Решение по дело №3648/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ ........

гр. П., 15.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети С. през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при участието на секретаря Наталия Д.а, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3648 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ГПК срещу ответниците С.Г.М., Н.С.Н. и Н.С.Н. за установяване, че ищците Е.Х.К., Ю. И.К., П.И.К. и Л.И.К. притежават в съсобственост 1/3 ид. ч. от следните недвижими имоти:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10820.39.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. С., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-1029/02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2961 кв.м (две хиляди деветстотин шестдесет и един квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9 (девета), с адрес на поземления имот: гр. В., местност „Мрамора“, номер по предходен план: 039012, при съседи: 10820.39.552, 10.820.39.61, 10820.39.13, 10820.39.11;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10820.60.50 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. С., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-1029/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1638 кв.м. (хиляда шестстотин тридесет и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята: 4 (четвърта), с адрес на поземления имот: гр. В., местност „Под вадата“, номер по предходен план: 060050, при съседи: 10820.60.76, 10.820.60.49, 10820.60.51, 10820.60.74;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10820.22.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. С., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-1029/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3000 кв.м. (три хиляди квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), с адрес на поземления имот: гр. В., местност „Секулица“, номер по предходен план: 022065, при съседи: 10820.22.129, 10.820.22.64, 10820.22.130, 10820.22.66;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10820.13.639 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. С., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-1029/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3001 кв.м. (три хиляди и един квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6 (шеста), с адрес на поземления имот: гр. В., местност „Байлови градини“, номер по предходен план: 013639, при съседи: 10820.13.757, 10.820.13.640, 10820.13.758, 10820.13.638.

В исковата молба се твърди, че ищците притежават в съсобственост при равни квоти по наследство, оставено от тяхната майка Е. П.а К. 1/3 ид. част от гореописаните четири поземлени имота. Поддържат, че наследодателят е придобил тази идеална част с договор за продажба, обективиран в нот. акт №188 от 29.08.2003 г., том ІІ, рег. №4800, н.д. №330/2003 г. по регистъра на нотариус Анета Илкова, гр. П.. Твърдят, че владеят имотите, тъй като същите са отдадени под наем от ищцата Е.Х.К. на Й. И. П. и те получават наема съобразно дяловете в съсобствеността.

По твърдения на ищците, ответникът С.Г.М. се снабдила с констативни нотариални актове за собственост на имотите по давност под № 19 от 21.03.2019 г., том І, рег. № 772, н.д. № 17/2019г. по регистъра на нотариус М. М., гр. П. и на същия ден се е разпоредила с тях като ги е продала на ответниците Н.С.Н. и Н.С.Н..

Ищците поддържат, че признатото с констативния нотариален акт в полза на ответника С.Г.М. право на собственост върху тяхната 1/3 ид. част от имотите не съществува. Оспорват същата да е владяла имотите явно, спокойно, трайно и непрекъснато. Оспорват прехвърлителния ефект на договора за продажбата по отношение на тяхната 1/3 ид. част от имотите поради това, че продавачът не е бил собственик и твърдят, че ответниците-купувачи не са придобили тази част въз основа на договора.

Искат от съда да установи правото им на собственост по отношение на ответниците и да отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК съставения констативен нотариален акт № 19 от 21.03.2019 г., том І, рег. № 772, н.д. № 17/2019 г. по регистъра на нотариус М. М., гр. П. по отношение на тяхната 1/3 ид. част от имотите. Сочат доказателства. Претендират разноски.

Депозирана е молба от ищците с вх. № 22908/01.10.2019 г., в която е посочено, че не поддържат искането си по чл.76 от ЗН за обявяване на относително недействителен сключения между С.Г.М. от една страна като прехвърлител и Н.С.Н. и Н.С.Н. от друга страна като приобретатели, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2019 г. с № 20, том I, рег. № 773, дело № 18/2019 г. на нотариус М. М., с район на действие РС П.

В съдебно заседание, ищцовата страна се представлява от процесуалния си представител адвокат Л.М. ***, който моли съда да уважи предявената искова претенция. Представени са писмени бележки с доводи в горния смисъл.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците Н.С.Н. и Н.С.Н., чрез пълномощник адвокат И.Б. ***, оспорват иска при твърдението, че не са знаели за спора относно собствеността върху закупените от тях имоти. Оспорват твърдението на ищците, че упражняват фактическа власт върху имотите като ги отдават под наем и получават наемната цена. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Сочат доказателства.

В съдебното заседание ответникът Н.Н. се явява лично. Ответникът Н.Н., при редовност на призоваването, не се явява. И двамата се представляват от процесуалния им представител адвокат И.Б., който моли съда да остави без уважение депозираната искова молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Ответникът С.Г.М. не е подала писмен отговор.

В проведените съдебни заседание при редовност на призоваването, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото Решение № Б10/04.03.1997 г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. В., ЕКАТТЕ 10820, общ. С. се установява, че на наследниците на С. П.М. се възстановява правото на собственост върху процесните имоти. Също е посочено, че имотите са съсобственост с Е. П.а К. /общият наследодател на ищците/, която видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № И-3540_001 на общ. П. е носила и имената Е. П. К. и Е. П.а Б..

От Удостоверение за наследници с изх. № УН-1827/16.07.2019 г. на общ. П. се установява, че наследници на Е. К. са ищците по делото – Е.К. – дъщеря; Ю. К. – син; П.К. – син и Л.К. – син.

От Удостоверение за наследници с изх. № 210/16.07.2019 г. на общ. С. се установява, че наследници на С. П.М. са неговите деца – В. Д., Л.Б., А. С. К. и Д. С. М.. Наследниците на Д. С. М. са неговата съпруга М. М. /починала на 02.02.1978 г./, В. Д. Й.ова, С. Д.М. и Д. Д. М.. Последният е оставил за свои наследници – ответницата С.М. и децата им – М. М., Я. М. /удостоверение за наследници с изх. № 049/07.02.2018 г. на общ. С./.

От Удостоверение за наследници с изх. № УН-1828_001/16.07.2019 г. на общ. П. се установява, че наследници на Л.Стоянова Б. са Е. К. – дъщеря /общият наследодател на ищците/ и Георги Петров Байлов, оставил за наследници отново ищците.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи срещу задължение за гледане и издръжка от 29.08.2003 г. № 188, том. II, рег. № 4800, дело № 330/2003, по силата на който Л.Стоянова Б., продава на общия наследодател на ищците Е. К. собствените си 1/3 ид. ч. от собствените й имоти, като част от тях са й процесните имоти срещу задължението за гледане и издръжка при нужда на продавача. От нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П. се установява, че ответницата С.М. е призната за собственик по силата на давностно владение на процесните имоти. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2019 г. с № 20, том I, рег. № 773, дело № 18/2019 г. на същия нотариус ответницата С.М. продава собствеността върху процесните имоти на другите двама ответника.

По делото са приложени Договори за наем с номера, както следва: № 140 от 09.07.2016 г., № 113 от 14.07.2017 г., № 447 от 28.07.2018 г., № 354 от 19.07.2019 г., от които се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г., ищцата Е.Х.К. е отдавала под наем притежаваните от нея и нейните братя /останалите ищци/ идеални части от процесните имоти на свидетеля Й. И. П.. От приложените по делото Договор за наем с № 397 от 03.02.2018 г. се установява, че ответницата С.М. е отдавала под наем притежаваните от нея идеални части в размер на 1,092 дка от един от процесните имоти, а именно с идентификатор 10820.60.50 – представляващ овощна градина, на свидетеля Й. П.. От договор за наем № 445 от 18.01.2019 г., се установява, че Я. Д. М. – син на ответницата С.М. е отдал под наем на свидетеля Пепелянов отново идеалните части от горепосочената овощна градина, притежавани от неговата майка.

От представените и приети по делото като писмени доказателства заверени копия на преписи на нотариални дела с № 17/2019 г. и № 18/2019 г. по описа на нотариус М. Минкова, рег. № 571 на НК с район на действие РС П. се изясняват предприетите действия във връзка със снабдяването на ответницата С.М. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М. и осъществената продажба от страна на горепосочената ответница на процесните имоти на другите двама ответника.

От изисканата от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. информация се установява, че свидетелят Й. И. П., е регистрирал правни основания за ползване на следните ПИ: имот с идентификатор № 1082.13.639 по КККР на гр. В., имот с идентификатор № 1082060.50 по КККР на гр. В. и имот с идентификатор 10820.22.65 по КККР на гр. В., които са част от процесните поземлени имоти.

За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати до разпит следните свидетели – И.Г.Т., Й. И. П., С.С.М. и Д.К.П..

