№ 101
гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Цветков (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600147 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК по искане на осъдения ЕВГ. М. М., чрез защитника адв. С.Т. от АК
Габрово, за възобновяване на НОХД № 66/2020 г. на Районен съд Габрово и
на ВНОХД № 59/2020 г. на Окръжен съд Габрово.
В искането са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното производство – нарушение на
закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че с
атакуваната присъда и потвърдителното решение на ГОС Е.М. бил осъден за
по - тежко престъпление, което било незаконосъобразно. Освен това,
наложеното наказание било явно несправедливо. Основният спорен въпрос в
производството бил дали е налице „изключителна дързост”, както приел
съдът с атакуваната присъда, за да е налице оттам и квалификацията по ал. 2
1
на чл. 325 от НК. На съдебното следствие не се установил този
квалифициращ признак. По време на съдебното следствие се установила една
относително непротиворечива фактическа обстановка. На 21.10.2019 година
М. управлявал собствения си лек автомобил по път Габрово - Севлиево. Пред
него се движел лек автомобил „Шкода”, управляван от свид. Р.. Имало
изпреварване между двете МПС. При това изпреварване М. на два пъти
възприел неприличен жест с ръка, отправен от страна на свид. Р. към него.
Това го подразнило. Със законно притежаван от него пневматичен пистолет
отправил изстрел в стъклото на задна лява врата и същото се счупило. Това
били относително безспорните факти. Тези факти били пресъздадени в
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания свидетел по време
на съдебното следствие, а както и по време на досъдебното производство. При
тази фактическа обстановка липсвал елемента изключителна дързост.
Деянието на М. било факт. Той съжалявал много за случилото се.
Извършените действия грубо нарушавали обществения ред и показвали явно
неуважение към обществото, в хипотезата на ал. 1 на чл. 325 от НК. Нямало
обаче изключителната дързост, не просто дързост, а изключителна дързост.
Дори и в обвинителния акт изключителната дързост се извеждала от
единственото действие извършено от Е.М. - произвеждането на изстрел с
пневматично оръжие. Това можело да бъде действие, нарушаващо
обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. Не можело
обаче с едно и също действие да се осъществява и основния състав на
престъплението и квалифицирания такъв. Това приели решаващия съд и
въззивния съд. Тук не се отчитал мотивът на М., явно подразнен от
неприличния жест на свид. Р., който жест не се отричал от свидетеля.
Мястото, където е извършено престъплението, липсата на други лица, които
да са станали свидетели на този факт, липсата на съставомерен вредоносен
резултат убягнали от вниманието на първоинстанционния и въззивния съд. На
това било отделено по едно декларативно изречение, което било неправилно.
Това довело до признаване на М. за виновен за едно по-тежко наказуемо
престъпление, а именно, такова по чл. 325, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК.
Вярната и съобразена с доказателствата по делото квалификация следвало да
бъде по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Ако това било извършено от
съдилищата, изводът им относно ангажираната наказателна отговорност на
М. следвало да е различен, т.е. да бъде наложено по-леко наказание, при
2
условията на чл. 78а от НК, за което имало всички предпоставки. Наложеното
наказание било явно несправедливо. Същото било определено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства близо до средния
размер. По отношение на М. имало единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсвали отегчаващи такива.
Претендира се да бъдат отменени присъдата на Габровски районен съд
и потвърдителното решение на ГОС, тъй като бил приложен неправилно
закона или да бъде изменена присъдата, като се наложи по - леко наказание,
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание упълномощеният защитник адв. Н.Г. и осъденото
лице ЕВГ. М. М. поддържат направените искания.
Прокурорът от ВТАП изразява становище, че искането следва да се
остави без уважение като неоснователно. Счита, че наложеното наказание не
е несправедливо, а квалификацията на деянието е законосъобразна.
При упражняване правото на последна дума, осъденото лице отново
заявява, че тежестта на наложеното наказание не съответства на обществената
опасност на извършеното.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането на осъденото лице ЕВГ. М. М. за възобновяване на
наказателното производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез
първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено
от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в
предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по
съществото си е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 265/26.06.2020 г. по НОХД № 66/2020 г. на РС Габрово
подсъдимият ЕВГ. М. М. е признат за виновен в това, че на 21.10.2019 г.
около 17,40 часа на главен път II-44 Севлиево - Габрово, в посока гр. Габрово,
3
след отбивката за с. Новаковци, при управление на МПС - лек автомобил
„Киа” модел „Каренс” с per. № ЕВ 52****, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - произвел изстрел с пневматичен пистолет марка „ELTE II” с №
16F11850 и счупил стъклото на задна лява врата на товарен автомобил
„Шкода Фабия” с per. № СВ 87****, управляван от Д. Р. Р. от с. Поповци,
общ. Габрово, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 3 във вр. с ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия
ЕВГ. М. М. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът е осъдил подсъдимия ЕВГ. М. М. да заплати направените по
делото разноски в размер на 10,25 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на
основание чл. 189, ал. З от НПК.
