РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500123 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор Д. С., срещу
решение № 17/15.02.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр. д. №
287/2021г., с което е отхвърлен предявения от Комисията срещу Л. М. Н. и Д.
Д. А. иск с право основание чл.153 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ към датата на
постановяване на решението/ за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество – лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СС
41** АН, с пазарна стойност 3 000лв.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса
на изискуемото се несъответствие. В тази връзка се твърди, че съдът е дал
разширително тълкуване на постановките на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС
и в противоречие с легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на закона. Поддържа
се становище, че за направата на извода дали е налице несъответствие следва
да се отчете придобитото имущество през целия проверяван период,
включително и получените от лицата и неналични към края на периода суми.
Тези суми не могат да бъдат предмет на претенция, не представляват
имущество, поради това, че са изразходвани, но следва да участват в анализа,
като се отразят в разходната му част. Отправеното искане е за отмяна на
1
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, в
който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като излага съображения в
подкрепа на правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния
съд. Претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗА.
В с.з. жалбата, съответно отговорът се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу Л.
М. Н. и Д. Д. А. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/.
В подаденото въз основа на Решение № 2292/18.08.2021г. на
КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод
уведомление на Окръжна прокуратура Силистра с вх. № УВКПКОНПИ -
196/04.02.2020г. за привличане на Л. М. Н. като обвиняем по ДП № 65183М-
102/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр.пр. № 993/2019г. по описа на
ОП Силистра за извършено престъпление по чл.255, ал.1,т.1, вр. чл.26, ал.1
НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ с Протокол №
ТД04ВА/УВ-1501/10.02.2020г. Комисията е образувала проверка, обхващаща
периода 10.02.2010г. – 10.02.2020г. Твърди се, че в хода на същата е
установено придобиването на имущество от поверяваното лице и свързаното
с нея лице Д. Д. А. / съжител/, несъответно на реализирания от тях доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
подробни фактически твърдения относно извършените от ответниците
придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите
им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и
осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни
твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и суми се приема, че е
налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз
основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи
се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото
имущество, което за целия проверяван период е в размер на 296 271,68 лева, а
след изменението на иска – 220 863,26 лв. - значително по см. на чл.107, ал.2
вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо основание за отнемане на
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество. С оглед на тези
твърдения е отправено искане за отнемане в полза на държавата на подробно
посочени парични суми, представляващи получени суми от трети лица и
пазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот, придобит с
НА № 78/2016г. и отчужден с НА № 1/2018г., както следва: от Д. А. – 39
060лв., от Л. Н.- 87 043,07лв., както и лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с
рег. № СС 41** АН, с пазарна стойност 3 000лв. от Д. А..
В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции, а
2
именно досежно претендираните парични суми, неналични към края на
проверката, като с решението производството в тази част е прекратено.
Решението в тази част не е обжалвано. С оглед на това предмет на искането
за отнемане е само налично имущество, включващо лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № СС 41** АН на стойност 3000лв.
По това искане се е произнесъл първоинстанционният съд с
обжалваното пред настоящата инстанция решение.
Въззиваемите в настоящото производство са оспорили предявените
искове с възражения за тяхната неоснователност. Твърдят, че не са налице
предпоставките за отнемане на процесното имущество, а именно установено
несъответствие между доходи и имущество.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори, а и това е установено от доказателствата
по делото, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура -
Силистра с вх. № УВКПКОНПИ -196/04.02.2020г. за повдигнато по № ДП №
65183М-102/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр. пр. № 993/2019г. по
описа на ОП Силистра обвинение срещу Л. М. Н. за извършено престъпление
по чл.255, ал.1,т.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което попада в приложното поле на
чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-1501/10.02.2020г. на
Директора на ТД на КОНПИ – Варна е образувана проверка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на същата.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото
състояние за периода 10.02.2010г. – 10.02.2020г. /придобито имущество,
получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи/, както на Л. М. Н., така и на лицето, с което същата е живяла във
фактическо съжителство - Д. А..
