Р Е Ш Е Н И Е
№: 1217 01.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1661 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Скорпион-03-ДД“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.125, вх.А, ет.6, против решение № 644/17.06.2020г.,
постановено по НАХД № 627/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № РД-И-038/03.07.2018г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ)- София, с което за нарушение
по чл.23, ал.3, вр. чл.46, ал.3 от Наредба № 4 от 4 март 2009г. за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4), вр. чл.218,
вр. чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
(ЗЛПХМ), на основание чл.294, вр.
чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, му е наложена имуществена санкция в размер на 3`000
лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
неправилно районният съд е разпитал актосъставителя, защото той имал
процесуално качество. Оспорва правната квалификация на нарушението. Заявява, че
първоинстанционният съд е бил обвързан от задължителните указания на горната
инстанция досежно компетентността на актосъставителя, но въпреки това поддържа
становището си, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е
съставен от некомпетентно длъжностно лице. Иска отмяна на оспореното съдебно
решение и потвърденото с него наказателното постановление. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът,
чрез редовно упълномощения адвокат Л.Б.от АК-Русе, поддържа жалбата на
изложените в нея основания, както и претенцията си за разноски.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по лекарствата -
София, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя
писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Й.Т., в което се заявява, че се
поддържа касационната жалба, въпреки, че същата е подадена от другата страната
в процеса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея
основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е основателна, а обжалваното решение е незаконосъобразно.
Производството е висящо за втори път пред Административен съд - Бургас,
след като с друго решение под № 1362/07.11.2019г. по НАХД № 3470/2019г., състав
на Районен съд - Бургас е отменил НП № РД-И-038/03.07.2018г. на изпълнителния
директор на ИАЛ- София с мотив, че процесният АУАН е бил съставен от некомпетентен
орган. Това решение е отменено от Административен съд - Бургас с решение № 200/07.02.2020г.
по КНАХД № 46/2020г., като изрично е прието, че актосъставителят е бил
компетентен и делото е върнато за ново разглеждане с указания за произнасяне по
същество.
При настоящото разглеждане, Районен съд - Бургас с оспореното сега решение № 644/17.06.2020г. по НАХД № 627/2020г. е потвърдил НП № РД-И-038/03.07.2018г. на изпълнителния
директор на ИАЛ-София, с което на „Скорпион-03-ДД“ЕООД, за нарушение на чл.23,
ал.3, вр. чл.46, ал.3 Наредба № 4, вр. чл.218, вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, на
основание чл.294, вр. чл.291, ал.1 от
ЗЛПХМ, е наложена имуществена санкция от 3`000 лева. Касаторът е наказан за
това, че като притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени
продукти е извършил продажба на лекарствени продукти на търговец на едро
„Ситифарм”ЕООД, като с тези си действия е нарушило реда за отпускане на
лекарствени продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание, конкретно
посочени като наименование и брой.
За да постанови решението си районният съд е приел, че в проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентните за това лица и
в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е
обосновал извод, че установеното нарушение е съставомерно и правилно е
ангажирана отговорността на търговеца, с оглед на което е потвърдил издаденото
НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд
довели до потвърждаване на наказателното постановление.
Вмененото в отговорност на дружеството-касатор нарушение не може да бъде
изведено от посочените като нарушени разпоредби на чл.23, ал.3 и чл.46, ал.3 от
Наредба № 4, чл.218 и чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Същите не съдържат изрична забрана
за продажба на лекарствени продукти от търговец на дребно, какъвто е „Скорпион-03-ДД“ЕООД,
на друг търговец на дребно или едро, а касаят правилата за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК.
