнява в пълен обем правото си на собственост и
преминаване, като премахне изградената ограда в северозападната част на ПИ
63427.8.1402 и я премести на мястото й, съобразно одобрената кадастрална карта.
Правото
на преминаване представлява вид ограничено вещно право, а именно сервитутно
право. За да е налице поземлен сервитут следва да има най-малко два имота - единият служещ, т.е.
обременен със сервитута имот, другият господстващ, т.е. в чиято полза се
учредява сервитутът. Сервитутът дава на своя носител /лицето, в чиято полза
е учреден/, а при
прехвърляне на господстващия имот и на приобретателя, право да го упражнява по отношение на
служещия имот/фактически да преминава по част от терена му за обслужване на
господстващия имот/ и да иска от всички трети лица, вкл. собственика на служещия
имот, да се въздържат от действия, които го препятстват да упражнява правото
си.
Данните от приетата съдебно-техническа експертиза сочат, че кадастралната
граница между ПИ с идентификатор 63427.8.1237, собственост на
ищеца и ПИ с идентификатор 63427.8.50, собственост на ответника, преминава
единствено по точките 10, 11 и 2 по приложената към заключението скица.
Процесната ограда, чието премахване претендира ищецът, е построена в отклонение
на кадастралната и регулационна граница, но между имотите на „Трансис“ и на
трето за спора лице – „Дунав“ АД. В исковата молба ищецът излага твърдения, че
в северната част на имот 63427.8.1402, собственост на „Дунав“ АД, има учредено
право на преминаване. По данни
от договор за продажба на недвижим имот от 09.02.2001 г., сключен между „Русе Метал“ ООД и прехвърлителя на ищеца - „Дунав“
АД с нот.акт № 33, том І, д.№ 19/2001 г. на нотариус Анна Папазова и вписан в СВ-Русе, при закупуването на ид.част от парцел ІІІ в
кв.413 по плана на гр.Русе, в полза на купувача е
учредено право на преминаване през частта на дворното място, оставащо за реално
ползване на продавача.
В периода след влизане в сила на Закона за
собствеността /1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ., бр.65/2003 г./
действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или
придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез
правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е
било допустимо да се установява само по административен ред и то само по
изключение и за определен срок – когато няма друг подходящ начин за осигуряване
на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът
до улица /чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал.1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г./. Допустимо е ограничено вещно право на
преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност
само за неурегулирани поземлени имоти.
Същественото в случая е дали
към 09.02.2001 г. имотът на “Русе Метал“ ООД /предмет на продажбата с нот.акт № 33, н.д.№ 19/09.02.2001 г. на
нотариус Анна Папазова/, върху
който е учредено правото на преминаване, има
качеството урегулиран поземлен имот. Съгласно
§ 5, т. 11 от ДР на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ ”урегулиран поземлен имот" или
"урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен
план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно
предназначение и режим на устройство. В случая е установено, че парцели І, ІІ и ІІІ са
обособени още през 1997 г. със Заповед № 477 за ЗИРП на ИПЗ. Тогава е
определена и регулационната линия между парцели ІІ и ІІІ, която се запазва при
последващите регулационни изменения.
При тези данни по делото следва изводът, че
към 09.02.2001 г., когато
е сключена сделката за учредяване на право на преминаване, имотът, предмет на контракта, е бил урегулиран. Следователно приложение следва на намери задължителната съдебна практика, обективирана в решение решение № 44/18.07.11 г. на
ВКС по гр.дело № 750/10 г., ІІІ г.о., постановено
по реда на чл.290 ГПК. В него
е прието, че чак с изменението на
ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/ - чл. 192, ал. 1 ЗУТ - е предвидена възможността
правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка
между частни правни субекти - с писмен договор с
нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците
на "господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият
сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът
е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и
подлежи на вписване в имотния регистър. Действащите до този момент правни норми /чл.208 ППЗТСУ
отм./ не са допускали правото на преминаване през
чужд имот да се учредява чрез правна сделка. Поради това сделката, материализирана в цитирания нот.акт
№ 33/09.02.2001 г., не е породила желаното от страните правно действие и не легитимира прехвърлителят на ищеца като титуляр на претендираното право на
преминаване. Ето
защо и настоящият собственик на имота – „Маяк М“ ООД
също няма надлежно
учредено право на преминаване през имота на „Дунав“ АД.
Предявеният негаторен
иск като неоснователен следва да се остави без уважение. Ищецът не доказа, че
ответникът със свои действия или бездействия му пречи пълноценно да упражнява
правото си на собственост върху собствения си ПИ 63427.8.1237, а както беше
установено по-горе право на преминаване върху ПИ 63427.8.1402 същият не
притежава. От друга страна, към настоящия момент предвиденото застрояване в
имота на „Дунав“ АД не е реализирано и ищцовото дружество продължава
необезпокоявано да използва съществуващото трасе за преминаване на транспортни
средства, разположено, според допълнителното експертно заключение, на около 8
м. от спорната имотна граница между имоти 1402 и 650.
На основание чл.78 от ГПК,
съобразно изхода на спора /уважаване на ревандикационния иск и отхвърляне на
негаторния/, ответникът следва да заплати на ищеца 150 лв. разноски по
компенсация.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Трансис“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тракция“ 2, представлявано от управителя Жан Левонович
Хорасанджян, че собственик на недвижим имот,
представляващ отрязък земя, оцветена в зелен цвят и заключена между точки 1, 2,
3 и 4 от Скица-Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза, която да се
счита неразделна част от настоящото решение и представляващ част от Поземлен
имот с идентификатор 63427.8.1237 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, кв.“Източна промишлена зона“, ул.“Тракция“, е „Маяк М“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.126, вх.Б, ет.1, представлявано от Валентин Вълчев Вълчев и ОСЪЖДА „Трансис“
ЕООД, гр.Русе, ЕИК *********, да предаде владението върху имота на „Маяк М“ АД,
гр.Бургас, ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Маяк М“ АД, гр.Бургас, ЕИК *********, срещу „Трансис“
ЕООД, гр.Русе, ЕИК *********, иск с правно основание чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост и преминаване, като премахне изградената ограда в северозападната част на поземлен имот 63427.8.1402 и я премести на мястото й, съобразно одобрената кадастралната карта.
ОСЪЖДА „Трансис“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Тракция“
2, представлявано от управителя Жан Левонович Хорасанджян, да заплати на „Маяк М“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.126, вх.Б, ет.1, представлявано
от Валентин Вълчев Вълчев, 150 лв. разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: