Решение по дело №75/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ НПК и е образувано по жалба на З. В. Д. от Г. Д. против разпореждане №. 167/21.07.2008 година по н.ч.х.дело №. 694/2008 година по описа на Районен съд- Хасково, с което съдия-докладчик по делото, на основание чл. 250, ал.1,т.2 от НПК и чл. 132 от Конституцията на Република България, е прекратил наказателното производство по посоченото дело от наказателно-частен характер. Разпореждането се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Позоваването на Конституцията било неправилно и е неприложимо към настоящия случай. Законодателят счел, че с отпадането на имунитета на магистратите е възстановено равенството пред закона на всички граждани, включително на прокурорите. Равенството пред закона бил един от основните принципи на демокрацията в съвременното общество. В конкретния случай не се касаело за имунитет на прокурора по повод служебните му действия и такъв не следвало да има. В процеса на работата му като държавен обвинител, прокурорът следвало да бъде независим от личните си чувства. В посоченото постановление той си позволил да изрази лично становище и отношение. Прекратяването на делото лишило жалбодателката от правото на наказателен процес и преградило опита й да потърси защита срещу обидното поведение на магистрата. Не било престъпление служебното задължение на прокурора да изрази въз основа на обективните доказателства дали да прекрати или не наказателното производство. Престъпление било обаче демонстрираното лично отношение в самото постановление чрез унизителното изписване на личните имена с малка буква. Ето защо моли обжалваното разпореждане по н.ч.х.д. 694/2008 г. на Районен съд Хасково да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.¯ производство по същото на основание чл. 250, ал.1, т.2 НПК, във вр. с чл. 132, ал.1 от Конституцията на Република България. Прието в съобразителната част на разпореждането е, че посоченият като подсъдим А. При тези данни, въззивният съд счита, че обжалваното разпореждане е правилно. Предявена в първоинстанционния съд от жалбодателката Д. е тъжба срещу А.П., в качеството му на длъжностно лице- прокурор в Р.

Ответникът по жалбата А.Х.П. от Г. Д., редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не изпраща представител. Представил по делото е писмено становище, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по н.ч.х.дело №. 694/2008 година по описа на Районен съд- Д. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното разпореждане, за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила в Районен съд- Д. е тъжба с вх. №. 3858/19.05.2008 година, подадена от жалбодателката в настоящото производство З. В. Д. от Г. Д. против А. П. от Г. Д., с посочено правно основание чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. По постъпилата тъжба е образувано н.ч.х.дело №. 434/2008 година по описа на горния съд.

В обстоятелствената част на тъжбата на Д. се сочи, че в постановление за прекратяване на наказателно производство №. 760/07г. по досъдебно производство №. 470/07 година на прокурора в Р. П.- Д. А. П., получено от жалбодателката Д. на 07.04.2008 година, името й фигурирало общо 44 пъти, от които само на едно място било изписано с главна буква, а в останалите 43 пъти- с малка буква, като съществително нарицателно име. Твърди се също така от жалбодателката, че след прочитане на постановлението, се почуствала обидена, със засегнато лично достойноство, тъй като прокурорът целял да измени и принизи обществената оценка за нея самата, както и за професията „адвокат”, която упражнявала. Постановлението за прекратяване на наказателното производство било адресирано до още единадесет човека, като по този начин обидата станала достояние на много лица. Предвид изложените обстоятелства, жалбодателката моли съда, А. П., в качеств¯то му на длъжностно лице- прокурор в Р. П.- Д., да бъде признат за виновен в това, че на 07.04.2008 година, в Г. Д., казал нещо унизително за честта и достойнството й- в постановление за прекратяване на наказателното производство съзнателно изписал името й 43 пъти с малка буква, като неодушевен предмет, с което било засегнато чувството й на лично достойнство и се чувствала унизена от това обстоятелство- престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, за което да бъде осъден. Предявен е и граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди.те банки: св.Ч. - с „ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали за сумата от 10 000лв.; св.К. - с „ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали за сумата от 10 000лв., св.Т. - с „ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали за сумата от 5 500лв.; св.Д. - с „ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали за сумата от 10 000лв.; св.Д. - с „ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали и ТБ ”Биохим" АД за сумата общо в размер на 14 000лв.; св.М.Х. - дъщеря на св.Г.С. - с ПИБ" АД Г.София, клон Кърджали.На 29.03.2004г. св.Н.Ч. в качеството си на управител на „Сигма" ООД, на основание чл.51, ал.1 от ЗКПО подал в ТДД-КърджалиПри тази фактическа обстановка и прокурорът при РП-КърджалиИзложените съображения налагат извода на съда, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Н.Д.Ч. е необосновано и незаконосъобразно; съответно незаконосъобразно е и определението на първоинстанционния съд, с което постановлението за прекратяване е потвърдено. Следва поради което, да бъде отменено Определение №.

По образуваното н.ч.х.дело №. 434/2008 година по описа на Районен съд- Д., с разпореждания от 21.05.2008 година и от 09.06.2008 година, на основание чл. 42, ал.1, предл. първо, във вр. с чл. 43, т.2 и чл. 29, ал.2 НПК, съдиите при съда Митрушева и Андреев са се отвели от разглеждане на тъжбата, производството по делото е прекратено поради невъзможността да бъде формиран състав и делото е изпратено на ВКС на РБ за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.

С определение №. 70/04.07.2008 година по ч.н.д. №. 382/2008 година, ВКС на РБ е изпратило делото за разглеждане на Хасковския районен съд.

Образувано от Хасковския районен съд е н.ч.х.д. №. 694/2008 година по описа на съда. С разпореждане, предмет на настоящата въззивна проверка, №. 167/21.07.2008 година по делото, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по същото на основание чл. 250, ал.1, т.2 НПК, във вр. с чл. 132, ал.1 от Конституцията на Република България. Прието в съобразителната част на разпореждането е, че посоченият като подсъдим А. П. в тъжбата на Д., се е произнесъл с постановлението за прекратяване на наказателно производство №. 760/07 година по досъдебно производство №. 470/07 година в качеството му на прокурор при Р. П.- Д.. В този смисъл, съдията-докладчик е приел, че същият не носи гражданска и наказателна отговорност за постановения акт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер /чл.132 от Конституцията/. Направил е извод, че по реда на частното обвинение не може да бъде ангажираната наказателната отговорност на П., поради което на посочените основания е прекратил производството по делото.

Против разпореждането е постъпила описаната по-горе въззивна жалба от З. Д. до Хасковския окръжен съд, по която е образувано в.ч.н.дело №. 210/2008 година по описа на съда. С определения в закрито съдебно заседание, съдиите при съда са се отвели от разглеждане на делото, на основание чл. 43, т.2, във вр. с чл.31, във вр. с чл. 29 от НПК и с определение от 08.1..2008 година, производството по същото е прекратено и делото изпратено на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа жалбата.

С определение №. 3/13.01.2009 година по н.д. 6718/2008 година, ВКС на РБ е изпратил делото за разглеждане от състав на Окръжен съд- Кърджали.

При тези данни, въззивният съд счита, че обжалваното разпореждане е правилно. Предявена в първоинстанционния съд от жалбодателката Д. е тъжба срещу А. П., в качеството му на длъжностно лице- прокурор в Р. П.- Д., с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. От изложените фактически обстоятелства в тъжбата, както и приложеното към нея писмено доказателство- постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.04.2008 година по досъдебно производство №. 470/2007 година по описа на РПУ-Д., става ясно, че последното е било образувано срещу З. В. Д., като след приключването му е било прекратено с постановлението от 02.04.2008 година, от А. П. в качеството му на прокурор в Р. П.- Д.. В тази връзка, твърди се в тъжбата, че името на жалбодателката в прокурорския акт било изписано 44 пъти, като само веднъж - с главни букви. Изписвайки името й по този начин, жалбодателката се почувствала обидена, със засегнато достойнство. По този начин прокурорът, произнесъл постановлението, бил извършил престъпление по посочения в тъжбата състав. Т.е., предявено с тъжбата на П. е обвинение за извършено престъпление по чл. 148 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 161 НК, наказателното преследване за престъпленията по чл. 146-148а НК, между които попада предявеното с тъжбата на П. такова по чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато тъжба адв. Д. е подала в Районен съд- Д.. В случая, независимо, че обвинението е за престъпление, извършено от длъжностно лице- прокурор в Р. П.- Д., произнесъл се в кръга на службата си – по реда на чл. 243 НПК, то с оглед особената разпоредба на чл. 161 НК, наказателно преследване се възбужда единствено по инициатива на пострадалия, като се образува наказателно дело от частен характер. о (0.308 дка), възстановен с решение №.

