Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на „Ставен“ АД, със седалище в [населено място], против решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], община Иваново, [населено място] могили, община Две могили и [населено място], община Борово, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от следните поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, [ЕКАТТЕ], собственост на жалбоподателя:

- поземлен имот с [идентификатор], № 199.73 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива трета категория, в местността „Тучни ливади“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 4,061 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,052 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 99 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.37 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 12,002 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,959 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 3726 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.59 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,907 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 3628 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.60 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,508 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 6673 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.61 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,779 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 7189 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.62 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,588 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 6825 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 230.16 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, четвърта категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3,334 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,653 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 1242 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 237.84 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, шеста категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3,300 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,271 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 2418 лева и

- поземлен имот с [идентификатор], № 237.85 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, шеста категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,087 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 165 лева.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Жалбоподателят твърди, че определеното за отчуждената част от имота обезщетение е занижено и не копреспондира на пазарната цена на земеделската земя в землището на [населено място], обл.Русе, което представлява нарушение на чл.32, ал.2 от ЗДС и чл.17, ал.7 от Конституцията на Република България, както и на практиката на ЕСПЧ. Поддържа, че описаните имоти са били закупени от него с [нотариален акт], т.III, рег.№ 7212, дело № 388/28.09.2020 г. на нотариус И. К., с район на действие РС – Русе, като пазарната цена на закупените земеделски земи към посочената дата е в размер [рег. номер]./дка, а от закупуването им са изминали близо пет години, през които средните пазарни цени на земеделската земя в страната и конкретно в землището на посоченото населено място са се повишили и вече надвишават 2500 лв./дка, а в хода на административното производство била определена далеч по-ниска стойност [рег. номер]./дка. Поддържа, че според приетото от ЕСПЧ в решение от 14.04.2020 г. по делото К. срещу България, размерът на обезщетението следва да се определя въз основа на стойността на имота към датата, на която е изгубена собствеността върху него, което условие в случая не било спазено. Заявява, че по отношение на отчуждаваните имоти бил сключил договор за аренда за стопанската 2024/2025 г. с ЕТ „К. Шишков“ [населено място], от което той би претърпял допълнителни неблагоприятни последици, които следва да бъдат репарирани посредством увеличаване определения размер на обезщетението. Моли съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената му част като увеличи размера на обезщетението. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в изразените, на основание чл.38, ал.4 от ЗДС, становище с вх.№ 920/05.03.2025 г. и становище с вх.№ 1363/24.03.2023 г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., поради което относимият период, за който следва да бъдат изследвани сделките, използвани като пазарни аналози, е 15.09.2022 г. – 15.09.2023 г. Поддържа, че, видно от заключението на вещото лице, определянето на обезщетението въз основа на пазарни аналози в различен период - в периода от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г., води до неговото занижаване, тъй като осреднената цена за 1 дка земеделска земя през този период е в размер на 1617,16 лева, докато определената с оценителския доклад в административното производство е в по-висок размер от 1902,23 лева за 1 дка. Поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя и по арг. от чл.271, ал.1, изр.второ от ГПК вр.чл.144 от АПК счита жалбата неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№ 853/05.03.2025 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх.№ 914/05.03.2025 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на МС, в оспорената му част, е законосъобразно като е издадено при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс. По делото (на л.8 – л.16) са представени доказателства – общо 9 бр. писма, съответно с изх.№ 53-00-1627/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1622/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1623/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1624/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1626/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1625/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1617/07.02.2025 г., изх.№ 53-00-1619/07.02.2025 г. и изх.№ 53-00-1618/07.02.2025 г., както и обратна разписка (известие за доставяне) за връчване на пратка R PS 1040 815YST J на жалбоподателя на 19.02.2025 г. Видно от отбелязването в обратната разписка, с нея на жалбоподателя са връчени гореописаните писма от Агенция „Пътна инфраструктура“, с които той е бил уведомен за отчуждаването с оспореното решение на Министерския съвет на процесните имоти. Жалбата срещу оспореното решение е подадена чрез лицензиран пощенски оператор - „Спиди“ АД, на основание чл.18а, ал.1 от АПК, на 25.02.2025 г., в 10:59 ч., видно от отбелязването в товарителницата, т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По – конкретно в приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, [ЕКАТТЕ], колона № по ред, процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, части от които се отчуждават, са посочени под позиции, както следва: № 8, № 30, № 44, № 45, № 46, № 47, № 98, № 131 и № 132.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По – конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г. (на л.78 от преписката) на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ *********/2011 г. от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г., а оценителският доклад е от 11.11.2024 г., т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-1054/2024 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, като краен резултат се явява правилно.