От показанията на свидетелката И.Т. се изяснява, че познава ищците по делото, тъй като живеят през една къща, както и че знае за техните наследствени имоти – земеделски земи в с. В.. Сочи, че е работила при свидетеля П., като е давала дължимата рента за обработваните от П. земи. Във връзка с работата си е давала рента й на ищцата Е.К. в размер на 100 лева за всички процесни имоти за периода от 2006 г. до 2014 г. – 2015 г.. /докато е работила при свидетеля П./. Сочи, че не е имало договори за отдаване под наем на земите, имало е само уговорки и парите са давани на ищцата Е. без да се подписва на някакви документи. Твърди, че не познава ответницата С.М. и не знае дали тя е взимала рента. Изяснява периода, в който се дава рентата. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като логични, последователни и кореспондиращи с показанията на свидетеля П. и събраните по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля П. се изясняват праворелевантните за спора обстоятелства – знае, че ищците имат наследствени от майка си имоти – три ниви и една овощна градина и къде се намират, тъй като е земеделски производител и ги обработва от 2006 г., когато при него отишъл ищецът Л.К.. Посочва, че не е имало договор за отдаването под наем на процесните имоти до 2014 г., като след 2015 г. вече започнали да сключват. Сочи, че парите за рентата в размер на по 100 лева са давани на ищцата Е.К., тъй като Л. бил в Англия. Твърди, че овощната градина не я е обработвал до 2018 г., тъй като тогава направили договор и с другите наследници, след което е предприел действия по нейното почистване и започнал да я обработва – „орязахме дърветата, изчистихме я, направихме я на нива, не сме я сяли – ние я изчистихме и друга фирма влезна да го насее този имот“. Споделя, че след като сключили договорите за процесните имоти, за плащането се съставяли документи. Изяснява, че договорите сключени с ищцата Е.К. не са били за целите имоти, а само за идеалните части, притежавани от нея и нейните братя – другите ищци. Също споделя, че договорите сключени със С.М. са отново за притежаваните от нея идеални части, включително и за овощната градина. Сочи, че тези имоти ги е заявявал в Държавен фонд земеделие като земеделски производител. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни, добросъвестно изложени, както и предвид това, че свидетелят излага възприятия за факти и обстоятелства, за които е придобил непосредствени впечатления. Не на последно място и като кореспондиращи със събраните по делото доказателства. В частност същите се подкрепят и от показанията на свидетелката И.Т., от представените по делото Договори за наем на процесните земи и от представената от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. информация.

От показанията на свидетеля С.М. се изяснява, че същият познава ответницата С.М. и че знае къде се намират процесните имоти, както и че е ходил при нотариус през месец март по молба на сина на ответницата С.М. – Я., за да можела да изкара документи във връзка с процесните имоти. Споделя, че синът на С. е обработвал имотите. В частност за овощната градина казва, че овощните дървета - „ябълки, не се работеха“, както и че Я. е ходил „някакви хора да му помагат там да берат ябълките.“, както и че около 10 г. – 15 г. е виждал Я. в градината да бере ябълките и неговата майка С.М.. Сочи, че не знае свидетелят П. да е обработвал процесните имоти. Отново във връзка с овощната градина споделя, че „миналата година се заличи – няма я вече, мотаха я, и дърва не можахме да вземем.“. Споделя, че не познава ищците. На следващо място уточнява, че само два от процесните имота – овощната градина и нивата в „Секулица“, са се работили от сина на С.М. – Я., а другите два не е видял да се „орат“. Съдът при анализа на свидетелските показания на свидетеля съобрази неговото моментно състояние при депозирането им, отразено в съдебния протокол - „по време на разпита свидетелят показва признаци на вълнение, трепери тялото му, гласът му също трепери“, както и всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Във връзка с горното настоящият съдебен състав счита, че показанията на свидетеля М. следва да бъдат кредитирани само в частта, с която заявява, че се е явил пред нотариус във връзка с процесните имоти, че овощната градина „миналата година се заличи – няма я вече, мотаха я.“, тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства. В останалата си част показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани. Същите са вътрешно противоречиви, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не на последно място достоверността им е разколебана от моментното състояние на свидетеля при депозирането им.

От показанията на свидетеля Д.К.П. се изяснява, че познава ответницата С.М. и синът й Я., както и че се е явил пред нотариус във връзка с процесните имоти. На следващо място споделя, че не знае къде се намират процесните имоти и не знае кой го обработва. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост, тъй като не противоречат на останалите доказателства по делото.

