№ 147
гр. Враца, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1190/22.03.2023 г. на Я. Ж. И.
против Решение № 40/01.03.2023 г. по гр.д.№ 652/2021 г. по описа на Районен
съд-Мездра в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на "А1
България" ЕАД сумата 216,54 лв. – месечни такси за потребление за
използване на услуги по договор *** за периода 28.07.2018 г. – 27.12.2018 г.,
дължима по 5 бр.фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2021 г. до окончателното
й изплащане; сумата 480,00 лв. – неустойка за неизпълнение по договор ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението – 29.03.2021 г. до изплащането й, както и направените деловодни
разноски в размер на 625 лв.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно
и незаконосъобразно. Излагат се в хронологична последователност
извършените процесуални действия в първоинстанционното производство.
Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се
установява да са налице предпоставките по чл.59 ЗЗД, а именно – да е налице
неоснователно обогатяване. Въззивникът моли решението да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1647/25.04.2023
г. от "А1 България" ЕАД, чрез пълномощника му адв.Л. Р., в който се оспорва
1
основателността на подадената въззивна жалба. Според въззиваемия,
подадената жалба е бланкетна и в нея не са изложени никакви основания за
отмяна на първоинстанционното решение. Навеждат се доводи, че съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като при
липсата на конкретни оплаквания жалбата се явява неоснователна и
недоказана. Изразява се становище за правилност, обоснованост и
законосъобразност на първоинстанционното решение и се иска жалбата да
бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран със заявление на "А1 България" ЕАД по
чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против
"Никси-Ком" ЕООД, представлявано от управителя Ж. Т. И., за следните
парични вземания: сумата 216,54 лв. – месечни такси и потребление за
използване на услуги по Договор *** за периода 28.07.2018 г.-27.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, и сумата 480,00 лв. – неустойка
за неизпълнение на Договор ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Приемайки, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният
съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
260201/30.03.2021 год. по ч.гр.д.№ 425/2021 г. по описа на РС-Мездра.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.04.2021 г. и в срока по чл.414, ал.2
ГПК е постъпило възражение от длъжника. С разпореждане от 16.04.2021 г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането
си. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК заявителят "А1 България" ЕАД е предявил
установителния иск, предмет на настоящия спор, с който моли да бъде
признато за установено, че "Никси-Ком" ЕООД дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен
Договор за използване на мобилни услуги ***, като за всяка мобилна услуга
или пакет от услуги са сключвани отделни приложения, представляващи
неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Посочва се,
че с Приложение № 1 от 25.01.2018 г. за срок от 2 години е активиран
мобилен план Мтел М клас 3ХL за номер *** със стандартна месечна такса
40,00 лв. без ДДС и промоционална такса с 12.5% отстъпка – 35 лв. без ДДС.
Твърди се, че до м.07.2018 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след
което е спрял да плаща. Посочва се, че по договора са издадени 5 бр. фактури
2
за периода 28.07.2018 г. – 27.12.2018 г. на обща стойност 216,54 лв., по които
не е извършено плащане.
Ищецът сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора за
заплащане на използваните мобилни услуги, същият е прекратен, считано от
23.01.2019 г. на основание т.54.12. от ОУ за взаимоотношенията между "А1
България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи, като при прекратяването на договора по вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие,
уговорена в приложението за активиране на мобилната услуга и определена
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилния план без
отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора 0 23.01.2019 г. до
изтичане на посочения в договора срок – 25.01.2020 г. За дължимата
неустойка е издадена сметка от 23.01.2019 г. на стойност 480,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника "Никси-Ком" ЕООД, представляван от управителя Ж. Т. И., в който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че представеният с
исковата молба договор е подписан от лицето Я. Ж. И. като представител на
дружеството. Твърди, че това лице е имало качеството на управител на
"Никси-Ком" ЕООД до 14.05.2015 г., когато е заличен по партидата на
дружеството, с оглед на което към датата на сключване на договора с "А1
България" ЕАД същият не е бил представител на дружеството и не е имал
право да сключва договор за използване на мобилни услуги от името на
дружеството. навеждат се доводи, че всички действия, извършени от Я. Ж. И.