С решение № 1273/19.05.2021г. Комисията е образувала производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като
след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението
за предявяване на исковете.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата
чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество,
за което същите не са доказали законен източник на средства и в тази връзка
какво се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на
§1,т.4 от закона и как следва да бъде направен извода за несъответствие / дали
следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период
имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и
свързаните с него лица за целия проверяван период/.
3
Отговорът на тези въпроси е даден със задължителните постановки на
постановеното решение по тълкувателно дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно приетото в този тълкувателен акт предмет на отнемане може да
бъде само налично незаконно придобито имуществото, разглеждано като
актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и в последствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не
представляват имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и в последствие отчуждено
или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването
им в друго имущество.
По тези съображения съдът не споделя наведените във въззивната
жалба доводи, че придобитото и отчуждено имущество, както и преминалите
през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са
налични в края на проверявания период, следва да участват в направата на
извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход и
съпоставката му с наличното към края на периода имущество.
Няма спор в съдебната практика, а и съгласно приетото в цитираното
тълкувателно решение, че при преценка за това налице ли е несъответствие
по см. на §1,т.3 ДР на ЗОНПИ първо следва да се направи извод за наличното
в края на проверявания период имущество, определено съгласно дадените с
тълкувателното решение разрешения и само ако между наличното в края на
проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер на 150 000лв., то при
отчитане на обичайните и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
проверявания период е незаконно придобито. В ТР, това е обосновано с
мотивите, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. Само в този случай може да се стигне до изчисление, при което
несъответствието да отговаря на изискванията на §1, т.3, доколкото съгласно
§1, т.8, вр. Т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
4
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. При отрицателна величина на
нетния доход, изчислен по реда на §1, т.8, следва, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение нетния доход, не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото / при формулата по §1,т.3 „нетен доход“ минус
„имущество“ при отрицателно число на нетния доход, двете суми следва да
се сумират/.
В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че липсват данни в началото на
проверявания период въззиваемият да е притежавал недвижимо имущество и
МПС. През проверявания период Д. А. е придобил по възмезден начин лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СС 41** АН, с пазарна стойност
към датата на придобиване 2520лв., който е наличен към края на периода.
През проверявания период Л. Н. е придобила чрез договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 78/27.12.2016г. недвижим имот, находящ се в
с. Секулово, обл. Силистра, представляващ дворно място, съставляващо УПИ
150 в кв.14а по плана на селото, с площ от 1010 кв.м., ведно с построената в
него полумасивна жилищна сграда със ЗП от 76 кв.м. при цена по НА –
3000лв. Имотът е отчужден на 22.06.2018г. / преди края на проверявания
период/.
По изложените по-горе мотиви, наличното имущество в края на
проверявания период е лекия автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СС
4123 АН, с пазарна стойност към датата на придобиване – 3000лв.
Комисията не твърди, че въззиваемите притежават друго имущество по
см. на ТР №4/2021г. разрешение, което е придобито през проверявания
период и да е налично в края на този период, вън от процесния автомобил.
При така установеното налично имущество, съдът намира, че
стойността на същото е значително под сумата от 150 000 лева, т.е. не може
да бъде формирано превишение в изискуемия се размер с притежаваното от
въззиваемия имущество в края на периода спрямо имущественото състояние
в началото на периода, който извод е достатъчен да се приеме, че не е налице
значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з.,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000
лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, дори и същият да е
отрицателна величина, предвид вече посоченото значение на дохода като
имуществено благо.
С оглед на това съдът намира, че предявеният иск от КОНПИ за
5
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен, без
да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите са претендирали разноски за въззивното производство по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, но предвид това, че не е представен договор, сключен с
процесуалния представител за осъществяване на защита по този ред, съдът не
присъжда такива.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция /3000 лева/ е в размер на
60 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/15.02.2024г. на ОС - Силистра,
постановено по гр.д. № 287/2021г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 60 лева / шестдесет лева/, представляваща дължима
държавна такса върху цената на иска за въззивното производство, на
основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6