На основание чл. 53, ал. 1 б. „а” от НК, съдът е отнел в полза на
държавата веществените доказателства - 1 брой пневматичен пистолет „ELTE
II” с № 16F11850, черен на цвят, 1 брой шише с червена капачка, съдържащо
сферични съчми, 15 броя капсули със сгъстен въздух, сиви на цвят.
С Решение № 260020 от 29.10.2020 г. по ВНОХД № 59/2020 г. на
Габровски окръжен съд е потвърдена Присъда № 265/26.06.2020 г. по НОХД
№ 66/2020 г. на РС Габрово.
Доводите за нарушение на закона относно квалификацията на деянието
са неоснователни. За да приеме, че е налице квалифициращото обстоятелство
по чл. 325, ал. 2 от НК – изключителна дързост, районният съд е съобразил,
че стрелбата в движение по друг движещ се автомобил изразява брутална
демонстрация против установения ред. Изключителната дързост е налице, тъй
като действията на подсъдимия М., по своето естество хулигански, по
съдържание се отличават с това, че са особено нагли и в изключително груба
4
форма засягат интересите на обществото и изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред. Това дава основание за квалифициране на
деянието, като извършено с изключителна дързост. Действията на
подсъдимия М. са скандализиращи обществото и нарушават важни
обществени интереси. При това антиобщественият характер на тези действия
се съзнава както от подсъдимия, така и от други лица, на които са станали
достояние.
Окръжният съд е отговорил на възраженията от въззивната жалба. Счел
е за неоснователно схващането, че с едно и също действие - употребата на
оръжието, е прието осъществяването на основния и на квалифицирания
състав на престъплението. Разяснил е, че наличието на квалифициращото
обстоятелство следва да се преценява на база проявната форма на
хулиганските действия, тяхната характеристика и отражение върху
обществените отношения, които по естеството си надхвърлят признаците,
необходими за осъществяване на основния състав и повишават обществената
опасност. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси, като с тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Според съда, не може и не
следва да се квалифицира по друг начин употребата на оръжие от подсъдимия
М., при това упорито пренебрегвайки и изцяло несъобразявайки се, че върши
това при движение по път, отворен за обществено ползване, стреляйки по
друг движещ се автомобил, след като е предприел изпреварването му и
осигурявайки си по този начин възможност директно да се прицели и стреля
по водача му - свидетелят Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б.
„б“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия е забранена употребата на неогнестрелни оръжия
на обществени места. Посоченото правило за поведение е прието от
законодателя за опазване на обществения ред, на спокойствието, здравето и
живота на гражданите на обществените места. Обстоятелството, че в случая
изстрелът не е засегнал свидетеля Р., а в имуществен аспект е довел само до
счупване на стъкло от врата на автомобил, както и че се касае за ползване на
неогнестрелно оръжие, не отнема изключителния характер на извършените
5
действия. Окръжният съд се позовава и на константната практика на ВС и
ВСК съгласно която хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом
като непристойните действия са свързани с употреба на огнестрелно оръжие
/решение № 578/21.08.1973 г. по н.д. № 553/73 г. на ВС, I н.о.; решение №
387/30.09.2009 г. по н.д. № 407/2009 г. на ВКС, III н.о.; решение №
23/29.01.2015 г. по н.д. № 1570/2014 г. на ВКС, I н.о./. Посочил е, че в случая
се касае за употреба на пневматичен пистолет, но изложените по-горе факти,
определящи времето, мястото, начина и обстоятелствата на стрелба, както и
обстоятелството, че оръжието очевидно има достатъчно поразяващо действие,
след като се е стигнало до счупване на стъкло на автомобил. Тези факти
обективират изключителната дързост, включително на плоскостта на
цитираната съдебна практика.
Настоящият състав на ВТАС прие доводите на районния съд и
окръжния съд за правилни. Стрелбата по движещ се автомобил с оръжие,
макар и неогнестрелно, при всички случаи в много груба форма засяга
интересите на обществото и личността, изразява пренебрежително отношение
към обществения ред и скандализира обществото в смисъла, който влага
цитираната трайна съдебна практика. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда,
проектирано е да произведе или може да бъде преработено, така че да
произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно
вещество. Използваният пневматичен пистолет е преносимо цевно оръжие,
което произвежда изстрел със снаряд. Разликата с огнестрелното оръжие е, че
изстрелът не се възпроизвежда вследствие на действието на взривно
вещество, а ползва сгъстен въздух. Независимо от това, силата на изстреляния
снаряд е достатъчна да счупи стъкло на автомобил. Достатъчно е и да
причини наранявания при попадение в човешкото тяло. На практика
използваният от ЕВГ. М. М. пневматичен пистолет се различава от
огнестрелното оръжие по механизма за възпроизвеждането на изстрел, а не по
способността му да нанася поражения. Затова, правилно районният и
окръжният съд са преценили, че засягането на обществените отношения и
скандализирането на обществото е в степен, близка до тази при използването
на огнестрелно оръжие и цитираната съдебна практика е относима за случая.
