№ 97
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520106721 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В. М. ХР. против СЮЛ. Х. ИБР. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответника СЮЛ. Х. ИБР. са сключили граждански брак с акт № 0085
от 21.03.2017 год. в Община – Русе и от брака си нямат родени деца. През брака си са живели в
общинско жилище. От самото начало семейният им живот потръгнал добре, но било за кратко.
Имали материални проблеми, поради което ответникът заминал да работи в G* преди две години,
като почти не си е идвал в Б*. Настъпило пълно отчуждение, липса на нормални семейни контакти.
Не могат да постигнат съгласие по ежедневните въпроси, поради което са уверени, че трябва да се
разведат.
Ищецът желае да бъде прекратен сключения между страните граждански брак поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, не желае произнасяне по въпроса за брачната
вина.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва предявения иск, изразява
желание да се премине към развод по взаимно съгласие. Ищецът също изразява съгласие.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молителите са сключили граждански брак на 21.03.2017 год. в гр. Русе. Горното се
установява от Удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено на 21.03.2017
год. от Община Русе въз основа на акт за сключен граждански брак № 0085 от 21.03.2017 год.
Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът
констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са
1
защитени интересите на молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с
прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което следва да
бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се
разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от
Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на молителите, съдът следва с решението
си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да
издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя размерът на таксата по допускане
на развода да е 40.00 лева, платима от двамата молители по равно в полза на държавата, по
сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
На основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развода по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 21.03.2017 год. в гр. Русе граждански брак между В.
М. ХР., ЕГН ********** и СЮЛ. Х. ИБР., ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 0085 от 21.03.2017 год. по описа на Община Русе, поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. М. ХР., ЕГН ********** и СЮЛ. Х. ИБР., ЕГН
********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
1. Семейното жилище – апартамент № 2 на етаж 1, вх. 1 в жилищен блок на ул. Ф**С* № 1 в
гр. Русе, собственост на Община Русе, се предоставя за ползване на В. М. ХР., която се задължава
да заплаща наема за жилището и битовите разходи при ползването.
2. След прекратяване на брака В. М. ХР. ще носи предбрачното си фамилно име – Х., което
не е променяла при сключване на брака.
3. Страните нямат претенции за издръжка един към друг и такава няма да се дължи.
4. Страните заявяват, че по време на брака не са придобили общо движимо имущество с
общи семейни средства, нямат претенции спрямо лични вещи, пари, влогове, права и други
помежду си, като заявяват, че нямат общи задължения.
5. Страните заявяват, че нямат никакви имуществени претенции и сметки един към друг и
във връзка, и като последица сега и в бъдеще след прекратяване на брака.
6. Разноските по делото се поемат по равно от страните.
ОСЪЖДА В. М. ХР., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА СЮЛ. Х. ИБР., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.
2
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3