В настоящото съдебно производство ищците са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 750,48 лева, които включват: 130,48 лева, заплатена държавна такса /ДТ/ при образуване на делото, съобразно материалния интерес на предявения иск, 10,00 лева - заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 10,00 лева – заплатена ДТ за 2 броя съдебни удостоверения, 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответничката С.М. не е направила разноски. Ответниците Н. Неичев и Н.Н. са направили разноски 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Районен съд П., XIX състав е бил сезиран със субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124 - положителни установителни искове, с който ищците търсят съдебна защита чрез установяване със сила на присъдено нещо, че са собственици по наследство на общо 1/3 ид. части от процесните недвижими имот. Първият ответник е оспорил тяхното право, като е признат за собственик на целите имоти по силата на нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П.. Вторият и третият ответник легитимират права на изключителни собственици на целите имоти, като купувачи въз основа на сключения Договор за покупко-продажба на имота, обективиран нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2019 г. с № 20, том I, рег. № 773, дело № 18/2019 г. на същия нотариус, поради което исковете са допустими. Разгледани по същество – основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Ищците следва да докажат фактите, обуславящи соченото от тях придобивно основание и то чрез провеждане на пълно и главно доказване. От своя страна ответниците по предявените положителни установителни искове могат само да отричат правото на ищците, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.

По делото безспорно се установи, че общият наследодател на ищците Е. П. К., починала на 18.02.2006 г., е била собственик на 1/3 ид. ч. от процесните имоти, което се доказва от Нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи срещу задължение за гледане и издръжка № 188, том II, peг. № 4800, дело № 330 от 2003 г..

По този начин, след смъртта на наследодателя Е. П. К., починала на 18.02.2006 г., оставените от нея наследствени земеделски земи се наследяват при условията на чл.5, ал.1 Закона за наследството /ЗН/ при равни права от всички нейни деца – настоящите ищци /Удостоверение за наследници с изх. № УН-1827/16.07.2019 г. на общ. П./.

По категоричен начин ищците успяха да докажат твърденията си, че ответницата С.М. не е владяла техните идеални части от процесните имоти в законоустановения период, в резултат на което да е придобила правото на собственост върху тях по давност, така както е обективирано в нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П..

Безспорно от ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства - договор за наем № 140/09.07.2016 г., договор за наем № 113/14.07.2017 г., договор за наем № 447/28.07.2018 г. и договор за наем № 354/19.07.2019 г. се установи, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. ищцата Е.Х.К. е отдавала под наем притежаваните от нея и нейните братя /останалите ищци/ идеални части от процесните имоти на свидетеля Й. И. П., който ги е обработвал през тези години. Това се потвърди и от показанията на свидетеля П. и свидетелката Т.. Двамата свидетели по категоричен начин изясниха, че част от процесните имоти - трите ниви в гр. В. са се обработвали от свидетеля П. и преди този период, а именно от 2006 г. до момента на сключване на договорите за наем. В тази връзка свидетелката Т., която е работела при свидетеля П. и е давала рентата заявява в разпита си „от 2006 г. до 2014-2015 година съм давала тази рента...“. На следващо място свидетелят П. категорично заявява, че размерът на рентата е бил 100 лева, който давал на ищцата „Е.К., тъй като брат й Л. бил в А.“. Горното се потвърждава и от представената информация от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. информация.

По отношение на последния имот – овощната градина, отново по категоричен начин от посочените по-горе договори за наем се доказа, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. ответницата С.М. не е владяла идеалните части, притежавани от ищцовата страна. От представените по делото договор за наем с № 397 от 03.02.2018 г. и договор за наем № 445 от 18.01.2019 г. се установява, че ответницата, като страна по първия договор и нейния син като страна по втория договор, са отдали под наем на свидетеля П., само и единствени идеалните части от овощна градина, които са придобити от ответницата по наследство от ответницата М.. От това следва категоричният извод, че последната не е владяла сама или чрез другиго и идеалните части, придобити от ищците по наследство. Тя е съзнавала, че не е собственик на техните идеални части, поради което не е отдала и тях под наем на свидетеля П.. Горното се доказва и от показанията на свидетеля П., който споделя, че до 2018 г. овощната градина е била „пущинак“ и никой не я е обработвал, като през 2018 г. е подписан договор за наем № 397/03.02.2018 г. за овощната градина с ответницата С.М., след което е предприел действия по нейното почистване.

Съдът счита, че от разпитаните свидетели на ответната страна не се установи ответницата С.М. да е придобила правото на собственост по давност върху идеалните части на ищците. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване правото на собственост по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Както беше посочено, по изложените съображения, съдът не кредитира показанията на свидетеля С.М. в частта, касаеща владението на процесните имоти. Що се касае до другия разпитан свидетел Д.К.П., то от неговите показания не се изясняват провнорелевантни обстоятелства, установяващи придобиването на идеалните части на ищците от процесните имоти по давност от ответницата М..

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на производството е осъществено пълно и главно доказване на соченото от ищците придобивно основание.