след датата на заличаването му от Търговския регистър са
непротивопоставими на дружеството, тъй като са извършени от лице без
представителна власт и без изрично овластяване. В отговора се посочва, че
информация за наличието на сключен договор с ищеца е получена в
ответното дружество с връчване на съобщението за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, поради което с депозираното възражение по
чл.414 ГПК от страна на дружеството е извършено противопоставяне
съобразно чл.301 ТЗ.
По искане на ищеца районният съд е конституирал лицето Я. Ж. И.
като трето лице-помагач на "А1 България" ЕАД и е приел за разглеждане
предявен обратен иск срещу това лице. С обратния иск се поддържат същите
обстоятелства, както тези в първоначалната искова молба, но се формулира
осъдителен петитум по отношение на третото лице-помагач Я. Ж. И. за
същите суми, представляващи неплатени месечни такси и потребление за
използвани услуги по Договор № *** и за неустойка за неизпълнение на
същия договор.
С Решение № 40/01.03.2023 г. по гр.д.№ 652/2021 г. по описа на РС-
Мездра е отхвърлен предявеният от "А1 България" ЕАД иск за признаване за
установено, че "Никси-Ком" ЕООД дължи сумите по издадената Заповед за
изпълнение № 260201/30.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 425/2021 г. по описа на същия
съд . Със същия съдебен акт е уважен предявения обратен иск и Я. Ж. И. е
3
осъден да заплати на "А1 България" ЕАД сумата216,54 лв. – месечни такси за
потребление за използване на услуги по договор *** за периода 28.07.2018 г.
– 27.12.2018 г., дължима по 5 бр.фактури, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2021 г.
до окончателното й изплащане; сумата 480,00 лв. – неустойка за
неизпълнение по договор ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението – 29.03.2021 г. до изплащането й, както и
направените деловодни разноски в размер на 625 лв.
В мотивите на съдебния акт е прието, че към момента на сключване
на Приложение № 1 от 25.01.2018 г. към Договор *** лицето Я. Ж. И., което
е подписало договора, не е имало качеството на представляващ дружеството,
поради което и с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ и направеното от
ответника-търговец противопоставяне на сделката, същият не дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение. При тези съображения районният съд е
приел, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е
неоснователен и следва да бъде уважен предявения в условията на
евентуалност обратен осъдителен иск против Я. Ж. И., тъй като същият се е
обогатил неоснователно и дължи връщането на сумите на ищеца.
Решението на МРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта,
в която е отхвърлен предявеният срещу "Никси-Ком" ЕООД иск с правно
основание чл.422 ГПК. Спорът пред въззивната инстанция обхваща
единствено дължимостта на сумите, посочени в издадената заповед за
изпълнение, от ответника по обратния иск Я. Ж. И..
При тези фактически данни, настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
Съгласно чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно ал.2
на същата законова разпоредба това, което съдът е установил в мотивите на
решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла. Привличането на трето лице -
помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез
което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на
привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да
подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Съгласно
нормите на чл.223 и чл.298 ГПК и съдебната практика, в обективните предели
на силата на пресъдено нещо влиза съществуването на спорното материално
право, а субективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат
страните по делото, както и техните правоприемници. Третото лице е
обвързано от силата на присъдено нещо и може да се позове на нея в
отношенията си с насрещната страна съобразно чл.223, ал.1 ГПК, а за
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна важи
задължителната сила на мотивите на решението съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Както бе посочено, в случая решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от "А1 България"
4
ЕАД срещу "Никси-Ком" ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК, като са
изложени мотиви, че към момента на сключване на Приложение № 1 от
25.01.2018 г. към Договор *** лицето Я. Ж. И., което е подписало договора
като представител на "Никси-Ком" ЕООД, не е имало качеството на
представляващ дружеството, поради което и с оглед разпоредбата на чл.301
ТЗ и направеното от ответника-търговец противопоставяне на сделката,
ответното дружество не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Следователно привлеченото трето лице по делото пред РС-Мездра, което е
обжалвало в това си качество решението пред ОС-Враца, е обвързано със
силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна – "Никси-Ком"
ЕООД, а във вътрешните отношения с подпомаганата страна "А1 България"
ЕАД - от задължителната сила на мотивите. По тази причина пред въззивната
инстанция не се поставя за разглеждане спорът дали между "А1 България"
ЕАД и "Никси-Ком" ЕООД съществува облигационно правоотношение,
възникнало от договор за предоставяне и използване на мобилни услуги, тъй
като същият е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение,
с което е отречено съществуването на вземане на "А1 България" ЕАД спрямо
"Никси-Ком" ЕООД, произтичащо от валидно сключен такъв договор. Във
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна,
третото лице-помагач Я. Ж. И. е обвързан от задължителната сила на
мотивите, според които е подписал Приложение № 1 от 25.01.2018 г. към
Договор *** от името на "Никси-Ком" ЕООД без да е бил легитимиран да
представлява търговското дружество.