В този смисъл, съдията-докладчик, постановил обжалваното разпореждане, като се е позовал на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България, регламентираща наличието на наказателна неприкосновеност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от тях актове и е прекратил образуваното наказателно производство срещу А. П. в качеството му на прокурор в Р. П.- Д., по обвинение за извършено престъпление от частен характер, не е допуснал нарушение на закона. По силата на посочената разпоредба на Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Безспорно в случая прокурор П., с постановяване на постановлението за прекратяване на наказателно производство е действал в кръга на служебните си правомощия, но извършеното в смисъл- изписването името на адв. Д. с малка буква във въпросното постановление, възприето от последната като обида по смисъла на чл. 148, във вр. с чл. 146 от НК, не съставлява престъпление от общ характер, който факт безспорно не се оспорва от същата с оглед подаване на тъжба до Районен съд- Д. за осъществяване на наказателното преследване по частен ред. Касае се за упражнена от прокурора в рамките на предоставените му от закона правомощия дейност, която не би могла да бъде обект на наказателно преследване, освен ако сама по себе си не представлява престъпление от общ характер. Във всички останали случаи, тази дейност би могла да бъде предмет единствено на административен, институционален, дисциплинарен и т. н. контрол. Тази дейност на магистратите (в т. ч. прокурорите) е съпътствана с наказателна неприкосновеност по силата на Конституцията на РБ и разпоредбата на чл. 132 от същата има пряко действие. Õ на „Симекс” ЕООД гр.Кърджали в района на „Пневматика” АД и в кв.”Възрожденци”, е смесил различни типове горива, като на бензиностанцията в кв.”Възрожденци” в резервоара за евро дизел е налял бензин, а в резервоара за бензин е налял дизелово гориво и на бензиностанцията в района на „Пневматика” АД в резервоара за евро дизел е налял бензин. В подкрепа на изложеното са показанията на разпитаните по делото свидетели – Бойко Кирилов, Н.Николов, Филка Муткова и Семра Юмер, както и събраните по делото писмени доказателства – протокол от 15.06.2007 г. на „Симекс” ЕООД Г. протокол на „Райков сервиз” ООД гр. Д.град №.

В този смисъл, неправилно е позоваването от съдията-докладчик и на разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК- прекратяване на наказателното производство, когато описаното в обвинителния акт не съставлява престъпление, което предполага пълна липса на обективна и субективна съставомерност по който и да е текст от НК. В случая, жалбодателката е посочила в тъжбата си до първоинстанционния съд, че с определено съдържание на прокурорския акт, прокурорът, който го е постановил, умишлено й е нанесъл обида. Съдията-докладчик, с разпореждането, не е направил, съответно не се е позовал на извод, че това именно не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9 от НК, при който би намерила приложение посочената разпоредба на НПК, а е приел, че поради наличието на наказателна неприкосновеност по отношение на постановения акт по силата на чл. 132 от Конституцията, прокурорът не носи наказателна отговорност. В случая, приложимата разпоредба е посочената такава от Конституцията и основанието за прекратяване на наказателното производство е именно наличието на функционален имунитет по отношение на действията му по служба и прякото действие на нормите на Конституцията, поради което не е необходимо опосредяването им от друга норма- процесуално-правна или материална такава.

Ето защо, като се е позовал на посочената разпоредба на Конституцията и е прекратил наказателното производство по н.ч.х.дело №. 694/2008 година по описа на Хасковския районен съд като краен резултат, съдията-докладчик е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Поради изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Разпореждането за прекратяване на наказателното производство по н.ч.х.дело №. 694/2008 година по описа на Хасковския районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №. 167/21.07.2008 година на съдията-докладчик по н.ч.х.дело №. 694/2008 година по описа на Хасковския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.