От представените с жалбата писмени доказателства – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер], т.III, рег.№ 7212, дело № 388/28.09.2020 г. на нотариус И. К., с район на действие РС – Русе, се установява, че жалбоподателят е собственик на описаните в жалбата поземлени имоти, представляващи ниви, с различна категория, находящи се в местностите „Тучни ливади“, „Лозов баир“ и „Цветника“ в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, [ЕКАТТЕ]. Видно от заключението на вещото лице, с одобрения ПУП-ПП, след отразяването му в кадастралната карта на [населено място], общ.Иваново, собствените на жалбоподателя поземлени имоти били разделени, както следва:

- имот с [идентификатор] с площ от 4,061 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 4,009 дка, и имот с [идентификатор], с площ от 0,052 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 12,002 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 10,043 дка и имот с [идентификатор] с площ 1,959 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 5,751 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 3,844 дка и имот с [идентификатор] с площ от 1,907 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 5,751 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ 2,243 дка и имот с [идентификатор] с площ 3,508 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 5,751 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 0,715 дка и имот с [идентификатор] с площ от 3,779 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 5,751 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 2,163 дка и имот с [идентификатор] с площ от 3,588 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 3,334 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ 2,681 дка и имот с [идентификатор] с площ от 0,653 дка – предмет на отчуждаване;

- имот с [идентификатор] с площ от 3,300 дка бил разделен на имот с [идентификатор] с площ от 2,029 дка и имот с [идентификатор] с площ от 1,271 дка – предмет на отчуждаване и

- имот с [идентификатор] с площ 3 дка бил разделен на имот с [идентификатор] и имот с [идентификатор] с площ от 0,087 дка – предмет на отчуждаване. Съдът намира, че по безспорен начин е установена идентичността между имотите, предмет на отчуждаване, описани в първата колона (№ по ред) на приложението към т.1 от оспореното решение под позиции № 8, № 30, № 44, № 45, № 46, № 47, № 98, № 131 и № 132, от една страна, и собствените на жалбоподателя имоти, които били разделени на две части по силата на одобрения ПУП-ПП, само едната от които е предмет на отчуждаване.

Текстът на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България гласи, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. В съответствие с цитираната конституционна норма разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС предвижда, че имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Според ал.2 на същата разпоредба равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

Според легалната дефиниция по § 1а, т.1 от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Как се определя тя е указано в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. Съдържащото се в последната разпоредба определение на понятието „пазарни цени“ предвижда, че това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Според § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Легално определение на понятието „землище“ е дадено в § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ - това е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Pincová and Pinc v. Czech Republic, § 53, Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia GC, § 111; Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) GC, § 103; Moreno Diaz Peñaand Others v. Portugal, § 76).

С решение от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15) на ЕСПЧ 1, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място], се приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

В случая обаче обезщетението за отчуждавания имот е определено не по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, препращащ към Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, както необосновано се твърди в жалбата, приложението на който метод действително би следвало да съставлява изключение, а по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС - въз основа на установени сделки-аналози, сключени през предвидения в закона – в § 1а, т.1 от ДР на ЗДС, 12 – месечен период преди възлагане на оценката. Както беше посочено, в административното производство оценката е възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следва да са били сключени сделките-аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.

В § 68 вр. § 28 и § 20 от цитираното решение ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само един сравнителен имот е недостатъчен за установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение Съдът в Страсбург сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата, по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти, отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.

Следователно, при наличието на поне две сделки през посочения период – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г., които отговарят на останалите предвидени в закона критерии от гледна точка на тяхната съпоставимост и използването им като аналози, обезщетението следва да бъде определено по предвидения в чл.32, ал.2 от ЗДС ред. Както беше посочено по – горе, принципното виждане, изразено в константната практика на ЕСПЧ във връзка с твърдяни нарушения по чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ е, че обезщетението за отчуждения имот следва да е свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването, в случая към датата на оспореното решение на МС – към 06.02.2025 г. В отклонение от това изискване, което следва да бъде разбирано като изводимо от посочената разпоредба на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, имаща примат над противоречащото ѝ вътрешно законодателство по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, нормата на § 1а, т.2 от ДР на ЗДДС свързва крайния момент за определяне на периода от 12 месеца, в който следва да са сключени сделките-аналози не с приемането на решението на МС за отчуждаване на имотите, а с възлагането на оценката от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. Актуалността на тази оценка към датата на отчуждаването не е гарантирана и от предвидения в чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС тримесечен срок за изготвянето ѝ, тъй като той е свързан с иницииращият акт в отчуждителното производство – с искането за отчуждаване по чл.34, ал.1 от ЗДС, а не с крайния акт, с който завършва то – с решението на МС.