Съгласно чл.23, ал.3 от Наредба № 4 „Лекарствени продукти, заплащани напълно
или частично от НЗОК, могат да бъдат предписвани на здравноосигурени български
граждани, лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава -
членка на ЕС, или съгласно двустранни спогодби“, т.е. тази норма не създава
права и задължения за „Скорпион-03-ДД“ ЕООД, защото дружеството действа в
качеството на търговец на дребно – аптека и в дейността му не се включва
изпълнителното деяние посочено в нормата, което е предписване на лекарствени
продукти. Тази дейност е нормирана в Глава III, Раздел IV от Наредбата и по
дефиниция не би могла да се осъществява от аптека доколкото съгласно текста на
чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ: „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват
следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на
консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за
употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на
диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни
храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно- хигиенни
средства".
Следващата норма, на която се позовава административнонаказващият орган е
тази на чл.46, ал.3 от Наредба № 4, съгласно която „Отпускането на лекарствени
продукти, предписани по реда на глава трета, раздел IV, се извършва в аптеки,
работещи по договор с НЗОК с изключение на лекарствените продукти по чл. 30г,
които се отпускат от болничните аптеки“.
Привръзките към разпоредбите на чл.218, чл.219, ал.1, чл.294 и чл.291, ал.1
от ЗЛПХМ, също не релевират към конкретно осъществения фактически състав.
Чл.218 от ЗЛПХМ регламентира, че търговията на дребно с лекарствени продукти се
извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на
случаите по чл.232, ал.2. Видно е, че законодателят е очертал единствено
обектите, които могат да търгуват на дребно с лекарствени продукти, а за
подобно нарушение не се търси отговорност на дружеството, като такива
фактически констатации липсват и в АУАН, и в НП. От своя страна разпоредбите на
чл.294 и чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ са бланкетни и препращащи и също не съдържат
конкретен състав на нарушение, относим към фактическото обвинение. Анализът на
материално правните разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина и Наредба № 4 от 4 март 2009г. сочи наличието на противоречие между
словесното описание на нарушението и визираната в НП правна квалификация, което
обосновава извод за отмяната му.
В контекста на гореизложеното се налага извод за отмяна на оспореното
съдебно решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
За пълнота на изложението освен, че компетентността на актосъставителя е
установена и в предходното решение № 200/07.02.2020г. по КНАХД № 46/2020г. на Административен
съд - Бургас, следва да се допълни, че съгласно представената заповед № А
17-0555/08.08.2017г. на изпълнителния директор на ИАЛ, издадена на основание
чл.267, ал.3 от ЗЛПХМ, актосъставителят Симона Копоева-Стаменова е била на
длъжност ст.инспектор и е притежавала изискуемата компетентност съгласно приложимата
редакция на чл.295, ал.1 от ЗЛПХМ.
Съдът държи да отбележи, че разпоредбата на чл.118, ал.1 и 2 от НПК,
изтъквана от касатора като аргумент да се приеме, че е недопустимо
актосъставителят да бъде разпитван пред съда, визира процесуални качества
(включително и произтичащи от извършваните действия по разследването и съдебни
следствени действия), придобити по реда на НПК, каквото качеството
„актосъставител” не е. То се придобива по друг процесуален ред – този по ЗАНН,
в друго по естеството и насочеността си производство, с качествено различни от
тези в производството по НПК, участници, субекти и страни и поради това не може
да се приеме, че процесуалното му положение е идентично с визираните в
цитираната разпоредба от НПК категории лица.
Що се касае до направеното процесуално искане от касатора за присъждане на разноски,
съдът счита същото за неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства той да е извършвал разноски по делото. „Скорпион-03-ДД“ЕООД е
представляван от адвокат Любима Бургазлиева, както пред настоящата инстанция,
така и пред районния съд, но освен пълномощното (л.36 от първото дело) липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
като разноски.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 644/17.06.2020г., постановено по НАХД №
627/2020г. по описа на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
РД-И-038/03.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата - София, с което за нарушение по чл.23, ал.3, вр. чл.46,
ал.3 от Наредба № 4 от 4 март 2009г. за условията и реда за предписване и отпускане
на лекарствени продукти, вр. чл.218, вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, на основание
чл.294, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, му е наложена имуществена санкция в размер
на 3`000 лева
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.