6
Безспорно, при възпроизвеждането на изстрела е могло да възникне
ПТП. Видно от показанията на свид. Д. Р., той е възприел изваждането и
насочването на пистолет, за който в този момент не е имало как да разбере
дали е боен, пневматичен, газов или друг вид. Запазването на самообладание
в този момент е причината Р. да не извърши маневра с автомобила, с която да
предизвика евентуално ПТП. Последвал е изстрел и счупване на стъклото на
задната лява врата. С това действие е създадена следваща предпоставка за
възникване на ПТП, но отново субективните качества на свид. Р., като водач
на МПС, са били причина да не промени траекторията на движение на
автомобила и да възникне опасност. На следващо място, реална е била
възможността пострадалият да получи наранявания вследствие на
произведения изстрел и счупването на стъклото. Е.М. е стрелял без да
помисли дали в автомобила на Р. се возят и други хора, включително деца,
които са могли да пострадат от действията му. В обясненията си на л. 37 от
НОХД той сам казва: „Не съм разбрал дали има пътник”. На следващата
страница пояснява, че не е могъл „да се концентрира в две неща”. Едното от
тези „неща” е било стрелбата с пистолета, което му е отнело възможността да
наблюдава кой се вози в засегнатия автомобил. По делото няма доказателства
свид. Р. да е отправял неприлични жестове и по този начин да е предизвикал
реакцията на М.. За такива се твърди единствено в защитната версия на
подсъдимия, целяща намаляване на наказателната отговорност. Видно от
показанията на Р., същият отрича да е показвал неприлични жестове, а не ги
потвърждава, както се излага в искането. Независимо от това ще поясним, че
дори и пострадалият да е показал т. нар. „среден пръст” на подсъдимия, това
не е повод за преследване с автомобил и стрелба през прозорците му по друг
автомобил, подобно на сценарий от филмова продукция. Неглижирането на
възможността от причиняване на ПТП и наранявания за водача и евентуални
пътници в другия автомобил, арогантната демонстрация на превъзходство
чрез използването на оръжие, макар и неогнестрелно, липсата на интерес от
причинените последици след деянието, следва да се възприемат като груба
форма на засягане интересите на обществото и неговото скандализиране,
съответно на квалификацията за хулиганство с изключителна дързост по
смисъла на чл. 325, ал. 2 от НК. Цитираното от защитника адв. Н.Г. Решение
№ 627/22.10.1999 г. на ВКС по н.д. № 527/1999 г. II н.о. касае съвсем различна
фактология, с друга правна проблематика, и е неотносимо към настоящия
7
казус.
В мотивите на решението на окръжния съд е даден убедителен отговор
за съответност на наложеното наказание за извършеното престъпление по
смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Отчетена е ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия, предвид чистото му съдебно минало /реабилитиран/,
но и високата степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид
начина на извършване и създадената предпоставка за сериозни негативни
последици. От деянието са възникнали и имуществени вреди. Наложеното
наказание - две години лишаване от свобода е под средния размер, предвиден
в разпоредбата на чл. 325, ал. 3 от НК и кореспондира с установения баланс
между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение
на осъденото лице Е.М. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй
като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв.
Подсъдимият Е.М. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер /реабилитиран е за предходните си две
осъждания/. Наложеното с присъда на ГРС наказание лишаване от свобода е в
размер на две години /т.е. по-малко от три години/. Първоинстанционният и
въззивният съд правилно са преценили, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Този срок, съответен
на средния размер, предвиден в чл. 66, ал. 1 от НК ще е достатъчен осъденият
да преодолее поведенческите си дефицити, като от друга страна не води до
проява на излишна строгост.
За да наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години, районният съд е взел предвид данните за предишни нарушения
на ЗДвП от страна на подсъдимия. От справката за нарушител/водач на л. 27
8
– 30 от ДП е видно, че Е.М. е наказван многократно с наказателни
постановления и фишове, като преобладават тези за превишена скорост.
Последното НП е от 22.10.2019 г., издадено от ОД на МВР Стара Загора, РУ
Казанлък. Последният фиш е от същата дата, но е издаден от ОД на МВР
Благоевград, РУ Банско. НП са общо 20 на брой, а фишовете 40 на брой. Два
пъти свидетелството за управление на М. е било отнемано за различни
нарушения, но това не го е мотивирало да бъде по-дисциплиниран водач.
Това определя осъдения М. като нарушител по ЗДвП със завишена степен на
обществена опасност. По изложените съображения, определеното от съда
наказание по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е съответно на целите
на закона. Липсват основанията за отмяна и изменение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от НПК, тъй като законът е спазен, а наложените наказания не са явно
несправедливи.
По изложените съображения, направеното искане за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЕВГ. М. М. за
възобновяване на наказателното производството по ВНОХД № 59/2020 г. на
Габровски окръжен съд и по НОХД № 66/2020 г. на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9