Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    260768                            08.10.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2865 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ“ ООД твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по сключен между него и „Теленор България“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги и мобилно устройство. Ищецът бил придобил вземането от друг цесионер – „Иновативни финанси“ ООД. За вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за изпълнение.

Ответникът З.А.Т. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В писмено становище към датата на първото съдебно заседание излага довод за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.

Съдът намери за установено следното:

            На * ответникът Т. е сключил с „Теленор България“ ЕАД договор за мобилни услуги с предпочетен номер **/ лист 11/. На **.  е сключен друг договор за предпочетен номер ** /лист 15/. На същата дата -  **. по споразумение между оператора и ответника бил сменен предпочетения от него номер по договора от *., като бил предоставен нов номер – * / лист 19/. На *. е бил сключен нов договор за мобилни услуги с предпочетен номер */лист 20/. По силата на допълнително споразумение от *. било уговорено от ответникът да продължи за ползва мобилни услуги с предпочитан номер * като получи по силата на договор за лизинг устройство **с номер **/ лист 22/. За предоставянето на устройството бил сключен договор за лизинг от *.

Установява се от представените писмени доказателства, че за периода от *. на името на ответника били издадени три броя фактури на обща стойност 824,17 лв. /лист 27 – 31/. Видно е от съдържанието на крайната фактура с № *от *., която е издадена след прекратяване на договора, поради неизпълнението му, като са начислени следните суми: 333,47лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за лизинг; 60,69 лв. лизингови вноски; както и 430,01 лв. общо задължения за предоставени мобилни услуги за предходен период / лист 31/.

С договор за целия от *. вземането на „Теленор България“ ЕАД срещу ответника било прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД  / лист 40- 54 и 58/.  Впоследствие – на *. бил сключен нов договор за цесия, по силата на който вземанията срещу Т. са били прехвърлени от „Иновативни финанси“ ЕООД на ишеца „ЮБЦ“ ЕООД / лист 55-57/.

Установява се, от приложеното дело № * на Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с което претендирал ответника да му заплати сумата 824,17 лв. главница, както и обезщетение за забава – законна лихва за времето от *. в размер на 128,70 лв. За така описаните суми била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установява се, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетения телефонен номер. Ответникът следва да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга. Сключен е и договор за продажба на мобилно устройство на лизинг, поради което за ответника е възникнало задължение да заплаща и дължимите лизингови вноски.

Съдът намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер. При прекратяване на договора ответникът дължи заплащане на останалите лизингови вноски, както и заплащане на абонаментните такси за отчетните периоди. Дължима е и уговорената неустойка при предсрочно прекратяване, като същата е начислена за всеки един от ползваните от ищеца номера.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски, както следва: за настоящото производство в размер на 385 лв., а за заповедното производство – в размер на 385 лв.

            Мотивиран така, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК205680303 със седалище и адрес на управление гр. София,  район Триадица,  бул. „България“ №81, вх.В ет.8 против З.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** за сумата: 824,17лв. /осемстотин двадесет и четири лева и 17ст./ незаплатени суми по договори за мобилни услуги сключени с „Теленор България“ ЕАД за които са издадени фактура *.; 128,70 лв. лихва за забава за периода *., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2019г. до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение * от *. по ч.гр.д.№*. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА З.А.Т. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ Ж. Желев

Вярно с оригинала.

М.К.