Липсата на законова представителна власт по отношение на
дружеството обаче не води автоматично до поемане на задълженията по
договора от мнимия представител. Личната му отговорност в случай на
недействителност на договор поради липса на представителна власт и при
невъзможност сделката да бъде потвърдена по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД или да
се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ, би могла да се ангажира, но само по
реда на чл.42, ал.1 ЗЗД - за обезщетяване на причинените на насрещната
страна вреди от пропусната валидна сделка, но не и като пряко задължение да
престира като изпълнител. Това е отговорност без договорен характер, чието
основание произтича именно от липсата на валидна договорна връзка.
Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на
основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в
исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита спрямо него,
съдът прави квалификация на спорно материално право като определя
приложимата правна норма. Както бе посочено, в исковата молба, с която е
предявен обратния иск са изложени същите обстоятелства, както в
първоначалната искова молба, касаещи сключването на договора с "Никси –
Ком" ЕООД, като единствено е добавено, че според направеното от
първоначалния ответник възражение, този договор е сключен от предишния
управител Я. Ж. И., който няма представителна власт. Формулиран е петитум
5
за осъждане на третото лице-помагач за заплащане на суми за месечни такси
и потребление и за неустойка, дължими по Договор ***. При така изложените
фактически твърдения и отправеното до съда искане, настоящият съдебен
състав намира, че в случая не е предявен обратен иск с правно основание
чл.42, ал.1 ЗЗД за заплащане на регресно притезание - обезщетение от лицето,
което е действало като представител, без да има представителна власт, а
предявените обратни искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92
ЗЗД.
При липсата на изложени твърдения за неоснователно обогатяване на
ответника по обратния иск, районният съд неправилно е квалифицирал иска
като такъв по чл.59 ЗЗД. С диспозитива на съдебния акт обаче се е произнесъл
по предявените осъдителни искове за сумата 216,54 лв., представляваща
месечни такси за потребление за използване на услуги по договор *** за
периода 28.07.2018 г. – 27.12.2018 г., дължима по 5 бр.фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата
480,00 лв. – неустойка за неизпълнение по Договор ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 29.03.2021 г. до
изплащането й, поради което въззивният съд намира, че в обжалвана му част
първоинстанционното решение е допустимо.
Разгледано по същество, в обжалваната част решението е неправилно.
Както бе посочено, Приложение № 1 от 25.01.2018 г. към Договор *** е
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, което води до извод, че този договор е бил в състояние на висяща
недействителност и при извършеното от мнимо представляваната страна
противопоставяне по реда на чл.301 ТЗ не е породил целените с него правни
последици по отношение на страните. За мнимия представител Я. Ж. И. също
не са възникнали задължения по този недействителен договор, поради което
не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове за пряко изпълнение и неустойка за неизпълнение на договорни
задължения.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
като поставено в нарушение на материалния закон и вместо него следва да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените обратни
искове.
Въззивникът не е претендирал присъждане на съдебни разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 40/01.03.2023 г. по гр.д.№ 652/2021 г. по описа
на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която Я. Ж. И. е осъден да заплати на
"А1 България" ЕАД сумата 216,54 лв. – месечни такси за потребление за
6
използване на услуги по договор *** за периода 28.07.2018 г. – 27.12.2018 г.,
дължима по 5 бр.фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2021 г. до окончателното
й изплащане; сумата 480,00 лв. – неустойка за неизпълнение по договор ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението – 29.03.2021 г. до изплащането й, както и направените деловодни
разноски в размер на 625 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А1 България", ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, обратни искове за осъждането на Я. Ж. И., ЕГН
**********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 216,54 лв.,
представляваща месечни такси за потребление за използване на услуги по
договор *** за периода 28.07.2018 г. – 27.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.92 ЗЗД
да заплати сумата 480,00 лв., представляваща – неустойка за неизпълнение по
договор ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението – 29.03.2021 г. до изплащането й, като неоснователни.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7