ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1067
гр.
Пловдив, 26.04.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV касационен състав, в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Методиева
КАНД № 166 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), град София, вх. №
7003/28.03.2023 г., депозирана чрез процесуален представител юрисконсулт С.С. –
Г. с приложено към молбата пълномощно. С молбата се прави искане на основание
чл.176, ал.1, вр. с чл.228 от АПК за постановяване на допълнително решение по делото, с което
да бъде осъдено „Баро – Транс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Стара Загора, ул. „Райна Кандева“, ***, да заплати на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ разноски за касационното производство. Сочи се, че в
Решение № 453 от 10.03.2023 г., постановено по КАНД № 166/2023 г. по описа на
Административен съд Пловдив ХХІV касационен състав, съдът е
пропуснал да се произнесе по този въпрос. Твърди се, че искане за присъждане на
разноски е било направено с молба от процесуален представител на АПИ, в която е
взето становище по хода по същество на делото.
Съдът е разпоредил съобщаване на другите страни
за исканото допълване на съдебното решение с изпращане на препис от същото,
като по делото, в указания законов срок, не е постъпил отговор от тях.
Настоящият съдебен състав,
на първо място, намира, че депозираната молба от 28.03.2023 г. съставлява по
своята същност искане по чл.248, ал.1 от ГПК, независимо от факта, че е с
посочено основание по чл.176 от АПК за допълване на постановено съдебно
решение. Следва да се има предвид, че в това производство /по чл.176, ал.1 от АПК/ съдът се произнася, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, което понятие
обаче, не обхваща искането за присъждане на разноски /в този смисъл е напр.
Определение № 11440/2009 г. по адм. дело № 1308/2009 г. и Определение №
4052/2023 г. по адм. дело № 5310/2022 г. на ВАС/. Ето защо и молбата ще следва
да се разгледа в производство по чл.248, ал.1 от ГПК, доколкото се касае до
искане за допълване на съдебно решение в частта му относно разноските.
Искането е депозирано в рамките на срока по
чл.248, ал.1 от ГПК от страна в производството по КАНД № 166/2023 г., поради
което и е допустимо за разглеждане.
По същество същото е неоснователно.
С Решение № 453/10.03.2023
г. по касационно административно дело №
166/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив е оставено в сила Решение №
2229 от 28.11.2022 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 4069/2022
г. по описа на същия съд, с което е бил потвърден издаден на „Баро Транс“ ЕООД
ЕИК *** електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ответникът в касационното производство, а имено АПИ - град София е
бил надлежно призован за съдебното заседание, за което е била депозирана чрез юрисконсулт С.С. -Г. молба от името на АПИ с рег. №
3026/08.02.2023 г., без възражение да се гледа делото в отсъствие на юрисконсулта, с изложено
становище по касационната жалба и молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер. Макар да е било описано като приложение
обаче, към молбата не е било реално приложено пълномощно за юрисконсулта.
Такова не е било приложено и пред първата инстанция, където ответникът е бил
представляван от друг юрисконсулт с пълномощно за него. Тези обстоятелства по
липса на надлежно пълномощно за процесуално представителство на ответника са
били констатирани в протокола от съдебното заседание на касационната инстанция
от 16.02.2023 г. След провеждане на съдебното заседание, по ССЕВ е постъпило
заявление от юрисконсулт Г. за предоставяне на електронен достъп до делото,
като с разпореждане на докладчика е указано, че по делото липсва пълномощно за
юрисконсултГ., поради което и не може да се предостави електронен достъп и
следва такова пълномощно да се представи. На 10.03.2023 г. съдът е постановил
решението си по делото с № 453, в което изрично е посочил, че ответната страна
не е била представлявана пред съда, защото макар да е била депозирана молба от
юрисконсулт, не е било представено пълномощно за него. В решението си съдът
изрично е отбелязал, че с оглед изхода на съдебния спор принципно разноски се
дължат на ответната страна, но ответникът не е бил надлежно представляван от
юрисконсулт пред касационната инстанция, независимо от приложената молба от
такъв по делото, доколкото липсва представено пълномощно за представителна
власт на депозиралия молбата юрисконсулт, поради което и не следва да се
присъждат разноски на страната.
С оглед на изложените факти и съдът намира,
че направеното искане за допълване на решението в частта му за разноските
следва да се остави без уважение. Фактическата грешка при изпращане документи от
ответника, редовно
призован в касационното производство, а
именно неприлагането към молбата от 08.02.2023 г., с която е било претендирано
юрисконсултско възнаграждение, на описаното в нея пълномощно, е довела до липса
на реално осъществено процесуално представителство, доколкото не е била налице
надлежна представителната
власт за юрисконсулт С.С. –Г., съответно липса
на надлежно направено искане за присъждане на разноски. Такова пълномощно действително е предоставено, но
едва с молба вх. № 7003/28.03.2023 г. за постановяване на допълнително съдебно
решение по КАНД № 166/2023 г. По аргумент от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС /т.1/, при
липса на своевременно постъпили доказателства относно представителната власт на
подателя на молбата от името на ответника по делото, не е налице основание за
присъждането на разноски в полза на тази страна, независимо от изхода на
съдебния спор, доколкото към момента на провеждане на производството пред
касационния съд не е било осъществено надлежно процесуално представителство,
което винаги се удостоверява посредством пълномощно, респективно, направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е от лице, което не е
удостоверило представителната си власт по делото. Депозирането на изискуемите
за удостоверяване на този факт доказателства едва след приключване на
производството, при липса на искане или на основания за възстановяване на срока
за представянето им, който е до приключване на заседанието, в което е даден ход
по същество на делото, не представлява основание за допълване или изменение на решението в частта за разноските. В тази
насока е напр. Определение ***298/2021 г. по адм. дело № 3242/2021 г. на ВАС. Отделно
от посоченото, в случая изобщо не е налице пропуск съдът да се произнесе по разноските,
доколкото, както се каза, в мотивите на съдебното решение, постановено по КАНД
№ 166/2023 г. съдът е посочил изрично, че такива не се присъждат на ответната
страна, доколкото реално не е било осъществено процесуално представителство на
същата в производството пред касационния съд. Практически не е налице и надлежно
направено искане за присъждане на разноски от пълномощник на ответната страна,
разполагащ с представителна власт, удостоверена по реда на чл.33 от ГПК, във
вр. с чл.34 от ГПК.
Ето
защо и искането за допълване на решението по настоящото дело в частта му за
разноските ще следва да се остави без уважение.
С оглед разпоредбата на
чл.248, ал.3 ГПК определението на съда е окончателно, тъй като решението
по делото, чието допълване в частта за разноските се иска, не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на Агенция „Пътна Инфраструктура“ -
град София, формулирано в молба от с вх. № 7003/28.03.2023 г. за допълване на Решение
№ 453 от 10.03.2023 г., постановено по КАНД 166/2023 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ХХІV
касационен състав, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
На основание чл. 138 от АПК определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.