Според заключнието на вещото лице, разполагащо с необходимата [жк], ал.9 вр. § 1а, т.3 от ДР на ЗДС, осреднената цена за 1 дка земеделска земя (нива) в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, определена въз основа на намерените сделки – аналози (общо 6 сделки, посочени в таблицата, поместена в заключението) за период от една година преди решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г., е в размер на 1617,16 лева. Вещото лице е посочило, че сделките по по-голямата част от представените от Служба по вписванията – Русе нотариални актове не могат да служат като пазарни аналози. В заключението е отразено, че представените нотариални актове под № № 10,11,12,16 и 17 касаят имоти – урбанизирана територия, а не земеделска земя с начин на трайно ползване нива, поради което не могат да бъдат използвани като аналози. Нотариалните актове под № № 5,8,9,14 и 15 пък се отнасят до имоти с различен начин на трайно ползване или за имоти, ниви, които се намират в няколко землища, но вписани с обща стойност, акт № 13 е за идеална част от лозе, а акт № 18 – за имот с начин на трайно ползване стопански двор, т.е. при всички тях са налице обстоятелства, които дисквалифицират като аналози сделките по посочените вписани актове. Направените от вещото лице изводи се споделят напълно от съда.

Определянето на обезщетението за отчуждените части от поземлените имоти, собственост на жалбоподателя, въз основа на така изчислената от вещото лице цена от 1617,16 лв./дка на базата на сделките-аналози, сключени в периода от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г., обаче се явява по-неблагоприятно за последния в сравнение с определеното му обезщетение с оспореното решение на МС. Както беше посочено, оценката в административното производство е определена въз основа на сделки – пазарни аналози, сключени в различен период - от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. и е в по-висок размер от 1902,23 лв./дка. В устните си пояснения в съдебно заседание от 25.03.2025 г. вещото лице е посочило, че това се дължи на известното намаление през 2024 г. на средната цена на земеделските земи в национален мащаб и конкретно за североизточния район на страната като техният пик е бил достигнат през 2022 г. и 2023 г., т.е. именно в периода, спрямо който е определено обезщетението с оспореното решение на МС.

Тук следва да се отбележи, че сделките по представените от жалбоподателя два нотариални акта за покупко – продажба - [нотариален акт], т.2, рег. № 2427, дело № 240/11.05.2023 г. на нотариус Е. Д. с район на действие РС – Бяла и [нотариален акт], т.IV, рег. № 8929, дело № 532/16.10.2023 г. на нотариус И. К. с район на действие РС – Русе, не могат да бъдат използвани като пазарни аналози. Първият нотариален акт касае ниви, които се намират в землището на различно населено място – на [населено място], общ.Борово, а сделката по втория, макар да касае нива в землището на [населено място], общ.Иваново, излиза извън едногодишния период, определен както спрямо възлагането на оценката, така и спрямо решението на МС, като купувач по него е самото дружество – жалбоподател.

Съдът намира, че е недопустимо оспореният акт да бъде изменян във вреда на жалбоподателя предвид общата забрана за reformatio in pejus, която, макар да не е уредена изрично в ЗДС и АПК, е регламентирана в други кодекси – вж. напр. чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК. Това означава, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, за да не се стигне до подобно недопустимо изменение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК в полза на ответника по жалбата и на конституираните от съда заинтересовани страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, за което те своевременно са направили искане. Юрисконсултско възнаграждение обаче не следва да се присъжда в полза на министъра на финансите, тъй като в депозираното от същия, чрез процесуален представител, становище такова искане липсва.

Съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя възнагражденията в минималния размер от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта колективен/едноличен административен орган, т.е. в полза на Администрацията на Министерския съвет съгласно чл.40, ал.3 от ЗА, респ. в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл.42, ал.2 от ЗА и Агенция „Пътна инфраструктура“ съгласно чл.21, ал.2 от ЗП.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ставен“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., против решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], община Иваново, [населено място] могили, община Две могили и [населено място], община Борово, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от следните поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, [ЕКАТТЕ], собственост на жалбоподателя:

поземлен имот с [идентификатор], № 199.73 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива трета категория, в местността „Тучни ливади“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 4,061 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,052 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 99 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.37 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 12,002 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,959 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 3726 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.59 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,907 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 3628 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.60 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,508 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 6673 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.61 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,779 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 7189 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 215.62 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, седма категория, в местността „Лозов баир“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 5,751 дка, предвидена за отчуждаване площ от 3,588 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 6825 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 230.16 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, четвърта категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3,334 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,653 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 1242 лева;

- поземлен имот с [идентификатор], № 237.84 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, шеста категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3,300 дка, предвидена за отчуждаване площ от 1,271 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 2418 лева и

- поземлен имот с [идентификатор], № 237.85 по регистъра на към одобрения ПУП-ПП, представляващ нива, шеста категория, в местността „Цветника“, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с площ от 3 дка, предвидена за отчуждаване площ от 0,087 дка и стойност на паричното обезщетение в размер на 165 лева.

ОСЪЖДА „Ставен“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., да заплати на Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Ставен“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството И. И., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Ставен“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявана от председателя на Управителния съвет Й. В., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.