По отношение на иска, предявен срещу ответниците Н. С. Н. и Н.С.Н., същият следва да бъде уважен, тъй като доколкото техният праводател – ответницата С.М. не се е явявала собственик на идеалните части от процесните имоти към момента на сключване на договора за покупко-продажба, то същият няма вещно-транслативен ефект по отношение на тях и купувачите не са придобили правото на собственост върху имотите. Поради това и доколкото в хода на производството не се установи ищците да са загубили собствеността върху имотите, то предявеният иск по чл.124, ал. 1 ГПК е основателен.

Съдът не споделя направените възражения в отговора на исковата молба от ответниците Н.Н. и Н.Н., че не са били страна в нотариалното производство, в което С.М. е призната за собственик по силата на нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П. на идеалните части на ищците от процесните имоти, поради което не са получавали никаква информация от С.М., че имало правен спор във връзка с тях. В настоящото производство по предявен установителен иск по чл.124 ГПК се цели да бъде признато или отхвърлено едно спорно право със сила на присъдено нещо. В конкретния случай незнанието, че именно техният праводател не е собственик на целите имоти не следва да се тълкува във вреда на реалните собственици – ищците. В този случай, интересите на втория и третия ответник следва да бъдат защитени в друго производство с участието на ответницата С.М..

По отношение на направените оспорвания на приложените по делото от ищцовата страна писмени доказателства, съдът счита, че не бяха ангажирани доказателства от ответниците, които да разколебаят тяхната доказателствена стойност.

С оглед основателността на предявения от ищците установителен иск за собственост, следва издаденият в полза на първия ответник С.Г.М. констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П. да бъде отменен, до притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти, тъй като отмяната му е обусловена от уважаването преди това на обуславящият го установителен иск на ищците за собственост, а в случая последният е основателен.

Цената на предявения установителен иск за собственост, определена при условията на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, съобразно данъчната оценка на имотите /965,7 лева/ и претендираните от четиримата ищци права от общо 1/3 ид. части от имотите, е в размер на 321,9 лева, при което дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (последно изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), е в размер на 300 лева, съобразно материалния интерес на делото. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, следва да се признае по-голяма такава от обичайната, с оглед броя на участници в съсобствеността. При това положение, съдът приема за съответно възнаграждение в общия размер от 600 лева, което съответства и на заплатеното от ищците, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. При определяне на възнаграждението съдът не взема предвид броя на представляваните страни, предвид, че предоставената правната защита от адвоката ползва еднакво и общо четиримата заинтересованите ищци, без особености в представителството на някой от тях поотделно. Ето защо, възнаграждението следва да бъде признато до посочения размер от 600 лева. По този начин общо доказаните разноски на ищцовата страна, обсъдени в обстоятелствената част, възлизат на 750,48 лева, които следва бъдат присъдени в полза на ищците, съразмерно на уважената част от иска, т. е. изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.М., ЕГН ********** ***, Н.С.Н., ЕГН ********** *** и Н.С.Н., ЕГН ********** ***, че Е.Х.К., ЕГН ********** ***, Ю. И.К., ЕГН **********,***, П.И.К., ЕГН ********** *** и Л.И.К., ЕГН ********** *** са собственици на общо 1/3 идеални части /по 1/12 ид. ч. за всеки един от ищците/ на основание наследство от общия им наследодател Е. П.а К., ЕГН **********, б.ж. на гр. П., починала на 18.02.2006 г., от следните недвижими имоти:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10820.39.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. С., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-1029/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2961 кв.м (две хиляди деветстотин шестдесет и един квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9 (девета), с адрес на поземления имот: гр. В., местност „Мрамора“, номер по предходен план: 039012, при съседи: 10820.39.552, 10.820.39.61, 10820.39.13, 10820.39.11;

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 21.03.2019 г., № 19, том. I, рег. № 772, дело № 17/2019 г. на нотариус М. М., с рег. № 571, с район на действие РС П. за размера от 1/3 идеални части.

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** ***, Н.С.Н., ЕГН ********** *** и Н.С.Н., ЕГН ********** ***, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на Е.Х.К., ЕГН ********** ***, Ю. И.К., ЕГН **********,***, П.И.К., ЕГН ********** *** и Л.И. сумата в размер на 750,48 лева /седемстотин и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващи сторените в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260152
Дата:	15 октомври 2020 г. (в сила от 7 ноември 2020 г.)
Съдия:	Ангел Петров Ташев

Дело:	20195220103648
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 септември 2019 г.

Решение по дело №3648/2019 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта